Солна киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Солна киселина
Hydrochloric acid 05.jpg
Обща информация
Систематично име Солна киселина
Други имена
Молекулна формула HCl
SMILES
Моларна маса 36,46 g/mol
Външен вид безцветна течност
CAS номер [7647-01-0]
Свойства
Плътност и фаза 1,19 g·cm−3 (37%), течна
Разтворимост във вода при нормални условия се
разтваря до макс. 42,7%
Разтворимост
Точка на топене -30 °C (37%)
Точка на кипене 48 °C (38%)
Киселинност (pKa) -8
Вискозитет 1,9 mPa·s (25°C, 31,5%)
Диполен момент
Опасности
Hazard C.svg
Основни опасности корозивно
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Фазово поведение
Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения азотна киселина
сярна киселина
азотиста киселина
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Солната киселина (HCl) не е самостоятелно химично съединение. Тя е воден разтвор на хлороводород. По тази причина физичните свойства на киселината се променят с изменение на количеството на съдържащия се в разтвора хлороводород.

Наситеният разтвор на хлороводород съдържа около 43% HCl. Техническата солна киселина, която се използва в практиката е 37%. Това е силно корозивна киселина и при работа с нея трябва да се използва стъклено или пластмасово оборудване, или никел-молибденови стомани. Солната киселина притежава силно разяждащо действие и е опасна при работа. С металите образува соли, наречени хлориди.

В природата се среща във вулканичните газове. Участва в състава на стомашните сокове на бозайниците.

Получаване[редактиране | edit source]

През средновековието е получавана от алхимици при нагряване на железен сулфат (зелен камък) и готварска сол. По-късно на Йохан Глаубер се удало получаването ѝ от готварска сол и сярна киселина (това е и съвременен лабораторен метод):

 \mathrm{ NaCl+H_2SO_4 \rightarrow NaHSO_4+HCl \uparrow }

В днешно време се получава често при реакцията на водород с хлор:

 \mathrm{ H_2+Cl_2 \rightarrow 2HCl }

след което хлороводородът се разтваря във вода. Интересен факт е, че голяма част(над 90% в САЩ) от произвежданата в индустрията киселина се получава като отпаден продукт от други химически производства(хлориране на орг. съединения) [1]. Алтернативен метод е реакцията на готварска сол със серен диоксид:

 \mathrm{ 4NaCl+2SO_2 + O_2 + 2H_2O \rightarrow 2Na_2SO_4+4HCl }


Солната киселина може също да реагира с разтвор на сребърен нитрат ( AgNO3 ) :

HCl + AgNO3 → AgCl↓ + HNO3

Химични свойства[редактиране | edit source]

Хлороводородът се разтваря много добре във вода, около 500 обема във един обем вода. Наситеният воден разтвор при 20°C съдържа 42,02 масови процента HCl. Водният разтвор има ацеотроп при 20,2 масови процента HCl (Тац=108,58°C, при 1 atm). Разредената солна киселина може да се концентрира само до ацеотропния състав. С водата се образуват няколко хидрата (HCl·xH2O). "Чупките" в солидус-линията по-долу отговарят на различните хидрати.

Hydrochloric acid ammonia.jpg

Phase diagram HCl H2O s l.PNG

Като силна киселина, солната киселина е на практика напълно дисоциирана във воден разтвор, с изключение на най-високите концентрации. Тя участва в типичните за една киселина реакции:

Взаимодействие с активни метали[редактиране | edit source]

Солната киселина не съдържа кислород, поради което не взаимодейства с метали, разположени след водорода в реда на относителната активност на металите (РОАМ). Солната киселина взаимодейства с метали по схемата "солна киселина + метал = хлорид + водород":

 \mathrm{2HCl + Zn \rightarrow  ZnCl_2+H_2}

Взаимодействие с основни оксиди[редактиране | edit source]

 \mathrm{2HCl +  CuO  \rightarrow   CuCl_2+H_2O}


Реакцията протича с отделяне на топлина.

Взаимодействие със соли[редактиране | edit source]

 \mathrm{HCl +   AgNO_3 \rightarrow   AgCl +HNO_3}

Солта образувана със сребърния нитрат е бяла утайка. Получената смес е опасна поради наличието на азотна киселина (HNO3). Взаимодействието на солната киселина със сребърни соли е качествена реакция за нейното доказване, както и това на хлоридите, поради падането на бяла, фоточувствителна утайка от сребърен хлорид.

Солната киселина реагира със силни окислители (перманганати, хипохлорити, хлорати, манганов диоксид и др.), при което се получава хлор. Затова препарати за почистване, съдържащи солна киселина, и препарати на базата на хипохлорити (белина, хлорна вар и др.) не трябва да се смесват. Сместа на солна киселина с азотна киселина се нарича "царска вода" и разтваря дори злато:

\mathrm{ HNO_3 + 3 HCl \leftrightarrow NOCl + 2 Cl + 2 H_2O}

Употреба[редактиране | edit source]

В индустрията се използва в големи количества за ецване (разтваряне на оксидната покривка или ръжда на желязото). Служи за подкисляване на електролита при хлоралкалната електролиза. Служи за получаване на хлор, хлорирани органични съединения (PVC), хлориди и др. Използва се в нефтодобивната (разтваряне на варовик), хранително-вкусовата (Е507) и др. промишлености. Някои лекарства се приемат под формата на своите водноразтворими соли (хидрохлориди-Morphin hydrochloridum).

В лабораторната практика е един от най-често използваните реактиви, за титруване в количествения анализ, подкисляване, разтваряне на проби, утаяване в качествения анализ и др.

В бита се използва под формата на различни препарати (кислол - да не се бърка с белина!) за почистване, разтваряне на котлен камък и цимент и др.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Kirk-Othmer; Encyclopedia of chemical technology, Vol. 13; 4th Edition