Бряст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за рода дървета. За селото в България вижте Бряст (село).

Бряст
Illustration Ulmus carpinifolia0.jpg
Полски бряст (Ulmus carpinifolia)
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Ulmaceae Брястови
род: Ulmus Бряст
Научно наименование
Уикивидове Ulmus
Linnaeus, 1753
Видовете

Бряст (Ulmus) е род покритосеменни растения от семейство Брястови (Ulmaceae). Включва между 30 и 40 вида дървета, разпространени в диворастящо състояние в Северното полукълбо от Сибир до Индонезия и от Мексико до Япония. Разграничението между отделните видове е спорно, поради лесната им хибридизация и наличието на голям брой местни вариации. В България се срещат три вида: бял бряст (Ulmus laevis), полски бряст (Ulmus minor) и планински бряст (Ulmus glabra).

Описание[редактиране | edit source]

Брястовете са се появили преди около 40 милиона години [1] и обхващат няколко десетки вида. Някои видове са известни под името габър. Брястовете са главно широколистни дървета, цъфтящи в ранна пролет, преди появата на листа и плодоносещи в края на пролетта – началото на лятото. Височината на дърветата, понякога достига 40 м и диаметъра на стъблото - 2 м. Те са непретенциозни, добре понасят подрязване, устойчиви са на суша и много видове са студоустойчиви. Размножаването става с коренови израстъци или семена. Короната е с широк, закръглен или сферичен връх, някои видове растат като храсти. Клоните са без тръни и бодли, с тънки израстъци по основните дебели клони. В ранна възраст растат бързо. Продължителността на живота им е 80-120 години (понякога до няколкостотин години). Брястовете често се използват в озеленяването на селища.

Ulmus rubra, невзрачни цветове

Цветове[редактиране | edit source]

Малките и невзрачни цветове, събрани в съцветия, седят в пазвите на листата. Цветовете са оборудвани с обикновен кабманообразен 5-разделен (по рядко 4-8) околоцветник и 5 тичинки (рядко 4-8). Плодникът е едногнездов, присплескан, преминаващ в колона, разделен на две части, които представляват 2 влакънца. Цветовете са ветроопрашвани, при повечето видове се появяват преди листата.

Ulmus glabra - листа и плодове

Семена[редактиране | edit source]

Семето е сплескано, с тънка черупка, заобиколена от две големи крила, без хранителни тъкан (протеин) [2]. Семената се разнасят от вятъра и при попадане във влажна почва покълват за няколко дни.

Южните видове (Ulmus pumila, Ulmus macrocarpa и други), които растат на открито, започват да дават семена след 5-8 години.

Северните дървесни видове (Ulmus glabra, Ulmus laevis, Ulmus laciniata и други) - след 20-40 години.

Листа[редактиране | edit source]

Листата са несиметрични (неравни в основата), заострени, двойно назъбени по ръба, разностранни, разположени последователно. Листата може да варират по размер и форма, образувайки красива дантела. Повечето видове бряст са листопадни.

Кора[редактиране | edit source]

Кората е кафява, при младите дървета гладка, а по-късно дебела, груба и набраздена с надлъжни пукнатини. На клоните на много южни видове се формират коркови израстъци.

Корени[редактиране | edit source]

Кореновата система е силна, с отделни дълбоко навлизащи корени, както и с много странични повърхностни корени .

Значение и използване[редактиране | edit source]

Дървесината на бряста се характеризира със здравина и вискозитет и е лесна за обработване, използва се в мебелната промишленост и строителството.

Младите издънки се използват за храна на животни (листа и кора). Брястовете игрят важна роля при озеленяването на големите и малките градове, както и при защитните насаждения.

Ulmus glabra, повредени листа

Болести и вредители[редактиране | edit source]

Брястовете се нападат от много насекоми, особено листояди (брястов листояд и др.), както и от опасни гъбични заболявания (холандска брястова болест, периодично предизвикваща масово изсъхване на брястовете). Много европейски и американски видове близко до изчезване[3].

Видове[редактиране | edit source]

Известни брястове[редактиране | edit source]

Старият бряст[редактиране | edit source]

Най-известния бряст в България е "Старият бряст", който расте в центъра на гр. Сливен. Дървото е Ulmus minor на около 1000 години и е обявено за защитѐн обект, който се охранява от държавата. За съхранението му като природен феномен са положени необходимите усилия за консервация. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителнен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Има поверие, че дървото е използвано от турците за обесване на заловени хайдути.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.unisci.com/stories/20013/0828015.htm - University of Abertay Dundee. The Biochemist, August 2001
  2. http://booksite.ru/fulltext/bro/kga/brokefr/1/1780.htm - Энциклопедия Брокгауза и Ефрона
  3. http://www.ulmen-handbuch.de/handbuch/ulmus/gattung_ulmus.html «Das Handbuch der Ulmengewächse», Dr. Gordon Mackenthun