Солна киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Солната киселина (HCl) не е самостоятелно химично съединение. Тя е воден разтвор на хлороводород. По тази причина физичните свойства на киселината се променят с изменение на количеството на съдържащия се в разтвора хлороводород.

Наситеният разтвор на хлороводород съдържа около 43% HCl и образува смес, която кипи при постоянна температура. Техническата солна киселина, която се използва в практиката е 37%. Това е силно корозивна киселина и при работа с нея трябва да се използва стъклено или пластмасово оборудване или никел-молибденови стомани. Солната киселина притежава силно разяждащо действие и е опасна при работа.Образува соли с метали наречени хлориди.

Съдържание 1 Химични свойства 1.1 Взаимодействие с активни метали 1.2 Взаимодействие с основни оксиди 1.3 Взаимодействие с хидроксиди 1.4 Взаимодействие със соли

[редактиране] Химични свойства

[редактиране] Взаимодействие с активни метали

Солната киселина взаимодейства с метали по схемата: солна киселина + метал = хлорид + водород

2HCl + Zn ---> ZnCl₂ + H₂

[редактиране] Взаимодействие с основни оксиди

2HCl + CuO ---> CuCl₂ + H₂O

[редактиране] Взаимодействие с хидроксиди

Процесът се нарича неутрализация. HCl + NaOH ---> NaCl + H₂O

[редактиране] Взаимодействие със соли

HCl + AgNO₃ -> AgCl +HNO₃ Солта образувана със сребърния нитрат е бяла утайка. Получената смес е опасна поради наличието на азотна киселина [(HNO₃).