Рим

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За италианската провинция вижте Рим (провинция).

Град

Рим
Roma

Флаг	Герб

Държава	Италия
Девиз	Senatus Populusque Romanus (от латински: Сенатът и римският народ)
Област	Лацио
Координати	41°53′25.5″ с. ш. 12°29′32.78″ и. д. / 41.890417° с. ш. 12.492439° и. д. ^(G)41.890417, 12.492439
Кмет	Джани Алемано
Основаване	21 април 753 г.пр.н.е.
Площ	1285 km²
Надморска височина	37 m
Официален език	италиански
Население	2 707 603 души (2007)
Плътност	2197 д./km²
Часова зона	UTC+1, през лятото UTC+2
Телефонен код	06
Пощенски кодове	00121 — 00199
Сайт	http://www.comune.roma.it
покровители	Св. Петър и Св. Павел

Рим

Рим (италиански и латински: Roma, Ро̀ма, на готски ̼̰͂̿ ^[1], латинска транскрипция Ruma; на гръцки: Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио. Разположен е на реките Тибър и Аниене. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Ватиканът, анклав в Рим, е суверенна държава, седалище на Римската католическа църква и папата.

Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1285 кв. км. Предградията му достигат до Тиренско море. В границите на града населението е около 2,5 милиона жители; почти 3,8 милиона живеят в района на Рим.

С брутния си вътрешен продукт от 97 милиарда евро (през 2005 г.) Рим дава 6,7% от италианския БВП, който е най-големият от всички италиански градове.

Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като "la Città Eterna" (Вечният град), "l' Urbe" (от латински Превъзходен град) или "Градът на Седемте хълма".

Съдържание

1 География
2 Кратка история
3 Икономика
4 Забележителности
5 Важни дати
6 Международни отношения
- 6.1 Изключително побратимяване с Париж
- 6.2 Приятелство и сътрудничество
7 Вижте също
8 Източници
9 Външни препратки

[редактиране] География

Седемте хълма на Рим

Градът е разположен по течението на река Тибър и Аниене на седемте хълма: Палатин, Авентин, Квиринал, Капитолий, Виминал, Есквилин и Целий.

[редактиране] Кратка история

Карта на центъра на Рим по време на Римската империя

Според преданията Рим е основан от Ромул и Рем на 21 април 753 пр.н.е.. Ромул и Рем са легендарни братя близнаци, които са синове на весталката Рея Силвия и бога Марс, но били отгледани от вълчица в областта Лациум. Градът е възникнал на хълма Палатин и Ромул станал първият цар на Рим. Тази дата е посочена от историка Марк Теренций Варон. Преди него римляните посочвали различни дати между 758 и 728 пр.н.е. за основаването на града. Според легендата Ромул и Рем са потомци на троянския герой Еней. Един от неговите наследници Нумитор — владетел на древната страна Алба Лонга, бил свален от престола и убит от своя брат Амулий, който убил сина на Нумитор, а дъщеря му Рея Силвия изпратил да служи като жрица в храма на богинята Веста. Тъй като весталките са обречени на безбрачие, Амулий бил сигурен, че Рея Силвия няма да има наследник на престола, но тя родила от бога Марс двамата близнаци.

Градската територия на Рим включвала седемте хълма по левия бряг на река Тибър. По шест от тях имало селища на племената латини и сабини, а един от тях (Целий) бил заселен с етруски. Около VI в.пр.н.е. низината между хълмовете била превърната в общ пазарен площад — форум. На хълма Капитолий били построени крепост и храм на Юпитер. Този хълм станал военен и религиозен център на града, образуван от сливането на различните ценности в единна община. Градът бил управляван от сенат — съвет на старейшините на всички родове, от които се състояли трите триби (трите племена). Сенатът избирал цар, който изпълнявал функциите на върховен вожд, на върховен жрец и понякога на върховен съдия. Родените в Рим се наричали патриции. Те имали право да участват в народните събрания за разлика от плебеите — преселниците в Рим, чийто брой нараствал с развитието на града. Плебеите били извън родовите организации на коренните римляни и нямали политически права.

През 509 г.пр.н.е. патрициите премахнали монархията. Рим бил провъзгласен за република — първата в световната история.

През 74 г.пр.н.е. Рим се изправил пред голямо изпитание, когато един роб от Тракия на име Спартак вдигнал най-голямото за времето си въстание. След тригодишни непрестанни битки Марк Лициний Крас потушил въстанието.

Най-ранните свидетелства за постоянно обитаване на територията на Рим датират от края на VII в.пр.н.е. Заражда се като град-държава и основен негов съперник са етруските. След като се справя с тях, Рим постепенно се засилва и обхваща целия Апенински полуостров. След известно време обаче той става толкова мощен, че предявява претенции към търговските маршрути в Средиземно море. По този начин се стига до конфликта между Рим и Картаген, който се намира на африканския бряг. В последвалите войни, известни като пунически, водачът на картагенците — Ханибал, на няколко пъти е на крачка от разгромяване на Рим, но в крайна сметка Рим излиза победител. Римляните толкова ги било страх от Картаген, че посипват целия град и местността със сол, за да не може повече да се издигне там град. В своето най-голямо могъщество между I в.пр.н.е. и I в. от н.е. Средиземно море се оказва вътрешно за Римската империя, като присъединява дори територията на днешна Англия към територията си. Постепенно обаче Рим започва да отслабва, а успоредно с това набезите на варварите по краищата на империята се засилват. Така през III век империята е разделена на Западна със столица Рим и Източна със столица Константинопол, придобила по-късно името Византия. Западната империя обаче не успява да устои на набезите на варварите и след като Рим на няколко пъти е разграбван и опожаряван от различни племена — най-жестоко от вандалите, в крайна сметка Западната империя рухва.

[редактиране] Икономика

Днес Рим има динамична и разнообразна икономика. В града се произвеждат 6,7% от БВП на Италия.

Рим расте с 4,4% всяка година — повече от който и да е друг град в Италия. Туризмът е един от главните отрасли на стопанството за града. Там също така са развити банкерството и въздухоплаването. Римското летище Фиумичино е осмото по големина пътническо летище в Европейския съюз с преминали през него 28,0 милиона пътници през 2005 г.^[2]

[редактиране] Забележителности

Фонтанът ди Треви в центъра на Рим

[редактиране] Важни дати

Началото на I хил.пр.н.е. Първи заселници на територията на град Рим.
IX в.пр.н.е. Възниква етруската цивилизация.
753 г.пр.н.е. Основан е Рим.
VI в.пр.н.е. Царски период в историята на Рим.
509 г.пр.н.е. Основана е Римската република.
500-287 г.пр.н.е. Борба между плебеи и патриции.
496 г.пр.н.е. Създаден е римско-латински съюз, който воюва с етруските.
396 г.пр.н.е. Римляните завладяват Етрусия.
390 г.пр.н.е. Нашествие на келтите в Централна Италия. Келтите опожаряват Рим.
343-266 г.пр.н.е. Рим покорява Италия.
280-272 г.пр.н.е. Рим воюва с епирския владетел Пир и завладява гръцките колонии в Южна Италия.
264-164 г.пр.н.е. Пунически войни. Рим завладява Картаген, островите Сицилия, Корсика и Сардиния.
215-167 г.пр.н.е. Войни с Македония.
146 г.пр.н.е. Рим завладява Гърция и Македония.
89-63 г.пр.н.е. Войни с Митридат VI - цар на Понтийското царство в Източна Мала Азия.
74-71 г.пр.н.е. Въстание на Спартак.
58-51 г.пр.н.е. Юлий Цезар завладява Галия.
49-31 г.пр.н.е. Гражданска война.
27 г.пр.н.е. Октавиан: край на републиката, разширяване на империята.
24-19 г.пр.н.е. Завладяване на Испания.
12-9 г.пр.н.е. Завладяване на Панония.
114-115 г. Римляните, водени от Траян, разбиват партите в Армения, Асирия и Месопотамия, завземат столицата им Ктезифон. С това Римската империя достига най-голямото си териториално разширение.
165-167 г. Върлуващата чума и конфликтите в империята водят до драстично намаляване на населението.
254-270 г. Алемани, франки и други варварски племена опустошават голяма част от Галия, Италия и Испания.
286 г. Диоклециан осъществява административни реформи за стабилизиране на империята, укрепва армията.
324 г. Започва строителството на Константинопол - новата столица на империята.
376 г. Хуните прекосяват Днестър и нападат готите. Готите търсят убежище на териториите на империята.
376-396 г. Войни с готите.
406 г. Римляните се изтеглят от Британия, Галия и Иберия.
410 г. Вестготите превземат Рим.
441 г. Хуните побеждават римляните.
476 г. Германският вожд Одоакър сваля последния римски император Ромул Августул.

[редактиране] Международни отношения

[редактиране] Изключително побратимяване с Париж

От 1956, Рим е побратимен единствено с Париж^[3], както и Париж е побратимен единствено с Рим - „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“ гласи част от текста на споразумението (на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi, на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris).