Дървесина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дървеният материал (дървесината) е основната съставна част на стъблата на дървесните растения, най-вече дърветата, но също и някои храсти, лианите и многогодишните пълзящи/увивни растения като лозите. Той е съставен от целулозни влакна, свързани помежду си с лигнин. Дървесната тъкан се образува в растенията с цел поемане на товари и затова е ефективен строителен материал.
Нарязаният и изсушен дървен материал се използва за различни цели извън строителството. Дървесината с нарушена структура и превърната във влакна се нарича пулп, който след това може да се преработи в хартия.
Дървесината в последно време се произвежда в малки размери, намалявайки разнообразието от употреби. Най-основното значение, „дървесина“ е втората дървесна тъкан на дървесините растения, но това е само приблизително: в по-широк смисъл, дървесина може да се отнася до други материали и тъкани с подобни свойства. Дървесина е хигроскопичен, изграден от клетки и анизотропен материал. Сухата дървесина се състои от влакна и целулоза (40%–50%) и хемицелулоза (15%–25%) свързани заедно с лигнин (15%–30%).
[редактиране] Употреба
Дървесината се е използвала векове наред за различни цели, означаваща много неща за много хора. Една от главните му употреби е като гориво. Използва се и като материал за изработване на лодки сгради, мебели, кораби, инструменти, оръжия и др. Дървесината е била важен конструктивен материал още от както хората са започнали да си строят подслони, и остава за многобройна употреба и днес. Дървесината може да се раздроби и да бъде направена на ПДЧ (Плоскости от Дървени Частици), строителна дървесина, обикновено ПДЧ, влакна със средна плътност (MDF), подредена плоскост (OSB), хартия или да се използва за други синтетични субстанции.
[редактиране] Образуване
Дървото увеличава диаметъра си като нараства, между старата дървесина и вътрешната кора на новите дървесни пластове които обвиват цялото стебло, живите клонове и корените. Където има разграничени сезони, това може да се случи като лек образец довеждащ до така наречените растежни пръстени, които се виждат от края на дънера. Ако тези сезони са годишни, пръстените се наричат годишни. Където няма разлика в сезоните растежните пръстени може и да липсват.
В самия растежен пръстен е възможно да се видят две или повече по-малко различими части. Частта най-близка до центъра на дървото е по-текстурна и почти незабележимо по-светла от тази която е по-близо до външната част на пръстена. Вътрешната част се формира в началото на сезона, когато нарастването е сравнително бързо; познато е още като ранна дървесина или лятна дървесина, която се произвежда през лятото. В белия бор няма много контраст в различните чати на пръстена, и в следствие на това дървесината е еднотипна като текстура у е много лесна за обработка. В обикновения бор, от друга страна, късната дървесина е много плътна и е тъмно оцветена, представляваща много явен контраст от ранната, жълто оцветена дървесина. В кръгово-порестата дървесина всяко сезонно нарастване е винаги добре видимо, защото големите пори образувани през пролетта се допират до плътната тъкън образувана предната есен. В пръснато-порестите дървесини, разграничаването между пръстените не е винаги така разграничимо и в някои случаи е почти (ако не изцяло) невидимо за невъоръжено око.
[редактиране] Чепове
Чеповете са част от клоновете включени в дървесината на стеблото или по-големи клони. Клоните като общо произлизат близо или от сърцевината (централната ос) на стеблото, и живата част ще си увеличи размера чрез добавянето на годишни дървесни пластове които са продължение на тези от стеблото. Включената част е неправилно конична по форма с връх в сърцевината. Посоката на влакната е с прави ъгли или косо на зърната на стеблото, така произвежда местно кръстосано зърно. Малкия чеп може също да е резултат на скрита пъпка. По време на развитието на дървото ниските клони умират, но може да останат за известно време – често за години. Следващите пластове на растежа на стеблото вече не са напълно свързани с мъртвия клон, а са го заобиколили. Премахнатите мъртви клони произвеждат чепове които не са нищо повече от белег, и е вероятно да изчезнат когато дървото е отсечено. В градуираната дървесина и структурната дървесина, чеповете са класифицирани по: форма, размер, изолация на звука и твърдост с която се държат на място.
Чеповете материално се отразяват на напукването и изкривяването, леснотата на обработка и сцепването на дървесината. Те са дефект които отслабва дървесината и намалява цената и за строителни цел, където силата е важна черта. Отслабващия ефект е много по-сериозен където дървесината е подложена на извиване и напрежение от колкото ако е под натиск. Пространството на което чеповете влияят на якостта нагреда зависи от тяхната позиция, размер, брой, посоката на влакната и състоянието. Чеп на горната страна е сбит, докато на ниската страна е предмет на напрежение. Чепът, особено (какъвто често е случая) ако има сезонно напукване в него, предлага малко съпротивление на това напражение. Малките чепове, обаче, може да са толкова сраснали в снопа лъчи по естествената равниана, че в действителност да увеличат якостта като предотвратят надлъжното напукване. Чеповете в дъска или талпа са по-малко увреждащи когато се простират през тях на прави ъгли по широката им повърхност. Чеповете които се появяват близо ръбовете на гредата не я отслабват. Чеповете които се появяват в централната част една четвърт от височината на гредата от който и да е край не са сериозни дефекти.
