Руско царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руско царство
Русское царство
 
1547 — 1721  
Знаме Герб

Местоположение на Руско царство

Руското царство през вековете
Столица Москва(1547-1712)
Санкт Петербург(от 1712)
 - Най-голям град Москва
Официален език руски
Религия православие
Форма на упр. монархия
Държавен глава
  цар
   - виж раздел Владетели
Законодат. власт Болярска дума
Земски събор
Епоха
 - Начало на руското царство
1547
 - Смутно време
1598
 - Русия губи войната с Полша
1618
 - Начало на северната война
1700
 - Победа в Северната война
1721
 - Петър I е провъзгласен за император. Начало на руската империя
1721
Площ
 - Общо (през 1547) 3 000 000 km²
 - Общо (през 1700) 14 500 000 km²
Население  
 - Преброяване 15 000 0000
Валута Рубла
Днес част от Флаг на Русия Русия
редактиране
Царският трон

Руското царство (на руски: Русское царство), срещано и като Московско царство или Московска държава, е наименованието на руската държава от 16 януари 1547 г. до 22 октомври 1721 г. Столица на царството до 1712 г. е Москва. Руското царство е правоприемник на Великото московско княжество и е наследено от Руската империя. Руското царство се среща с няколко наименования в руската книжнина: Русія, Росія, Россия или Московска държава.

История[редактиране | edit source]

През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеруски цар и самодържец с титулатура: „Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички“. Международните реакции и признания на новия титул се различават помежду си. Англия охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни император. Признанието от католическите страни закъснява. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II признава царската титла на Иван Грозни през 1576 г. Жеч Посполита, във връзка с политическата конкуренция за влияние в Украйна и Беларус, още дълго време продължава да назовава руският цар московски княз, както и да оспорва суверенитета му над всички руски земи.

През 1550 е издаден кодекс с нови закони (на руски: Судебник Ивана IV). По-късно са превзети Казанското и Астраханско ханства. Това дава възможност на Русия да търгува с Персия и държавите от Кавказ и Централна Азия. През 1558 Иван Грозний обявява война на Ливонския орден и Великото литовско княжество, които контролират търговските пътища към Европа. В началото войната върви добре за Русия, но след Люблинската уния вражеските сили нарастват. През 1571 ханът на Крим опожарява Москва. Войната отслабва царството, което е разтърсено от епидемии и вътрешен терор. През 1582 е постигнат мир.

След смъртта си Иван Грозни е наследен от единствения си син Фьодор I. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента Борис Годунов. През 1587 е въведено крепостно право, забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му Руската православна църква става патриаршия през 1589. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция , като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598, без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови, управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар „Смутно време“

На трона се възкачва регентът Борис Годунов, избран от Земския събор. В началото на XVII век в Русия настъпва голям глад, а през 1603 започва въстание на селяните. На следващата година се появява претендент за трона, представящ се за починалия син на Иван Грозни - Дмитрий Иванович. Той става известен като Лъжедмитрий I. С помощта на полско-литовската държава Жечпосполита той започва поход към Русия, но е отблъснат при Новгород. През 1605 Борис Годунов умира и е наследен от сина си Фьодор II. Фьодор управлява много кратко, тъй като е свален от болярите. През юни 1605 Лъжедмитрий I навлиза в Москва и е коронован за цар. Управлението му не продължава дълго, тъй като е обвинен в разпространяването на полските обичаи и католицизма. На 17 май 1606 е извършено въстание срещу царя, който е убит.

Цар става Василий Шуйский от династията Рюрикови. По негово време поляците опитват да наложат влияние над руските земи, опитвайки се да поставят на престола Лъжедмитрий II, а по-късно и Владислав IV Ваза. Впоследствие поляците превземат Москва. В Нижни Новгород е организирано второ народно опълчение. То обсажда Кремъл и принуждава полските войски да капитулират. С края на полската инвазия се слага и край на Смутното време. Земският събор дава царската власт в ръцете на династията Романови.

Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на Източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление. Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648, Медния бунт през 1662, и Московското въстание през 1682. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.

След смъртта на цар Алексей на трона се възкачва Фьодор III. По негово време Русия води война с Османската империя и разширява територията си на юг. След смъртта на Фьодор се заражда борба за власт между фамилиите Милославски и Наришкини. В крайна сметка са короновани двама царе - Иван V и Петър I. Тъй като Иван има здравословни проблеми, а Петър е малолетен, управлява сестра им София Алексеевна. През 1689 тя е отстранена от властта след провал в походите към Крим и е изпратена в манастир.

В края на 17 век Русия превзема Азов и печели излаз в южните морета. През 1698 е построен пристанищният град Таганрог, който е първата руска военноморска база. На 19 август 1700 Петър обявява война на Швеция с цел да спечели излаз на Балтийско море. Руската армия обаче е зле подготвена и през ноември 1700 е разгромена от скандинавците. Когато шведският крал Карл XII атакува Полша, Петър успява да модернизира армията си. В края на 1702 превземат крепостта Нотебург, а няколко месеца след това - крепостта Ниеншанц. Там през 1703 започва строежа на новата столица - Санкт Петербург.

През 1704 Русия печели излаз на Балтийско море, след превземането на Нарва и Дерпт. През 1711 Петър организира поход срещу Османската империя, където е избягал шведският крал Карл XII. Премахната е Болярската дума, а на нейно място е съставен Сенат от десетима членове. Походът обаче се отказва безуспешен, като Русия губи излаза си на Черно море. През следващите няколко години Петър успява да превземе Ливония и Финландия. Междувременно държавата е разширена на изток, където са основани нови градове. Територията на Руското царство достига чак до Камчатка. През 1721 Русия сключва мир с Швеция, печелейки Ингрия, Естония, Ливония и по-голямата част от Карелия. Същата година Петър I е обявен за император и се поставя началото на Руската империя.

Владетели[редактиране | edit source]

Рюрикови

Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
Vasnetsov Ioann 4.jpg Иван IV Ужасни
(Иван IV Грозный)
25 август 1530
Коломенское,близо до Москва,Велико московско княжество
3 декември 1533 Син на Василий III и Елена Глинская
женен осем пъти:
Анастасия Романовна
6 деца
Мария Темрюкова
1 дете
Марфа Собакина
нямат деца
Анна Колтовская
нямат деца
Анна Василчикова
нямат деца
Василиса Мелентева
нямат деца
Мария Долгорукая
нямат деца
Мария Нагая
1 дете
28 март 1584 28 март 1584
Москва,Руско царство
01 002 Book illustrations of Historical description of the clothes and weapons of Russian troops.jpg Фьодор I
(Фёдор I)
31 май 1557
Москва,Руско царство
18 март 1584 Син на Иван IV и Анастасия Романовна
женен веднъж:
Ирина Годунова
1 дете
16 януари 1598 16 януари 1598
Москва,Руско царство

Годунови

Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
Borisgodunov.jpg Борис I Годунов
(Борис Годунов)
около 1551 7 януари 1598 Зет на Фьодор I
женен веднъж:
Мария Скуратова,дъщеря на Малюта Скуратов
2 деца
23 април 1605 23 април 1605
Москва,Руско царство
Feodor II bone.jpg Фьодор II
(Фёдор II)
1589
Москва,Руско царство
23 април 1605 Син на Борис Годунов и Мария Скуратова
неженен
без деца
11 юни 1605 20 юни 1605
Московски кремъл,Москва,Руско царство

Узурпатор

Портрет Име Роден Управлява от Претенции към трона Управлява до Починал
Lžidimitrij I..jpg Лъже-Дмитрий I
(Лжедмитрий I)
1581 21 юли 1605 Представил се за Дмитри Иванович,син на Иван IV 17 май 1605 17 май 1606
Москва,Руско царство

Шуйски

Портрет Име Роден Управлява от Претенции към трона Управлява до Починал
Vasili IV bone.jpg Василий IV Шуйски
(Василий IV Шуйский)
22 септември 1552
Нижни Новгород,Руско царство
19 май 1606 Дванадесето поколение наследник на Всеволод III 19 юли 1610 12 септември 1612
Гостинин,Полша

Междуцарствие (1610-1613)

Романови

Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
Tsar Mikhail I -cropped.JPG Михаил I Романов
(Михаил I Романов)
12 юли 1596
Москва,Руско царство
21 февруари 1613 Син на Фьодор Романов Патриарх Филарет и Ксения Ивановна
женен два пъти:
Мария Долгорукова
мъртвородено дете
Евдокия Стрешньова
9 деца
12 юли 1645 14 юли 1645
Москва,Руско царство
Alexis I of Russia 1670-1680s.jpg Алексей I
(Алексей I)
9 май 1629
Москва,Русия
12 юли 1645 Син на Михаил I и Евдокия Стрешньова
женен два пъти:
Мария Милославская
13 деца
Наталия Наришкина
3 деца
29 януари 1676 29 януари 1676
Москва,Руско царство
Feodor III of Russia.jpg Фьодор III
(Фёдор III)
9 юни 1661
Москва,Руско царство
29 януари 1676 Син на Алексей I и Мария Милославская
женен два пъти:
Агафия Грушевская
нямат деца
Марфа Апрааксина
нямат деца
7 май 1682 7 май 1682
Москва,Руско царство
IvanV.jpg Иван V
(Иван V)
(съвместно с Петър I)
6 септември 1666
Москва,Руско царство
7 май 1682 Син на Алексей I и Мария Миолославская
женен веднъж:
Прасковя Салтикова
6 деца
8 февруари 1696 8 февруари 1696
Москва,Руско царство
Peter der-Grosse 1838 PR.jpg Петър I
(Пётр I)
(съвместно с Иван V до 1696)
9 юни 1672
Москва,Руско царство
7 май 1682 Син на Алексей I и Наталия Наришкина 8 февруари 1725 8 февруари 1725
Санкт Петербург,Руска империя


Вижте също[редактиране | edit source]