Новгородска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Новгородска република
Новгородская республика, Новгородскаѧ земьлѧ
 
1136 — 1478  
 
 
Знаме Герб

Местоположение на Новгородска република

Новгородската република през 1400 г.
Столица Новгород
 - Най-голям град Новгород
Официален език древноновгородски диалект
 - Неофициални староруски
Религия православие
Форма на упр. република
Държавен глава
  княз
   - 1136–1138 Святослав Олгович
   - 1470-1471 Михаил
  наместник (посадник)
   - 1477-1478 Фома Курятник
  хилядник (тысяцкий)
   - 1476-1477 Фьодор Лукинич
Законодат. власт Новгородско вече
Епоха Средновековие
 - княз Всеволод Мстиславич абдикира. Начало на републиката
1136
 - Новгород пада под влиание на златната орда
1259
 - отделяне на Псков като самостоятелна република
1348
 - присъединяване към Москва
1478
Валута Новгородска гривна
Днес част от Flag of Russia.svg Русия
редактиране

Новгородската република е средновековна държава, съществувала на територията на Новгородска област от 1136 до 1478.

История[редактиране | edit source]

Крепостта детинец - новгордският Кремъл.

През 1136 княз Всеволод Мстиславич абдикира от престола и отива в изгнание. Оттогава е наложена републиканската форма на управление, запазвайки се и титлата "княз". Първият княз на републиката става Святослав. Най-голямата заплаха за независимостта на Новгород са князете на Владимиро-суздалското княжество, които през 1170 организират поход над републиката, но не успяват да я превземат. В началото на 13 век Псковската република става автономна, но остава в състава на Новгород. По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. През 1240 княз Александър Ярославич побеждава шведите в битка при река Нева. Оттам получава и прозвището си "Невски". В началото на 14 век за княжеският престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и златната орда са на страната на Москва, затова Михаил Тверски предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. Псковската република получава своята независимост. През 1456 републиката и московското княжество подписват договор, според който е увеличена властта на великият княз в Новгород. През 1471 Иван III започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 пада под обсада, а в януари следващата година ребпуликата окончателно е присъединена към Москва.

Форма на управление[редактиране | edit source]

Формата на управление е феодална демократична република. Управлява се от Новгородско вече. Вечето е имало функциите на народно събрание, избирайки посадник (наместник), хилядник (длъжностно лице на княза) и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено са управляващи в някое от съседните княжества. Функциите им били гражданският съд и отбраната, а при война той е военачалник. За държаван глава на Новгород се смятал посадника, председател на вечето. Хилядникът се занимавал с финансите и търговският съд.

Административно деление[редактиране | edit source]

Новгород се делял на 2 половини на двата бряга на река Волхов. Те са Софийска и Търговска. Отделно половините са разделени на 5 края: Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Всеки край имал свое вече. По време на война всеки край образувал своя армия.

Източници[редактиране | edit source]