Чипровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Чипровци
Чипровци
Chiprovtsi-centre.jpg
Централната част на Чипровци
България
Red pog.png
Чипровци
Област Монтана
Red pog.png
Чипровци
Общи данни
Население 1 835 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 1 887 (НСИ)
Землище 65,467 km²
Надм. височина 478 m
Пощ. код 3460
Тел. код 09554
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 81390
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Чипровци
Анатоли Първанов
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. "Петър Парчевич" № 45, п.к. 3460, тел. 09554/28-28

Чѝпровци е град в Северозападна България. Той се намира в Област Монтана и е в близост до град Берковица. Градът е административен център на Община Чипровци.

География[редактиране | edit source]

Чипровци е разположен в планински район, в полите на Западна Стара планина почти на границата със Сърбия. В близост се издига връх Миджур, 2168 м. надм. височина.

От северозапад се дигаше голият гребен на Стара планина с хълбоци, облечени с букаци, с колосалните пирамиди на гордия Миджур, Бабин зъб, Вража глава…, а отсам тях, в полите им – прекрасната и дива Чипровска покрайнина и райските долини на Огоста.

— Иван Вазов

История[редактиране | edit source]

Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Залежите са от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта купрум идва името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипровец и накрая днешното Чипровци от 1956 г. В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.


През XIII - XVI век Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Към 1330 г., след злополучната Велбъждка битка, тук се заселили и саксонски рудари, наричани "латини", които дали допълнителен тласък на тази дейност. Те дошли от Седмоградско.

След падането на Видин през 1396 г. цяла България е поробена. За робството в Чипровци проф. Дуйчев пише:

"Турското завоевание заварило саксонските рудари по този край. Не е известно какво е било тяхното положение през първите векове на турското владичество. Османската държава е имала нужда от разработването на рудниците и затова може да се предполага, че ще да е дала известни правдини на рударското население. Уединеността обаче на саксонските рудари всред българското население се оказала съдбоносна за тях. Лишени от възможност да общуват със своите сънародници и да поддържат връзки с католическата църква, те попаднали неизбежно под силното влияние на местното българско население. В първите документи от ХVI - ХVII векове, в които се дават сведения за Чипровския край, не се споменават никакви саксонски рудари като жители на тамошните селища. Трябва да се предполага, че още в първите векове на робството, преди първата половина на ХVI в., саксонските рудари се претопили сред местното население. След своето изчезване обаче те оставили някои трайни следи. В езика на българските рудари се запазили редица думи от несъмнен немски произход, наследени от саксонците. В самия Чипровец една част се назовавала чак до втората половина на ХVII век с име "саксонска махала".[1]

Неслучайно именно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съсредоточава голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Принос към този разцвет имат павликяните и дубровнишките търговци, които наред с българските аристократи представляват основната част от населението на града според историята на поп Ставри от Чипровци. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.


Успоредно със стопанското замогване през ХVI-ти век се възражда и католическата църква.

Папата се сеща за забравеното католическо огнище в Чипровци. Влизат в градчето един след друг папските ревизори: епископът на Нин - Петър Цедулин, хърватинът Александър Комулович и йезуитът Тома Радио. През 1578 година двамата свещеници пеят в чипровската църква на латински. В следващите десетилетия Чипровци става своеобразен католически център и привлича множество будни българи от почти всички краища на страната. Тук се заселват семействата на Парчевич, Пеячевич, Кнежевич, Маринович и други - все от стари болярски родове.

В този град седнал на епископския трон българинът Илия Маринов, ръкоположен през 1624 г. в Рим за софийски епископ. От тук ръководил църквите в Българско и във Влашко, защото само преди няколко месеца папа Урбан VIII. (1623-1644) бил "въздигнал българските францискански мисионери в отделна францисканска кустодия".

След това на епископския престол сяда Петър Богдан Бакшев - Деодат. Трудът и кадърността го изтласкват напред, над всички. Оттук насетне 33 години бие сърцето му само за България. В доклада си до Рим през 1640 година той пише:

"Това царство България е прекрасно. Украсено е с ширни поля, високи планини и хълмове, приятни гори и дъбрави, оросявано от различни реки и води."

За Кипровец пише:"Това селище Кипровец плаща годишно на султана около шест товара пари данък и други неща ... Тази планина Хемус отгоре е покрита с трева и равна по върховете, няма гори, но пасбища за овци, дето през лятото пасат толкова стада, че управителят може да взима всяка година около 500 скуди само за пасенето на овцете... Аз не бих искал да имам други доходи, би ми била достатъчна тази планина..." [2]

През ХV-ХVI в. градът е бил голям в резултат на рударството и броял 6000 жители., а през ХVI-ХVII в. бил икономически и културен център на Северозападна България.

Според предание във войводството Чипровци влизали земите между Влашко село (Мартиново) и Горно Озирово. В него имало само един турски чиновник.[3]


През XVI век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на Филип Станиславов (отпечатана на 8 май 1651г. в Рим), богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич. Борбата за национална независимост в средата на XVII век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.

Има устни сведения, че жители на Чипровци - бегълци от зверствата, след въстанието са се заселили в Трекляно - Кюстендилско Краище и околните села. Едно макар и малко доказателство за това е запазеният чипровски говор в тези краища.

Ставри Попов твърди в родова анкета, че новите чипровчани са дошли от пиротски, царибродски и берковски села, за да възстановят стария Кипровец.

Една интересна родова история споменава, че фамилията Белци, 3 къщи ( от тях има и 3 къщи в село Мартиново) са дошли в Чипровци от с. Бяла, Пиротско.

Друг бежанец се върнал от Берковица в Чипровци; той бил златар. От него е днес фамилията Сребриловци.

През XIX век (Според една бележка на поп Лило, килимарството се развива още през първата половина на ХVIII в., вероятно от пиротските преселници.) голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.

Чипровци дарява през 1879 година на княз Дондуков най-големия изтъкан до тогава в селото килим "Каракачки", с размери 7 м. на 6 м. - първата голяма слава на чипровските килимари и търговци в столицата. По- късно такива килими украсяват министерските кабинети, домовете на богаташките къщи.

Религии[редактиране | edit source]

Част от населението на града, до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., изповядва католицизъм. Днешните му жители са православни.


Население[редактиране | edit source]

1640 г. - 2060 ( 1660 католици и 400 деца); 1666 г. - 280 къщи ; 1934 г. - 2831 ; 1956 г. - 3517 ; 1972 г. - 4262 ; 2012 г. - 2026 ( ГРАО)


Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

  • Новооткрита мина за добив на флуорит.

Забележителности[редактиране | edit source]

Един от туристическите обекти е Чипровския водопад, до който се стига по екопътека, минаваща през живописни кътчета от Стара планина. Друга историческа забележителност е местността Калето. Интересни места са Чипровския манастир, разкопките на католическа катедрала и живописната природа.

Музеи[редактиране | edit source]

В Чипровци има исторически музей, посветен на историята и развитието на града, което датира още от времето на саксонците. Създаден е през 1988 г. Тогава Чипровци е бил известен със своите самокови (средство за обработка на добитата руда). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало това съоръжение.

Освен с рударство Чипровци е по-известен с килимите си. Те са отразявали душата на създателките си. Основните модели са се предавали от поколение на поколение като така са достигнали и до наши дни. Тези килими, както и съществувалата някога златарска школа са пазили града през дългите години на турско робство. Чипровци е бил под опеката на султанката.

Чипровски манастир[редактиране | edit source]

Намира до поречието на на р. Чипровска Огоста в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), на около 4 км североизточно от известното със своите красиви килими градче Чипровци.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на 2 май се празнува събора на града. На него задължително се прави огромна трапеза, на която задължително има печено агне. На този ден в града се събират всички роднини на хората, пристигат от цялата страна само за този ден. В центъра на града се събира Чипровският духов оркестър, има различни развлечения за малките деца и задължителната народна музика.

Всяка година на 6 септември, се празнува Ден на Балкана. На него всички отиват в планината на мястото, където преди столетия се е намирал Гушовския манастир. Според местна легенда преди много години на този ден хората са ходели в планината при манастира, а от балкана слизал бял елен, който носел името Гушовец. Хората го чакали да си почине и да пие вода, и го принасяли в жертва. Един ден обаче еленът закъснял и хората го заклали преди да си е починал, и да пие вода. Оттогава, никога повече не дошъл елен.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Чипровци[редактиране | edit source]

Починали в Чипровци[редактиране | edit source]

  • Петър Богдан (1601-1674) - български книжовник и католически архиепископ

Свързани с Чипровци[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

  • Пълнени чушки с боб
  • Зелеви сарми с ориз и орехи
  • Пържено по чипровски
  • Баница с печени кори
  • Кюфтенца с боб
  • Печено агне в пещ
  • Кремкарамел в тиква


Източници[редактиране | edit source]

  1. Б. Балевски "Чипровци", София 1968 г.
  2. Б. Балевски "Чипровци", София 1968 г.
  3. Д. Михайлова "Местните имена в Михайловградско", Издателство на БАН, София, 1984, с. 59-60


Външни препратки[редактиране | edit source]