Плесен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плесента Penicillium
Развиваща се плесен върху праскова, гниеща в продължение на 6 дни

Понятието плесен в микробиологията обхваща една системна разнородна група гъби (Fungi), които се причисляват към таксономичната група на аскомицитите и цигомицетите. Голямото разнообразие от различни видове плесен (или плесенни гъби) водят по-скоро необикновено съществуване като сапротрофи. (гр. σαπρός [sapros] „гнил, изгнил“). Някои плесенни гъби имат особено значение за човека заради начина си на живот в определени екологични ниши като човешки паразити (напр. Aspergillus fumigatus), произвеждащи токсини гъби в развалени храни (напр. афлатоксини и платулин), но също и като хранителни добавки (напр. като характерната добавка за синьото сирене), биологичен източник на антибиотици (напр. пеницилин) и суровина за лекарства за намаляне на холестерина (напр. ловастатин).

Отличителни белези и разпространение[редактиране | edit source]

Плесен върху нектарини

Плесента може да се намери под формата на нишковидно, меко или прахообразно, бяло, сиво, синьо-зелено, жълтеникаво, червеникаво, синкаво или черно тънко покритие върху различни субстрати. Особено забележимо е наличието им върху развалени храни (напр. хляб, плодове), влажна дървесина или по стени. Влажността на нападнатите субстанции, както и влажността на въздуха обикновено е предпоставка за образуване и разпространение на нападение от плесенни гъби. Често плесента започва да расте върху органични субстанции и предизвиква поредица от гнилостни процеси. Първоначално от попаднала върху субстрата спора на плесенна гъба се образува нишковидна структура, така нареченият мицел. Той се състои от микроскопично малки, дълги, тънки, многократно разклонени гъбени нишки хифи (от гр. Υφή — тъкан) , които се разпространяват на всички страни кръгообразно (като корени на дърво). Тези хифи растат с относително голяма скорост, така че плесента нерядко бързо обхваща големи площи.

Всички плесенни гъби се хранят с органични молекули (напр. въглехидрати, мазнини, протеини). Заради това те се причисляват към хетеротрофните (хетеротрофия - гр.: „изхранващ се от друг“ хетерос - „чужд“, „друг“; трофия - „изхранване“) организми. Като основа за изхранване служат всички видове материали, които съдържат органични вещества, като например такива, намиращи се в изгнилите плодове, в мармаладите, в остарелия хляб, в зърнени храни, в ядките, в почвата, в дървесината, в изпражненията, в праховите частици и дори в пластмасите и кожите.

Видове[редактиране | edit source]

Тъй като важните критерии за класификация на плесенните гъби липсват, в миналото не е било възможно това да се реализира изчерпателно спрямо една система, която да се основава на произхода и взаимовръзките между групите. В днешно време с помощта на молекулярно-генетичните методи се откриват все повече връзки между тези видове, така че предишното разделение на безполовите стадии в свой собствен раздел, т. н. Fungi imperfecti (Deuteromycota), вече е остаряло и излязло от употреба.

Заради подреждането на много видове плесенни гъби предимно въз основа на морфологични особености, класифицирането не трябва да се разглежда като окончателно. Понастоящем могат да се различат следните видове плесенни гъби:

Acremonium Dematiaceae (черни гъби) Phoma
Alternaria Eurotium Rhizopus (хлебна плесен)
Aspergillus (водна плесен) Fusarium Scopulariopsis
Aureobasidium Monilia Stachybotrys
Botrytis Mucor Stemphylium
Chaetomium Mycelia sterilia Trichoderma
Cladosporium Neurospora Ulocladium
Claviceps Paecilomyces Wallemia
Curvularia Penicillium

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножаването на плесените обикновено протича по безполов начин — чрез спори, които се наричат кониди при образуващите плесен гъби. То става по два основни начина:

  • образуване на спори чрез сливане на две клетки
  • образуване на спори чрез сливане на две ядра, съдържащи се в една клетка