Герб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за хералдическия знак. За политическата партия вижте ГЕРБ (партия).

Гербът е официален отличителен знак на държава, град, съсловие, сдружение, семейство и др. Обикновено се изобразява върху знамена, печати, парични знаци, официални облекла и др.

Coat of Arms
Съставни части на герба

Науката, която се занимава със създаването, използването и произхода на гербовете се нарича хералдика.

Съставни части на герба[редактиране | edit source]

Гербът може да бъде изобразен в малка, средна или голяма (тържествена) форма. Малката форма на герба се състои само от щита. Средната форма на герб представлява изобразяване на щита, надшлемника и наметката. Голямата форма на герба включва в себе си всички хералдически атрибути - шлем и нашлемник, наметка, щитодържатели, мантия, корона и девиз. Ето и повече подробности за всеки от тези елементи:

Щит[редактиране | edit source]

Щитът е основната част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. Първоначално формата на хералдичния щит е повтаряла тази на реалния. Масовото разпространение на огнестрелното оръжие през 15-16 век обезсмислило използването му като средство за защита и това дало възможност на художниците да развихрят фантазията си и създадат щитове с най-причудливи форми. От тях девет се считат за основни - старофренски или нормански (триъгълна форма), испански, италиански (овален), френски, английски, византийски (кръгъл), германски, дамски (ромбоиден) и квадратен.

Шлем[редактиране | edit source]

Друг елемент на гербовете е шлемът. Той се поставя винаги над щита. В хералдиката навлиза към края на 13 век. До началото на 15 век формата му е копирала тази на реалния, но след 1430 година започнали да се употребяват така наречените "турнирни шлемове", отличаващи се с елегантността си. През 17 век във Франция херолдите разработват отделен тип шлемове за всяка аристократична титла. Тази система впоследствие е възприета в Англия, Испания, Португалия, с изключение на Германия.

Нашлемник[редактиране | edit source]

Често в средните и големи форми на гербовете върху шлемовете се поставят нашлемници. Появата им е свързана с рицарските турнири, където са се използвали като допълнителен знак, по който можело да бъде разпознат даден рицар от останалите участници. Нашлемниците били изработвани от рога, дърво, кожа, папирус и други леки материали и много често повтаряли изображението на щита.

Обикновено нашлемникът повтаря главното изображение от герба (спомагателен нашлемник), но е възможно да представлява и отделен знак (самостоятелен нашлемник).

Основните типове нашлемници са:

  • рога - те биват волски (във формата на полумесец), бикови ( S-образни), еленски и кози;
  • крила;
  • пера - биват три вида - петелски, паунови и щраусови. Изобразяват се по едно, три, пет, или във вид на ветрило. Перата не трябва да излизат директно от шлема и затова винаги се показват от бурлет или зад корона;
  • флагчета - изобразяват се в умален вид с квадратна или триъгълна форма. Те задължително трябва да имат гербовите цветове, а ако са повече от едно, се разполагат ветрилообразно;
  • нехералдични фигури (естествени, изкуствени и фантастични);
  • щитови (гербови) дъски - имат кръгла, шестоъгълна или ветрилообразна форма. Върху нея е възпроизведено изображението на щита. Краят и ъглите на тези дъски често са украсени с пискюли или пера;
  • шапки.

Бурлет[редактиране | edit source]

Бурлетът (на френски: Burlette, на английски: Wreath) e хералдически елемент, приличащ на венец от разноцветни тъкани, които се поставят над шлема и обикновено представляват преходно звено между шлема и нашлемника. Както наметката, така и бурлетът трябва да са оцветени в основните цветове на герба, като се следи правилото да се спазва последователността първата увивка да е в металически цвят, а втората - във цвят емайл. Обикновено бурлетът се състои от шест увивки.

Корона[редактиране | edit source]

Като елемент от герба короната навлиза в хералдиката през 15 век. Съществуват много разновидности на корони, като всяка от тях може да поставя над шлема, направо над щита или над мантията. Нейната роля в герба е да покаже титлата на гербопритежателя. Във връзка с тази ѝ роля можем да отделим няколко типа хералдически корони: императорски, кралски и княжески корони, които се изобразяват във владетелските и държавни гербове (а също и в гербовете на административните области) и символизират суверенитет; корони на маркизи, графове, виконти, барони; аристократически диадеми; тиари, митри и кардиналски шапки; стенни корони, съставени от крепостни кули и стени, изпозлвани в местната, предимно градска хералдика.

Наметка[редактиране | edit source]

Освен с нашлемник често шлемът се украсява и с наметка. В хералдиката този елемент се появява през 14 век, но реалното му използване в практиката датира още от времето на Втория кръстоносен поход.

Според правилото външната и вътрешна страна на наметката трябва да бъдът оцветени съответно в емайл и метал. В повечето случаи това са основните цветове от щита, но не е задължително. Можем да обособим три типа наметки:

  • с цели или назъбени краища - датират от 14 век;
  • във формата на множество ленти - появяват се през 15 век и служат като доказателство за участие на гербопритежателя в множество кървави битки;
  • във формата на растителни орнаменти - появяват се през 16 век, като художествена разновидност на предните два вида.

Наметката може да бъде украсена и като се използва кожа - хермелинова или кожа от катерица. Понякога наметката се покрива с фигури, "зашити" на горната страна на щита, друг път горната част на наметката се "осейва" с малки нехералдически фигури, например липови листа, звезди, сърца, кръстове и други.

Ако в герба се използват два, три и повече шлемове, то тогава към всеки от тях трябва да има отделна наметка. Тя може да бъде оцветена не в два, а в четири цвята (особено, когато щитът е съставен от два герба). В този случай дясната страна от наметката се оцветява с цвета на най-дясната част на герба, а лявата - в цветовете на най-лявата част на герба.

Мантия[редактиране | edit source]

Мантията (mantling, lambrequin) присъства в големите форми на някои от гербовете. Тя е традиционна част от облеклото на монарсите и символ на тяхната върховна власт. В хералдиката навлиза през 17 век. Право на мантия имат само императорите, кралете, князете (принцовете) и херцозите. Изобразява се в златен (само за императорите) или пурпурен (за всички останали) плат, подшит с хермелинова подплата и пристегнат в горните си краища със златни шнурове, завършващи с пискюли. Понякога мантиите са увенчани с куполообразни шатри от същата материя. Те напомнят за времето, когато всеки участник в рицарските турнири е имал собствена шатра, в която да си почива и преоблича.

Щитодържатели[редактиране | edit source]

Щитодържателите представляват фигури, разположени от двете страни на щита, които го "поддържат". По правило щитодържателите могат да бъдат хералдически животни - лъвове, орли, грифони, еднорози или човешки фигури - първобитни хора с дъбова препаска, ангели, светци или воини. В съвременната хералдика това правило търпи лека промяна. Например в много от държавните гербове на относително младите страни в Африка, Азия и Америка в ролята на щитодържатели влизат най-характерните представители на местната фауна - кенгуру, емугерба на Австралия), антилопи, тигри, зебригерба на Ботсвана). Когато в ролята на щитодържатели са изобразени ангели, то тогава те се наричат щитоносци, тъй като не са стъпили на постамента, а летят.

Няма ограничения относно правото на ползване на щитодържатели в герба. Както и при девизите, така и тук те могат да бъдат сменяни по желание на гербопритежателя. По време на Руската империя, по канцеларски съображения е прието, че щитодържатели могат да имат само представителите на висшата аристокрация.

Постамент[редактиране | edit source]

С терминът постамент се обозначава платформата, на която се поставят щитодържателите, щита и целия герб. Постаментът може да представлява хълм, поляна (като в герба на Нигерия), леден къс (като в герба на Исландия), декоративен платформа (като в герба на Швеция), планина, остров и други. Постаментът може да бъде и причудлива клонка, приличаща на излята чугунова решетка (като в герба на Царство България до 1947 година). Той не е задължителен елемент на герба. Често служи за "закрепване" на девизната лента. Щитодържателите винаги трябва да са "стъпили" на постамента, независимо от тяхната форма. Изключение правят само щитоносците, които "летят" във въздуха.

Девиз[редактиране | edit source]

Обикновено към герба се поставя и девиз. Той представлява кратко изречение, разположено около щита, чийто произход се крие в бойния вик, който изричали рицарите по време на участие в турнирните схватки. Първоначално се изписвали на латински или френски език, като най-разпространени. Впоследствие започнали да се използват всякакви езици. По правило цветът на буквите следва да съответства на основния метал от щита. Ето някои девизи от европейски гербове:

Оттук и националния девиз на България

  • "Съединението прави силата"

Вижте още[редактиране | edit source]