Княз

"Княз" е аристократична титла на славянски владетел без вселенски характер.

Произходът на думата идва от праславянското "кънѩѕь" (kъnędzь), което съответства на българското "княз", на руското "князь", на полското "książe", чешкото "kníže", сръбското "кнез" и хърватското и словенското "knez". Етимологията на думата е свързана с английското "king", немското "König" и скандинавското "konung". Смята се, че в праславянски "kъnędzь" е много ранна заемка от вече съществуващото прагерманско "Kuningaz".

Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на Римската империя "царят" (цезар/кесар) е втори по власт след "августа" (императора).
"Княз" е типична титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е Борис I (852-889), като титула той приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ.

Алтернативна версия за произхода

След приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България канасубиги Борис става МИХАИЛЪ ВЕЛИКІИ КНЗЗЪ БОЛГАРСКІИ (Михаил великият български княз) . Според Димитър Съсълов титлата КНЗЗЪ произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и КНЗЗЪ (кирилица) са практически идентични. По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ може да се преведе като "Велик княз". Впоследствие титлата "княз" е била приета и от другите славянски държави. В по-късни преводи от гръцки на български език титлата на Крум - канасубиги е превеждана като Княз.

Вижте още

• Принц
• Велик княз
• Кана субиги