Голям бариерен риф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Големият бариерен риф
The Great Barrier Reef*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

GreatBarrierReef-EO.JPG
Спътникова снимка на част от Големия бариерен риф
Държава Флаг на Австралия Австралия
Тип Природно
Критерии vii, viii, ix, x
Справка
Регион** Азия и Океания
Регистрационна справка
Вписване 1981  (5та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Големият бариерен риф е верига от коралови рифове и острови, намиращи се в Коралово море на североизточния бряг на Австралия. Представлява най-голямата коралова система в света[1][2], съставена от близо 3 000 коралови рифа и 900 острова, и е на възраст 18 милиона години. Дължината му е 2 500 километра, започвайки от Тропика на Козирога до Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия от Нова Гвинея, а ширината му варира от 2 до 150км. Обиталище e на 15 000 вида риби. Площта му обхваща 344 400 кв. км[3][4], което е повече от площта на Великобритания. Голяма част от рифовете под влияние на абразионно-акумулативната дейност на океана са се превърнали в коралови острови.

Големият бариерен риф може да се види от Космоса и е най-големият жизнен обект на Земята [5]. Съставен е от милиони малки организми, наречени коралови полипи. През 1979 г е създаден Морски национален парк с площ от 5 милиона хектара за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието. Включен е в списъка на Световното наследство през 1981. CNN го обявява за едно от седемте чудеса на света. Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.

История[редактиране | edit source]

Предполага се, че хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 хиляди години, когато в Австралия се появяват предците на коренното население на Австралия. Пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, който в 11 часа вечерта на 11 юни 1770 г. засяда с „Индевър“ върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба. Принуждава се да изхвърли през борда шест топа с шест комплекта гюлета за да освободи кораба. През 1969 г. експедиция на филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети. По това време Кук се запознава и с местните аборигени - тъмнокожи, ниски на ръст хора. За тях Кук казва: „Ако се съди по това, което казах, някой може да добие впечатлението, че туземците в Нова Холандия са най-нещастните същества на Земята. Всъщност те са много по-щастливи от нас, европейците; като нямат представа не само за излишествата, но и за необходимите удобства, за които така се борят в Европа, те живеят в блажено неведение“. Още през 1606 г. испанеца Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас Далримпъл намира в книжата на английски моряк посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия от Нова Гвинея.

През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. е по-подробно картиран и изучен. Едва в края на 19-ти век Големия бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици добивани на рифа.

Произход и условия за формиране[редактиране | edit source]

Съвременната история на неговото развитие започва преди около 8000 години. В условията на устойчива шелфова платформа, в плитководието при незначителни промени на земната кора, върху стария фундамент постоянно се надграждат нови пластове от рифообразуващи корали. Тези корали се развиват единствено в условията на топла, плитка и прозрачна вода, като основен фактор за нарастването им се явява непрекъснатото повишаване и понижаване на морското ниво. В по-голяма част от геоложката си история Австралия е била сравнително хладен континент, в чиито крайбрежни води не са съществували условия за развитие на корали. Преди около 65 милиона години, в края на Юра, континентът започва да се придвижва на север, отдалечавайки се от Антарктида. При образуване на ледения щит над Антарктида нивото на световния океан се понижава с около 100 метра. Преместването на Австралия на север съвпада с трансгресивен период, което създало условия за образуване в северното ѝ плитководие на коралови рифове. Големият бариерен риф възниква в участък, който до затоплянето е бил вододел за протичащите през континента реки. Неговата възраст не превишава 400 000 години, като някои негови участъци са се оформили едва през последните 200 години. През останалото време морското ниво е било сравнително ниско. Като цяло най-интензивен ръст на рифа се забелязва едва през последните 8000 години, след значително повишаване нивото на Световния океан. Най-младите рифове са разположени върху по-стари на дълбочина 15-20 метра.

Уязвимостта на коралите се обяснява със строго ограничения на параметрите на околната среда. Температурата на водата не трябва да е по-ниска от 17,5 °C (идеалната температура е 22—27 °C) — това обяснява защо Големия бариерен риф не се разпространява по на юг от Тропика на Козирога. Водата, в която растат коралите, трябва да бъде с определена соленост, затова бариерния риф се ограничава до границите на Нова Гвинея, където река Флай внася в океана голямо количество сладка вода.

Основно бариерния риф е формиран от твърди корали, като структурата му се определя от карбонатни скелети. Типични видове твърди корали са: гъбовидните корали, тип "еленови рога" и др.

Особености[редактиране | edit source]

От въртолет подводните рифове се виждат добре. За образуване на коралови рифове са необходими плитчини, в които водата трябва да е топла през цялата година.

Основната част от рифа се състои от повече от 2900 отделни рифове с размери от 0,01 кв.км до 100 кв.км,, които са обкръжени от около 540 бариери, образуващи повече от 600 прибрежни острова, включвайки 250 континентални острови[6].

Между Големия бариерен риф и прибрежието се простира лагуна. Този плитководен район рядко превишава 100 м дълбочина, покрит от мътен слой, защитен от прибрежни рифове. От страна на морето склоновете на рифа рязко спадат на хиляди метра под морското равнище. Рифа от тази страна е подложен на влиянието на вълните и ветровете.

Растежът на коралите в големия бариерен риф е най-бърз, докато на местата, където вълните и температурата достигат екстремални стойности, рифовете губят най-голямо количество строителен материал. Голяма част от свободния материал запълва рифовете и образува нови скали като на рифа протичат постоянни, сменящи се един друг процеси на разрушение и последващо възстановяване.

Биоценоза[редактиране | edit source]

Blue Linckia Starfish.JPG
Отровата на синьопръстения октопод Hapalochlaena lunulata убива човека с едно ухапване

Големия бариерен риф е най-голямата в света екосистема, представляваща колония от коралови полипи. Развитието ѝ зависи от условията, заложени в плитководните, богати на слънчева светлина води в прибрежието. Над повърхността се издигат коралови острови, формирани за милиони години от останките на кораловите полипи.

Тук живеят повече от 400 вида корали. По-голямата част от тях са твърди корали — гъбовидни корали, мозъкообразни корали и тъй наречените «еленови рога». Окраската на тези корали може да варира от червен до тъмножълт. Срещат се меки корали, при които отсъства карбонатен скелет, вместо него в неговите тъкани има малки твърди кристални структури, наречени склерити.

Разрушаващи фактори[редактиране | edit source]

Огромни щети върху крехкото равновесие на кораловите рифове нанасят тропическите урагани. Немалка вреда нанасят и други природни фактори, в това число периодичната свръхпопулация на морската звезда «трънен венец», хранеща се с коралови полипи. В началото на 1980-те години тези хищници нанасят силни опустошения върху Големия Бариерен риф.

В наши дни кораловите рифове страдат предимно от дейността на човека, включително и от масовия туризъм. С развитието на туристическата инфраструктура неизбежно се замърсяват прибрежните морски води. В тази връзка акваторията на Големия бариерен риф е разделена на шест зони на достъп. Най-строго охраняваната зона е предназначена за научни изследвания. Най-разрешената зона е за общо ползване, включително тралене и умерена експлоатация на природните ресурси. Поради силната уязвимост на екосистемите е забранена всякаква дейност за търсене и експлоатация на нефт и газ, а също и каквато и да е търговска дейност със и без акваланг.

С глобалното затопляне е свързана още една голяма опасност за оцеляването на рифовете — обезцветяването. Този процес е един от най-разпространените и малко изучен проблем на кораловите рифове. При повишаване температурата на водата дори с един градус над обикновеното, обитаващите в полипите водорасли загиват. Повредата на коралите изселва зооксантелите (симбиозни водорасли), които им придават ярка окраска. В резултат на това в колониите се образуват бели участъци. Тези участъци обаче не са лишени напълно от водорасли. В някои случаи е възможно частично възстановяване или появата на нови видове зооксантели. Установено е, че обезцветените колонии не растат и по-лесно се разрушават от вълновата дейност на океана[7].

Препратки[редактиране | edit source]

  1. UNEP World Conservation Monitoring Centre. Protected Areas and World Heritage - Great Barrier Reef World Heritage Area. // Department of the Environment and Heritage, 1980. Архив на оригинала от May 11, 2008. Посетен на 14 March 2009.
  2. The Great Barrier Reef World Heritage Values. // Посетен на 3 September 2008.
  3. Fodor's. Great Barrier Reef Travel Guide. // Посетен на 8 August 2006.
  4. Department of the Environment and Heritage. Review of the Great Barrier Reef Marine Park Act 1975. // Архив на оригинала от October 18, 2006. Посетен на 2 November 2006.
  5. Sarah Belfield. Great Barrier Reef: no buried treasure. // Geoscience Australia (Australian Government), 8 February 2002. Архив на оригинала от 1 October 2007. Посетен на 11 June 2007.
  6. Планета Земля. Большой барьерный риф // Древо познания : коллекционный журнал. — Marshall Cavendish, 2002. — С. 689—694.
  7. Океаны. Энциклопедический путеводитель; 2007; М.; Махаон; ISBN 5-18-001089-6