Алхимия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията до научния ѝ период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век — Арабия и главно западна Европа). Целта ѝ е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за развитието на химичните знания. Основния метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърния тетрахлораурат (AgAuCl₄) използван и днес за позлатяване на предмети.

[редактиране] Етимология

Думата „алхимия“ идва от арабското al-kīmiya или al-khīmiya (الكيمياء или الخيمياء) срв. също персийското kimia, което означава „злато“), което вероятно е оформено от определителния член „ал-“ и гръцкото „хемея“ (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин“ („изливам“) и „хумея“ - „смесвам“, „сплавям“, „свързвам“. Един декрет на Диоклециан, написан около 300 г. пр.н.е. на гръцки заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia-та трансмутацията на златото и среброто“.

[редактиране] Вижте още

• Алхимикът, роман на Паулу Коелю
• Философски камък