Новгородска република
| Новгородска република Новгородская республика, Новгородскаѧ земьлѧ |
||||||
|
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||
 Новгородската република през 1400 г. |
||||||
| Столица | Новгород | |||||
| - Най-голям град | Новгород | |||||
| Официален език | древноновгородски диалект | |||||
| - Неофициални | староруски | |||||
| Религия | православие | |||||
| Форма на упр. | република | |||||
| Държавен глава | ||||||
| княз | ||||||
| - 1136–1138 | Святослав Олгович | |||||
| - 1470-1471 | Михаил | |||||
| наместник (посадник) | ||||||
| - 1477-1478 | Фома Курятник | |||||
| хилядник (тысяцкий) | ||||||
| - 1476-1477 | Фьодор Лукинич | |||||
| Законодат. власт | Новгородско вече | |||||
| Епоха | Средновековие | |||||
| - княз Всеволод Мстиславич абдикира. Начало на републиката | ||||||
| 1136 | ||||||
| - Новгород пада под влиание на златната орда | ||||||
| 1259 | ||||||
| - отделяне на Псков като самостоятелна република | ||||||
| 1348 | ||||||
| - присъединяване към Москва | ||||||
| 1478 | ||||||
| Валута | Новгородска гривна | |||||
| Днес част от |  Русия |
|||||
Новгородската република е средновековна държава, съществувала на територията на Новгородска област от 1136 до 1478.
Съдържание |
История [редактиране]
През 1136 княз Всеволод Мстиславич абдикира от престола и отива в изгнание. Оттогава е наложена републиканската форма на управление, запазвайки се и титлата "княз". Първият княз на републиката става Святослав. Най-голямата заплаха за независимостта на Новгород са князете на Владимиро-суздалското княжество, които през 1170 организират поход над републиката, но не успяват да я превземат. В началото на 13 век Псковската република става автономна, но остава в състава на Новгород. По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. През 1240 княз Александър Ярославич побеждава шведите в битка при река Нева. Оттам получава и прозвището си "Невски". В началото на 14 век за княжеският престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и златната орда са на страната на Москва, затова Михаил Тверски предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. Псковската република получава своята независимост. През 1456 републиката и московското княжество подписват договор, според който е увеличена властта на великият княз в Новгород. През 1471 Иван III започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 пада под обсада, а в януари следващата година ребпуликата окончателно е присъединена към Москва.
Форма на управление [редактиране]
Формата на управление е феодална демократична република. Управлява се от Новгородско вече. Вечето е имало функциите на народно събрание, избирайки посадник (наместник), хилядник (длъжностно лице на княза) и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено са управляващи в някое от съседните княжества. Функциите им били гражданският съд и отбраната, а при война той е военачалник. За държаван глава на Новгород се смятал посадника, председател на вечето. Хилядникът се занимавал с финансите и търговският съд.
Административно деление [редактиране]
Новгород се делял на 2 половини на двата бряга на река Волхов. Те са Софийска и Търговска. Отделно половините са разделени на 5 края: Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Всеки край имал свое вече. По време на война всеки край образувал своя армия.
