Гъби

За други значения вижте Гъба (пояснение).

---

Гъби
Брезовка
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти царство: Fungi Гъби
Отдели
Вижте текста

Гъбите са биологично царство организми, еукариотни, неподвижно прикрепени, без хлорофил. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са паразити върху животни или растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, стъкло, дървесина. Въобще няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите организми мицелът е едноклетъчен. При едни форми клетките имат сферична форма, с едно ядро (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена (хлебен мухъл). При по-висшите гъби мицелът е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.

Гъбите, заедно с бактериите, имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Например орхидеите и салепа не могат да съществуват без симбиоза с микоризни гъби.

Устройство

Пигментираната клетъчна обвивка е изградена от хитиново вещество или (при някои по-нисши видове) от целулоза и пектин. В клетките на гъбите липсват хлоропласти. В клетките като резервно вещество не се натрупва скорбяла както при растенията, а глюкоген и мазнини характерни за животните. Както при растенията мицела нараства непрекъснато с връхната си част и има неограничен растеж. При гушестите гъби тялото има по-дебели хифи, които в плодните тела са плътно долепени, образуващи по-твърда материя на пънчето и гуглата.

Хранене

Гъбите се хранят несамостойно, т.е. вземат наготово органични вещества от околната среда. Някои видове се хранят от живи организми — те са паразити (главова ръжда, мораво рогче, лозова мана). Други вземат хранителни вещества от хранителни продукти, умрели животни, гниещи вещества и са сапрофитни (хлебен мухъл). Между паразитите и сапрофитите няма рязка граница. Често пъти взаимоотношенията между паразита и гостоприемника са симбиотични. Микоризните гъби, които се развиват по корените на дърветата, подпомагат всмукването на вода и минерални соли. Така действат като коренови власинки, срещу която услуга те получават храна, витамини и други вещества.

Размножаване

По размножаване гъбите са спорови организми. Спорът е едноклетъчно образувание и може да се образува по безполов и по полов начин. Спорите при гъбите са предимно неподвижни. При малка група от примитивните се срещат зооспори.

По безполов път спорите се образуват по няколко начина:

• Мицелът на главните и раждите се развива предимно в тялото на житните растения. Техните спори се образуват чрез разпадане на тялото им.
• Пъпкуване. Например при квасните гъбички, вследствие на благоприятни условия в тестото (много храна, топлина и влага), майчината клетка образува пъпчица, т.е. нова дъщерна клетка, а тя от своя страна друга дъщерна. Това става толкова бързо, че дъщерните клетки не успяват да се откъснат от майчините и правят верижки. Бързото размножаване и активните жизнени процеси са причина за отделяне на голямо количество въглероден диоксид (СО₂), който образува мехурчета (тестото втасва).
• На отделни хифи, които се разполагат отвесно нагоре, се формират топчести вмесилища. В тях се образуват до 10 000 черни спори. Това приспособление се нарича спорангий. Разпространяването на спорите се подпомага от движението на въздуха. (Хлебна мухъл)
• При синьо-зелената плесен върху изправени хифи се изграждат спори, но не в спорангии, а в отделни кичурчета със синьо-зелен цвят.
• Най-висшите гъби (гуглестите) образуват спори в специални плодни тела с пънче и гугличка. Самият мицел се намира в почвата. От долната страна на гугличката, под плодното месо се образуват спори, те са невидими за невъоръжено око (стотици от тях се събират на върха на игла), видим е споровия прашец. Елементите на висшите гъби (шапка, плодно месо, ламели, пънче, було, мицел) са характерни за всеки отделен вид и определят класификацията им. Ламелите могат да бъдат под формата на пластинки (мухоморка, булка, печурка, сърнела, пачи крак, копринка и др.), при други това са тръбички (дяволска гъба, манатарка, масловка, обикновена брезовка). Трети имат шипчета (рогатка). Във всички тези случаи гугличката служи за предпазване на спорите от намокряне, което би затруднило тяхното разпространение.

Половото образуване на спорите е характерно за по-нисшите гъби. При най-примитивните размножаването се извършва чрез полови клетки — гамети. Гаметите могат да се намират в специални полови органи, но в повечето случаи става сливане на две вегетативни клетки. Когато се доближат две хифи на два мицела, се сливат клетки — извършва се оплождане и се образува слята спора (зигота). Такива спори има лозовата мана в края на лятото. Наричат се зимни, тъй като тяхната понижена жизненост им дава възможност да преживеят трудните зимни условия.

Класификация

Unikonta	Amoebozoa   Opisthokonta           Animalia Choanozoa Nucleariids   Fungi   Microsporidia Chytridiomycota Neocallimastigomycota Blastocladiomycota Zoopagomycotina Kickxellomycotina Entomophthoromycotina Mucoromycotina Glomeromycota   Dikarya   Ascomycota Basidiomycota

Въпреки че традиционно са включвани в курсове и учебници по ботаника, днес се смята, че гъбите са по-тясно свързани с животните, отколкото с растенията, и се обединяват с тях в монофилетичната група Opisthokonta. Анализите, базирани на молекулярна филогенетика, показват, че самата група на гъбите е монофилетична. През последните десетилетия таксономията на гъбите е в постоянно движение във връзка с новите изследвания, използващи сравнения на ДНК. Традиционните класификации, основани на морфологията, често се променят с нови, следващи филогенията на таксоните.

В света няма общоприета система на най-горните таксономични нива при гъбите и промените на наименования на нивата над вид са често явление. Дори някои видове имат по няколко различни наименования, в зависимост от жизнения им цикъл или формата на размножаване. През последните години изследователите правят опити за изграждане и въвеждане в употреба на унифицирана и по-консистентна таксономична номенклатура.

През 2007 година, в резултат на мащабните усилия на десетки миколози и други учени, работещи в областта на таксономията на гъбите, е разработена нова класификация на царство Гъби. Тя разграничава 7 типа, два от които са обединени в подцарството Dikarya (вижте схемата вдясно).

Източници

• Celio, GJ и др. Assembling the Fungal Tree of Life: constructing the structural and biochemical database. // Mycologia 98 (6). 2006. DOI:10.3852/mycologia.98.6.850.
• Hibbett, DS и др. A higher level phylogenetic classification of the Fungi. // Mycological Research 111 (5). 2007. DOI:10.1016/j.mycres.2007.03.004. с. 509–547.
• Shalchian-Tabrizi, K и др. Multigene phylogeny of choanozoa and the origin of animals. // PLoS ONE 3 (5). 2008. DOI:10.1371/journal.pone.0002098. с. e2098.

Външни препратки

• Всичко за гъбите. Видове гъби. Описание за всяка една гъба
• Index Fungorum