Еолийски острови

Еолийски острови
Archaeological Areas of Pompeii,
Herculaneum and Torre Annunziata*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
	Еолийските острови
Държава	Италия
Тип	Природно
Критерии	viii
Справка	908 на английски; на френски; на руски; на арабски; на китайски; на испански;
Регион**	Европа
	Регистрационна справка
Вписване	2000 (24та сесия)
	* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.; ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Еолийските острови, наричани понякога и Липарски са група острови в Средиземно море на север от Сицилия. Шест от тях образуват община Липари, на седмия остров (Салина) са разположени общините Санта марина Салина, Малфа и Лени.

Всички острови имат вулканичен произход и предимно планински релеф. Най-високата точка е връх „Фосса делле фелчи“ (на италиански: Fossa delle Felci - „Папратова яма“) висок 962m. намиращ се на остров Салина. Втори по височина (926m.) е вулканът намиращ се на едноименния остров Стромболи.

Населени още от древността, Еолийските острови биват първоначално колонизирани от гърците (576 - 575 пр.н.е.), а по-късно окупирани от римляните (252 пр.н.е.).

Към Еолийските острови се отнасят:

Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО включва Липарските острови в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г., като природно богатство според критерий (viii). В този списък техният идентификационен номер е 908.