Алхимия
Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията до научния ѝ период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век — Арабия и главно западна Европа). Целта ѝ е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за развитието на химичните знания. Основния метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърния тетрахлораурат (AgAuCl4) използван и днес за позлатяване на предмети.
Съдържание |
Етимология [редактиране]
Думата „алхимия“ идва от арабското al-kīmiya или al-khīmiya (الكيمياء или الخيمياء, срв. също персийското kimia, което означава „злато“), което вероятно е оформено от определителния член „ал-“ и гръцкото „хемея“ (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин“ („изливам“) и „хумея“ - „смесвам“, „сплавям“, „свързвам“. Един декрет на Диоклециан, написан около 300 г. пр.н.е. на гръцки заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia-та трансмутацията на златото и среброто“.
Известни Алхимици [редактиране]
Загадките на алхимията [редактиране]
- Студена светлина - В някои алхимични трактати се споменава за "Вечната светлина", която можела да свети с векове. Тя била толкова студена, че не можела да се пипа с ръка. Явно алхимиците са открили някакво вещество или минерал, който денем се зарежда, а вечер свети със собствен блясък .
- Гръцки огън - Гръцкия историк Теофан Изповедник е първият, който споменава за този вид оръжие в съчинението си "Хронография". Той казва, че през 673 г. Хелиникос, гръцки механик, е дал на Византия рецепта за смес, която се палела и не се гасяла с каква да е течност, а с оцет. Интересното е, че и до наши дни този "напалм" не е възпроизведен успешно.
Вижте още [редактиране]
- Алхимикът, роман на Паулу Коелю
- Философски камък
