Ракитово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Ракитово
Ракитово
България
Red pog.png
Ракитово
Област Пазарджик
Red pog.png
Ракитово
Общи данни
Население 8 648 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 8 122 (НСИ)
Землище 117,099 km²
Надм. височина 817 m
Пощ. код 4640
Тел. код 03542
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 62004
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Ракитово
Любомир Петков
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Иван Клинчаров“ 57
п.к. 4640
тел. централа: +35935422044
e-поща: obshtina@rakitovo.net
факс: +35935422253
информация: +35935422025
Улица в Ракитово на брега на Ракитовска Стара река
Краен квартал на Ракитово

Ракѝтово е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до град Велинград. Градът е административен център на община Ракитово.

География[редактиране | edit source]

Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.

В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак“, където се намира и курортен комплекс Цигов чарк. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово), Пещера (на 30 km), Пазарджик (50 km), Стамболийски (70 km). Отстои също на 70 km през Превала, Доспат и Хаджидимово от границата с Гърция (ГКПП „Илинден“) и на 120 km от прекрасните плажове на град Кавала.

Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.

История[редактиране | edit source]

Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е, в местността "Могилите".

Името на селището произлиза от ракитата, която е от рода на върбата. В миналото Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище. Първото училище в Ракитово е създадено през 1865 година. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова която се заселва в Ракитово 1883 година.

Разцветът на Ракитово е през 1935 година, когато е най-големият туристически център в района. Запада след отклоняването на железопътната линия Септември - Добринище. Очаква се Ракитово отново да привлича туристи.

През 1963 г. Ракитово е обявено за планински климатичен курорт, през 1964 г. - за селище от градски тип, а през 1969 г. - за град. През 1977 г. става общински център.

Религии[редактиране | edit source]

На територията на община Ракитово има 3 селища - град Ракитово, град Костандово и село Дорково. Населението в този район е смесено от християни и мюсюлмани, което допринася за културното многообразие на региона. В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи.

Икономика[редактиране | edit source]

По статистически данни на НСИ към 31.12.2009 г. в Ракитово живеят 8 261 души[1].

Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървесен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци.

Хората които не са заети в тези сектори на градската икономика обикновено работят в сферите на услугите и строителството в Пазарджик и Велинград.

Поради уникалното си местоположение Ракитово започва да заявява претенциите си да се развива и като туристически, и като исторически център. Градът очаква своите бъдещи инвеститори в туризма, леката промишленост и еко-енергийните-проекти. Слънцегреенето в Чепинската котловина и нивото на слънчевата радиация 1306/1474 kWh/m2( данни sts.bg) са над средните за страната, което дава възможност за развитие на фотоволтаични паркове. Средната скорост на вятъра в околността е 3 m/s, което автоматично създава възможностите за развитие на зона на средно мащабна ветроенергетика и енергиен потенциал от 100 - 200 W/m2.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Читалище „Будилник“
  • Църквата „Св. Неделя“, постр. 1861 г.
  • Джамия
  • Етнографски музей
  • Държавно Ловно Стопанство "Ракитово"
  • ПУ на МВР
  • Участък Ракитово на РЗПБЗН
  • ВУИ /ТВУ/ "Ангел Узунов"
  • Болница, „ДКЦ 1 - Медик 2000“ ЕООД
  • Филиал на Центъра за спешна медицинска помощ, Пазарджик
  • ОДЗ "Малина Тодорова"
  • ОДЗ "Митко Палузов"
  • СОУ "Св. Климент Охридски"
  • ОУ "Христо Ботев"
  • Помощно училище "Д-р Петър Берон"
  • СООУ "Христо Смирненски"
  • ДЛС "Ракитово" - ловна зона "Каркария"
  • Център за рехабилитация на възрастни хора
  • Център за рехабилитация на деца и юноши

Читалище „Будилник“[редактиране | edit source]

Местното читалище „Будилник“ е основано по нов стил на 26 април 1898 г. по идея на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877-1943). През 1938 г. то е оборудвано с киноапарат, което е новост за региона. След 1944 г. се създават музикални и театрални състави. През 1954 г. читалището е обявено за образцово. Театралният състав печели награди и през 1988 г. членовете му са удостоени с орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1951 г. е основан естрадно-сатиричен колектив, който завоюва няколко медала от републиканските фестивали. През 1961 г. е създаден естраден оркестър. Библиотечният фонд на читалището превишава 35 000 броя.

Забележителности[редактиране | edit source]

  • к.к. Цигов чарк.
  • Пещерата Лепеница - отворена за туристи от 11.09.2010 г.
  • Биосферен резерват „Мантарица“.
  • Часовниковата кула
  • Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.
  • Крепостта Цепина
  • Крепост-град в местността Градот
  • Стражева крепост Пелева кула
  • Неолитно селище от IV в. пр.н.е. в местността Могилите

Пещера "Лепеница"[редактиране | edit source]

На 17 км югоизточно от Ракитово се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Намира се в подножието на връх Сюткя. Територията около входа на пещерата е покрита с горски площи.

Обявена е за природна забележителност на 10 октомври 1962 г. Отворена е за туристите на 11 септември 2010 г.

Пещерата е на 3 етажа. В долния етаж тече подземна река. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Запазени са уникалните природни образувания, необикновено красиви пещерни форми - сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози.

Параклис „Св. Никола Летний“[редактиране | edit source]

Намира се върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е сред най-големите 4 манастира в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.

Часовникова кула[редактиране | edit source]

Часовниковата кула е сред символите на Ракитово. Построена е през 1872 г. на височината Бърдо, разположена в непосредствена близост до източната част на града. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Има формата на осмоъгълник и представлява каменно-дървена кула. Тя е построена от Митхад Паша в чест на красива ракитовка.

Крепост Цепина[редактиране | edit source]

Крепостта Цепина е разположена върху 25 дка на 6 км над село Дорково, община Ракитово.

Най-известният владетел на крепостта е деспот Алексий Слав, още наричан "Господарят на Родопите". Племенник е на Цар Калоян и след узурпирането на престола от Борил през XII век разширява владенията си в Източните и Западните Родопи.

Създадена е през IX век с много модерни за времето си отбранителни и водосъдържателни съоръжения. В крепостта е имало 3 църкви като от едната са извадени 2 мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел. В момента те са в постоянната експозиция на Ермитажа в Санкт Петербург.

Достъпът до крепостта е свободен, има изграден асфалтов път и паркинг до хижата в подножието на крепостта, а от местните жители може да се научат много легенди за епичните битки, безстрашните войни и красивите болярки свързани с историята на крепостта. В близост са също разкопките на праисторически животни, които предизвикват небивал интерес у чуждестранни археолози и учени.

Информационният посетителски център, който се намира в подножието на крепостта Цепина, предоставя пълна информация и съвременна визуализация на историята на крепостта и проучванията, извършени във връзка с нея. Има 2 постоянни експозиции – „Хронология на проучванията” и „История на обекта и макет”, табло с план на крепостта, както и зала за лекции и прожекции.

Музеи[редактиране | edit source]

„Плиоценски парк, Дорково“ е изграден в близост до палеонтологичното находище край с. Дорково, което е най-голямото в Европа находище на мастодонти от рода Ананкус анвернензис от периода на късния плиоцен отпреди 4 - 4,5 милиона години. При разкопки на българо-френска експедиция през 1985 - 1987 г. палеонтолозите са намерили на терен от 15 кв. м. около 600 кости с различна големина от над 30 вида животни. Такова струпване на костен материал не е намерено никъде другаде в Европа. Палеонтологичното находище край Дорково е обявено за природна забележителност през 1990 година.

Още тогава учените от българо-френската експедиция предлагат на мястото да се изгради палеонтологичен музей. На мястото се изгражда единствен по рода си музей. Това е Диорама „Плиоценски парк”, открита през лятото на 2013 г. Диорамата представлява възстановка на субтропичната среда на обитателите на района от времето на плиоцена. Плиоценският парк показва в цял ръст и най-величествения представител от онова време – мастодонт от рода Ананкус анвернензис.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6-7 юли. Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за “Яневското слънце”, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на на църквата в Ракитово – “Света Неделя”.

В гр. Костандово празникът на църквата “Св. Константин и Елена” 21 май е превърнат в празник на града. Наред с традиционните фолклорни изяви на местния ансамбъл за автентичен фолклор и гостуващите състави от региона се провеждат и спортни състезания и детски програми.

В началото на август на Илинден (по стар стил) се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г. с подкрепата и съдействието на фондация “Пътеки” – официален представител на България в ЦИОФФ (Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства), фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него вземат участие фолклорни ансамбли от Гърция, Полша, Молдова, Македония и Сърбия.

Последната събота от август – традиционен горски бал в местността Парка над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ракитово
  • Коста Биков (1944), сценарист и режисьор
  • Милош Зяпков (1940 - 1990), писател
  • Мария Везева (1936 - 2009), писателка, поетеса, журналистка, учителка
  • Николай Ташев (1964), режисьор
  • Димитър Тупаров (1933 - 1964), музикант, преподавател по музика, един от първите музиканти в града
  • Ангел Узунов, педагог
  • Георги Холянов (1946), композитор
  • доц. д-р Васил Ташев (1924 - 1999), лекар хирург, ръководител на Клиниката по детска хирургия на ВМИ, Пловдив
  • проф. д-р Асен Карталов (1933), преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски", почетен гражданин на Ракитово от 2008 година
  • свещеник Константин поп Русинов, съосновател на читалище "Будилник"
  • Петър Гелин, журналист, поет, писател и краевед
  • Неделя Петкова (1826 - 1894), първата учителка в Ракитово
  • Васил Попатанасов (1912 - 2004), ръководи ракитовската енория от 1947 в продължение на 3 десетилетия
  • проф. д-р Крум Дамянов (1937), скулптор
Починали в Ракитово

Здраве[редактиране | edit source]

Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора, страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира училище-пансион за деца с такива проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Обучават се деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип. В града работи и минерална баня, чиято вода лекува артритни и стомашночревни заболявания. На територията на Ракитово работи филиал за спешна помощ, както и 12 лични лекари. Специалисти има в МБАЛ "Велинград" и МБАЛ "Здраве".

Кухня[редактиране | edit source]

Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.

Поради изискванията на вероизповеданията там се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта - във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със 7 вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница - смес от прясно и кисело мляко.

Популярно е и ястието гювеч, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.

Паметник с надпис в Светлоград: „Дървета на приятелството са засадени от първата делегация. Ракитово, НРБ, май 1981 г.“

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Списък на побратимените градове
Град Държава

Flag of Russia.svg Светлоград

Русия

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Население по градове и пол