Вулкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вулкан.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за геоложката формация. За римския бог вижте Вулкан (митология).

Пушещите вулкани Броми и Семеру на о-в Ява в Индонезия.
Схема на устройството на вулкан: 1 - голяма магмена камера; 2 - твърда земя; 3 - канал; 4 - основа; 5 - сил (пластова интрузия); 6 - разклонен канал; 7 - слоеве пепел, нанесени от вулкана; 8 - склон; 9 - Слоеве лава, нанесени от вулкана; 10 - гърло; 11 - паразитен конус; 12 - поток лава; 13 - устие; 14 - кратер; 15 - облак пепел

Вулканът, на "народен" език Огнебълвач (от банатчанския говор: огъньбълвàч) е геоложка формация (най-често планина), при която се наблюдава излизане на магма (разтопена скална маса) над земната повърхност. Най-често на Земята вулканите се наблюдават в близост до границите на континенталните плочи. Изключение правят вулканите, които се наблюдават в така наречените горещи точки.

Наименованието „вулкан“ произлиза от името на Вулкан, бог на огъня в римската митология. Науката, занимаваща се с изследването на вулканите, се нарича вулканология.


Вулканична активност[редактиране | edit source]

Най-общо вулканите се характеризират като активни, спящи или загаснали. Учудващо е, че отсъства консенсус сред вулканолозите относно дефиницията на "активен" вулкан. Животът на един вулкан може да варира от няколко месеца до няколко милиона години. Това прави до голяма степен безсмислена дефиницията "активен" спрямо дължината на човешкия живот и дори спрямо живота на цивилизациите. Например, много от вулканите на Земята са изригвали поне веднъж през последните няколко хиляди години, но в момента не показват никакви признаци на активност. Имайки предвид продължителността на живот на такива вулкани, те са активни, но спрямо продължителността на човешкия живот те са спящи. Положението се усложнява и от факта, че има вулкани, които се активизират, но не изригват.

Спящите вулкани са тези, които в момента не са активни (както е дефинирано по-горе), но могат да се активизират или изригнат отново.

Загаснали са тези вулкани, за които се счита, че е малко вероятно да изригнат отново. Дали един вулкан е наистина загаснал, е изключително трудно за определяне. Калдерите на вулканите имат продължителност на живот, която понякога достига милиони години. Често ако калдерата не е била източник на изригване през последните няколко десетки хиляди години, то е много по-вероятно тя да бъде счетена за спяща, отколкото за загаснала.

Много учени считат един вулкан за активен, ако той изригва в момента или показва знаци на нестабилност и по-сериозна активност като земетръсна активност и значително отделяне на нови газове. Много учени също считат вулкана за активен, ако той е изригвал в историческо време, т.е. времето, за което съществуват някакви писмени сведения. Важно е да се отбележи, че дължината на историческото време е различна за различните райони на света: в района на Средиземноморието има исторически източници от преди 3000 години, докато на Хаваите този период е само малко над 200 години.

Вулканичната активност често е съпровождана от земетресения, появата на горещи извори, гейзери и други форми на хидротермална активност.

Видове вулкани[редактиране | edit source]

Представата за вулкан най-често се свързва с конична планина, изпускаща лава и отровни газове от кратер, намиращ се на върха ѝ. Това описание обаче обхваща само един вид вулкани, а характеристиките им като цяло са доста по-разнообразни. Структурата и поведението на вулканите зависят от множество фактори. Някои вулкани имат назъбени върхове, оформени като куполи от лава, други пък се вписват в пейзажа като масивни плата. Изходни отвори, които изпускат вулканичен материал (пепел и лава, както се нарича магмата, след като достигне земната повърхност) и газове (предимно пара и магмени газове) могат да бъдат открити навсякъде по вулканичното образувание.

Изригване на вулкан

Други типове вулкани са криовулканите (или ледени вулкани), които се срещат на някои от луните на Юпитер, Сатурн и Нептун, както и калните вулкани, които често не се свързват с магмената активност. Температурите на калните вулкани обикновено са значително по-ниски от тези на магмените, освен ако калният вулкан не е всъщност изход на магмен вулкан.

Скялдбрейдур, щитовиден вулкан, чието име означава "широк щит"

Щитовидни вулкани[редактиране | edit source]

Щитовидните вулкани носят това име благодарение на разлятата си, подобна на щит форма. Те са образувани от лава с ниско вътрешно съпротивление, която може да тече на голямо разстояние от кратера и обикновено не експлодират катастрофално. Хавайската вулканична верига е серия от щитовидни конуси, разпространени са и в Исландия.

Купол от лава[редактиране | edit source]

Куполите от лава се изграждат чрез бавно изригване или от лава с високо вътрешно съпротивление . Понякога те се образуват в кратера на предишно вулканично изригване, но могат да бъдат и самостоятелни. Подобно на стратовулканите, те могат да предизвикват яростни експлозивни изригвания, но тяхната лава не тече надалеч от първоначалното устие.

Вулканичният купол Холоцен в щата Юта.

Пепелни конуси[редактиране | edit source]

Вулканичните конуси или куполите от пепел са резултат от изригвания, които бълват предимно малки парченца сгурия и пирокластика (и двете наподобяват пепел, от където идва и наименованието на типа вулкан), които се натрупват около устието. Обикновено изригванията са кратки и създават конусообразни хълмове с височина между 30 и 400 м. Повечето пепелни конуси изригват само веднъж. Образуват се под формата на паразитни конуси на по-големите вулкани или самостоятелно. Парикутин в Мексико и Кратерът Сънсет в Аризона са примери за пепелни конуси. Каха дел Рио в Ню Мексико е вулканично поле с над 60 конуса.

Стратовулкани[редактиране | edit source]

Стратовулканите са високи конични планини, съставени от слоеве изстинала лава и други вулканични продукти, от където получават и своето име (от англ.: stratum — геол. слой, пласт). Класически примери за стратовулкани са Фуджи в Япония, Везувий и Стромболи в Италия. В исторически план експлозивните изригвания, характерни за този тип вулкани, са представлявали значителна заплаха за човечеството.

Супервулкани[редактиране | edit source]

Супервулкан е популярен термин за масивен вулкан, който обикновено има голяма калдера и потенциал да причини разрушения от огромен, понякога дори континентален мащаб. Подобни изригвания биха могли да причинят значително понижение на световните температури в продължение на много години, поради големия обем на сяра и пепел. Това е и най-опасният тип вулкан. Примерите включват Йелоустоунската калдера в Националния парк Йелоустоун и Valles Caldera в Ню Мексико (и двата в Западните Съединени щати), езерото Таупо в Нова Зеландия и езерото Тоба на остров Суматра, Индонезия. Супервулканите са трудни за разпознаване векове след последното си изригване, заради огромните площи, които обхващат.

Подводни вулкани[редактиране | edit source]

Лава под водата

Подводните вулкани са често срещани образувания на морското дъно. Някои са активни и в плитки води разкриват присъствието си изхвърляйки пара и скални отломки високо над морската повърхност. Много други лежат на толкова голяма дълбочина, че огромното тегло на водата над тях предотвратява взривното освобождаване на пара и газове. Те могат да бъдат открити чрез хидрофони и обезцветяването на водата от вулканични газове. Дори и големите подводни изригвания обикновено не обезпокояват океанската повърхност.

Вулкани под ледовете[редактиране | edit source]

Вулканите под ледовете се образуват от изригвания под глетчери или под ледените шапки на Северния и Южния полюс. Горещата лава разтопява леда и създава езеро. Поради наличието на вода, изстиналите образувания приличат на тези при подводните вулкани. Ако след време ледът изчезне от този регион, вулканът има форма на планина с плосък връх. Те са характерни за Исландия и Антарктика, но могат да се открият и в Британска Колумбия, както и в областта Юкон в Канада.

Вряща кал в Исландия

Кални вулкани[редактиране | edit source]

Калните вулкани или вряща кал представляват образувания, създадени от изхвърляни на повърхността геотермални течности и газове. Образуват се в райони с оскъдно наличие на вода. Водата се издига на повърхността на място, където почвата е богата на вулканична пепел, глина или други фини частици. Изхвърляните под действието на подземните газове частици кал се натрупват по периферията на образуванието като постепенно изграждат миниатюрна вулканична форма с височина до 2-3 метра.

Изригвания[редактиране | edit source]

21 век[редактиране | edit source]

20 век[редактиране | edit source]

Най-високи вулкани[редактиране | edit source]

Име Местоположение Височина, m Регион
Охос дел Саладо Чилийски Анди 6893 Южна Америка
Люляйляко Чилийски Анди 6725 Южна Америка
Сан Педро Централни Анди 6159 Южна Америка
Котопакси Екваториални Анди 5897 Южна Америка
Килиманджаро Плато Масаи 5895 Африка
Мисти Централни Анди 5821 Южна Америка
Орисаба Мексиканско плато 5700 Северна и Централна Америка
Елбрус Северен Кавказ 5642 Европа
Попокатепетъл Мексиканско плато 5455 Северна и Централна Америка
Сангай Екваториални Анди 5230 Южна Америка
Толима Северозападни Анди 5215 Южна Америка
Ключевская Сопка П-ов Камчатка 4850 Азия
Рейнир Кордилиери 4392 Северна и Централна Америка
Тахумулко Централна Америка 4217 Северна и Централна Америка
Мауна Лоа Хавайски о-ви 4169 Австралия и Океания
Камерун Масив Камерун 4100 Африка
Ерджинс Анатолийско плато о. Суматра 3916 Азия
Керинчи о. Суматра 3805 Азия
Еребус о. Рос 3794 Антарктида
Фуджи о. Хоншу 3776 Азия
Тейде Канарски о-ви 3718 Африка
Семеру о. Ява 3676 Азия
Ичинская сопка П-ов Камчатка 3621 Азия
Кроноцкая сопка П-ов Камчатка 3528 Азия
Корякская сопка П-ов Камчатка 3456 Азия
Етна о. Сицилия 3340 Европа
Шивелуч п-ов Камчатка 3283 Азия
Ласен Кордилиери 3187 Северна и Централна Америка
Ляйма Южни Анди 3060 Южна Америка
Апо о. Минданао 2954 Азия
Руапеху Нова Зеландия 2796 Австралия и Океания
Пэктусан Корейски полуостров 2750 Азия
Авачинская сопка П-ов Камчатка 2741 Азия
Алаид Курилски о-ви 2339 Азия
Катмай П-ов Аляска 2047 Северна и Централна Америка
Тятя Курилски о-ви 1819 Азия
Хекла о. Исландия 1491 Европа
Монтан Пеле о. Мартиника 1397 Северна и Централна Америка
Везувий Апеннински п-ов 1277 Европа
Стромболи Липарски острови 926 Европа
Кракатау Зондски пролив 813 Азия

Източници[редактиране | edit source]

  1. Наиболее сильные извержения вулканов в XX веке
  2. Наиболее сильные извержения вулканов в XX веке