Сливен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сливен
Знаме    Герб
CollageSliven.JPG
Отгоре надолу: изглед към града, Община Сливен, Драматичен театър „Стефан Киров“, паметникът на Хаджи Димитър, къщата-музей „Хаджи Димитър“, катедралният храм „Св. Димитър“, старата часовникова кула, бюстът на Хаджи Димитър, къщата музей „Сливенки бит“.
България
Red pog.png
Сливен
Област Сливен
Red pog.png
Сливен
Общи данни
Население 96 065 (ГРАО, 2014-12-15)*
Понижение 89 723 (НСИ)
Землище 193,778 km²
Надм. височина 243 (200-299) m
Пощ. код 8800
Тел. код 044
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 67338
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Кольо Милев
(БСП)

Слѝвен, до 1945 година Сливенъ, е град в Югоизточна България, разположен в близост до Ямбол и Нова Загора. Той е осмият по големина в страната и е административен център на Община Сливен и Област Сливен. Най-голямото пристанище в България — това в Бургас — отстои на сто и два километра в източна посока от града. Сливен е известен като Града на стоте войводи, свързани с хайдушкото движение. Името му е свързано смислово със сливането на трите реки — р. Асеновска, р. Новоселска и р. Манастирска на територията на града.

По последни данни на НСИ към 31.12.2013 г., населението на Сливен е 89 723 души, което го превръща в осмия по големина български град.

Съдържание

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Сините камъни и в подножието — град Сливен
На преден план се виждат Сините камъни и лифтената станция, а в далечината — южните склонове на Стара планина в посока запад.

Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина. Границите на Сливенската планина се определят от прохода „Вратник“ и Сливенския проход. За нея са характерни стръмни и скалисти склонове и дълбоки нарези от притоците на Тунджа и Луда Камчия. Първенец е връх Българка с височина 1181 м. Върху скален масив северно от града е разположен природният парк „Сините камъни“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.

Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирските възвишения и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенското поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира „Долината на прасковите“, чиито огромни плодови масиви претърпяха обновление през първото десетилетие на новия век.

Сливен отстои на 280 км източно от столицата София, на 180 км североизточно от Пловдив, на 100 км от Бургас — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границите с Република Гърция и Република Турция. Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът попада в зоната на преходно-континенталния климат и географски е разположен в подбалканското Сливенско поле. Има изразена четирисезонност — зимата е мека, лятото относително топло, есента е по-продължителна от пролетта. Характерен е падащият вятър бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.

Климатични данни за Сливен
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 5,2 8,9 12,1 17,8 24 26,6 28,9 31,8 25,7 15,4 18,6 9,3 18,69
Средни температури (°C) 1,4 4,6 6,9 12,4 17,8 21,2 23,6 26,3 19,8 11,2 12,8 4,5 13,54
Средни минимални температури (°C) −1,7 1,1 2,8 8 12,5 16,7 18,8 20,9 15,1 8 8,8 0,7 9,31
Средни месечни валежи (mm) 43 46 33 61 74 61 51 30 30 61 66 64 620
Източник: Stringmeteo

Води[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборния басейн на р. Тунджа. Отбелязани са Стара планина и Сливенското поле.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Стари названия на Сливен са: Савулен, Суида, Туйда, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне. Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града — Асеновска, Новоселска и Селишка.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Следи от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха — шестото хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността „Хисарлъка“. Пак там са намерени и следи от тракийско селище от V — III век пр.н.е., сред които тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.

През II век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр.н.е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.

Диоцезът Тракия в 400 г. сл. Хр. Утвърден е през 294 г. сл. Хр. от император Диоклециан. В състава му са провинциите Малка Скития, Втора Мизия, Родопи, Европа, Тракия и Хемимонтус, в която е и Туида.

Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера — II — IV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида[2]. Името най-вероятно е тракийско с неясно досега значение. Споменато е и от Хиерокъл, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус, създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан, освен столицата ѝ Адрианопол, а също така и от Прокопий Кесарийски в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.

В намерен надпис от началото на 3 век селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, което е днешна Стара Загора. Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му.

След преместването на столицата на Римската империя в Константинопол селището е укрепено, като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Имало е и таен проход към реката на запад.

Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г., но е разрушена при набезите на хуните през V век. Възобновена е по време на император Анастасий I (491518 г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южната стени. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на един метър и осемдесет сантиметра външно от основната.

Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий[3], която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан I. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението — около 40 декара, а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия. С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле[4]. През IV век, най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол — днешен Ямбол. Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол.

Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.

Средновековие и османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г. като част от заселената със славяни област Загоре, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан II Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г., от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак „ипсилон“, фланкиран с две хасти.

В раннобългарското селище в местн. Хисарлъка от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 14 вида диви и домашни птици от 10-12 в. Находките от ?ястребов орел (Aquila fasciata) и глухар (Tetrao urogallus) са сред най-редките в страната. Птицевъдството се основавало на отглеждането на домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica) и домашна гъска (Anser anser f. domestica). Намирането на останки от 4 екз. на голям ястреб (Accipiter gentilis) предполага, че жителите на селището са практикували ястребарството - лов с обучени хищни птици. Това е косвено доказателство за техния висок материален статус.

Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на Х век за кратко е бил във владение на печенегите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Ал Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“.[5] Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през XIII век.

По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени двадесет и четири манастира, които оформяли комплекс, наричан „Малка Света гора“.

По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г.

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Къща музей „Сливенки бит“
Уличката и портата към родната къща на Добри Чинтулов
Фабриката на Добри Желязков, строена 1834 г., действаща като затвор от 1904 г. до 1944 г., сега със статус на музей

Градът е селище на силно хайдушко движение против османските завоеватели и става известен като „градът на стоте войводи“. Сред тях са Хаджи Димитър, Злати войвода и Панайот Хитов.[6] В качеството си на главен свещеник на Българското опълчение отец Амфилохий от Сливен освещава Самарското знаме в Плоещ. Известни местности в Сливенската планина, свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна поляна, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къща, Матей, Рамадана, пещерата Футула, Кална соя, Хайдушка пътека.

През 17 век Сливен се развива като занаятчийско средище и придобива известност с производството на пушки, пищови, железни сечива. Сто работилници произвеждат дневно петстотин цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.

През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса - „Михал Мишкоед“. През 1834 г. в Сливен Добри Желязков открива първото текстилно промишлено предприятие в пределите на Османската империя. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.[7]

От началото на XVI век Сливен е център на кааза, която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски санджак. Много сливналии участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821–1829 г. Така например Хаджи Христо е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от българи, албанци, и гърци, а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, Кримската война от 1853–1856 година, като участват и във Втората българска легия. Подобно на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804–1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р Иван Селимински, един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцката „Филики етерия“.

По време на руско-турската война от 1828–1829 г. Сливен е освободен от генерал И. И. Дибич — Забалкански. Превземането на Сливен е последвано от продължителни масови кланета над мюсюлманското население и оскверняване на джамии, в които участват както български и руски войници, така и тълпи от местни жители.[8] През април 1830 година, след края на войната, тук се открива първото в българските земи руско консулство.[9] След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в Южна Русия, Бесарабия и Влашко, а в града остават едва 2-3 хиляди българи.[10] С това Сливенско претърпява тежък демографски и икономически удар, който притъпява устрема от дотогавашното му развитие и лишава града от водещо положение в българските земи на юг от Стара планина.

Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливналии изгонват гръцкия владика, а Сливенската епархия влиза в границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който е посрещнат възторжено в града на 3 юли 1873 г.

По време на Априлското въстание Сливен е център на Втори революционен окръг с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател — Димитър Кукумявков, касиер — Петър Каракостов, секретар — Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от петвековното османско владичество.

П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през 1879 г. През XIX век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20 000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.

Сливен след Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Сливен днес[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на Сливен

Население[редактиране | редактиране на кода]

Сливен
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2003 2009 2011
Население 20 893 Повишение 25 142 Повишение 30 571 Повишение 34 291 Повишение 46 175 Повишение 68 384 Повишение 90 187 Повишение 102 423 Повишение 106 212 Понижение 100 366 Понижение 98 960 Понижение 94 456 Понижение 91 620 Понижение
Източници: [11], [12]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

При своето посещение в Сливен след Освобождението Константин Иречек посочва следните данни:

Sliven čítá nyní 3797 domův s 20.248 obyvateli. z nichž je 15.184 Bulharův, 2877 Turkův, 1399 Cìkánův, 400 Židuv ṡpanélských a 279 Arménův.

—Cesty po Bulharsku, Konstantin Josef Jireček, 1888, с. 520

Сиреч българскому домовете наброяват 3797, а общото население е 20 248 души, от които 15 184 българи, 2877 турци, 1399 цигани, 400 испански евреи, 279 арменци и 109 други.[13]

Според проведеното преброяване към 1 февруари 2011 г. в Сливен живеят 91 620 души. За сравнение, към 1 март 2001 г. те са били 100 366. Това показва, че естественият прираст за града е -8,7 %, а абсолютната му стойност е -8746. Градът се намира във втората подред област по брой на циганите — 11,8% от цялото циганско население за страната или 38 390, в най-малко грамотната и сред най-слабо икономически активните — 60%. В града живеят представители на различни етнически групи: българи, арменци, каракачани, цигани, турци и руснаци. Двете основни вероизповедания са православно християнство и ислям. Характерна черта за населението на Сливен е, че през периода 1887-1992 то прогресивно е растяло, но след промените през 1989 г. и извършения преход към пазарна икономика броят на жителите постоянно намалява и достига отрицателен естествен прираст от -8,7 %.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Катедрален храм „Св. Димитър“ в Сливен

Община Сливен се доминира от християнското вероизповедание. На него се падат 4/5 от посочилите отговор. В неговите рамки най-многобройни са източноправославните (76.67%), следвани от протестантите (4.32%) и католиците (0.46%). Като мюсюлмани са се определили 2.84% от отговорилите при преброяването. Останалите или не са се самоопределили, или са посочили, че са нерелигиозни.

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Православен храм Местоположение (адрес) Година на отваряне
Катедрален храм „Св. Димитър“ пл. Хаджи Димитър 3 1831 г.
Храм „Св. Никола“[14] кв. „Клуцохор“ 1834 г.
Храм „Св. София“ кв. „Ново село“ 1836 г.
Храм „Св. Троица“ кв. Речица 1924/2003 [15]
Храм „Св. Богородица“ ул. „Кирил и Методий“ XIII век[16]/1894 г.
Храм „Св. Петка“ Първата копка юни[17] 2008
Протестантски храм Местоположение (адрес) Година на отваряне
Евангелска петдесятна църква ул. Булаир 6 1920 г.
Християнска баптистка църква ул. Г.Икономов 31

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Последните местните избори са спечелени на втори тур с 52,94 % от преброените гласове от независимия кандидат генерал Кольо Милев (БСП), които успява да се наложи пред кандидата на ГЕРБ Йордан Лечков.[18]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Сливен е съставено от градоначалник и общински съвет от четиридесет и един съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет. Разпределението на местата в последния и настоящ общинския съвет, при отчетена изборна активност от 40,67 %, е следното:

Общински съвет (2011–понастоящем)
Партия[19] Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 25,32 % 13 141 12
Българска социалистическа партия 22,39 % 11 622 11
Коалиция „Съюз за Сливен“ 15,38 % 7982 7
Синята коалиция 5,49% 2847 3
Атака 3,98 % 2065 2
Ред, законност и справедливост 3,56% 1850 2
Коалиция „Гражданска мреза за модерен Сливен“ 3,63 % 1882 2
Коалиция „Център“ (НДСВ, Земеделски народен съюз, БСДП, ЗС "Ал. Стамболийски) 3,08 % 1600 1
Движение за права и свободи 2,57 % 1335 1

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Сливен е побратимен град с единадесет други града от Европа и Азия.

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Фабриката за вино на „Домейн Бояр“

В Сливен е силно застъпена леката промишленост и в по-малка степен тежката. В миналото е бил известен като голям център на вълненотекстилната промишленост. Традициите в този стопански отрасъл са запазени. Днес основните произвеждани стоки са вълнени прежди, килими, настилки, хавлиени тъкани и изделия, чорапи и облекло. Второ място по значение заема хранително-вкусовото производство. Застъпени са винопроизводството, млекопреработката, производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви и преработката и пакетирането на ядки. През социализма развитие получават и други отрасли на промишлеността, но преди всичко машиностроенето. Тогава основно се сглобяват металорежещи машини и осветителни тела. Днес се произвеждат стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини, металорежещи машини, селскостопанска техника. През последните години делът на строителството в индустриалния сектор бележи постепенно увеличаване.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

„Къщата на виното“ пред винарната „Сините скали“

Земеделските земи заемат 1 827 хил. дка., от които 257 хил. дка. с възможности за напояване. Растениевъдството осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението и основни суровини за преработвателните предприятия и продуктивното животновъдство. Отглеждат се зърнени култури (повече от половината обработваема земя в областта), лозя и праскови. Големи площи около града са известни под общото название „Долината на прасковите“. Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта — основно говедовъдство и свиневъдство, а където има пасища и овцевъдство и месодайно говедовъдство. [20]

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

Централната част на Сливен с хотел „Сливен“ и Драматичния театър „Стефан Киров“ вляво от него
  • Хипермаркети: Еко Асорти 1-7, Билла, Kaufland, Lidl 1 i 2, Техномаркет, Технополис, Мерканто 1-8, Penny Market, METRO.

Разположението на Сливен е благоприятно, защото е на кръстопът, близо до прохода Хаин Боаз,също и до пътен възел „Петолъчка“, които свързват севера и юга, наскоро построената магистрала минава на 15км от Сливен в посока юг към Ямбол, а главния път между Бургас и София свързва пристанище „Бургас“ и летище „Бургас“ с централната част на страната.

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

Висши училища[редактиране | редактиране на кода]

В Сливен функционира обединена база на Технически университет - София. В състава ѝ влизат Инженерно-педагогическият факултет, който включва четири катедри, и Колеж-Сливен, който включва една секция и една катедра.

Профилирани и професионални гимназии[редактиране | редактиране на кода]

В Сливен функционират седем професионални гимназии и три профилирани.

Училище Директор Сайт Оценки за училището
  • 1. Бал по БЕЛ (брой ученици/оценка) [21]
  • 2. Бал на вестник "24 часа" [22]
  • 3. Бал на МОМН 2007/2008
ГПЗЕ "Захарий Стоянов" Дамян Петров Енев [1]
  • 1. 176 / 5,64
  • 2. На 22-о място в топ 25 на езиковите гимназии с рейтинг 344 (рейтинг над 300 е отлична оценка). [23]
  • 3. На първо място в град Сливен с профил английски език и среден бал 31, 697 [24]
ПМГ "Добри Чинтулов" Мариана Милева [2]
  • 1. 182 / 5,15
  • 2. На 20-място сред всички средни училища в България с рейтинг 396.
  • 3. На второ място в град Сливен с профил математика и среден бал 30, 2595
ХГ "Дамян Дамянов" Екатерина Петкова [3] 52 / 5,22
НХГ "Димитър Добрович" Пенка Кушкиева [4]
ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ Лиляна Тодорова [5] 126 / 5,06
ПГХТ "Академик Неделчо Неделчев" Лиляна Якимова [6]
ПГЕЕ "Мария Склодовска-Кюри" Добри Маргенов [7]
ПГТО "Добри Желязков" Даниела Караманова [8]
СПГСГ "Арх. Г. Козаров" Александър Борисов [9]
ПГ по механотехника Татяна Минчева [10]

Общообразователни училища[редактиране | редактиране на кода]

На територията на град Сливен се намират 12 общо образователни училища,които включват начални училища,прогимназии,гимназии и такива с 12 класно обучение.

В миналото 5 СОУ е било популярно със въвеждането по времето на социализма на така наречената "сендовска система" на обучение. А 11 СОУ "Константин Константинов" със създаванeто на музикални паралелки в коитo учениците имат възможност да изучават професионално класичеcки и народни музикални инструменти както и да пеят в класически (школуван) хор.

Детски градини[редактиране | редактиране на кода]

На територията на града функционират 6 детски градини.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Театралните традиции в Сливен започват преди 140 години, когато в града се открива първата театрална сцена. През 1918 г. се създава първата професионална театрална трупа в читалище „Зора“. Драматичен театър „Стефан Киров“ е професионален държавен театър от 50 г. Новата сграда на театъра е построена през 1986 г. и разполага с голяма зала (484 места), камерна зала (121 места), балетна зала, просторно фоайе на две нива с бар за зрители, административна част. През 2008 г. театърът чества своята 90-годишнина. Кукленият театър е разположен в обновената cграда на бившето кино „Балкан“.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на войводата Хаджи Димитър в къща-музей „Хаджи Димитър“ (Сливен)
  • Регионален исторически музей в град Сливен
  • Къща-музей „Хаджи Димитър“
  • Национален музей на текстилната индустрия
  • Къща-музей „Добри Чинтулов“
  • Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век
  • Музей „Старият cливенски затвор“


Галерии[редактиране | редактиране на кода]

Художествена галерия „Димитър Добрович“
  • Галерия „Сирак Скитник“
  • Художествена галерия „Димитър Добрович“
  • Галерия „Май“

Читалища и културни домове[редактиране | редактиране на кода]

  • Регионална библиотека „Сава Доброплодни“
  • Читалище „Хаджи Димитър“
  • Читалищe „Зора“ има дългогодишна история и в негo се съхранява най-старата книга в Сливен, датирана от началото на турското робство за българите. На първата и страница е записано "OPERVM/ “ARISTOTELIS" TOMVS II/ LIRORVMAPI", а най-отдолу скромно е отбелязана годината 1597.

Книгата е печатана 200 години след падането на България под османско владичество и възрастта и е 410 години. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след Гутенберговата библия. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р Иван Селимински или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“.

Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която прилича на старите папируси, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от хартия, която и до днес се е запазила. Печатният шрифт е дело на ювелир.

  • Комплекс „Чакъровитe къщи“ е комплекс от възрожденски къщи в битов стил където се помещава камерна зала и Клуб на дейците на културата.
  • Зала „Зора“
  • Зала „Г. Кирков“

Музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Сливенската филхармония е класически симфоничен оркестър в град Сливен. Заедно с оркестрите в Русе и Шумен, симфоничния оркестър в Сливен е един от най-ранно създадените клaсически оркестри в следосвобожденска България. Оркестърът е основан от видния общественик, цигулар и диригент Михаил Тодоров, по-известен като Мишо Тодоров.
  • Общински хор „Добри Чинтулов“ е класически (школуван) хор в град Сливен.
  • Военен духов оркестър „Сливен“ e духов оркестър към ДНА в град Сливен.
  • Ансамбълът за народни песни и танци „Сливен“ е създаден през 1959 г. в град Сливен за издирване и творческо пресъздаване на българския фолклор, за претворяване на сцената и в ефир красотата на автентичните фолклорни образци, както и създаване на произведения на фолклорна основа с участието на съвременни творци – композитори, хореографи, музиканти, художници, поети. През 1977 г. получава статут на професионален ансамбъл. Репертоарът му съдържа много песни и танци от огромното фолклорно наследство на сливенския регион, както музикални и танцови композиции от всички региони на страната.

В творческата дейност на ансамбъла има уникални музикалнo-танцови композиции: „Котленска седянка“ - театрално танцова постановка, „Сливенски ритми“, „Тракийска сюита“, „Сватбени мелодии“, хорови композиции и композиции на основата на танцовото и песенно богатство от други региони като: „Шопска сюита“, „Сюита от Пиринско“ и „Добруджанска сюита“.

Ансамбълът е имал 5000 концертни изяви в България и чужбина през своята 50-годишна история. Участвал е в различни програми в Русия, Украйна, КНДР, Германия, Унгария, бивша Чехословакия, Румъния, Франция, Испания, бивша Югославия, Турция, Молдова, Тунис, Йордания. Аудио и видео записи на ансамбъла могат да бъдат видени и чути по Българска Национална Телевизия, Българско Национално Радио и други медии.

От създаването си до сега Ансамбъл „Сливен“ е удостоен с много отличия и награди, като по важните са: 1986 г. – Носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен за активна творческа и изпълнителска дейност и във връзка с 25 години от създаването му. 1999 г. – „Златна лира“ - награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Министерството на културата за 40-годишния юбилей. 2009 г. – „Кристална лира“ – награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Министерството на културата за спектаклите „Хайдушка клетва“ и „Хоро се вие сред Сливен“ и 50-годишния юбилей.

Много от изпълнителите на Ансамбъла са носители и на индивидуалните награди на СБМТД – златна, сребърна и бронзова лира. Ансамбълът е носител на престижни награди от национални и международни фолклорни фестивали и конкурси. Изнесъл концерти с участието на известни гост-изпълнители като: Теодосий Спасов, Динка Русева, Елена Граматикова, Красимир Станев, Жечка Сланинкова, Данислав Кехайов, Ваня Вълкова, Пепи Христозова, Тодор Кожухаров, Христина Анастасова, Деси Слава, Цветелина и сестри Диневи. Също така има и участия в театрални постановки под режисурата на Николай Априлов.

С репертоара си Ансамбъл „Сливен“ може да представи успешно българския фолклор в страната и чужбина. Над 50 танцови изпълнения и сюити, 30 оркестрови композиции и 100 фолклорни песни от различни региони на България са включени в програма с продължителност между 15 минути и 2 часа. Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“ се състои от директор, оркестър, хор и танцов състав.[25] [26]

  • Младежки танцов състав „Браво“[27],
  • Детски фолклорен танцов състав „Българче“[28],
  • Детски хор „Дружна песен“ e към Детския комплекс в Сливен, създаден през 1969 г. от Методий Григоров, който оттогава ръководи този състав. В него пеят 45 деца (18 сопрани и 27 алти).[29]
  • Музикална школа „Мишо Тодоров“

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Печатните издания се представени от в. „Сливенско дело“ (регионален вестник), в. „Сливенски новини“ и в. „Сливен — днес и утре“.

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

  • Стадион "Хаджи Димитър" (общинска собственост [30])- е мултифункционален стадион, намиращ се в Сливен. Построен е през 50-те години на 20-ти век и има капацитет 9 000 седящи места и размери 105 м дължина / 68 м ширина. Реконструиран през периода 1984-1989 г. През 2004 г. спортен комплекс "Хаджи Димитър" е отдаден на концесия за 30 години, като и в момента продължава работата по неговото осъвременяване. В своя завършен вид комплексът включва хотел, ресторант, две затревени тренировъчни игрища, тенис кортове, басейн. Самият стадион се преустройва основно според всички критерии на ФИФА и УЕФА. Към стадиона има 3 помощни игрища, две от които затревени и едно с изкуствена настилка), а лекоатлетическата писта с тартанова настилка е съобразена с всички изисквания за провеждане на международни състезания на IAAF.[31]
  • Спортна зала Сливен - е зала за лека атлетика.Намира се зад футболния стадион "Хаджи Димитър"

Спортни клубове[редактиране | редактиране на кода]

  • ОФК Сливен 2000 и ФК Академик Сливен са футболните клубове на града.
  • Волейболен клуб- Сливен Създаден през 2003 г., активно участва във всички възрасти девойки в първенствата на Българска федерация волейбол и многократен финалист в държавните първенства.
  • Баскетболен клуб Тони-7 създаден 2000 г., шампион на "А" група за Жени сезон 2009/2010, многократен медалист от девическите първенства на България.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Старият бряст[редактиране | редактиране на кода]

Старият бряст, който расте в центъра на гр. Сливен (началото на бул. Цар Освободител — пешеходна зона) е дървото, от вида Ulmus kampestris (полски бряст), е на около 1300 години и е обявено за защитен обект, който се охранява от държавата. Той е остатък от Великата българска гора (Silva Magna Bulgarica), която се простирала от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 км. от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути: [32], [33], [34], [35]

Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите – юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат. (Дамян Дамянов)

Крепост „Туида“[редактиране | редактиране на кода]

Туида е ранновизантийска и средновековна крепост, чиито останки са разположени на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените "Сини камъни" и към града (хълмът се намира до кв. Ново село). Тя е част от укрепителната старопланинска система, имала изключително важна роля за отбраната на Римската империя, по-късно и на ранната Византийска империя, а така също и за средновековната българска държава. [36] След известно прекъсване, археологическите разкопки на крепостта започват отново през 2004 г. Целта им е окончателното проучване и консервация на архитектурно-археологическите паметници, експонирането на крепостта с оглед на превръщането ѝ в една от забележителните туристически атракции на града. [37] [38] [39] [40]

Местността „Карандила“[редактиране | редактиране на кода]

Местността Карандила се намира в гр. Сливен и е част от природен парк Сините камъни. На 10 км от града е. Тук е връх Българка - най-високият връх в природния парк и в Източна Стара планина. В местността има много ведомствени станции, хотел, заведение за хранене, изкуствено създадено езеро. Тук се издига и телевизионната кула, площадката, пред която се използва за делтапланеризъм и парапланеризъм. Възможности за достигане до местността: - с лифт, чиято начална станция е на 1 км от Сливен - по т.нар. "Хайдушка пътека" - пеша - по асфалтов път от града до местността.

Часовникова кула[редактиране | редактиране на кода]

Сливенската часовникова кула, строена в 1808 г., а зад нея сградата на V СОУ „П. Яворов“ и ХГ „Д. Дамянов“

Старата часовникова кула се намира в центъра на Сливен до 5-то СОУ "П. Яворов". Строена е в началото на ХІХ век. Кулата на часовника е служила и за пожарникарска наблюдателница.

Природен парк „Сините камъни”[редактиране | редактиране на кода]

Природен парк „Сините камъни” е разположен в Източна Стара планина. На юг от него, в непосредствена близост е гр. Сливен. „Сините камъни” е обявен за природен парк през 1980 година. През 2002 година обхватът му е разширен. Паркът заема площ от 11 380,1 хектара, представляващи извори, върхове, скали, гори и поляни. Най-високата точка на природния парк е връх Българка (1181 м). На територията на парка се намират множество природни забележителности, сред които т.нар. скални феномени. Местната флора и фауна е представена от различни видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Парк „Сините камъни” е част от 100-те национални туристически обекта на България.

Паметник на Хаджи Димитър[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Хаджи Димитър е разположен на едноименния площад в центъра на Сливен. Монументът е изграден през 1931-1935 г. и представлява 12-метров пиедестал, върху който е поставена близо 4-метровата скулптура на сливенския войвода Хаджи Димитър. В основите са изваяни бюстовете на други видни борци за свобода от този край, сред които Добри Чинтулов, Панайот Хитов, Георги Икономов и други. Родната къща на войводата също се намира в град Сливен. Тя е паметник на културата от края на 18-ти, началото на 19-ти век и е отворена за посетители.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-открояващите се личности от Сливен са писателите Добри Чинтулов, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дамян Дамянов, Надя Неделина, Радой Ралин, Виолета Гиндева ,Сергей Вълчев, Иван Славов и Станка Пенчева.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html
  2. Или Суида и Цоида
  3. Пристройка към ранно християнските храмове, където са кръщавани възрастните.
  4. Между днешните Сливен и Ямбол
  5. http://www.sliven.government.bg/history.php
  6. Там са родени също Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, Георги Трънкин, Стоян Кръстев, Стоян Папазов, Таньо Стоянов, Никола Аджемов, Божил Бахов, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др.
  7. Жeни Милчeва, „Добри Желязков отхвърлил исляма и останал без фабрика“, в. „24 часа“, 19.05.2009 г.
  8. Дойнов 2005, с. 86.
  9. Дойнов 2005, с. 101.
  10. Дойнов 2005, с. 109.
  11. Чавдар Младенов, Емил Димитров, „Урбанизацията в България от Освобождението до края на Втората световна война“, сп. „География“, 2009 , кн.1.
  12. http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm
  13. Konstantin Josef Jireček, Cesty po Bulharsku, 1888, с. 520.
  14. На старобългарски: Храмъ Свѣтаго Николаѧ.
  15. СПИСЪК на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии, сайт на Сливенска митрополия.
  16. СПИСЪК на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии, сайт на Сливенска митрополия.
  17. Сайт на новостроящия се православен храм "Света Петка"
  18. Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  19. Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  20. http://www.sliven.government.bg/economics.php
  21. Класация на училищата в Република България от матура по "Български език и литература", 28.06.2008 г.
  22. http://www.romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=2
  23. http://www.romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=135&Itemid=2
  24. http://www.minedu.government.bg/left_menu/registers/klasirane_uchilishta/list_klasacia.html
  25. Ансамбъл „Сливен“ на сайта 4stupki.com
  26. Фейсбук страница „Bulgarian Folklore Song and Dance Ensemble „SLIVEN“
  27. Младежки танцов състав „Браво“ на сайта Horo.bg
  28. Детски фолклорен танцов състав „Българче“ на сайта Horo.bg
  29. Сайт на Детски хор „Дружна песен“
  30. Стадионите в А група, lifesport.bg
  31. http://www.ofcsliven2000.com/team/stadium.html
  32. Символи на Сливен и интересни исторически паметници, сайт на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен.
  33. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0
  34. Сайт на Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“
  35. Исторически забележителности и паметници на културата на територията на Община Сливен, сайт на Община Сливен.
  36. http://www.bgizlet.com/index.php?Itemid=93&id=275&option=com_content&view=article
  37. http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/SMF/index.php?topic=152.0
  38. Крепостта Туида, dariknews.bg, 7 август 2006 г.
  39. Тони Баев, Културно-историческо наследство на Сливен
  40. За град Сливен в kaminata.net, 15 декември 2009 г.
Цитирани източници
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 86.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Безлов, Т., Мартин Димов, Николета Йорданова и Филип Гунев. Полицейски проверки и използване на етнически профили в България. 2006.
  • Боев, З. Н., Г. К. Рибаров. Птиците в бита на жителите на средновековното селище на Хисарлъка (Сливен, X-XII в.). 1989.
  • Вилиток, В., С. Лескин и Д. Стефанов. На сливенска земя. С., Военно издателство, 1978.
  • Габровско-то училище и неговы-тѣ първы попечители. Цариградъ, въ книгопечатницѫ-тѫ на А. Минасiана и Съдруж., 1866.
  • География - учебник за 9. клас на ЕСПУ. С., „Народна просвета“, 1984.
  • Гочева, Е. и Кремена Гочева. Есето на Фарисей. 2006.
  • Колектив. Атлас по история за пети клас. КИПП по картография, 1985.
  • Константинов, Петър. Светилници в утрото. С., „Отечество“, 1981.
  • Раковски, Георги Стойков. Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму.
  • Табаков, Симеон. Опит за история на град Сливен (1-3). 1929.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]