Ракитово
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ракѝтово е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до град Велинград. Градът е административен център на община Ракитово.
| Ракитово | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 8 592 [1] | ||
| Надм. височина: | 811 m | ||
| Пощ. код: | 4640 | ||
| Тел. код: | 03542 | ||
| МПС код: | РА (Пз) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Пазарджик | ||
| Община: - кмет |
Ракитово Ангел Говедарски (независим) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград. Той се намира на 12 km.
В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир Батак, където се намира и един доста известен в Южна България курорт — Цигов чарк. До Пловдив се минава по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово), Пещера (на 30 km), Пазарджик (50 km), Стамболийски (70 km) или през Пазарджик, за по- удобно.
[редактиране] История
Името на селището произлиза от ракитата, която е от рода на върбата. В миналото Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище.
Според Стефан Захариев към средата на 19 век Ракитово има 260 жители в 80 къщи, част от които са помаци.[1] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Ракитово живеят 3485 души от които 1510 помаци.[2]
Група ракитовци участват в потушаването на Априлското въстание в Батак през пролетта на 1876 година.
Разцвета на Ракитово е през 1935 година когато е най-големия туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември-Добринище запада.
През 1963 г. Ракитово е обявено за планински климатичен курорт, през 1964 г. — за селище от градски тип, а през 1969 г. — за град. През 1977 г. става общински център.
[редактиране] Религии
На територията на община Ракитово има 3 селища — град Ракитово, град Костандово и село Дорково. Населението в този район е смесено — християни и мюсюлмани, което допринася за културното многообразие на региона. В града има църква и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи.
До 1912 година Ракитово и Каменица са единствените села в Чепинската котловина, в които живеят християни, като всички останали са помашки.
[редактиране] Икономика
По статистически данни Ракитово в средата на 2009 има икономически ръстеж. . Много от хората сега работят в Пазарджик, който е на 40 км от гр.Ракитово Поради уникалното си местоположение Ракитово започва да заявява претенциите си да се развива като туристически и исторически център, като очаква своите бъдещи инвеститори. В момента има дърводелски работилници, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия, мебели от дървесина и ПДЧ, както и всички останали видове профилирана дървесина.В Ракитово има и уникална минерална вода.Лекуваща артритни заболявания.
В Ракитово функционира и Държавно ловно стопанство, развит е ловния туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци. В средата на 2009-та година, последното преброяване отчита, че жителите на град Ракитово са 10 500 души.
[редактиране] Обществени институции
- Читалище „Будилник“
- Училище, построено през 1865 г.
- Църквата „Св. Неделя“, постр. 1861 г.
- Етнографски музей
- Часовниковата кула на м. Бърдака
- ДЛС "Ракитово"
- ОСОУ "Христо Смирненски"
- РПУ - Ракитово
- ТВУ "Ангел Узунов"
- Болница, ДКЦ 1 - Медик 2000 ЕООД
- ОДЗ "Малина Тодорова"
- СОУ "Климент Охридски"
- ОУ "Хр.Ботев"
- ПУ "Д-р Петър Берон"
- Параклис "Св.Никола" - Николица
[редактиране] Читалище „Будилник“
Местното читалище „Будилник“ е основано по нов стил на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877-1942). През 1938 г. то е оборудвано с киноапарат, което е новост за региона. След 1944 г. се създават музикални и театрални състави. През 1954 г. читалището е обявено за образцово. Театралният състав печели различни награди и през 1988 г. членовете му са удостоени с орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1951 г. е основан естрадно-сатиричен колектив, който завоюва няколко медала от републиканските фестивали. През 1961 г. е създаден естраден оркестър. Библиотечният фонд на читалището превишава 35 000 бройки.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Цигов чарк.
- Пещерата Лепеница.
- Биосферен резерват Мантарица.
- Часовниковата кула.
- Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.
- Крепостта Цепина
[редактиране] Параклис „Св. Никола Летний“
Той се намира върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е бил един от най-големите четири в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.
[редактиране] Часовниковата кула
Часовниковата кула е един от символите на Ракитово. Построена е през 1872 г. на височината Бърдо, разположена в непосредствена близост до източната част на града. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Има формата на октагон (осмоъгълник) и представлява каменно-дървена кула.
[редактиране] Крепостта Цепина и Хижа Цепина
Крепостта Цепина е разположена над село Дорково, което е част от община Ракитово. Най-известният владетел на крепостта е деспот Алексий Слав или още наричан "Господарят на родопите". Племенник е на Цар Калоян и след узурпирането на престола от Борил през XII век той разширява владенията си върху източните и западните родопи. Крепостта е създадена през IX век разположена върху 25 дка с много модерни за времето си отбранителни и водосъдържателни съоръжения. В крепоста е имало три църкви като от едната са извадени два мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел. В момента те са в постянната експозиция на Ермитажа в Санкт Петербург. Достъпът до крепостта е свободен, има изграден асфалтов път и паркинг до хижата в подножитео на крепостта, а от местните жители може да научите много легенди за епичните битки, безстрашните войни и красивите болярки свързани с историята на крепостта. В близост са също разкопките на праисторически животни, които предизвикват небивал интерес у чуждестранни археолози и учени.
[редактиране] Музеи
В момента тече изграждането на нова сграда на музея в гр.Ракитово.
[редактиране] Други
Територията на Ракитово е богата на много други исторически забележителности. През района преминава древен римски търговски път, хълмовете ограждащи селищата от общината са осеяни със стражеви кули, малки крепости и древни тракийски сребърни рудници. Над Ракитово се възвишава хълм с прозвището "Градът" като мястото е неразработена древна крепост със разкрити древни тракийски и ранно-християнски светилища. Опасан е с две стени външна и вътрешна. На пръв поглед може да се каже, че крепостта е по-голяма дори от "Цепина" На това място е кипял голям културен и търговски живот преди няколко хилядолетия.
[редактиране] Редовни събития
Празник-събор на град Ракитово. Еньовден – 6-7 юли . Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата / бял равнец/. Тя се сплита на венци , слага се по вратите за здраве. Има поверия за “Яневското слънце” , за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на на църквата в Ракитово – “Св. Неделя”.
В гр. Костандово празникът на църквата “Св. Константин и Елена” – 21 май е превърнат в празник на града. Наред с традиционните фолклорни изяви на местния ансамбъл за автентичен фолклор и гостуващите състави от региона , се провеждат и спортни състезания и детски програми.
В началото на месец август на Илинден / по стар стил/ се прожежда международен фолклорен фестивал в с.Дорково.През 1999 с подкрепата и съдействието на фондация “Пътеки” – официален представител на България в ЦИОФФ /Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства / - фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него взеха участие фолклорни ансамбли от Гърция , Полша , Молдова , Македония и Сърбия.
Последната събота от месец август – традиционен горски бал в местността “Парка” над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.
[редактиране] Личности
- Коста Биков (р. 1944), сценарист и режисьор
- Милош Зяпков (1940-90), писател
- Николай Ташев (р.1964), режисьор
- Димитър Тупаров (1933-64), музикант, преподавател по музика, един от първите музиканти в града
- Ангел Узунов, педагог
- Георги Хулянов (р. 1946), композитор
[редактиране] Здраве
Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира едно от училищата-пансиони за деца с подобни проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Тук се обучават деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип.На територията на град Ракитово работи филиал "Спешна Помощ", както и 12 висококвалифицирани лични лекари.Специалисти има в МБАЛ "Велинград" и МБАЛ "Здраве"
[редактиране] Кухня
Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки, благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.
Поради спецификата на вероизповеданията, тук се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта — във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със седем вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница — смес от прясно и кисело мляко.
Популярно е и ястието „гювеч“, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.
[редактиране] Външни препратки
- Сайт на град Ракитово
- Официален сайт на община Ракитово
- Сдружение „Толерантност“
- Радио и телевизия в Ракитово
[редактиране] Източници
- ↑ Стоян Райчевски. Българите мохамедани. София 2004, стр. 92. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани (70/100/16), II (на български), София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 101. ISBN 954-9308-51-0.
[редактиране] Източници
>


