Рим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За провинцията вижте Рим (провинция). За сериала вижте Рим (сериал).

Рим
Roma
Знаме    Герб
Senatus Populusque Romanus
(от латински: Сенатът и римският народ)
Collage Rome.jpg
Италия
Red pog.png
Рим
Лацио
Red pog.png
Рим
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Лацио
Провинция Рим
Площ 1285 km²
Надм. височина 37 m
Население (2007) 2 707 603 души
2107 души/km²
Кмет Джани Алемано
Основаване 21 април 753 г.пр.н.е.
Пощенски код 00121 — 00199
Телефонен код 06
Официален сайт http://www.comune.roma.it
Рим в Общомедия

Рим (италиански и латински: Roma, Ро̀ма, на готски ̼̰͂̿ [1], латинска транскрипция Ruma; на гръцки: Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио. Разположен е на реките Тибър и Аниене. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Ватиканът, анклав в Рим, е суверенна държава, седалище на Римската католическа църква и папата.

Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1285 кв. км. Предградията му достигат до Тиренско море. В границите на града населението е около 2,5 милиона жители; почти 3,8 милиона живеят в района на Рим.

С брутния си вътрешен продукт от 97 милиарда евро (през 2005 г.) Рим дава 6,7% от италианския БВП, който е най-големият от всички италиански градове.

Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като „la Città Eterna“ („Вечният град“), „l' Urbe“ (от латински Превъзходен град) или „Градът на Седемте хълма“.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Карта на центъра на Рим по време на Римската империя

Според археологическите данни съвременната територия на Рим е обитавана от хора поне от 12 хилядолетие пр.н.е., но тези палеолитни и неолитни находки са малко и фрагментирани от значително по-плътните по-късни археологически пластове.[2] Съгласно базирани на археологическите свидетелства хипотези, градът се формира постепенно на основата на скотовъдски селища в горната част на хълма Палатин.[3] В същото време датираща от древността легенда разказва, че градът е основан на 21 април 753 година пр.н.е. от братята Ромул и Рем, отгледани от вълчица синове на весталката Рея Силвия и бога Марс.[4][5] Друга легенда извежда произхода на основателите на Рим от Еней, герой, избягал от победената Троя след Троянската война.[6]

В Античността градската територия на Рим включва Седемте хълма по левия бряг на река Тибър. Първоначално по шест от тях има селища на племената латини и сабини, а седмият, Целий, е заселен с етруски. Около 6 век пр.н.е. низината между хълмовете е превърната в общ пазарен площад — форум. На хълма Капитолий са построени крепост и храм на Юпитер, и той става военен и религиозен център на града.

Първоначалното селище се превръща в столица на Римското царство, в края на 6 век пр.н.е. - на Римската република, а през 1 век пр.н.е. - на Римската империя. Успехът на Римската държава се дължи на съчетание от военни завоевания, търговска хегемония и избирателно асимилиране на съседните народи, най-вече на италийци, етруски и гърци. През първите столетия от съществуването на Рим негов основен съперник са етруските, а през 386 година пр.н.е. градът за кратко е завзет от галите.[7]

След тази криза Рим се стабилизира и през 3 век вече е доминираща сила на Апенинския полуостров, след като подчинява сабините, етруските, самнитите и повечето гръцки колонии във Велика Гърция. В последвалите Пунически войни Рим успява да се наложи и над средиземноморската империя на Картаген, като за пръв път установява контрол над отвъдморски владения - Сицилия, Сардиния и Корсика, Испания.

От 2 век пр.н.е. населението на Рим започва бързо да нараства, тъй като в града се заселват много италийски селяни, изтласкани от земите си от разрастващите се едри поземлени владения, използващи робски труд. От началото на 2 век пр.н.е. римляните се намесват в сложните отношения между елинистичните държави в Източното Средиземноморие, а през 146 година пр.н.е. завладяват същинска Гърция.[8]

В периода на своето най-голямо могъщество, между 1 век пр.н.е. и 1 век от н.е., Средиземно море се оказва вътрешно за Римската империя, като нейната територия включва цялото му крайбрежие, както и значителна част от Западна Европа. Императорите предприемат мащабни строежи в своята столица и Рим е осеян с внушителни нови сгради, дворци, форуми и базилики. Градът запазва значението си, въпреки стихийни бедствия като големия пожар през 64 година или унищожилата една трета от населението му Антонинова чума през 165-180 година,[9] и става първият градски център в историята на човечеството, чието население надхвърля 1 милион души.[10]

През 3 век в Римската империя започват да се забелязват признаци на упадък. В същото време самият град Рим започва да губи политическото си значение, като на изток е създадена новата столица Константинопол, а в самата Италия императорите изместват седалището си в Милано, а след това в Равена. Към 273 година населението на Рим е намаляло до 500 хиляди души.[11] През 410 година, за пръв път от осем века, градът е превзет от чужда армия, тази на вестготи, последвани през 455 година от вандалите.

В края на 5 век Западната Римска империя е унищожена и Италия попада под контрола на остготите, а след това на Източната империя. През този период Рим силно запада, а населението му спада драстично до около 35 хиляди души,[12] превръщайки някога процъфтяващия мегаполис в отделни групи от обитавани сгради, разпръснати сред обширни райони с развалини, дива растителност, лозя и малки градини.[13]

През този период на упадък и безредици нарастваща роля за града започва да играе римският епископ, наричан папа. По традиция смятан за духовен наследник на загиналите мъченически в Рим апостоли Петър и Павел, той се ползва с авторитет в целия християнски свят и е смятан за пръв по ранг сред петимата патриарси. Папите установяват политически контрол в Рим и в средата на 8 век го превръщат в център на своята Папска държава.

Средновековие и Ренесанс[редактиране | edit source]

От края на 6 век поне номинално Рим се намира под властта на Източната Римска империя в рамките на нейния Равенски екзархат. През 751 година лангобардите унищожават Екзархата, но Рим не е завладян от тях - през 756 година франкският майордом Пипин Къси предава на папа Стефан II светската власт над Рим и съседните области, с което е поставено началото на Папската държава. Връзките между папския престол и наследниците на Пипин се запазват и през следващите десетилетия, като през 800 година папа Лъв III обявява сина му Карл Велики за наследник на Западната империя.

През 846 година арабите разграбват предградията на Рим, но не успяват да преминат градските стени. През следващите няколко столетия, с нарастването на централизацията и влиянието на Римокатолическата църква, Рим възвръща част от някогашното си политическо значение. Градът е център на поклонничество за християните от Западна Европа, както и в центъра на конфликтите между папата и императорите на Свещената Римска империя за влияние в Италия. Той не губи голямото си религиозно значение и през периода на Авиньонското папство (1309-1377), когато седалището на папата е преместено в Авиньон.

Благодарение на финансовите ресурси на Папския престол, през втората половина на 15 век Рим измества Флоренция като основен център на Италианския Ренесанс. Папите се стремят тяхната столица да задмине величието на останалите италиански градове и усилено строят нови екстравагантни църкви, мостове, площади и обществени пространства. Сред тях са новата базилика „Свети Петър“, Сикстинската капела, Понте Систо (първият мост, пресичащ Тибър, построен след края на Античната епоха), площад „Навона“. Папите покровителстват и изкуствата, привличайки в града водещи художници на епохата, като Микеланджело, Перуджино, Рафаело, Гирландайо, Синьорели, Ботичели, Росели.

Разкошът и великолепието на папския двор през тази епоха предизвикват остри критики срещу корупцията, непотизма и симонията в Римската църква, като стават една от причините за Реформацията, но от друга страна превръщат Рим в център на изкуството, поезията, музиката, литературата, образованието и културата. Градът губи предимно религиозния си облик, превръщайки се в истинско ренесансово средище с множество народни празненства, конни надбягвания, пиршества и дворцови интриги. През 15-16 век Рим вече може да съперничи на останалите големи европейски столици по своето богатство, великолепие и архитектура.

Ренесансът променя цялостно облика на Рим, като най-голям принос за това имат папа Юлий II и неговите наследници Лъв X и Климент VII, управлявали от 1503 до 1534 година. През тези две десетилетия старата базилика „Свети Петър“, строена още от император Константин I Велики,[14] е разрушена и на нейно място започва строежът на днешната църква, Браманте строи гробницата Темпието и планира мащабно преустройство на Апостолическия дворец, Рафаело създава множество картини, сред които фреските на Вила Фарнезина и Стаите на Рафаело, Микеланджело започва фреските на Сикстинската капела и статуите от надгробния паметник на папа Юлий. Рафаело е и един от първите застъпници на запазването на античните руини в града.

Нова история[редактиране | edit source]

Бляскавият период на ренесансово развитие на Рим е прекъснат през 1527 година, когато за пръв път от хилядолетие градът е превзет и разграбен - този път от войските на император Карл V. След започналия през 1545 година Трентски събор Римокатолическата църква поставя началото на Контрареформацията, която си поставя за цел утвърждаването на авторитета на Църквата сред широките кръгове от населението. През втората половина на 16 век в Рим са построени нови паметници, демонстриращи могъществото и величието на Църквата. Тази тенденция продължава и през следващите десетилетия, превръщайки Рим в един от центровете на барока.[15]

През 18 век влиянието на Римокатолическата църква в Европа е подкопано от либералните идеи на Просвещението, а в края на столетието е заплашена и политическата власт на папата в Рим. През февруари 1798 година с решаващото участие на френската армия е обявена Римска република, която просъществува година и половина. След това властта на Папската държава е възстановена, но през 1809 година тя е анексирана от Франция и Рим е обявен за свободен град на Първата империя. Властта на папата е възстановена от Виенския конгрес през 1814 година.

През следващите години светската власт на папите е остро критикувана от зараждащия се италиански национализъм. По време на революцията през 1849 година с активното участие на Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди е обявена нова Римска република, която отново съществува само за кратко.

След провала на революцията италианското национално движение се ориентира към обединение на страната под властта на кралете на Пиемонт. При създаването на Кралство Италия през 1861 година Рим е обявен за негова столица, въпреки че не се намира под негов контрол. Папската държава издържа още няколко години, опирайки се на подкрепата от Франция, но след началото на Френско-пруската война през 1870 година италианските войски превземат града, а през следващата година столицата е окончателно преместена от Флоренция в Рим.[16]

Столица на Италия[редактиране | edit source]

Превръщането на Рим в столица на обединена Италия дава тласък на развитието на града. Населението му нараства от 200 хиляди души през 1871 година до 600 хиляди души в навечерието на Първата световна война и градът излиза извън своите традиционни граници - Стената на Аврелиан.

След Първата световна война Рим е в центъра на събитията при Похода към Рим, в резултат на който фашистите вземат властта в страната през 1922 година. В междувоенния период бързото нарастване на населението продължава, което създава значителни социални проблеми, и правителството прави опити да го ограничи, но въпреки това в средата на 30-те жителите на града вече са над 1 милион.

По време на Втората световна война Рим понася по-малко поражения от другите големи европейски градове, но все пак през лятото на 1943 година е бомбардиран от авиацията на Великобритания и Съединените щати, при което загиват около 3 хиляди души. След това Рим е обявен за открит град и на два пъти е завземан активни бойни действия. През август 1943 година градът е окупиран от германски войски, които са изтласкани от съюзниците на 4 юни 1944 година.

В следвоенните години населението на Рим отново нараства рязко, като градът става една от движещите сили на Италианското икономическо чудо. Ръстът на населението се забавя едва в началото на 70-те години, след което то се стабилизира и леко намалява в резултат на субурбанизацията.

География[редактиране | edit source]

Рим е разположен в региона Лацио в Централна Италия, на бреговете на река Тибър. Първоначалното селище възниква на хълмовете срещу брода при Изола Тиберина, единственото естествено място за пресичане на реката в областта. То е изградено на Седемте хълма: Палатин, Авентин, Квиринал, Капитолий, Виминал, Есквилин и Целий. През съвременния град преминава и река Аниене, която се влива в Тибър северно от историческия център.

Макар че центърът на Рим е на около 24 km навътре в сушата, територията на града, обхващаща общо 1 285 km², достига до бреговете на Тиренско море, където се намира югозападният район Остия. Надморската височина на централната част на Рим варира от 13 m в основата на Пантеона до 139 m на възвишението Монте Марио.[17]


Летище Рим Чампино (надморска височина: 105 m
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 11,9 13,0 15,2 17,7 22,8 26,9 30,3 30,6 26,5 21,4 15,9 12,6 20,4
Средни температури (°C) 7,5 8,2 10,2 12,6 17,2 21,1 24,1 24,5 20,8 16,4 11,4 8,4 15,2
Средни минимални температури (°C) 3,1 3,5 5,2 7,5 11,6 15,3 18,0 18,3 15,2 11,3 6,9 4,2 10,0
Средни месечни валежи (mm) 66,9 73,3 57,8 80,5 52,8 34,0 19,2 36,8 73,3 113,3 115,4 81,0 804,3
Източник: Servizio Meteorologico[18][19]

Управление[редактиране | edit source]

Местното управление на Рим се осъществява от общината (comune) Столица Рим (Roma Capitale),[20] която е най-голямата по площ и население сред всички 8101 общини в страната. Начело на общината стоят пряко избирани кмет и общински съвет. Нейно седалище по традиция е Сенатският дворец на хълма Капитолий.

Подразделения[редактиране | edit source]

Карта на 20-те района

От 1972 година общината е разделена на административни райони, първоначално 20 на брой, а по-късно са ограничени 15 - през 1992 година Фиумичино се отделя в самостоятелна община, а през 2013 година още четири района са премахнати с цел икономии.[21] Всеки район (municipio) има известна административна самостоятелност и се управлява от пряко избрани председател и четиричленен съвет. Районите нямат собствени имена, а са номерирани от I до XV.

Районите на Рим имат административен характер и границите им невинаги съвпадат с тези на исторически обособените квартали на града. Така историческият център на града, образуващ Район I, включва 22 исторически квартала, наричани риони, като почти всички те попадат в границите на Стената на Аврелиан. Повечето риони водят началото си от античните 14 региона на Рим от Августовата епоха и продължават своето съществуване и през Средновековието.[22] По-новите квартали, намиращи се днес извън Район I, не се наричат риони, а просто картиере.

Международни отношения[редактиране | edit source]

От 1956, Рим е побратимен единствено с Франция Париж[23], както и Париж е побратимен единствено с Рим - „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“ гласи част от текста на споразумението (на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi, на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris).

Приятелство и сътрудничество

Мото и герб[редактиране | edit source]

Мотото на града Рим е SPQR и се появява в герба, както и на много от сградите в града, обществените фонтани и покривни капаци на канализацията.

Надписът на шахта в Рим

Икономика[редактиране | edit source]

Днес Рим има динамична и разнообразна икономика. В града се произвеждат 6,7% от БВП на Италия.

Рим расте с 4,4% всяка година — повече от който и да е друг град в Италия. Туризмът е един от главните отрасли на стопанството за града. Там също така са развити банкерството и въздухоплаването. Римското летище Фиумичино е осмото по големина пътническо летище в Европейския съюз с преминали през него 28,0 милиона пътници през 2005 г.[26]

Забележителности[редактиране | edit source]

Фонтанът ди Треви в центъра на Рим
Паметник на Иван Вазов на „площад Торвалдсен (Piazza Thorvaldsen)“ в Рим
Римски форум
План на метрото в Рим

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. готски шрифтове
  2. Heiken 2005.
  3. Wilford 2007.
  4. Livy 1797.
  5. Kinder 1964, с. 73.
  6. Livy 2005.
  7. Livy, Ab Urbe Condita V.
  8. CosmoLearning 2010.
  9. Thieme 2003, с. 285.
  10. OzIdeas 2013.
  11. Mandatory 2013.
  12. Tellier 2009, с. 185.
  13. Pounds 1976, с. 192.
  14. Newadvent.org 2010.
  15. Bertarelli 1925, с. 22-23.
  16. Newadvent.org 2009.
  17. Ravaglioli 1997.
  18. Tabelle climatiche 1971–2000 della stazione meteorologica di Roma-Ciampino Ponente dall'Atlante Climatico 1971–2000 - Servizio Meteorologico dell'Aeronautica Militare
  19. Visualizzazione tabella CLINO della stazione / CLINO Averages Listed for the station Roma Ciampino. // Посетен на 13 June 2011.
  20. Roma Capitale 2012.
  21. Il Messaggero 2013.
  22. Romeartlover.it 2010.
  23. Les pactes d’amitié et de coopération avec d’autres métropoles dans le monde - site de la Mairie de Paris
  24. http://www.liberazione.it/giornale/051129/LB12D6D0.asp - Short newspaper article on the Rome / Achacachi twinning
  25. Община Пловдив, побратимени градове. // Община Пловдив. Посетен на 18.03.2013.
  26. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
Цитирани източници

Външни връзки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Рим в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)