Айтос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Айтос.

Айтос
Aytos City Sign.jpg
България
Red pog.png
Айтос
Област Бургас
Red pog.png
Айтос
Общи данни
Население 22 529 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 20 016 (НСИ)
Землище 79,033 km²
Надм. височина 95 m
Пощ. код 8500
Тел. код 0558
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 00151
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Айтос
Васил Едрев
(независим)

Àйтос е град в област Бургас, Югоизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Айтос. По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2012 година е 19 827 жители, което го прави второто по големина населено място в областта. [1]

География[редактиране | edit source]

Животински свят[редактиране | edit source]

Горите на Айтоския Балкан се обитават от различни видове животни — диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а в близост до обработваемите площи се срещат зайци, невестулки, таралежи. Влечугите са представени предимно от змиите и гущерите. Все по-рядко могат да се видят и костенурки.

В миналото птиците са били много повече, но вследствие на човешката дейност техният брой е намалял значително. Айтос е един от пунктовете по източноевропейския небесен маршрут, наричан „Виа Понтика“, по който прелетните птици се отправят към Близкия изток и Африка. През пролетта горите се изпълват с пойни птици — славеи, скорци, дроздове, кукувици. От семейство Врабчови най-многобройни са домашното, испанското и полското врабче, също така овесарките (сива, жълта, черноглава). Значително присъствие имат и зърноядните птици като щиглеци, зеленушки, конопарчета и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата и фазанът. Орелът се среща все по рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел – край Айтос. Между селата Мъглен и Съдиево е наблюдаван и черен щъркел в гнездовия му период.

Климат[редактиране | edit source]

Климатични данни за Айтос (1931-1970 г.)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 4,9 7,3 11,4 17,7 22,8 26,6 29,6 29,7 25,7 19,8 13,2 7,5 18
Средни температури (°C) 2 2,6 5,8 11,1 16,2 20,05 23 22,7 18,7 10,3 8,5 3,4 12,2
Средни минимални температури (°C) −2,8 −1,8 0,5 4,9 9,8 13,5 15,7 15,6 12 7,7 4,2 −0,3 6,6
Средни месечни валежи (mm) 40 35 31 46 59 67 43 36 34 41 54 53 539

Води[редактиране | edit source]

В хидрографско отношение Айтоският край се разпределя между поречието на река Луда Камчия и няколко малки рекички, които се вливат направо в Черно море. Най-голямата река, която протича през полето, е река Айтоска. Тя извира от южните склонове на Малка Айтоска планина западно от село Тополица и след като протича през Айтоското поле, се влива в Бургаско езеро. Дълга е 48 km.

Околностите на града са сравнително богати на водни източници. Подпочвени води има в местностите „Омарлията“, „Леската“ и „Герена“. Районът е богат и на минерални води. Старата слава на този край са били лековитите минерални извори на 15 km източно от града. Това са прочутите „Аква калиде“ на римляните, днешните Бургаски минерални бани. Между Айтос и село Пирне също е имало минерален извор и лековити бани. За тях Феликс Фонтон отбелязва: „Като напуснахме Айтос, ние минахме през селото Пирне, дето се намира горещ римски целебен извор. Пирне е това по гръцки, което е Теплиц по чешки. Баните са разкошно уредени, басейнът е от превъзходен гръцки бял мрамор. От кого са били построени тези бани не мога да кажа. Надписа там не намерих, обаче разправят, че имало няколко такива, доказващи, че къпалнята е била уредена от император Адриан. Той навярно от Одрин всяка година е идвал да се лекува през лятото в Пирне също така, както пруският крал в Теплиц.“

В северната част на Айтоско поле по разседна линия се намират няколко минерални извора: „Миризливата чешма“ при село Шиварово и тези при селата Череша, Ябълчево и Съединение. Минерална вода има и в района на с. Съдиево, която се бутилира за пиене. От дълбок сондаж при село Поляново блика геотермална вода с дебит 30 l/s и температура 51 °C, която изтича свободно, без да се използва.

През последните годининеясно? ] в Айтос се извършват няколко дълбочинни сондажи за откриване на минерални води. Водата от сондажа при с. Тополица се характеризира като хидрокарбонатно-натриева с алкална реакция, а при с. Малка поляна - сулфатно-натриева с алкална реакция.

Сондажът в двора на мелницата захранва градската баня, мелницата и фирма „Краностроене“. Дебитът му е 6 l/s, а температурата на водата 44 °C. Водата се характеризира като термална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева с алкална реакция. Лечебни свойства на водата: при заболявание на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и бъбречни заболявания.

История[редактиране | edit source]

Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос' (на гръцки – орел), издигната между 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. През 1206 година Аетос, както много други градове в Тракия, е разрушен от кръстоносците, предвождани от Хенрих Фландърски, брат на Балдуин I Фландърски. Като укрепен град израства отново след 1488 година. По-късно, през XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис, а през Възраждането е известен като Орлово или Орловец. По това време е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението (1878) наброява 3000 жители. Продължава провеждането на ежегодния 4-дневен селскостопанско-занаятчийски панаир. Открива се първото девическо земеделско училище в страната. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Ейдос, Аквилия и др.

Според древна легенда селището е основано от Аетос („орел“) – ученик и последовател на Орфей. Другата легенда е, че Аетос означава „Орлово гнездо“, името произлиза още от времето преди България да падне под Византийско робство, като Айтос е бил един от последните „паднали“ градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита.

Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „Хисаря”, които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия. През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амадей VI Савойски, като е пленен дукът на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос.

При избухването на Балканската война през 1912 година пет души от Айтос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Една от многото истории за град Айтос е, че един ловец, докато ловувал, го нападнала мечка. Един орел дошъл и изкълвал очите на мечката. Докато ловецът лежал в безсъзнание, неговата дружина дошла и убила орела, защото ловците помислили, че орелът е нападнал техния събрат. Когато се събудил, видял, че неговите приятели са убили орела, и им обяснил какво е станало. Ловецът построил негов паметник, който и до ден днешен стои гордо над града. Той не направил само това в чест на орела, който го спасил, но поръчал и да оформят града като „Орел“.

Население[редактиране | edit source]

Етническа структура[редактиране | edit source]

Поради непрекъснатите военни действия, провеждани в този близък до Византия край, а също така поради извършваните грабителски походи и нашествия, често са се променяли както броят, така и съставът на населението на Айтос. В края на XIII век византийският пълководец Михаил Глава докарал колонисти от крепостта Устие, от Проват и Преслав. Градът по това време е бил обезлюден, като се има предвид, че седемдесет години преди това е бил разрушен от латинците.

При превземането на Айтос от Османската империя отново загива част от населението му. В града се заселват малоазийски турци. Не е избягнато и помохамеданчването на някои българи. Турската махала е била на изток от банята, а българската – около църквата.

През средата на XVI век в Айтос се заселва голяма група арменци от Нахичеван, Шорт и Карб. В старите гробища на града е имало над 200 надгробни плочи с надписи на арменски език. Една част от тях са били от мрамор, а други – от обикновен камък.

В Айтос са живели и евреи. Еврейската махала е била в северната част на града, където е била построена еврейска синагога. На чешмата в този квартал, върху която е имало специален надпис, са казвали „еврейската чешма“. В старите гробища на града, в югоизточната му част, е имало еврейски надгробни плочи.

По време на Балканската война в Айтос се настанява компактна маса бежанци от Източна Тракия. В западната част на града те основават нов бежански квартал – „Хисаря“, а в източната – квартал „Странджа“.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][3][4]

Айтос
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 9 929 13 914 17 766 20 949 23 115 22 401 21 339 21 001 20 913 21 067
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

Религии[редактиране | edit source]

Жителите на града и общината са главно християни и мюсюлмани. Съществуват и представители на „Бялото братство“. В Айтос се намира и районно мюфтийство. В града има църква и джамия.Съществува и евангелска църква в Айтос- ЕПЦ "Бъдеще и надежда"

Политика[редактиране | edit source]

Кмет на община Айтос от 7.11.2011 година е Васил Едрев.

Икономика[редактиране | edit source]

Водещо място в градската икономика днес заема селското стопанство. То е представено от земеделска кооперация „Единство“ и частни земеделски стопани. Развити са още консервната промишленост, винопроизводството, мелничарството, дървообработването и шивашкото производство.

В югоизточната част на града се оформила индустриална зона. Работи само хлебозаводът. Останалите предприятия са изоставени.

В Асфалтовата база край града се добива фракция, асфалтова смес и мраморно брашно. Строителни фирми извършват строителство на жилища и търговски обекти.

Дървообработването е представено от фирма „Кооплекс“ и фирма „Кентавър“, където се извършва първична обработка на дървесината. Неработеща.неясно? ]

Прочути са айтоската мускатова ракия и виното „Мускат о'тонел“.

Фирма „Орловец-91“ произвежда газирани напитки, а също така се бутилира минерална вода. Мелничното производство е представено от фирма „Г. Тончев и сие“.

Селското стопанство е отрасъл с традиции в Айтоския край. Плодородните почви и климатичните условия благоприятстват отглеждането на различни селскотопански култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна. Много добре развити в района са и лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Айтос е един от районите в страната с най-благоприятни природно-климатични условия за отглеждане на череши и арпаджик. Силно развито е и тютюнопроизводството. Основна част от обработваемата земя е обхваната в земеделската кооперация в града и фирма „Сортови семена-Елит“ ЕАД, клон Айтос. От животновъдството са застъпени овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството.

Забележителности[редактиране | edit source]

В Айтос може да се посети уникална музейна етнографска сбирка: къщата-музей „Ченгелиеви“; къщата-музей „Петър Станев“; църквата „Св. Димитър Солунски“ с ценна иконопис. В сърцето на града е разположено и читалището „Васил Левски“.

Айтоските минерални бани се намират в източната част на града. Температурата на водата е около 41 °С, дебит – 30 l/s, годна е за пиене.

В околностите на Айтос има интересни забележителности, които заслужават да бъдат посетени и видени. Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали — тримата вкаменени братя. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“ – наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.

Тримата вкаменени братя[редактиране | edit source]

На един километър северно от града, в местността Казаните, се намира чудно скално образование от три скали, изваяни от природата така, че наподобяват трима великани. От тази причудлива природна скална група измъчвания поробен народ е създал легенда – епос. Той е оприличил трите скални великана на трима братя-борци и защитници на потиснатите. Повтаряна и обогатявана от уста на уста, от поколение на поколение, тя е блестящо доказателство за отношениято, което българският народ е имал и има към борците за свобода.

Героични битки водили по тези места трима братя-юнаци. Скалите, по които стъпвали, се огъвали по тежките им кралимарковски стъпки и оставали големи вдлъбнатини, широки и дълбоки колкото казани. Затова местността, където се намират тези природни вдлъбнатини, се нарича Казаните.

Вечер тримата братя-юнаци се прибирали, за да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран свършила и враговете били окончателно разгромени, тримата братя-юнаци отново се прибирали в подножието на скалната планина на дълъг отдих. И днес те, вкаменени, сложили огромните си кралимарковски тела върху земята, продължават да почиват до появата на нови вражи сили.

Музеи[редактиране | edit source]

  • Етнографски комплекс „Генгер“
  • Къщата музей „Ченгелиеви“
  • Къщата музей „Петър Станев“

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

В града има международно известен отбор по спортна акробатика. Трети на Световното първенство в Коимбра, Португалия през юни 2006 г. след отборите на Русия и Великобритания.

Етнографски комплекс Етър, който за айтослии е известен като „Генгера“ и по-скоро самото Генгера идва от растението генгер.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  3. а б Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  4. а б Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“