Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната Програма за световното наследство на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО.

Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.

Към 2009 в списъка са общо 890 обекта: 689 културни, 176 природни и 25 със смесено значение, в 148 страни-членки на Конвенцията. Обособени са и пет големи географски зони: Африка, Северна Африка и Близък Изток, Азиатско-Тихоокеански регион (включително Австралия и Океания), Европа и Северна Америка (САЩ и Канада) и Южна Америка. ЮНЕСКО дава на всеки обект от списъка идентификационен номер; но често някой ново-вписан обект включва в себе си досегашен такъв, който става част от новия, с неговия идентификационен номер. В резултат номерацията в момента достига до над 1100, въпреки че реално обектите са по-малко.

Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

Съдържание

[редактиране] Изисквания

Основната цел на списъка за световното културно и природно наследство е да популяризира и защити места или обекти, които се явяват единствени по рода си. За това са създадени критериите за оценка. От 1978 до края на 2004 има 6 критерия за културно наследство (т.е. с номера от 1 до 6) и 4 за природно наследство (т.е. с номера от 1 до 4). През 2005 година тези критерии се обединяват в десет. Новите предложения трябва да единствени по рода си и да отговарят най-малкото на едно от всичките десет изисквания.[1]

[редактиране] Културни критерии

  • I Обектите да представят шедьовър на човешкия творчески гений.
  • II Обектите да представят значителен обмен на човешки ценности в даден период от време или в определена културна област от света, за развитието на архитектурата или технологиите, паметниците на изкуството, градоустройството или озеленяването.
  • III Обектите да бъдат единствени по рода си или най-малкото да са изключително свидетелство за културни традиции или за цивилизация, която живее или е изчезнала.
  • IV Обектите да бъдат изключителен пример на някой вид сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значими етапи от развитието на световната човешка история.
  • V Обектите да бъдат изключителен пример на традиционните селища на човека, земеустройство или използването на морето, които са показателни за една или няколко култури или човешкото взаимодействие с околната среда особено в случаите, когато тя е станала уязвима под силно влияние на необратими промени.
  • VI Обектите да бъдат направо или осезаемо свързано със събития или живи традиции, с идеи или с вярвания, с художествени или литературни творби, които са от изключително световно значение. (Според комитета на ЮНЕСКО тоз критерии за предпочитане е да се използва заедно с друг.)

[редактиране] Природни критерии

  • VII Мястото да съдържа превъзходно природно явление или да има необикновена природна красота и естетическо значение.
  • VIII Мястото да бъде изключителен пример представящ важни етапи от историята на Земята, включващ паметници от миналото за живота, символи произлизащи от геоложки процеси в развитието и формирането на релефа или символи с геоморфоложки или физиографически особености.
  • IX Мястото да бъде изключителен пример представящ значими действащи екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на земни, сладководни, брегови и морски екосистеми и да бъде заедно със съжителство на растения и животни.
  • X Мястото да съдържа най-значимите и важни природни местообитания за запазване на биологичното им разнообразие, включително на тези, които имат изчезващи видове от изключителна световна значимост според гледището на науката и опазването на околната среда.

Важни въпроси са също и защитата, управлението, достоверността и целостта на имението.

След 1992 година значението на връзката между хората и природната среда се оценява като културен пейзаж.

[редактиране] Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

[редактиране] Източници

  1. ↑ Списък с критериите (на английски)

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E“.