Ракитово
| Ракитово | |||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 8 589 (ГРАО, 2010-12-15)* |
||
| Землище | 117,099 km² | ||
| Надм. височина | 817 m | ||
| Пощ. код | 4640 | ||
| Тел. код | 03542 | ||
| МПС код | РА (Пз) | ||
| ЕКАТТЕ | 62004 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Пазарджик | ||
| Община - кмет |
Ракитово Любомир Петков (ГЕРБ) |
||
| Адрес община | |||
| ул. „Иван Клинчаров“ 57 п.к. 4640 тел. централа: +35935422044 e-поща: obshtina@rakitovo.net факс: +35935422253 информация: +35935422025 |
|||
Ракѝтово е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до град Велинград. Градът е административен център на община Ракитово.
Съдържание |
[редактиране] География
Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.
В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир Батак, където се намира и курортен комплекс — Цигов чарк. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово), Пещера (на 30 km), Пазарджик (50 km), Стамболийски (70 km) или през Пазарджик, за по- удобно. На 70 km през Превала, Доспат и Хаджидимово от границата с Гърция (ГКПП "Илинден") и на 120 km от прекрасните плажове на град Кавала.
Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.
[редактиране] История
Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е, в местността "Могилите". Името на селището произлиза от ракитата, която е от рода на върбата. В миналото Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище. Първото училище в Ракитово е създадено през 1865 година. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова която се заселва в Ракитово 1883 година.
Разцвета на Ракитово е през 1935 година когато е най-големия туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември-Добринище запада.В момента тече процедура по възстановяването на тази историческа част от нашата история.Очаква се Ракитово отново да привлича туристи.
През 1963 г. Ракитово е обявено за планински климатичен курорт, през 1964 г. — за селище от градски тип, а през 1969 г. — за град. През 1977 г. става общински център.
[редактиране] Религии
На територията на община Ракитово има 3 селища — град Ракитово, град Костандово и село Дорково. Населението в този район е смесено — християни и мюсюлмани, което допринася за културното многообразие на региона. В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи.
[редактиране] Икономика
По статистически данни на НСИ към 31.12.2009 г. в Ракитово живеят 8 261 души[1].
Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървесен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци. Хората които не са заети в тези сектори на градската икономика обикновено работят в сферите на услугите и строителството в Пазарджик и Велинград Поради уникалното си местоположение Ракитово започва да заявява претенциите си да се развива и като туристически, и като исторически център. Градът очаква своите бъдещи инвеститори в туризма, леката промишленост и еко-енергийните-проекти. Слънцегреенето в Чепинската котловина и нивото на слънчевата радиация 1306/1474 kWh/m2( данни sts.bg) са над средните за страната, което дава възможност за развитие на фотоволтаични паркове. Средната скорост на вятъра в околността е 3 m/s, което автоматично създава възможностите за развитие на зона на средно мащабна ветроенергетика и енергиен потенциал от 100 - 200 W/m2.
[редактиране] Обществени институции
- Читалище „Будилник“
- Църквата „Св. Неделя“, постр. 1861 г.
- Джамия
- Етнографски музей
- Държавно Ловно Стопанство "Ракитово"
- ПУ на МВР — Ракитово
- РЗПБЗН — Участък Ракитово
- ВУИ /ТВУ/ "Ангел Узунов"
- Болница, ДКЦ 1 - Медик 2000 ЕООД
- Център за Спешна Медицинска Помощ — Пазарджик, Спешна Медицинска Помощ — Филиал "Ракитово"
- ОДЗ "Малина Тодорова"
- ОДЗ "Митко Палузов"
- СОУ "Св. Климент Охридски"
- ОУ "Христо Ботев"
- Помощно Училище "Д-р Петър Берон"
- ОСОУ "Христо Смирненски"
- ДЛС "Ракитово" - ловна зона "Каркария"
- Център за рехабилитация на възрастни хора — Община Ракитово
- Център за рехабилитация на деца и юноши — Община Ракитово
[редактиране] Читалище „Будилник“
Местното читалище „Будилник“ е основано по нов стил на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877-1943). През 1938 г. то е оборудвано с киноапарат, което е новост за региона. След 1944 г. се създават музикални и театрални състави. През 1954 г. читалището е обявено за образцово. Театралният състав печели различни награди и през 1988 г. членовете му са удостоени с орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1951 г. е основан естрадно-сатиричен колектив, който завоюва няколко медала от републиканските фестивали. През 1961 г. е създаден естраден оркестър. Библиотечният фонд на читалището превишава 35 000 бройки.
[редактиране] Забележителности
- к.к. Цигов чарк.
- Пещерата Лепеница. - Отворена за туристи от 11.09.2010 г.
- Биосферен резерват Мантарица.
- Часовниковата кула.
- Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.
- Крепостта Цепина
- Крепост-град в местността "Градот"
- Стражева крепост "Пелевата кула"
- Неолитно селище от IV в. пр. Христа в местността "Могилите"
[редактиране] Пещера "Лепеница"
На 17 км от Ракитово се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Тя е отворена за туристите на 11 септември 2010 г. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Запазени са уникалните природни образувания необикновено красиви пещерни форми — сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози. Тя е на три етажа. В долния етаж тече подземна река.„Лепеница” е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи.Отстои на около 17 км югоизточно от гр. Ракитово. Пещерата е обявена за природна забележителност на 10 Октомври 1962 г.
[редактиране] Параклис „Св. Никола Летний“
Той се намира върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е бил един от най-големите четири в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.
[редактиране] Часовниковата кула
Часовниковата кула е един от символите на Ракитово. Построена е през 1872 г. на височината Бърдо, разположена в непосредствена близост до източната част на града. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Има формата на октагон (осмоъгълник) и представлява каменно-дървена кула.Тя е построена от Митхад Паша в чест на красива ракитовка.
[редактиране] Крепостта Цепина и Хижа Цепина
Крепостта Цепина е разположена над село Дорково, което е част от община Ракитово. Най-известният владетел на крепостта е деспот Алексий Слав или още наричан "Господарят на Родопите". Племенник е на Цар Калоян и след узурпирането на престола от Борил през XII век той разширява владенията си върху източните и западните Родопи. Крепостта е създадена през IX век разположена върху 25 дка с много модерни за времето си отбранителни и водосъдържателни съоръжения. В крепостта е имало три църкви като от едната са извадени два мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел. В момента те са в постянната експозиция на Ермитаж в Санкт Петербург. Достъпът до крепостта е свободен, има изграден асфалтов път и паркинг до хижата в подножието на крепостта, а от местните жители може да научите много легенди за епичните битки, безстрашните войни и красивите болярки свързани с историята на крепостта. В близост са също разкопките на праисторически животни, които предизвикват небивал интерес у чуждестранни археолози и учени.
[редактиране] Музеи
В момента тече изграждането на нова сграда на музея в гр.Ракитово. В която ще бъдат показани постоянните експозиции от разкопките в местността "Могилите", находки от средновековната история на местността, палеонтоложки експонати от разкопките в село Дорково както и експозициии за местния бит и култура.
[редактиране] Редовни събития
Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6-7 юли . Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за “Яневското слънце”, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на на църквата в Ракитово – “Света Неделя”.
В гр. Костандово празникът на църквата “Св. Константин и Елена” 21 май е превърнат в празник на града. Наред с традиционните фолклорни изяви на местния ансамбъл за автентичен фолклор и гостуващите състави от региона се провеждат и спортни състезания и детски програми.
В началото на месец август на Илинден (по стар стил) се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г. с подкрепата и съдействието на фондация “Пътеки” – официален представител на България в ЦИОФФ /Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства / - фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него взеха участие фолклорни ансамбли от Гърция, Полша, Молдова, Македония и Сърбия.
Последната събота от месец август – традиционен горски бал в местността “Парка” над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.
[редактиране] Личности
- Родени в Ракитово
- Коста Биков (р. 1944), сценарист и режисьор
- Милош Зяпков (1940 - 1990), писател
- Мария Везева (1936 - 2009), писателка, поетеса, журналистка, учителка
- Николай Ташев (р. 1964), режисьор
- Димитър Тупаров (1933 - 1964), музикант, преподавател по музика, един от първите музиканти в града
- Ангел Узунов, педагог
- Георги Холянов (р. 1946), композитор
- Доц. д-р Васил Ташев, лекар хирург (починал)
- Проф.д-р Асен Карталов, Преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" (р.1923 почетен гражданин на гр.Ракитово от 2005 година)
- Свещеник Константин поп Русинов, съосновател на читалище "Будилник"
- Петър Гелин, журналист, поет, писател и краевед
- Неделя Петкова (1826 - 1894), първата учителка в Ракитово
- Васил Попатанасов (1912 - 2004), ръководи ракитовската енория от 1947 в продължение на 3 десетилетия
- Проф.д-р Крум Дамянов (р. 1937), скулптор
- Починали в Ракитово
- Никола Попиванов (1880 - 1918), български революционер
[редактиране] Здраве
Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира едно от училищата-пансиони за деца с подобни проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Тук се обучават деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип. В града работи и минерална баня, която вода лекува артритни и стомашно чревно проблеми. На територията на град Ракитово работи филиал "Спешна Помощ", както и 12 висококвалифицирани лични лекари.Специалисти има в МБАЛ "Велинград" и МБАЛ "Здраве"
[редактиране] Кухня
Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки, благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.
Поради спецификата на вероизповеданията, тук се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта — във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със седем вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница — смес от прясно и кисело мляко.
Популярно е и ястието „гювеч“, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.
[редактиране] Побратимени градове
| Град | Държава |
|---|---|
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
|
|||||