Селище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дефиницията на понятието „селище“. За българските села с това име вижте Селище (пояснение).

Селището е географски обособен район, в който живеят хора.

Според терминологията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) селищата са урбанизирани територии (чл. 7) и предназначението на поземлените имоти в тях (УПИ) може да бъде „за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други“ (чл. 8).

Съдържание

Видове селища в България [редактиране]

В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и ЗУТ селищата са обособени в 2 групи.

Населени места [редактиране]

В тях хората са трайно уседнали.

С проектопромяна[1] в ЗУТ, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

  • "много големи градове" - с население над 200 хил. жители,
  • "големи градове" - с население от 100 хил. до 200 хил. жители,
  • "средни градове" - с население от 30 хил. до 100 хил. жители,
  • "малки градове" - с население от 10 хил. до 30 хил. жители и
  • "много малки градове" - с население под 10 хил. жители.

Селищни образувания [редактиране]

Нямат постоянно население и служат за временно задоволяване на рекреационни, промишлени и други специфични нужди

Други селища [редактиране]

Външни препратки [редактиране]