Злато

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
79 платина ← Злато → живак
Ag
↑
Au
↓
Uuu
Химическа серия [[]]
Група, Период, Блок VIIIB, 6,
Външен вид мек, ковък жълт метал
Native gold nuggets.jpg
Свойства на атома
Атомна маса 196,96655 u
Атомен радиус (calc) 135 (174) pm
Ковалентен радиус 144 pm
Радиус на ван дер Ваалс 166 pm
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d10 6s1
e- на енергийно ниво
Оксидационни състояния
(Оксид)		 ()
Кристална структура
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо
Плътност 19300 kg/m³
Температура на топене 1337,33 K (1064,18 °C)
Температура на кипене 3129 K (2856 °C)
Моларен обем 10,21×10-3 m³/mol
Специф. топлина на топене kJ/mol
Специф. топлина на изпарение kJ/mol
Налягане на парата Pa при K
Скорост на звука 1740 m/s при 293,15 K
Други
Електроотрицателност 2,54 (скала на Паулинг)
Специф. топлинен капацитет J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 45,2×106 S/m
Специф. електрическо съпротивление {{{елсъпротивление}}} Ω.mm2/m
Топлопроводимост 317 W/(m·K)
Йонизационен потенциал kJ/mol


Периодична система на елементите

Златото (на латински: Aurum) е химичен елемент, мек метал. Номерът му в периодичната система на елементите е Z = 79 и се отбелязва с Au. Има един устойчив изотоп с атомно тегло 197. Известни са 18 радиоактивни изотопа на златото с атомни тегла от 190 до 203.

Чистото злато е светложълто, блестящо, меко и пластично. Може да се драска с нокът. Поради голямата си пластичност може да се изтегля на много тънка жичка или фолио. Един грам злато се изтегля на жичка дълга 3 km. Златното фолио може да е дебело 0,0001 mm. Това фолио пропуска светлина, със зеленикав цвят. Златото е добър електро и топлопроводник. Златото има ниска химическа активност, не взаимодейства с киселини и основи, не се окислява. Влиза в реакция с халоген, царска вода и живак .

Съдържание

[редактиране] Сплави на златото

Златото се сплавява със

  • сребро-тогава цветът му избледнява
  • мед-придобива по червеникъв оттенък
  • желязо
  • платина (има бял цвят и за това се нарича още и "бяло злато")

За допълнителна твърдост на съответната сплав, тя се закалява до определена температура, следкоето бързо се охлажда. Сплавите на златото с медта и слеброто при бързо охлаждане придобиват качествата мекост и пластичност.

[редактиране] Характеристики

[редактиране] Приложения

  • Паричната система - златния стандарт,конвертируемост на банкнотите в злато
  • Зъбни протези
  • Медицина - кожни заболявания, туберкулоза, лечение на злокачествени тумори; повишава съпротивителноста на организма към заболяването
  • Радиотерапия - използват се колоидни разтвори на радиоактивно злато
  • Бижутерия
  • Керамика
  • Електротехника

[редактиране] Златно кюлче

Кюлчета злато

За междубанков обмен и международна търговия се използват кюлчета с форма на монета или кубче от 99,99 % чисто злато с тегло 1 златарска унция = 31,1 g.

Най-често използваното кюлче злато е с маса 1 kg и форма, близка до паралелепипеда.

Най-голямото кюлче злато е изработено в Япония на 15 декември 1999 г. и е закупено 5 дни по-късно. То също има формата на паралелепипед и е с размери 40,5/19,5/16,0 cm и маса 200 kg.



[редактиране] Получаване

Златото се среща рядко в чист вид, но лесно могат да бъдат изолирани негови съединения с други елемени. Златото се извлича от златоносния пясък при обработка с разтвори на натриева основа и натриев цианид в присъствие на кислород.

Разпространен метод за извличане на златото, когато е във вид на прах,е с помощта на живак. Живакът образува амалгама със златото. Течните живачни отпадъци тровят реките и хранителните вериги , и при вдишване носят риск за здравето.

[редактиране] Архимед и короната на цар Хиерон

"Еврика!" - Архимед бил толкова щастлив от решаването на проблема, че с този вик на уста се разтичал гол по улиците.

Приказката започва така: цар Хиерон (Hiero) на Сицилия (250 г. прн.е.) подозирал, че собственият му златар го лъже. Бил му дал известно количество злато да му направи корона. Короната, след като станала готова, тежала точно толкова, колкото златото, но царят подозирал, че златарят е отделил чисто злато за себе си, а към короната е прибавил толкова сребро. Подозирал, но не можел да докаже. Извикал при себе си Архимед (като доказано умен човек в царството) и го попитал как може да докаже подозренията си. Архимед поискал време да мисли по въпроса.

Архимед е знаел, че златото е по-плътно от среброто и, ако в короната има примесено сребро, то обемът на короната би бил по-голям, но не можел да се досети как да го измери. Когато един ден се потопил във ваната си да се къпе, идеята му дошла, изтичал на улицата както е мокър и гол, викащ „Еврика”.

Взел един съд и потопил в него същото тегло чисто злато, колкото тежала короната. После напълнил съда с вода до ръба. Извадил златото и потопил короната. Водата преляла поради различното относително тегло на короната. Значи короната е била примесена със сребро. От тази случка води началото си английският израз „stealing from the crown” или „да крадеш от короната”.

[редактиране] Любопитни факти

  • Символът на златото е Au, което идва от “aurum”, което значи „тлеещ залез” на латински.
  • Името „Gold” (злато) е усвоено в английският език от индоевропейската дума „Ghel”, която значи „жълт”.
  • През цялата човешка история от мините са добити 161 000 тона злато. Повече от половината е било извлечено през последните години.
  • Сходството между златото и минерала пирит е станало причина пиритът да бъде наречен „златото на глупака”. Разликата между златото и пирита се установява при силен удар с остър предмет. Пиритът ще се надроби, а по златото ще остане дълбока следа от острието.
  • 25% от златото в света е с незаконен произход.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE“.
На други езици