Растения
| Растения | ||||
 Разнообразие на растенията: Първи ред: фитопланктон Micrasterias radiata, наблюдаван под микроскоп; цвят на роза (Rosa sp.); велвичия (Welwitschia mirabilis).
Втори ред: насекомоядно растение Drosera tokaiensis; плодове на малина (Rubus idaeus); цъфтяща дива череша (Prunus avium). Трети ред: листа на гинко (Ginkgo biloba); цвят на върба (Salix sp.); чернодробен мъх Pellia epiphylla. Четвърти ред: шишарка на Encephalartos villosus; цвят на цимбидиум (Cymbidium sp.); червен мъх. Пети ред: листа на четинест многоредник (Polystichum setiferum); цъфтящ слънчоглед (Helianthus annuus); шишарки на корейска ела (Abies koreana). |
||||
| Класификация | ||||
|---|---|---|---|---|
|
||||
| Отдели | ||||
|
||||
Растенията (Plantae) са царство организми, включващо познати форми, като дървета, храсти, треви, лиани, папрати и мъхове. Характерно за тях е, че извличат необходимата за жизнените им процеси енергия от слънчевата светлина чрез фотосинтеза. Повечето растения притежават корен, стъбло и листа. Съществуващите днес видове растения са около 300 000.
Растенията са основна част от живота на Земята. Те произвеждат кислород и храна за животните. Всички животни зависят от химичната енергия, натрупана във вид на органични съединения, която растенията добиват от слънчевата светлина чрез фотосинтеза. Тази енергия животните усвояват чрез метаболизма си. От растителните видове са се образували също и изкопаемите горива, които ползваме днес.
Науката изследваща растенията се нарича ботаника.
Съдържание |
[редактиране] Обхват
[редактиране] Дефиниции
Още в Античността Аристотел разделя живите същества на две групи - растения, които обикновено не се движат, и животни, които често се придвижват, за да се снабдяват с храна. В систематиката на Карл Линей от 18 век тези две групи получават статут на царства - съответно, Vegetabilia (по-късно Metaphyta или Plantae) и Animalia (или Metazoa). Впоследствие се изяснява, че царството Plantae в първоначалния си вид обхваща няколко несвързани помежду си групи, в резултат на което гъбите и някои водорасли са обособени в новосъздадени царства. Въпреки това в много случаи те продължават да се разглеждат като растения, когато контекстът не изисква прецизност.
В наши дни, когато наименованието растения или Plantae се прилага към конкретен таксон, то може да се отнася за една от три различни по обхвата си групи организми:
| Наименование | Описание |
|---|---|
| Растения в най-тесен смисъл, наричани също висши растения, Embryophyta или Metaphyta | Най-тясната дефиниция на растенията, описана подробно по-долу в тази статия. |
| Зелени растения, наричани също Viridiplantae, Viridiphyta или Chlorobionta | Включва висшите растения, заедно със зелените водорасли (Charophyta и Chlorophyta). Общото за всички тях е, че съдържат хлорофил a и b, имат пластиди, свързани само с две мембрани, могат да натрупват скорбяла, а в клетъчните им стени има целулоза. |
| Archaeplastida, наричани също Plastida или Primoplantae | Включва зелените растения, заедно с червените водорасли (Rhodophyta) и водораслите Glaucophyta. Тази група обхваща еукариотите, които в хода на еволюцията си са образували хлоропласти чрез пряко поглъщане на цианобактерии. |
Много от спорните въпроси около обхвата на таксона на растенията са свързани с организми, които, макар и важни за изследването на еволюцията на съвременната флора, са рядко срещани в ежедневието и имат минимално стопанско значение. По тази причина разграничението между описаните групи организми е от значение главно в тясно научен контекст. В популярното разбиране понятието „растение“ обхваща всички организми, притежаващи някои основни свойства, като многоклетъчност, целулоза и фотосинтеза.[1][2]
[редактиране] Растения и водорасли
Основна статия: В съвременните класификации повечето водорасли не се включват в царство Растения.[3][4] Водорасли се наричат няколко групи организми, които натрупват енергия чрез фотосинтеза, но еволюират независимо една от друга от нефотосинтезиращи предшественици. Най-забележимите представители на водораслите са многоклетъчните форми, които външно наподобяват висши растения, но в действителност са зелени, червени или кафяви водорасли. Всяка от тези три групи включва също и множество микроскопични или едноклетъчни организми.
Двете групи зелени водорасли включват организмите, най-близки до висшите растения. Първата от тях е Charophyta, от която са еволюирали висшите растения.[5][6][7] Другата група зелени водорасли, Chlorophyta, има общи предшественици с висшите растения и с Charophyta, като трите групи образуват групата на зелените растения (Viridiplantae). Тя е монофилетична и често се приема, че съвпада с царството Растения. С няколко изключения сред зелените водорасли, всички зелени растения имат клетъчни стени, съдържащи целулоза, имат хлоропласти, съдържащи хлорофил a и b и съхраняват енергия във вид на скорбяла. Те преминават през затворена митоза без центриоли и обикновено имат митохондрии с плоски кристи.
Хлоропластите на зелените растения са оградени от две мембрани, което показва, че те са произлезли пряко от ендосимбионтни цианобактерии. Това е така и при други две групи водорасли - червените водорасли (Rhodophyta) и Glaucophyta. За тези три групи организми обикновено се приема, че имат общ произход, поради което се класифицират в таксона Archaeplastida. За разлика от тях повечето други водорасли, като Heterokontophyta, Haptophyta, Dinoflagellata и Euglenoidea, имат хлоропласти с три или четири ограждащи мембрани. Те не са близко свързани със зелените растения, като се предполага, че са придобили хлоропластите си самостоятелно от погълнати или симбионтни зелени и червени водорасли.
[редактиране] Растения и гъби
[редактиране] Класификация
[редактиране] Анатомия и морфология
[редактиране] Физиология
[редактиране] Екология
[редактиране] Значение за хората
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) plant[2]. // Merriam-Webster Online Dictionary. Посетен на 25 март 2009.
- ↑ ((en)) plant (life form). // Britannica Online Encyclopedia. Посетен на 25 март 2009.
- ↑ ((en)) Margulis, L. Five-kingdom classification and the origin and evolution of cells. // Evolutionary Biology 7. 1974. с. 45–78.
- ↑ ((en)) Raven, Peter H и др. Biology of Plants. New York, W. H. Freeman and Company, 2005. ISBN 0-7167-1007-2.
- ↑ ((en)) Bremer, K. Summary of green plant phylogeny and classification. // Cladistics 1. 1985. DOI:10.1111/j.1096-0031.1985.tb00434.x. с. 369–385.
- ↑ ((en)) Mishler, Brent D и др. Transition to a land flora: phylogenetic relationships of the green algae and bryophytes. // Cladistics 1. 1985. DOI:10.1111/j.1096-0031.1985.tb00431.x. с. 305–328.
- ↑ ((en)) Mishler, Brent D и др. Phylogenetic relationships of the "green algae" and "bryophytes". // Annals of the Missouri Botanical Garden 81 (3). 1994. DOI:10.2307/2399900. с. 451–483.
