География
Географията (от старогръцки: γαία, земя и γράφω, графо, пиша) е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планета Земя. В буквален смисъл география може да се преведе като „описание на Земята“. Първият човек употребил думата „география“ е древногръцкият учен Ератостен (276—194 г. пр. н. е.).
Съдържание |
Възникване и история [редактиране]
Античност [редактиране]
Географията е древна наука и възниква едновременно като природна и обществена наука. Възникнала е в зората на човешкото общество, когато хората започнали да изучават заобикалящите ги обекти от природната среда и да си обясняват процесите и явленията в нея. Първите географски съчинения са създадени в Древна Гърция. Ако Херодот се смята за бащата на историята, то александрийският учен Ератостен е бащата на географията. През 3 век пр.н.е. той написва книгата „География“. През 1 век пр.н.е. важно място заемат трудовете на Страбон. Клавдий Птолемей успява да установи емпирично ъгъла на географския меридиан, чрез прословутия му опит при кладенците на Сиена, където установява, че по време на лятното слънцестоене Слънцето се „оглежда“ в кладенците.
Средновековие [редактиране]
Изключително важни сведения за света през Средновековието оставят арабските мореплаватели, които предприемат смели пътешествия из Индийски океан и достигат бреговете на Мадагаскар, Южна Африка, Малайския архипелаг и други отдалечени точки на Земята.
По време на тъмните векове в Европа не се получават почти никакви нови сведения за света. Изключение правят викингите на север, които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях — Фарьорски острови, Исландия, Гренландия. Намерените руини от техни поселения на остров Нюфаундленд в днешна Канада доказват, че първите европейци, достигнали Америка не са моряците от експедицията на Христофор Колумб.
Велики географски открития [редактиране]
Основна статия: 
Политическото и икономическото съперничество между Испания и Португалия от 15 век поставя на дневен ред въпросите за организирането и осъществяването на експедиции, които да открият нови пътища за богатите пазари на изток и за колонизирането на нови територии. Като първа стъпка в тази борба се смята откриването и заселването от португалците на остров Мадейра и Азорските острови. Вашку да Гама и Бартоломео Диас организират експедиции по бреговете на Африка. Испания се включва в борбата за икономическа мощ като организира експедицията на Колумб, имаща за цел откриването на западен път към Индия. Колумб достига бреговете на Америка през декември 1492 г. Този момент става една от повратните точки в развитието на човечеството. Географската наука вече разполага с нов фундаментален факт. Открит е нов континент и всякакви виждания за край на света са отхвърлени. Вижданията за плоска форма на Земята обаче са напълно отхвърлени след експедицията на Фернандо Магелан — първото околосветско пътешествие, започнало през 1519 и завършило през 1522 година. Тази експедиция била съставена от 5 кораба и 265 моряци. Магелан дава и името на Тихия океан. Той го нарекъл така, защото докато плавали през него, той бил много спокоен. Испания и Португалия започват люта борба за колонизация, като по този начин нуждата от географски знания става по-голяма. Организират се нарочни експедиции, които имат за цел изучаването на новооткритите земи и обясняването на непознати явления в природата. Скоро към този процес се включват Франция, Англия и Холандия. Други значителни морски пътешествия в този период извършват Америго Веспучи и Джеймс Кук.
Географията в ново време [редактиране]
В края на 18 и 19 век географията става академична наука, която се изучава в най-елитните университети в света. Известни остават теоретичните обосновки за Физическата география на Имануел Кант, който е водил тази дисциплина в университета в Кьонигсберг. За нуждите на теоретичната обосновка на географската наука са организирани редица научни експедиции в Америка, Азия, Африка и Австралия. Най-известни сред тях може би са тези, в които е участвал Чарлз Дарвин на кораба Бигъл, където формулира своята еволюционна теория. Известни са пътуванията на Александър фон Хумболт в Южна Америка, където освен студеното Хумболтово течение, той открива бифуркацията на реката Касикаяре в Гвианската планинска земя. Други пътувания са на Ла Перуз, Дюмон Д`Юрвил, Ливингстън и много други. В началото на 20 век са достигнати двата земни полюса — Робърт Пири (1909 г.) достига Северния полюс, а норвежецът Руал Амундсен — Южния полюс. По-късно започва детайлното изследване на Антарктида и Арктика — построяват се много целогодишно действащи научни станции. Първите са руски и американски. Днес изследвания в Антарктида провеждат учени от много страни. През 1970 г. на Антарктида стъпва и българинът Васил Захариев, а в наши дни е изградена и българска антарктическа станция на остров Ливингстън.
От средата на 20 век настъпват значителни изменения в развитието на географията. От наука занимаваща се с описание, сравнение и класифициране на факти, тя еволюира в наука, прогнозираща изменението и развитието на природните и социално-икономическите териториални системи.[1] Съвременният облик на географската наука е силно повлиян и обвързан с използването на географските информационни системи (ГИС) и дистанционните методи на изследване.
Структура на географската наука [редактиране]
В географията са обособени два основни клона — физическа (природна) география и социално-икономическа (хуманитарна, обществена) география. Част от системата на географските науки, но извън двата основни клона са и направленията Теоретична география, Картография, Математическа география. Картографията е и същевременно научен метод на географията.
Физическа география [редактиране]
Изучава системата от взаимодействия, процеси и явления в природната среда на планетата Земя - атмосфера, хидросфера, биосфера и литосфера и възможностите за рационалното ѝ използване. Към физикогеографските науки спадат:
- Геоморфология
- Глациология
- Криолитология
- Климатология
- Хидрология
- География на почвите и Почвознание
- Биогеография
- Ландшафтознание
- Палеогеография
Социално-икономическа география [редактиране]
Занимава се със системата от взаимодействия, процеси и явления, породени от човешката дейност в контекста на географското пространство. Занимава се с антроположките, политическите, културните, социалните и икономическите аспекти на планетата Земя и нейните региони. Разделя се на множество направления:
- Икономическа география (Геоикономика)
- Социална география
- Политическа география
- Културна география
- Историческа география
Други географски науки [редактиране]
Научни методи [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Донев, Дончо и кол. География на производството и световното стопанство. Абагар, Велико Търново, 2004, ISBN 954-427-589-4, с. 9
|
||||||||
