Неми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за град Неми. За езерото вижте Лаго ди Неми. За комикса вижте Неми (комикс).

Град
Неми
Nemi
Nemi - panorama 1.JPG
Герб
Герб
Държава Италия
Координати 41°43′00″ с. ш. 12°43′00″ и. д. / 41.716667° с. ш. 12.716667° и. д.

Неми (Италия)
Red pog.png
Неми


Нѐми (на италиански: Nemi) е малък град в италианския регион Лацио. Намира се на 27 км югоизточно от Рим и на 22 км от брега на Тиренско море.

Името произлиза от латински език: nemus (гора). Мястото и днес е заобиколено от кестенови гори. Легендите за това култово място са описани в книгата на сър Джеймс Джордж Фрейзър The Golden Bough ("Златната клонка", 1890-1915), монументално произведение за теорията на религията и митологията.

По данни от преброяването през 2008 г. има 1 952 жители.

Неми е от най-древните селища в Средна Италия. За пръв път е населявано през бронзовата ера. Тогава е почитана Майката Богиня Dea Madre в гъстата гора на кратера, която през римско време става Диана и е политически център на латините. Когато през 338 пр.н.е. Неми е завладян от римляните загубва тази функция. Затова края на 2 век пр.н.е. Светилището на Диана (Diana Nemorensis) е достроено.

Калигула (37-41 г. сл.н.е.) построява на езерото два грамадни кораба за слава на Диана. По хълмовете на кратера се появяват вили на богатите римски фамилии, между другото също и една вила на Юлий Цезар. С христианизирането Неми губи на значение и се разпада.

Днешното населено място се създава със строежа на замъка на граф Тускулум през 10 век.

Външни препратки [редактиране]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nemi_(Latium)“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.