Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Welterbe.svg

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО.

Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.

Към 2011 в списъка са общо 936 обекта: 725 културни, 183 природни и 28 със смесено значение, в 153 страни-членки на Конвенцията. ЮНЕСКО дава на всеки обект от списъка идентификационен номер, но често някой нововписан обект включва в себе си досегашен такъв, който става част от новия, с неговия идентификационен номер. В резултат номерацията в момента достига до над 1100, въпреки че реално обектите са по-малко.

Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

Съдържание

[редактиране] Изисквания

Основната цел на списъка за световното културно и природно наследство е да популяризира и защити места или обекти, които се явяват единствени по рода си. За това са създадени критериите за оценка. От 1978 до края на 2004 има 6 критерия за културно наследство (т.е. с номера от 1 до 6) и 4 за природно наследство (т.е. с номера от 1 до 4). През 2005 година тези критерии се обединяват в десет. Новите предложения трябва да бъдат единствени по рода си и да отговарят най-малкото на едно от всичките десет изисквания.[1]

[редактиране] Културни критерии

I Обектите да представят шедьовър на човешкия творчески гений.
II Обектите да представят значителен обмен на човешки ценности в даден период от време или в определена културна област от света, за развитието на архитектурата или технологиите, паметниците на изкуството, градоустройството или озеленяването.
III Обектите да бъдат единствени по рода си или най-малкото да са изключително свидетелство за културни традиции или за цивилизация, която живее или е изчезнала.
IV Обектите да бъдат изключителен пример на някой вид сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значими етапи от развитието на световната история.
V Обектите да бъдат изключителен пример на традиционните селища на човека, земеустройство или използването на морето, които са показателни за една или няколко култури или човешкото взаимодействие с околната среда особено в случаите, когато тя е станала уязвима под силно влияние на необратими промени.
VI Обектите да бъдат направо или осезаемо свързано със събития или живи традиции, с идеи или с вярвания, с художествени или литературни творби, които са от изключително световно значение. (Според комитета на ЮНЕСКО тоз критерии за предпочитане е да се използва заедно с друг.)

[редактиране] Природни критерии

VII Мястото да съдържа превъзходно природно явление или да има необикновена природна красота и естетическо значение.
VIII Мястото да бъде изключителен пример представящ важни етапи от историята на Земята, включващ паметници от миналото за живота, символи произлизащи от геоложки процеси в развитието и формирането на релефа или символи с геоморфоложки или физиографически особености.
IX Мястото да бъде изключителен пример представящ значими действащи екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на земни, сладководни, брегови и морски екосистеми и да бъде заедно със съжителство на растения и животни.
X Мястото да съдържа най-значимите и важни природни местообитания за запазване на биологичното им разнообразие, включително на тези, които имат изчезващи видове от изключителна световна значимост според гледището на науката и опазването на околната среда.

Важни въпроси са също и защитата, управлението, достоверността и целостта на имението.

След 1992 година значението на връзката между хората и природната среда се оценява като културен пейзаж.

[редактиране] Статистики

Световното наследство на ЮНЕСКО разполага с 936 забележителности, които са разположени в 153 държави. От тях 725 са за културно наследство, 183 са за природно наследство и 28 са със смесено наследство. Комитетът за световното наследство е разделил страните на следните пет географски региона: Африка, Арабският свят (включващ Северна Африка и Близкият Изток), Азиатско-тихоокеанският регион (включващ Австралия и Океания), Европа плюс Северна Америка и Латинска Америка плюс Карибските острови.

Русия и Кавказките страни се разглеждат като част от Европа, докато Мексико се разглежда като част от Латинска Америка и Карибските острови. Географските региони на ЮНЕСКО са подчертано повече свързани с администрацията, отколкото до някаква географска свързаност. Островите Гоф са разположени в южната част на Атлантическият океан, но се разглеждат като част от региона Европа плюс Северна Америка, защото правителството на Великобритания е предложило като кандидат за световното наследство мястото.

Таблицата по-долу илюстрира видовете географски региони според ЮНЕСКО:[2]

Петте географски региона според ЮНЕСКО:
     Африка      Арабският свят      Азиатско-тихоокеанският регион      Европа и Северна Америка      Латинска Америка и Карибските острови
Регион и наследство Природно Културно Смесено Общо
Африка 35 43 4 82
Арабският свят 4 63 1 68
Азиатско-
тихоокеанският регион
52 142 9 203[3]
Европа и
Северна Америка
73 432 11 516[3]
Латинска Америка и
Карибските острови
32 62 3 97
Общо 196 742 28 966

[редактиране] Списъци на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  1. Списък с критериите (на английски)
  2. Статистики
  3. а б Басейнът Увс Нуур е разположен в Русия и Монголия тука е включен в Азиатско-тихоокеанският регион.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици