Молдова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Молдова.

Republica Moldova
Знаме на Молдова
Герб на Молдова
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Молдова
География и население
Площ 33 843 km²
(на 135-то място)
Столица Кишинев
Най-голям град Кишинев
Официален език Румънски[1] (молдовски) (с името на: „молдовски език“ в Молдовската Конституция и румънски в декларация за независимост)(1)
Население (пребр., 2005) 4 455 421
(на 118-то място)
Гъстота на нас. 132 д./km²
Управление
президент Николае Тимофти
министър-председател Влад Филат
История
Независимост 27 август 1991
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 7 642 млн
(на 143-то място)
БВП на човек (ППС) $ 2 000 =(2)
Валута Молдовска лея (MDL)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн md
Телефонен код 373
(1):В Приднестровието официални езици са още руски и украински език, a в Гагаузия - руски и гагаузки език.
(2):приблизителна оценка.

Република Молдова (на румънски: Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна. Преди част от СССР под името Молдавска ССР, днес тя заема района, известен като Бесарабия, както и територии по източния бряг на река Днестър, присъединени през 1940 г. Молдова се обявява за независима страна през 1991 година, но по същото време най-източната ѝ част на свой ред се обявява за независима република под името Приднестровска молдовска република, която остава непризната.

Има около 500 метра излаз на река Дунав, но няма излаз на море. Столицата ѝ е град Кишинев с население 593 000 души. Молдова функционира като парламентарна република. Членка е на ОНД, СТО, ОССЕ и ОЧИС, и се стреми към членство в Европейския съюз.

История[редактиране | edit source]

В древни времена територията на Молдова е била населена от скити, даки и други племена. Разположена на стратегическо място между Азия и Европа, Молдова търпи няколко нашествия, включително тези на Киевска Рус и на монголите. През тези територии са минавали също така маджари, българи, печенеги и кумани.

Стефан Велики

Богдан I се счита за основател на Молдова, създавайки през 1359 година независимо Молдовско княжество. Княжеството достига своя златен век по времето на Стефан Велики, който управлява между 1457 и 1504 година. След него Молдавия започва да отслабва и през 1538 година се превръща във васал на Османската империя. Молдавия обаче запазва контрол върху територията, управлението и търговията си, а турците нямат право да се заселват или да купуват земя. Василий Лупу става княз през 1634 година и съвсем отслабва вече номиналния османски контрол. През 18 век Молдавия е арена на битки между австрийци, руснаци и турци. През 1774 година, след края на поредната Руско-турска война, страната става протекторат на Руската империя, а на следващата година Хабсбургската империя анексира Буковина. През 1812 Русия обявява създаването на т.нар. Бесарабска губерния, където в последствие се заселват и много българи.

В началото на 20 век (по-специално ок. 1905) румънският национализъм набира сила в Молдова. След Октомврийската революция през 1917 националистите обявяват създаването на Молдовска демократична република, която просъществува за кратко и в последствие е анексирана от Румъния. Приднестровието обаче остава под контрола на СССР и е организирано като Молдовска автономна съветска социалистическа република, след като за кратко е част от Украинската ССР. По време на Втората световна война цяла Молдова е присъединена към СССР и остава част от него до 1991. Още преди да обяви независимостта си обаче, републиката се разпада — Приднестровието се обявява за независима държава и избухва т.нар. Приднестровски конфликт. Русия и Украйна, които имат значителни етнически малцинства в отцепническата република, спонсорират въоръжават Приднестровието, а Румъния помага на централното правителство в Молдова. Конфликтът остава нерешен и до днес.

География[редактиране | edit source]

Изглед към река Днестър.

Молдова е малка страна с площ 33 851 km2. Разположена е в Източна Европа, между Украйна и Румъния, с които има държавни граници с дължина съответно 940 и 450 km. Страната е без излаз на море, въпреки че се намира близо до Черно море. Северната ѝ част е хълмиста, като възвишенията не надминават 430 m.

Западната граница на Молдова е река Прут, който се влива в река Дунав. На североизток Днестър е главната река, която тече от север на юг и разделя историческите региони Бесарабия и Приднестровие.[2] Почти всички реки се оттичат към Черно море, но голяма част от тях не са по-дълги от 100 km.

Северната и южната част на страната са заети съответно от равнините Белцка и Буджак, а централната част на Молдова е заета от хълмисти местности, наречени Кодри. Растителността е предимно степна в равнините, а Кодрите са гористи и там се срещат дъб, клен и габър.

Климат[редактиране | edit source]

Близостта на Молдова с Черно море ѝ осигурява мек и слънчев климат.[3] Той е умерено-континентален, със средни температури - януари (от -5 до -3 градуса Сº), юли - (от 19 до 22 градуса Сº). Средногодишните валежи около от600 mm в северната част на страната и окло 400 mm в южната, могат силно да варират и дълги сухи периоди не са необичайно явление. Най-силните валежи, често придружени от гръмотевични бури са в началото на лятото и през октомври. Заради хълмистия терен често валежите причиняват ерозия и разливи на реки.

Най-високата темепература измервана в Молдова е +41,5 °C на 21 юли 2007 г. в Каменка.[4] Най-ниската измервана темепратура е −35,5 °C на 20 януари 1963 г. в Братушани.[5]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Молдова е парламентарна република. Еднокамарният парламент е 101-членен, а членовете му се избират чрез всенародно гласуване на всеки четири години. След това парламентът избира президента, който поема функцията на държавен глава. Президентът назначава министър-председател, който пък сформира кабинет, като и двамата зависят от одобрението на парламента.

Административно деление[редактиране | edit source]

Страната е разделена на 32 района, 5 градски самоуправления (Кишинев, Белци, Бендери, Комрат и Тираспол), и един полуавтономен район - Гагаузия. Част от територията на Република Молдова се контролира от непризнатата Приднестровска молдовска република.

Население[редактиране | edit source]

Според официалната статистика от 2004 година, в Молдова (вкл. Приднестровска молдовска република) живеят 3 938 679 души, от тях най - голям дял са молдованите 2 742 231 (69.62 %), следват украинци 442 475 (11.23 %), руснаци 369 896 (9.39 %), гагаузи 151 596 (3.85 %), българи 79 520 (2.02 %), румънци 73 529 (1.87 %), цигани 12 778 (0.32 %), евреи 4 867 (0.12 %), поляци 4 174 (0.11 %), и др.

Икономика[редактиране | edit source]

Милещи Мичи - най-голямата изба за вино в света
ТЕЦ край Тираспол

След десетилетия на централизирано планово развитие, през 1992 година Молдова предприема реформи и започва да развива пазарна икономика. До 1993 е в действие купонна система, след което бива пусната в обръщение молдовската лея. Либерализирането на цените довежда до изключително бързо нарастване на инфлацията, а между 1999 и 2001 страната претърпява икономическа криза, в следствие на което голяма част от населението остава под нивото на бедността.

Земеделие[редактиране | edit source]

Молдова има благоприятен климат и добра обработваема земя, като 55% от територията ѝ са годни за земеделие. В резултат на това икономиката зависи до голяма степен от селското стопанство, най-вече отглеждането на плодове, зеленчуци, лозя и тютюн. Близо 75% от почвите са черноземни, в по-високите части са глинести, а в най-южните райони са червеноземни.[6] Постоянните насаждения възлизат на 3000 квадратни километра.

В исторически план, Молдовската ССР е била най-гъсто населената съветска република, като същевременно е с най-голям процент селско население след Киргизката ССР. Въпреки, че е съставяла едва 0,2% от общата площ на СССР, Молдова е произвеждала 10% от всичката консервирана продукция, 4,2% от всички зеленчуци, 12,3% от всички плодове и 8,2% от цялото вино в Съюза.[7] Винопроизводството продължава да е сред силните отрасли на икономиката.

Страната обхваща най-западния край на европейските степи, които са разорани и превърнати в обработваеми земи. Селското стопанство ангажира 39 % от активното население. В южната част на Молдова главни отрасли са лозарството, зеленчукопроизводството и овощарството. На север се отглеждат пшеница, царевица, захарно цвекло, слънчоглед, тютюн и картофи. Животновъдството е повсеместно, като се развъждат главно овце, свине и говеда.

Промишленост[редактиране | edit source]

Цялата промишленост на Молдова е изградена на територията на Приднестровието. По съветско време там са били едва 15% от населението, а в същото време този регион е произвеждал 90% от цялата електроенергия в страната и е генерирал 40% от общия БВП.[8] За разлика от останалата част от Молдова, Приднестровието продължава да се придържа към планова икономика до към 2000 година, след което започва либерализация и установяване на пазарни механизми.

Край Рибница се намира най-голямото промишлено предприятие в Молдова, ММЗ (Молдовски металургичен завод), който произвежда 1 000 000 тона сурова стомана на година. Най-голямата електроцентрала в страната — ТЕЦ Кучурган — също се намира на територията на Приднестровието и има капацитет от 2520 МВт.[9]

Култура[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Textul Declarației de Independență prevalează în raport cu textul Constituției (Sesizările nr. 8b/2013 și 41b/2013) Curtea Constituțională a Republicii Moldova. Accesat la 5 decembrie 2013.
  2. Молдова - природна среда, Библиотека на Конгреса
  3. Moldova's Climate
  4. Camenca temperature
  5. Bratuseni temperature
  6. Молдова - Топография, Библиотека на Конгреса
  7. Charles King, The Moldovans: Romania, Russia, and the Politics of Culture, стр. 99, Hoover Institution Press, 2000
  8. John Mackinlay and Peter Cross (editors), Regional Peacekeepers: The Paradox of Russian Peacekeeping, United Nations University Press, 2003, ISBN 92-808-1079-0 p. 135
  9. Assets Management - Inter RAO UES. // Inter RAO UES. Посетен на 2008-06-22.

Външни препратки[редактиране | edit source]