Специални права на тираж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Специалните права на тираж, съкратено СПТ (на английски: Special Drawing Right, SDR), са международна разчетна парична единица.

Създадени са през 1969 г. от Международния валутен фонд като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените ѝ СПТ.

Досега е имало 2 емисии на специалните права на тираж — през 1970-1972 и през 1979-1981 В момента България има дял в капитала на МВФ от 640 млн. специални права на тираж, което прави достъп до финансови ресурси от около 1 милиард и 23 милиона [1]. СПТ са специфична валутна единица. Нейният обменен курс се определя от МВФ. Първоначално стойността им е била определена като стойността на 0,888671 грама злато. След провала на Бретън-Уудската валутна система, СПТ се предефинират като "кошница от валути". Между 1974 и 1981 г. валутите, които са влизали в кошницата са били 16, но след 1981 са само 5. Днес в нея влизат еврото (Германия, Франция), японската йена, британска лира и американският долар. Това са валутите на страните, които имат най-голям износ. Тежестта на отделните валути в "кошницата" се предоговаря на всеки 5 години, за да отразява по-реално относителните дялове на страните в международната търговия и износа на страните. Последно е актуализирана към 1 януари 2006. Към момента "теглата" на отделните валути са [2]:

  1. Щатски долар - 44%
  2. Евро - 34%
  3. Японска йена - 11%
  4. Британска лира - 11%

Специалните права на тираж се използват при получаване на траншове от МВФ, при сключени споразумения, както и при много други международни споразумения сделките са уговорени в СПТ. Кодът им по ISO 4217 е XDR.

Освен от МВФ, специалните права на тираж се използват още при застраховки на багаж от авиолиниите (застраховката обикновено е фиксирана на 1000 XDR и се изплаща във равностойността и в някаква валута например евро), международните пощенски услуги, а също и разплащания между мобилните (GSM) оператори за "роуминг" услуги.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bulgaria: Financial Position in the Fund. // МВФ, 2005. Архив на оригинала от 30 юли 2010. Посетен на 29 ноември 2005.
  2. IMF Completes Review of SDR Valuation. // МВФ, 2005. Посетен на 29 ноември 2005.

Външни препратки[редактиране | edit source]