Международен валутен фонд

Членовете на МВФ в световен мащаб (оцветени в зелено)

Международният валутен фонд (МВФ, на френски: Fonds monétaire international, FMI, на английски: International Monetary Fund, IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището е във Вашингтон, САЩ.

Създаване и организация

Седалището на организацията във Вашингтон, САЩ

Създадена е през юли 1944 г. в град Бретън Удс, Ню Хампшър, САЩ, като резултат от международна конференция с участието на 45 държави, чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се създава чрез вноски от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява делът на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Общата сума на вноските и относителния дял на всяка страна се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в специални права на тираж (СПТ) , а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да бъдат източник на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна държавите, на които се помага, се задължават да изпълнят някакви ангажименти, да проведат реформи като например приватизация на правителствени предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с който държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.

История

Второто седалище във Вашингтон

Международният валутен фонд е учреден през юли 1944 г. по време на Валутната и финансова конференция на Обединените нации. Представителите на 45 правителства се срещат в хотел Маунт Уошингтън в курорта Бретън Удс, Ню Хампшър, САЩ. Делегатите на конференцията се съгласяват относно правна рамка за интернационално икономическо сътрудничество. МВФ е официално организиран и приведен в действие на 27 декември 1945 г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие. Установените от закона цели на МВФ днес са същите като формулираните през 1943 г.

Влиянието на МВФ върху глобалната икономика постепенно се покачва, докато се присъединяват нови членове. Броят на членовете се е почти учетворил от първоначалните 44, участващи в неговото учредяване, което е резултат на добиването на независимост за много държави от Третия свят и разпадането на социалистическия лагер. Експанзията на МВФ заедно с промените в световната икономика изискват от Международния валутен фонд да се адаптира по всевъзможно начини, за да продължи ефективно да следва своите цели.

През 2008 г., изправен пред дефицит на приходите, изпълнителният борд на МВФ взема решение да продаде част от златните резервите на фонда. На 27 април 2008 г. главният директор Доминик Строс-Кан приема решението на борда от 7 април същата година за нова правна рамка за фонда, съставена така, че да затвори в следващите няколко години зеещата дупка от $400 милиона в бюджета. Предложението включва драстични орязвания на излишни разходи в размер на $100 милиона до 2011 г., което ще доведе до над 380 уволнени служители.

По време на срещата на Г-20 в Лондон през 2009 г. се решава МВФ ще се нуждае от допълнителни финансови средства, за да удовлетвори нуждите на своите държави-членки през продължаващата глобална финансова криза. Като част от това решение лидерите на Г-20 тържествено обещават да увеличат допълнително отпуснатите средства десетократно на $500 милиарда и да отпуснат на страните-членки още $250 милиарда чрез Специални права на тираж (СПТ).

От август 2010 г. Румъния ($13.9 милиарда), Украйна ($12.66 милиарда) и Унгария ($11,7 милиарда) са страните, заели най-големи суми от МВФ.

Директори

Според вътрешно съглашение главният директор е винаги европеец, а заместник-директорът е от САЩ. Върху този стандарт обаче все повече се дискутира и скоро е възможно да се даде възможност и на специалист от останалата част от света да заемат тези два важни поста.

• Главни директори

Период	Име	Държава
1946–1951	Камий Гут	Белгия
1951–1956	Ивар Рот	Швеция
1956–1963	Пер Якобсон	Швеция
1963–1973	Пиер-Пол Швайцер	Франция
1973–1978	Йохан Витевен	Нидерландия
1978–1987	Жак дьо Ларозиер	Франция
1987–2000	Мишел Камдесю	Франция
2000–2004	Хорст Кьолер	Германия
2004–2007	Родриго Рато	Испания
2007-2011	Доминик Строс-Кан	Франция
2011-...	Кристин Лагард	Франция

Участие на България в МВФ

България е член на МВФ от 25 септември 1990 г. През 2009 г делът на България в МВФ (пропорционален на дела, който нейната икономика има в общия БВП на страните членки) е променен от 640,20 млн. СПТ на 1.251 млрд. СПТ(~1.376 млрд. Евро) и представлява 0.29% от всички СПТ. Промяната се дължи на общо увеличение на СПТ след решение на 20-те най-развити икономики в света. Целта на общото увеличение от 2009 г е да осигури достъп до ресурс, с който държавите да погасяват възникналите задължения по време на кризата от 2008/09.

Споразумения с МВФ

Финансовата помощ, която дава МВФ, обикновено се предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени преди да се отпусне следващия транш

Споразуменията, които България е сключила от 1990 г. до 31 октомври 2005 г. с МВФ са:

• Първо споразумение -едногодишно. Обхваща периода 15 март 1991-15 март 1992 г. То е подписано от правителството на Димитър Попов. По него са предвидени покупки на специални права на тираж за 279 млн. и 60,6 млн. СПТ по т.нар. CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като компенсация за повишените разходи на България по вноса на енергийни ресурси във връзка с персийската криза. Поради неизпълнение на параметрите на споразумението последния транш не е получен.
• Второ- едногодишно. То предвижда покупката на 155 млн. СПТ, като започва да се изпълнява от 17 април 1992 г. Споразумението е сключено от кабинета с министър-председател Филип Димитров. Последният транш по него също не е получен.
• Трето- едногодишно. Сключено на 11 април 1994 г. от правителството на Любен Беров и е в размер на 69,7 млн. СПТ. През декември същата година споразумението е актуализирано и разширено с допълнителна сума за още 69,7 млн. СПТ във връзка с подписаното през юни споразумение с Лондонския клуб. Последният транш в размер на 23,2 млн. СПТ не е преведен.
• Четвъртото споразумение е подписано на 19 юли 1996 г. Сключва го правителството на Жан Виденов. То предвижда покупката на 400 млн. СПТ за период от 20 месеца - до 18 март 1998 г. Споразумението е прекратено след получаването на първия транш от 80 млн. СПТ.
• Петото "stand-by" споразумение е подписано на 11 април 1997 г. и предвижда покупката на 371,9 млн. СПТ за период от 14 месеца. То е сключено по време на управлението на служебното правителство на Стефан Софиянски. В рамките на това стабилизационно споразумение се включва и CCFF в размер на 107,6 млн. СПТ.
• Шесто-тригодишно. Сключено е на 25 септември 1998 г. и е в размер на 627,62 млн. специални права на тираж. Подписано е от правителството на Иван Костов. Споразумението е изпълнено докрай и страната е получила всички предвидени по програмата траншове.
• Седмо-двугодишно. Сключено е на 27 февруари 2002 г. и е в размер на 240 млн.СПТ. Споразумението е изпълнено.
• Осмо-двугодишно. Сключено е на 6 август 2004 г. и е в размер на 100 млн. СПТ.

Всички споразумения досега, с изключение на шестото са от типа "Stand-by", което значи обвързаност на получаване на кредита с достигане на определени икономически параметри, примерно определен размер на бюджетния дефицит.

Външни препратки

• Официален сайт на МВФ