Православие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Православието е едно от най-разпространените вероизповедания на християнството (3-то по брой хора), наброяващо приблизително 225 милиона членове.[1] Неговите последователи смятат единствено Православното Християнство за права вяра и считат църквата си за Единната, Свята, Съборна и Апостолска църква, основана от Иисус Христос и Неговите апостоли. Църквата се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско отношение. Всички те признават първите седем Вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции.

Православието е масово разпространено в Беларус, България, Гърция, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Черна гора и Украйна, многочислени православни общности има в бившата югославска Република Македония, Република Сръбска, също в някои страни от Близкия изток, както и в Западна Европа, Северна Америка и Австралия, където последователи на православното учение са предимно потомци на имигранти от страните с традиционно православие.

Страни, в които православието е преобладаващото или сред водещите вероизповедания


Учение[редактиране | edit source]

Православното учение почива върху основата на Свещеното писание, Свещеното предание и решенията на Вселенските събори (за такива то признава първите седем), при тълкуването на чиито постулати се взема предвид учението на т. нар. „Свети отци” и на учителите на Църквата. Основен вероучителен документ е Никейско-Цариградския символ на вярата.

Православието изповядва Един Бог, Троичен по лица (ипостасиОтец, Син и Свети Дух), които са единосъщни помежду си. Второто лице на Св. Троица – Бог Син, или Словото, се е въплътило и е станало човек в лицето на Иисус Христос. Според учението на Православната църква, историческият Иисус Христос е едновременно и Бог и Човек, като има две природи и две воли – Божествена и човешка. Божията благодат се дава на човеците от Светия Дух посредством тайнствата, които за днешната православна църква са седем. Изповядва се есхатологичното възкресение на мъртвите преди Страшния съд.

Самата Църква се разбира като богочовешки организъм, чиято глава е Бог, а отделните вярващи – различните негови членове.

Отдава се особена почит на светците, особено към Богородица, която по святост превъзхожда дори най-висшите ангелски чинове. С почитането на светците е свързано иконопочитанието.

Православието и другите християнски вероизповедания[редактиране | edit source]

Православие и ученията до Седмия вселенски събор[редактиране | edit source]

Православната догматика (респ. католическата) се развива и формулира в рамките на борбата срещу различни обявени за ереси учения.

Арианство и македонянство[редактиране | edit source]

Според учението на арианите, Бог Син не е Единосъщен на Бог Отец, т. е. не е Бог, а е творение и има същия произход като всички твари. По-късно като компромисен вариант полуарианите въвеждат понятието подобосъщен, който обаче също отхвърля божествената природа на Иисус Христос в противоречие с православното учение. Арианството е осъдено на Първия вселенски събор, свикан със съдействието на император Константин I Велики в Никея през 325 година. Като видоизменено арианство, македонянството въвежда идеята за тварния произход на Светия Дух. Това учение е отхвърлено на Втория вселенски събор (385, Константинопол). В постановките на тези два събора православни, католици и почти всички вероизповедания, възникнали на базата на протестантството, са в общи линии единодушни.

Несторианство[редактиране | edit source]

Несторианството възниква като реакция срещу арианството и изтъква предимно Божественото достойнство на Словото. Поради това несторианите възприемат историческия Иисус като обикновен човек, който само по мистичен начин е свързан с Второто лице на Светата Троица. В тази връзка те наричат Дева Мария (чиято девственост не подлагат на съмнение) „човекородица”. При отхвърлянето на несторианското учение като ерес, възниква и понятието Богородица. Така Третият вселенски събор в Ефес (431) за първи път залага догматично култа към майката на Христос. Днес разбирането по този въпрос е общо за католици и православни.

Монофизитство[редактиране | edit source]

Монофизитството, макар и да приема Иисус Христос за Богочовек твърди, че в него е изявена една единствено природа – Божествената. По-късно монотелитството поддържа тезата, като отрича само съществуването на човешка воля у Иисус. Тези две учения са отхвърлени като „неправославни” на Четвъртия вселенски събор (Халкидон, 451) и на Шестия вселенски събор (Константинопол, 680-681). В резултат на това от православието отпадат редица древни източни църкви – като Арменската и Коптската, с които в днешно време православните църкви поддържат тесни и приятелски отношения. Неприемането на решенията на Халкидонския събор от страна на някои църкви се дължи на нелепи грешки при превода. Въпреки това в самостоятелното историческо развитие на тези християнски общности се появяват някои значителни различия с православието.

Иконоборство[редактиране | edit source]

Иконоборството в продължение на десетилетия е господстваща държавна и религиозна идеология в Източната римска империя (8 век). Неговата същност се състои в отричане почитането на светците и съответно на техните изображения (оттам и названието). Учението е определено като ерес по време на Седмия вселенски събор (Никея, 787) и до Реформацията иконопочитанието е общо за всички християни.

Римокатолицизъм[редактиране | edit source]

Основните различия между православието и католицизма произлизат от времето на политическите спорове между християнския Запад и християнския Изток. Формален повод за разделянето на двете най-големи за времето си църковни общности става т. нар. спор около „филиокве” ( на латински Филио"- от Сина и "кве" – и, "и от Сина"). В западната църква с течение на вековете става все по-популярно нововъведението към Символа на вярата на тази дума, с която се обозначава, че Светият Дух изхожда не само от Бог Отец, но и от Бог Син. Поправката се споменава за първи път в средата на 6 век от Исидор Севилски и дълго време не е била повод за разногласия. Въпреки по-късните тълкувания и от двете спорещи страни, всъщност основният аргумент от страна на православието в рамките на спора е, че Символът не може да бъде променян без решение на Вселенски събор. По-късно критиката от страна на православието обвинява католицизма в субординация, в случая – принизяване на божественото достойнство на Светия Дух, от своя страна католицизмът отвръща, че Православието принизява ролята на Бог Син. В днешно време споровете по този проблем са редки и се водят изключително на специализирано богословско ниво.

Отново на богословско ниво съществува и разлика в тълкуването на първородния грях и свързаните с тази проблематика тайнства. Докато според католицизма всяко тайнство действа от само себе си, то православната гледна точка включва човешкото усърдие като фактор изпълненото тайнство да стане действено.

Основни спорни теми между православието и католицизма са късните нововъведения, направени от Ватикана – догматите за непорочното зачатие на Богородица (т.е. че тя е зачената непорочно подобно на Иисус Христос) и догмата за върховенството и непогрешимостта на папата (когато говори ex cathedra, т.е. от името на Църквата). Последното като цяло е несъвместимо с православната еклезиология.

Различните външни отлики в култа, календара, богослужението, начина на оформяне на църковния живот и др. имат формален характер и не биха могли да бъдат повод за спорове на изначално ниво.

Протестантство[редактиране | edit source]

В сравнение с католицизма, протестантството стои по-далеч от православието. Допирните черти са свързани с нововъведенията в католическата догматика (най-вечно в частта за непогрешимостта на папата). Православието отхвърля реформаторските тенденции на протестантството за непочитане на иконите, съкращаването на броя на тайнствата (православните църкви не признават тяхното извършване в някои от протестантските общности), идеята за спасение само чрез вяра, опростяването на богослужението, неприемането авторитета на древните църковни писатели.

Въпреки тези различия, православните църкви водят диалог с основните протестантски църкви в рамките на Световния съвет на църквите.

Някои особености на култа[редактиране | edit source]

  • Православната йерархия има три степени на свещенослужителите – дякон, презвитер и епископ с вътрешни разновидности между тях. Характерно е, че епископ може да стане само лице, което е дало монашески обет, докато дякон и свещеник може да стане всяко светско лице, отговарящо на определени изисквания.
  • Църковният календар в различните православни църкви често не съвпада, дори в случаите, когато става дума за общности, придържащи се към един и същ календарен стил.
  • Съществуват редица регионални култови особености – например чрез православните народи, намирали се продължително време под османско влияние, съществува така нареченото хаджийство – поклонение на Гроба Господен, което е заемка от ислямските традиции (хадж), с които тези православни народи дълго време са съжителствали. Налице са разлики в местните традиции що се отнася до подходящото поведение в храмовете – например в Русия жените не могат да влязат в храма с панталон или с непокрита глава.

Ереси, секти, разколи и учения, възникнали на базата на православието[редактиране | edit source]

Основните ереси, някои от тях превърнали се в трайни секти, възникват през 17 век в Русия като реакция срещу църковните реформи, осъществени от патриарх Никон. Появява се т. нар. старообрядчество, което има многобройни разновидности.

На базата на православието по-късно се раждат и редица учения, по-скоро философски, отколкото религиозни, които в един или друг период имат силно влияние, например „толстоизмът”.

В голяма част от историята си Православната църква търпи различни разколи и схизми, при които обаче се запазва единството в религиозните възгледи и се прекратява само църковното общение. Причините за това обикновено са политически – например при учредяването на Българската екзархия, отделянето на Руската задгранична църква след 1918 година, църковните разколи през 90-те години на 20 век в България, Естония, Украйна и др. понякога това става и по други формални причини – появата на „старокалендарците” след възвръщането на старите дати в църковния календар и т. н.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Всемирното православие - информация от православния свят - от България и от поместните църкви

Литература[редактиране | edit source]

  • Павел, архиепископ на Карелия и цяла Финландия. Вярата, която изповядваме. С., Омофор, 1998.
  • Гилкуист, Питър. Да станеш православен. Пътешествие към древната Христова вяра. С., Омофор, 1999.
  • Шивачев, йером. Антим. Истините на Православната църква. Кратко изложение на основните истини на Православието с оглед на различията, които се срещат в другите християнски църкви. 2 изд. С., 1998.
  • Попович, Юстин, архим. Православието като философия на живота. Манастир “Св. Георги” - Зограф, Св. Гора — Атон, 1999, 123 с.
  • Николаева, Олеся. Съвременната култура и Православието. С., Омофор, 2000.
  • Киречев, Емил. Християнство и съвремие. Пловдив, Ракурси, 2000.
  • Карл Кристиян Фелми. Въведение в съвременното православно богословие. С., Омофор, 2007.
  • Шмеман, Александр. Исторический путь православия – http://www.krotov.org/libr_min/sh/schmeman/schmem01.html.
  • Ware, Timothy [Bishop Kallistos of Diokleia]. The Orthodox Church. Harmondsworth, Penguin Books, 1963; rev. ed., 1993.
  • Tamcke, Martin. Das orthodoxe Christentum. Muenchen, Verlag C. H. Beck, 2004.
  • Callinicos, Rev. Constantine. The History of the Orthodox Church. - http://www.holytrinitymission.org/books/english/history_kallinikos_e.htm
  • Ernst Benz. The Eastern Orthodox Church. Its Thought and Life. - http://www.holytrinitymission.org/books/english/eastern_orthodox_church_e_benz.htm
  • Живото реализиране на Православието, архим. Юстин Попович
  • Дейниъл Кленденин. Православното християнство. Поглед от Запад. С., Омофор, 2011.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.adherents.com/adh_rb.html