Чипровци

Чипровци
Чипровци
43° с. ш. 22° и. д.43.383° с. ш. 22.883° и. д. 43.383, 22.883
Общи данни
Население	2 026 (ГРАО, 2010-12-15)* 1 887 (НСИ)
Землище	65,467 km²
Надм. височина	478 m
Пощ. код	3460
Тел. код	09554
МПС код	М (М)
ЕКАТТЕ	81390
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    - кмет	Чипровци Анатоли Първанов (ГЕРБ)
Адрес община
ул. "Петър Парчевич" № 45 п.к. 3460 тел.: 09554/28-28

Чѝпровци е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на община Чипровци.

География

Чипровци е разположен в планински район, в полите на Западна Стара планина почти на границата със Сърбия. В близост се намира връх Миджур 2168 м. надм. височина.

„	От северозапад се дигаше голият гребен на Стара планина с хълбоци, облечени с букаци, с колосалните пирамиди на гордия Миджур, Бабин зъб, Вража глава…а отсам тях, в полите им – прекрасната и дива Чипровска покрайнина и райските долини на Огоста.	“
— Иван Вазов

История

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипровец и накрая днешното Чипровци (преименувано в 1956 г.). В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.

Известните чипровски килими

Клуб на приятелите на музея

Църквата "Св. Възнесение"

През XIII - XVI век Чипровци е бил оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Тук се заселили и саксонски рудари, които дали допълнителен тласък на тази дейност. Неслучайно именно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съсредоточава голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Принос към този разцвет имат павликяните и дубровнишките търговци, който наред с българските аристократи представляват основната част от населението на града според историята на поп Ставри от Чипровци. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.

През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на Филип Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич. Борбата за национална независимост в средата на XVII век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.

Има устни сведения, че жители на Чипровци - бегълци от зверствата, след въстанието са се заселили в Трекляно - Кюстендилско Краище и околните села. Едно макар и малко доказателство за това е запазеният чипровски говор в тези краища. Такива бегълци има и в селата из поречието на река Стряма - Войнягово, Михилци и Черноземен^{[източник?]}, като чипровският говор е най-добре опазен в Михилци.

През XIX век голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.

Религии

Част от населението на града, до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., изповядва католицизъм. Днешните му жители са православни.

Политика

• 2003 — Иван Марков (Българска социалдемокрация) печели на втори тур с 63% срещу Люсиен Симеонов (БСП).
• 1999 — Люсиен Симеонов (БСП) печели на втори тур с 53% срещу Анюта Каменова-Борин (ОДС, БББ).
• 1995 — Иван Марков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 72% срещу Никола Николов (СДС).

Икономика

• Новооткрита мина за добив на флуорит.

Забележителности

Един от туристическите обекти е Чипровския водопад, до който се стига по екопътека, минаваща през живописни кътчета от Стара планина. Друга историческа забележителност е местността Калето. Интересни места са Чипровския манастир, разкопките на католическа катедрала и живописната природа.

Музеи

В Чипровци има исторически музей, посветен на историята и развитието на града, което датира още от времето на саксонците. Създаден е през 1988 г. Тогава Чипровци е бил известен със своите самокови (средство за обработка на добитата руда). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало това съоръжение.

Освен с рударство Чипровци е по-известен с килимите си. Те са отразявали душата на създателките си. Основните модели са се предавали от поколение на поколение като така са достигнали и до наши дни. Тези килими, както и съществувалата някога златарска школа са пазили града през дългите години на турско робство. Чипровци е бил под опеката на султанката.

Чипровски манастир

Намира до поречието на на р. Чипровска Огоста в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), на около 4 км североизточно от известното със своите красиви килими градче Чипровци.

Редовни събития

Всяка година на 2 май се празнува събора на града. На него задължително се прави огромна трапеза, на която задължително има печено агне. На този ден в града се събират всички роднини на хората, пристигат от цялата страна само за този ден. В центъра на града се събира Чипровският духов оркестър, има различни развлечения за малките деца и задължителната народна музика.

Всяка година на 6 септември, се празнува Ден на Балкана. На него всички отиват в планината на мястото, където преди столетия се е намирал Гушовския манастир. Според местна легенда преди много години на този ден хората са ходели в планината при манастира, а от балкана слизал бял елен, който носел името Гушовец. Хората го чакали да си почине и да пие вода, и го принасяли в жертва. Един ден обаче еленът закъснял и хората го заклали преди да си е починал, и да пие вода. Оттогава, никога повече не дошъл елен.

Личности

Родени в Чипровци

• Георги Павлов - Павлето - художник (1913-1995)
• Альоша Кафеджийски - скулптор (1937)
• Радка Стефанова - народна певица (1959)
• Жоро Василев - художник (1960)
• Георги Тачев - художник (1961)
• Пламен Велинов - композитор (1963)
• Елвис Кръстев - оперен певец (1967)
• Мариета Ангелова - текстописка (1969)
• Камелия (певица) - поп-фолк певица (1971)

Починали в Чипровци

• Петър Богдан (1601-1674) - български книжовник и католически архиепископ

Свързани с Чипровци

• Петър Парчевич
• Георги Пеячевич

Други

Кухня

• Пълнени чушки с боб
• Зелеви сарми с ориз и орехи
• Пържено по чипровски
• Баница с печени кори
• Кюфтенца с боб
• Печено агне в пещ
• Кремкарамел в тиква

Външни препратки

• Радио и телевизия в Чипровци
• История на килимарството в гр.Чипровци