Еолийски острови
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
|
|
|||||||
| Еолийските острови
|
|||||||
| Държава | |||||||
| Тип | Природно | ||||||
| Критерии | viii | ||||||
| Справка | |||||||
| Регион** | Европа | ||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 2000 (24та Сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Еолийските острови, наричани понякога и Липарски са група острови в Средиземно море на север от Сицилия. Шест от тях образуват община Липари, на седмия остров (Салина) са разположени общините Санта марина Салина, Малфа и Лени.
Всички острови имат вулканичен произход и предимно планински релеф. Най-високата точка е връх "Фосса делле фелчи" ("Fossa delle Felci" - "Папратова яма") висок 962м. намиращ се на остров Салина. Втори по височина (926м.) е вулканът намиращ се на едноименният остров Стромболи.
Населени още от древността, Липарските острови биват първоначално колонизирани от гърците (576 - 575 пр.н.е.), а по-късно окупирани от римляните (252 пр.н.е.).
Към Липарските острови се отнасят:
Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО включва Липарските острови в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 год., като природно богатство според критерий (viii). В този списък техният идентификативен номер е 908.