Вулкан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за геоложката формация. За римския бог вижте Вулкан (митология).
Вулканът, на "народен" език Огнебълвач (от банатчанския говор: огъньбълвàч) е геоложка формация (най-често планина), при която се наблюдава излизане на магма (разтопена скална маса) над земната повърхност. Най-често на Земята вулканите се наблюдават в близост до границите на континенталните плочи. Изключение правят вулканите, които се наблюдават в така наречените горещи точки.
Наименованието „вулкан“ произлиза от името на Вулкан, бог на огъня в римската митология. Науката, занимаваща се с изследването на вулканите, се нарича вулканология.
Съдържание |
[редактиране] Активност
Вулканичната активност често е съпровождана от земетресения, появата на горещи извори, гейзери и други форми на хидротермална активност.
[редактиране] Вулканична активност
Най-общо вулканите биват три типа: активни, спящи и загаснали. Учудващо е, че отсъства консенсус сред вулканолозите относно дефиницията на "активен" вулкан. Животът на един вулкан може да варира от няколко месеца до няколко милиона години. Това прави до голяма степен безсмислена дефиницията "активен" спрямо дължината на човешкия живот и дори спрямо живота на цивилизациите. Например, много от вулканите на Земята са изригвали поне веднъж през последните няколко хиляди години, но не показват никакви признаци на активност в момента. Имайки предвид продължителноста на живот на такива вулкани, те са много активни. Но спрямо продължителността на нашия живот те са спящи. Положението се усложнява и от факта, че има вулкани които се активизират, но не изригват.
Много учени считат един вулкан за активен, ако той изригва в момента или показва знаци на нестабилност и по-сериозна активност като земетръсна активност и значително отделяне на нови газове в района на вулкана. Много учени също считат вулкана за активен, ако той е изригвал в историческо време, т.е. времето, за което съществуват някакви писмени сведения. Важно е да се отбележи, че дължината на историческото време е различна за различните райони на света: в района на Средиземноморието има исторически източници от преди 3000 години, докато на Хаваите този период е само малко повече от 200 години.
Спящите вулкани са тези, които в момента са неактивни (както е дефинирано по-горе), но могат да се активизират или изригнат отново.
Загаснали са тези вулкани, за които се счита, че е малко вероятно да изригнат отново. Дали един вулкан е наистина загаснал, е изключително трудно за определяне. Калдерите на вулканите имат продължителност на живота, която понякога достига милиони години. Често ако калдерата не е била източник на изригване през последните няколко десетки хиляди години, то е много по-вероятно тя да бъде счетена за спяща, отколкото за загаснала.
[редактиране] Видове вулкани
Представата за вулкан най-често се свързва с конична планина, изпускаща лава и отровни газове от кратер, намиращ се на върха ѝ. Това описание обаче обхваща само един вид вулкани, а характеристиките им като цяло са доста по-разнообразни. Структурата и поведението на вулканите зависят от множество фактори. Някои вулкани имат назъбени върхове, оформени като куполи от лава, други пък се вписват в пейзажа като масивни плата. Изходни отвори, които изпускат вулканичен материал (пепел и лава, както се нарича магмата, след като достигне земната повърхност) и газове (предимно пара и магмени газове) могат да бъдат открити навсякъде по вулканичното образувание.
Други типове вулкани са криовулканите (или ледени вулкани), които се срещат на някои от луните на Юпитер, Сатурн и Нептун, както и калните вулкани, които често не се свързват с магмената активност. Температурите на калните вулкани обикновено са значително по-ниски от тези на магмените, освен ако калният вулкан не е всъщност изход на магмен вулкан.
[редактиране] Щитовидный вулкан
Щитовидные вулканы носят това име, благодарение на разлятата им, подобна на щит форма. Те са образувани от лава с нисък вътрешно съпротивление , която може да тече на голямо разстояние от кратера и обикновено не експлодират катастрофално. Хавайската вулканична верига е серия от щитовидни конуси, разпространени са и в Исландия.
[редактиране] Купол от лава
Куполите от лава се изграждат чрез бавно изригване или от лава с високо вътрешно съпротивление . Понякога те се образуват в кратера на предишно вулканично изригване, но могат да бъдат и самостоятелни. Подобно на стратовулканите, те могат да предизвикват яростни експлозивни изригвания, но тяхната лава не тече надалеч от първоначалното устие.
[редактиране] Пепелни конуси
Вулканичните конуси или куполите от пепел са резултат от изригвания, които бълват предимно малки парченца сгурия и пирокластика (и двете наподобяват пепел, от където идва и наименованието на типа вулкан), които се натрупват около устието. Обикновено изригванията са кратки и създават конусообразни хълмове с височина между 30 и 400 м. Повечето пепелни конуси изригват само веднъж. Образуват се под формата на паразитни конуси на по-големите вулкани или самостоятелно. Парикутин в Мексико и Кратерът Сънсет в Аризона са примери за пепелни конуси. Каха дел Рио в Ню Мексико е вулканично поле с над 60 конуса.
[редактиране] Стратовулкани
Стратовулканите са високи конични планини, съставени от слоеве изстинала лава и други вулканични продукти, от където получават и своето име (от англ.: stratum - геол. слой, пласт). Класически примери за стратовулкани са Фуджи в Япония, Везувий и Стромболи в Италия. В исторически план експлозивните изригвания, характерни за този тип вулкани, са представлявали значителна заплаха за човечеството.
[редактиране] Супервулкани
Супервулкан е популярен термин за масивен вулкан, който обикновено има голяма калдера и потенциал да причини разрушения от огромен, понякога дори континентален мащаб. Подобни изригвания биха могли да причинят значително понижение на световните температури в продължение на много години, поради големия обем на сяра и пепел. Това е и най-опасният тип вулкан. Примерите включват Йелоустоунската калдера в Националния парк Йелоустоун и Valles Caldera в Ню Мексико (и двата в Западните Съединени щати), езерото Таупо в Нова Зеландия и езерото Тоба на остров Суматра, Индонезия. Супервулканите са трудни за разпознаване векове след последното си изригване, заради огромните площи, които обхващат.
[редактиране] Подводни вулкани
Подводните вулкани са често срещани образувания на морското дъно. Някои са активни и в плитки води разкриват присъствието си изхвърляйки пара и скални отломки високо над морската повърхност. Много други лежат на толкова голяма дълбочина, че огромното тегло на водата над тях предотвратява взривното освобождаване на пара и газове. Те могат да бъдат открити чрез хидрофони и обезцветяването на водата от вулканични газове. Дори и големите подводни изригвания обикновено не обезпокояват океанската повърхност.
[редактиране] Вулкани под ледовете
Вулканите под ледовете се образуват от изригвания под глетчери или под ледените шапки на Северния и Южния полюс. Горещата лава разтопява леда и създава езеро. Поради наличието на вода, изстиналите образувания приличат на тези при подводните вулкани. Ако след време ледът изчезне от този регион, вулканът има форма на планина с плосък връх. Те са характерни за Исландия и Антарктика, но могат да се открият и в Британска Колумбия, както и в областта Юкон в Канада.
[редактиране] Кални вулкани
Калните вулкани или вряща кал представляват образувания, създадени от изхвърляни на повърхността геотермални течности и газове. Образуват се в райони с оскъдно наличие на вода. Водата се издига на повърхността на място, където почвата е богата на вулканична пепел, глина или други фини частици. Изхвърляните под действието на подземните газове частици кал се натрупват по периферията на образуванието като постепенно изграждат миниатюрна вулканична форма с височина до 2-3 метра.
