Алберт Велики
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Алберт Велики | |
 |
|
| Роден | 1193/1206 Лауинген, Бавария |
|---|---|
| Починал | 15 ноември, 1280 Кьолн, Свещена Римска империя |
| Беатификация | 1622, Рим |
| Канонизация | 1931, Рим от Пий XI |
| Празник | 15 ноември |
| Покровителство | Синсинати, Охайо |
Алберт Велики (на латински: Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е немски философ, теолог, светец от Католическата църква и доминикански епископ. Той е един от учителите на църквата и е известен, както с всеобхватните си познания по философия, теология и естествени науки, така и с приносите си за мирното, съвместно съществуване на наука и религия. Счита се за най-големият немски средновековен философ и теолог. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия.
Съчинения на Алберт Велики [редактиране]
- De natura et origine animae, За природата и произхода на душата, Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890., превод от латински Евелина Митева, в: Алберт Велики, За Душата. За интелекта., изд. Изток-Запад, С., 2010.
- De intellectu et intelligibile, За интелекта и умопостигаемото, Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890., превод от латински Евелина Митева, изд. Изток-Запад, С., 2010 и в списание Philosophia.
