Конституция на Република България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Конституцията на Република България е основният закон на Република България. Приета е на 12 юли 1991 г. от 7 Велико народно събрание. Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото — политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните държавни органи: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система — общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост — частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.

История[редактиране | edit source]

След изменения в предходната Конституция, приети през пролетта на 1990 г. (ДВ 29) и Закон за избиране на Велико народно събрание, последното приема КРБ за около година. Четвъртото гласуване (чрез подписване) завършва на 12 юли 1991 г., на следващия ден КРБ е обнародвана (ДВ 56) и влиза в сила.

Приемането е съпроводено от т.нар. Протест на тридесет и деветимата.

Структура[редактиране | edit source]

Преамбюл[редактиране | edit source]

Редактиран е от Валери Петров.

Преамбюлът на Конституцията на Република България гласи:

Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази

КОНСТИТУЦИЯ

Глава първа: ОСНОВНИ НАЧАЛА[редактиране | edit source]

Текст

Глава втора: ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ[редактиране | edit source]

Текст

Глава трета: СЪБРАНИЕ[редактиране | edit source]

Текст

Глава четвърта: ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА[редактиране | edit source]

Текст

Глава пета: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ[редактиране | edit source]

Текст

Глава шеста: СЪДЕБНА ВЛАСТ[редактиране | edit source]

Текст

Глава седма: МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ[редактиране | edit source]

Текст

Глава осма: КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД[редактиране | edit source]

Текст

Глава девета: ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ[редактиране | edit source]

Текст

Глава десета: ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА[редактиране | edit source]

Текст

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране | edit source]

Промени в Конституцията[редактиране | edit source]

В Конституцията на Република България (КРБ) са извършени 4 промени, една от които е частично обявена за извършена извън правомощията на Обикновено народно събрание и оттам – противоконституционна. В общественото мнение те без съмнение се свързват с присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС).

Промени през 2003 г.[редактиране | edit source]

  • Прецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност са на представителите на съдебната власт. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен мандат с право на еднократно преизбиране и др.
  • Депутатският имунитет (положение преди 2006 г.) на съдиите, прокурорите и следователите е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер. Задържане е допусимо само при тежко престъпление и то след разрешение от Висшия съдебен съвет (ВСС), освен ако е заварено. (С промяната на КРБ от 2006 г. депутаския имунитет е намален още повече в тази насока.) (ДВ, бр. 85/ 2003 г.)

Промени през 2005 г.[редактиране | edit source]

Конституционният съд се произнася по Договора за присъединяване на България към ЕС и впоследствие са извършени вторите промени в КРБ.

  • Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.
  • Известното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор.
  • Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор.
  • Европейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи.
  • Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.
  • Тъй като Министерски съвет ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира Народното събрание за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. Иначе казано, МС ще има инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове. (ДВ, бр. 18/ 2005)

Промени през 2006 г.[редактиране | edit source]

  • Намален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния представител разрешението за възбуждане не е необходимо.
  • Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.
  • Въведен е нов и оспорван (вкл. и от представители на ЕС) текст, който е и безпрецедентен случай на фиксиране на министерска длъжност в новата Конституция. Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в ‘’независимата’’ съдебна власт.
  • Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и ѝ се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.
  • Засилва се ролята на прокуратурата (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява тази на следствието (до изрично изброените в Наказателнопроцесуалния кодекс състави). (ДВ, бр. 27/ 2006)

Източници[редактиране | edit source]