Сливен

Сливен
Отгоре надолу: изглед към града, Община Сливен, Драматичен театър "Стефан Киров", паметникът на Хаджи Димитър, къщата-музей "Хаджи Димитър", катедралният храм "Св. Димитър", старата часовникова кула, бюстът на Хаджи Димитър, къщата-музей "Сливенки бит".
Сливен
42° с. ш. 26° и. д.42.6833° с. ш. 26.3333° и. д. 42.6833, 26.3333
Общи данни
Население	99 813 (ГРАО, 2010-12-15)* 91 620 (НСИ)
Землище	193,778 km²
Надм. височина	243 (200-299) m
Пощ. код	8800
Тел. код	044
МПС код	СН (Сл)
ЕКАТТЕ	67338
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    - кмет	Сливен Кольо Милев (БСП)

Слѝвен (преди 1945 г.: Слѝвенъ) е град в Югоизточна България. По брой на населението (91 620) се нарежда на осмо място в страната , административен център е на Община Сливен и на Област Сливен и се намира в близост до Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България — това в Бургас — отстои на 102 км в източна посока от града. Сливен е известен като "градът на 100-те войводи", свързани с хайдушкото движение. Старото име на града е Саволен и е свързано смислово със сливането на трите реки — р. Асеновска, р. Новоселска и р. Манастирска на територията на града. Агломерационният ареал на Сливен (9-ти в България) обхваща територия от 2243,5 кв.км и население от 173 722 души; включва общините Сливен и Нова Загора.

История

Панорамна снимка на Сливен от кв. Клуцохор

Античност

Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха — VI хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка — невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — III век пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.

През 2 век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр.н.е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.

Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера — II — IV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида (Суида, Цоида). Името най-вероятно е тракийско с неясно досега значение. Името е споменато и от Хиерокъл, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус (създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан), освен столицата ѝ Адрианопол, а също така и от Прокопий Кесарийски в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.

В намерен надпис от началото на 3 век селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (днешен Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му.

След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Имало е и таен проход към реката на запад.

Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г, но е разрушена при набезите на хуните през V век. Възобновена е по време на император Анастасий I (491 — 518 г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южна стена. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на 1,80 метра външно от основната.

Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий (пристройка към ранно християнските храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан I. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол.

Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.

Средновековие и османско владичество

Сливенската часовникова кула, строена в 1808 г., а зад нея сградата на V СОУ "П.Яворов" и ХГ "Д.Дамянов"

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загоре, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г, от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.

Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на 10 век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през 13 век. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.

По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан Малка Света гора.

По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските завоеватели. Известен е като „градът на стоте войводи“. Там са родени борците за българската свобода Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Злати войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, Георги Трънкин, Стоян Кръстев, Панайот Хитов, Стоян Папазов,Таньо Стоянов, Никола Аджемов, Божил Бахов, Хаджи Димитър, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др. В качеството си на Главен свещеник на Българското опълчение отец Амфилохий от Сливен освещава Самарското знаме в Плоещ. Известни местности в Сливенската планина, свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Футула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.

Предосвобожденски период и Възраждане

Къща-музей "Сливенки бит"

Уличката и портата към родната къща на Добри Чинтулов

Фабриката на Добри Желязков, строена 1834г, превърната в затвор през 1904г до 1944г, сега със статус на Музей "Сливенски затвор"

През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на пушки, пищови, железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.

През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса - “Михал Мишкоед”.

През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрика.

От началото на XVI век Сливен е център на кааза, която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски санджак. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821–1829 г. Така например Хаджи Христо Българин е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от българи, албанци, и гърци, а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, Кримската война от 1853–1856 година, като участват и в Втората българска легия 1867–1868 г. Подобно на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804–1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р Иван Селимински, един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцкото Филики етерия.

По време на руско-турската война от 1829–1830 г. Сливен е освободен от генерал И. И. Дибич — Забалкански. Тук се открива първата в българските земи руска дипломатическа мисия. След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в южна Русия, Бесарабия, Влашко. С това Сливенско претърпява тежък демографски и икономически удар, който притъпява устрема от дотогавашното му развитие и лишава града от първенствено положение в българските земи на юг от Стара планина. При липса на толкова мащабни изселнически вълни от първата половина на 19-и век, и предвид възпроизводителната динамика сред българите, Сливен днес би имал в пъти по-голямо население. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза в границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който е посрещнат възторжено в града на 3 юли 1873 г.

През Априлското въстание — 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател — Димитър Кукумявков, касиер — Петър Каракостов, секретар — Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско робство.

П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през 1879 г.

През 19 век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20 000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.

Стари названия на Сливен са: Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне. Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града — Асеновска, Новоселска и Селишка. Според някои тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди Освобождението е бил с население около 20 000 души, а застроените му граници са били до днешните квартали Клуцохор (Кадакьой, Критохори), Комлука и Ново село (Йенидже, Неохори).

Химн на град Сливен

Официален химн на град Сливен е песента "Стани, Стани Юнак Балкански" написана от Добри Чинтулов около 1840г

География и природни забележителности

Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина (връх Българка — 1181 м), от която започва Източна Стара планина. Северно от града е разположен природният парк "Сините камъни", който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира "Долината на прасковите", чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години.

В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститорски интерес. За Сливен е характерен падащият вятър бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.

Сливен отстои на 280 км източно от столицата София, на 100 км от Бургас — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границите с Република Гърция и Република Турция.Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8.

Стопанство и административно-териториално делене

"Къщата на виното" пред винарната "Сините скали"

Фабриката за вино на "Домейн Бояр"

Централната част на Сливен с хотел "Сливен" и Драматичния театър "Стефан Киров" вляво от него

Промишленост

Сливен има стари традиции в производството на текстил - през 1836 г. Добри Желязков построява първата текстилна фабрика на Балканите. Днес тук действат едни от най-големите текстилни предприятия в България - инвестиция на италианския концерн "Миролио". "Декотекс Карпет" АД е акционерно дружество, приватизирано през февруари 1998 г. и водещо в производството на вълнени прежди, килими и настилки. Капиталът му се изчислява на 15,04 млн. лв. Небеизвестни са и град Котел и околните нему селища със своето ръчно производство на изтъкани с фолклорни мотиви килими. Значително място заемат множеството малки фирми, произвеждащи хавлиени тъкани и изделия, чорапи и облекло.

Втори по важност отрасъл е производството на хранителни продукти. Застъпени са винопроизводството, млекопреработката, производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви и преработката и пакетирането на ядки. Зърнопреработването е представено от холдинга "Мелинвест". Домейн Бояр е представен чрез винарната "Сините скали", проектирана от "A&G Engineering", финансирана от Европейската банка за възстановяване и развитие, ING, The Baring Central European Fund и Baarsma Holding и завършена през 1999 г. Стойността ѝ е 15 млн. долара и е една сред най-модерните в Европа. Важна инвестиция е българо-гръцкото предприятие "Тирбул" (2002), което е на второ място в страната по събрано и преработено мляко (с капацитет от 300 т мляко дневно). "Вини" АД е една от най-големите винарни в България с годишен капацитет за преработка на около 80 милиона кг грозде, 3 бутилиращи линии и 3000 бъчви.

Произвеждат се стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини, металорежещи машини, селскостопанска техника. През последните години делът на строителството в индустриалния сектор бележи постепенно увеличаване.

Селско стопанство

Земеделските земи заемат 1 827 хил. дка., от които 257 хил. дка. с възможности за напояване. Растениевъдството осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението и основни суровини за преработвателните предприятия и продуктивното животновъдство. Отглеждат се зърнени култури (повече от половината обработваема земя в областта), лозя и праскови. Големи площи около града са известни под общото название "Долината на прасковите". Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта — основно говедовъдство и свиневъдство, а където има пасища и овцевъдство и месодайно говедовъдство.

Търговия

• Хипермаркети: Билла 1, Билла 2, Kaufland, Lidl, Техномаркет, Технополис, Мерканто 1-8, Penny Market.

Население и вероизповедания

Според проведеното преброяване към 01.02.2011 г. в Сливен живеят 91 620 души. За сравнение към 01.03.2001 г. те са били 100 366. Това показва, че естественият прираст за града е -8,7% (абсолютният му брой е -8746). Градът се намира във втората подред област по брой на циганите - 11,8% от цялото циганско население за страната или 38 390, в най-малко грамотната и сред най-слабо икономически активните - 60%. В града живеят представители на различни етнически групи: българи, арменци, каракачани, цигани, турци и руснаци. Двете основни вероизповедания са православно християнство и ислям. Характерна черта за населението на Сливен, е че през периода 1887-1992 то прогресивно е растяло, но след събитията от 1989 г. и извършения преход към пазарна икономика броят на жителите постоянно намалява и достига стойността на отрицателен естествен прираст от -8,7%.

Сливен
Година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2003	2009	2011
Население	20 893	25 142	30 571	34 291	46 175	68 384	90 187	102 423	106 212	100 366	98 960	94 456	91 620
Източници: ,

Катедрален храм "Св. Димитър" в Сливен

Служба на митрополит Йоаникий Сливенски

Православен храм	Местоположение (адрес)	Година на отваряне
Катедрален храм "Св. Димитър"	пл. Хаджи Димитър 3	1831 г.
Храм "Св. Никола"	кв. "Клуцохор"	1834 г.
Храм "Св. София"	кв. "Ново село"	1836 г.
Храм "Св. Троица"	кв. "Речица"	1924/2003
Храм "Св. Богородица"	ул. "Кирил и Методий"	XIII век/1894 г.
Храм "Св. Петка"		Направена е първата копка през месец юни 2008 г.

Култура и наука. Забележителности

Читалищна библиотека "Зора"

Читалищна библиотека "Зора" е институция, която се намира в пределите на град Сливен и обслужва нуждите на неговите жители. Читалищната библиотека има многогодишна история и в нея се съхранява най- старата книга в Сливен, датирана от началото на турското робство за българите. На първата и страница е записано "OPERVM/“ARISTOTELIS" TOM VSII/ LIRORVMAPI", а най-отдолу скромно е отбелязана годината 1597. Книгата е печатана 200 години след падането на България под турско робство, и възрастта и е 410 години. По това време в България цари мрак, безпросветност и тотална хегемония на чужда вяра, чужда култура, морал и порядки. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след Гутенберговата библия. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р Иван Селимински или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която удивително прилича на старите папируси, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от хартия, която и до днес се е запазила. Печатният шрифт е дело на ювелир.

Театри

Театър	Кратко описание	Официален сайт
Драматичен театър "Стефан Киров"	Театралните традиции в Сливен започват преди 140 години, когато в града се открива първата театрална сцена. През 1918 г. се създава първата професионална театрална трупа в читалище "Зора". Драматичен театър "Стефан Киров" е професионален държавен театър от 50 г. Новата сграда на театъра е построена през 1986 г. и разполага с голяма зала (484 места), камерна зала (121 места), балетна зала, просторно фоайе на две нива с бар за зрители, административна част. През 2008 г. театърът чества своята 90 годишнина.	http://www.theatresliven.com
Куклен театър

Музеи и галерии

Бюст на войводата Хаджи Димитър, къща-музей "Хаджи Димитър", Сливен

Родната къща на Хаджи Димитър

• Музеи и галерии
• 

  Къща-музей "Хаджи Димитър"

• 

  Национален музей на текстилната индустрия

• 

  Къща-музей "Добри Чинтулов"

• 

  Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век

• 

  Исторически музей

• 

  Художествена галерия "Сирак Скитник"

• 

  Художествена галерия "Димитър Добрович"

• 

  Музей "Сливенски затвор"

Старият бряст

Най-известният в България е Старият бряст, който расте в центъра на гр. Сливен (началото на бул. Цар Освободител — пешеходна зона). Дървото, от вида Ulmus kampestris (полски бряст), е на около 1000 години и е обявено за защитен обект, който се охранява от държавата. Той е остатък от Великата българска гора (Silva Magna Bulgarica), която се простирала от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 км. от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути: , , ,

„

Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите – юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат. (Дамян Дамянов)

“

Крепост "Туида"

Туида е ранновизантийска и средновековна крепост, чиито останки са разположени на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените "Сини камъни" и към града (хълмът се намира до кв. Ново село). Тя е част от укрепителната старопланинска система, имала изключително важна роля за отбраната на Римската империя, по-късно и на ранната Византийска империя, а така също и за средновековната българска държава. След известно прекъсване, археологическите разкопки на крепостта започват отново през 2004 г. Целта им е окончателното проучване и консервация на архитектурно-археологическите паметници, експонирането на крепостта с оглед на превръщането ѝ в една от забележителните туристически атракции на града.

Детски хор "Дружна песен"

Детски хор "Дружна песен" към Детския комплекс в Сливен е създаден през 1969 г. от Методий Григоров, който оттогава ръководи този състав. В него пеят 45 деца (18 сопрани и 27 алти).

Сливенски писатели

Сред най-открояващите се са: Добри Чинтулов, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дамян Дамянов, Надя Неделина, Радой Ралин, Иван Славов и Станка Пенчева.

Образование

С успех мн. добър 4,51 зрелостниците от Сливенска област се нареждат на 5-то място в страната от задължителната матура по български език и литература от 2011 г.

Бул. "Банско шосе" - южният вход на Сливен

Художествена галерия "Димитър Добрович"

Профилирани и професионални гимназии

Училище	Директор	Официален сайт	Оценки за училището 1. Класиране според матурата по БЕЛ (брой ученици/оценка) 2. Оценка според класацията на вестник "24 часа" 3. Класация на МОМН според средния бал, необходим за прием през учебната 2007/2008
ГПЗЕ "Захарий Стоянов"	Дамян Петров Енев	http://gpze.hit.bg/	1. 176 / 5,64 2. На 22-о място в топ 25 на езиковите гимназии с рейтинг 344 (рейтинг над 300 е отлична оценка). 3. На първо място в град Сливен с профил английски език и среден бал 31, 697
ПМГ "Добри Чинтулов"	Мариана Милева	http://pmg-sliven.com/bg/	1. 182 / 5,15 2. На 20-място сред всички средни училища в България с рейтинг 396. 3. На второ място в град Сливен с профил математика и среден бал 30, 2595
ХГ "Дамян Дамянов"	Екатерина Иванова Петкова	http://hg.sliven.net	52 / 5,22
НХГПИ "Димитър Добрович"	Тодор Терзиев
ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“	Лиляна Тодорова	http://pgisliven.com/	126 / 5,06
ПГХТ "Академик Неделчо Неделчев"	Лиляна Якимова	http://www.pght-sliven.com/
ПГЕЕ "Мария Склодовска-Кюри"	Добри Маргенов	http://www.mariecurie.hit.bg/teachers.html
ПГТО "Добри Желязков"	Евгений Беков	http://pgto-sl.hit.bg/
СПГСГ "Арх. Г. Козаров"	Александър Борисов	http://www.spgsg.com/
ПГ по механотехника	Татяна Минчева	http://pgmsliven.hit.bg/

Висши училища

Сградата на Колеж-Сливен към ТУ-София

В Сливен функционира обединена база на Технически университет - София. Ръководител е проф. д-р инж. Станимир Карапетков. Структурата "Факултет и Колеж — Сливен" се състои от:

1. Инженерно-педагогически факултет — Сливен. Факултетът се състои от четири катедри — катедра "Електротехника електроника и автоматика", катедра "Механика, машиностроене и топлотехника", катедра "Педагогика и мениджмънт", катедра "Математика, физика и химия". Декан на факултета е доц. д-р инж. Койчо Атанасов.

2. Колеж-Сливен, който се състои секция "Техника" и катедра "Природо-математична и хуманитарна". Директор на колежа е проф. д-р инж. Андреас Хараламбус.

Спорт

Стадион "Хаджи Димитър"

Стадион "Хаджи Димитър" (общинска собственост ) е мултифункционален стадион, намиращ се в Сливен. Построен е през 50-те години на 20-ти век и има капацитет 9 000 седящи места и размери 105 м дължина / 68 м ширина. Реконструиран през периода 1984-1989 г. През 2004 г. спортен комплекс "Хаджи Димитър" е отдаден на концесия за 30 години, като и в момента продължава работата по неговото осъвременяване. В своя завършен вид комплексът включва хотел, ресторант, две затревени тренировъчни игрища, тенис кортове, басейн. Самият стадион се преустройва основно според всички критерии на ФИФА и УЕФА. Към стадиона има 3 помощни игрища, две от които затревени и едно с изкуствена настилка), а лекоатлетическата писта с тартанова настилка е съобразена с всички изисквания за провеждане на международни състезания на IAAF.

Спортни клубове

• ОФК Сливен 2000 и ФК Академик Сливен са футболните клубове на града.
• Волейболен клуб- Сливен Създаден през 2003 г.,активно участва във всички възрасти девойки в първенствата на Българска Федерация Волейбол и многократен финалист в държавните първенства.
• Баскетболен клуб Тони-7 създаден 2000 г.,шампион на "А" група за Жени сезон 2009/2010,многократен медалист от девическите първенства на България.

Побратимени градове

Сливен е побратимен град с:

• Алба Юлия, Румъния
• Воронеж, Русия
• Гера, Германия от 1997 г.
• Джараш, Йордания
• Кесаряни, Гърция
• Кутаиси, Грузия
• Печ, Унгария
• Светогорск, Беларус
• Текирдаг, Турция
• Тернопол, Украйна
• Чунцин, Китай

Личности

• Личности, свързани със Сливен

• Личности, свързани със Сливен
• 

  Добри Чинтулов

• 

  Хаджи Димитър

• 

  Добри Желязков

• 

  Георги Икономов

• 

  Сава Доброплодни

• 

  Юлия Кръстева

Галерия

• 
• 
• 
• 

Външни препратки

• Официална страница на Община Сливен
• Официална страница на Област Сливен
• План за развитие на община Сливен 2007-2013
• Сайт на ОФК Сливен 2000
• Архивни кадри от 1941 г.

Стадиони на отборите от „А“ футболна група, сезон 2010/11

Академик (София) • Берое • Българска армия • Георги Аспарухов • Градски стадион (Каварна) Градски стадион (Ловеч) • Лазур • Локомотив (Пловдив) • Локомотив (София) • Миньор • Огоста Раковски (Севлиево) • Славия • Тича • Хаджи Димитър • Христо Ботев (Благоевград)