Айтос

Тази статия е за българския град Айтос. За едноименното село в Гърция вижте Айтос (дем Суровичево).

---

Айтос
Айтос
42° с. ш. 27° и. д.42.7° с. ш. 27.25° и. д. 42.7, 27.25
Общи данни
Население	22 869 (ГРАО, 2010-12-15)* 20 016 (НСИ)
Землище	79.033 km²
Надм. височина	95 m
Пощ. код	8500
Тел. код	0558
МПС код	А (Б)
ЕКАТТЕ	00151
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    - кмет	Айтос Васил Едрев (независим)

А̀йтос е град в област Бургас, Югоизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Айтос. Населението на града към 2009 година е 21 067 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.

География

Животински свят

Горите на Айтоския Балкан се обитават от различни видове животни. В тях се срещат най-много диви свине, вълци, лисици, сърни и елени, а по полето - зайци, невестулки, таралежи. От влечугите се срещат змии и гущери. Все по-рядко могат да се видят и костенурки.

В миналото птиците са били много повече, но поради намесата на човека техният брой е намалял значително. Айтос е един от пунктовете на източноевропейския небесен друм - „Виа понтика“ на прелетните птици, които от тук поемат своя път към Ориента и Африка. Напролет горите се изпълват с пойни птици - славеи, скорци, дроздове, кукувици. От врабчетата най-срещани са домашното испанско врабче, описано за пръв път по колония от Айтос, полското врабче, овесарки /сива жълта, черноглава/,разпространени са масово зърноядните птици като щиглеци,зеленушки и конопарчета и много други. Тук обитават още пъдпъдъкът, гургулицата, чучулигата, яребицата и фазанът. Орелът се среща все по рядко. Гнездови находища на белоопашат мишелов са установени между Айтос и Лясково, а на малък креслив орел - край Айтос.Между селата Мъглен и Съдиево е наблюдаван и черен щъркел в гнездовия му период.

Климат

Климатични данни за Айтос (1931-1970 г.) Показатели Ян Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Годишно Средни максимални температури (°C) 4,9 7,3 11,4 17,7 22,8 26,6 29,6 29,7 25,7 19,8 13,2 7,5 18 Средни температури (°C) 2 2,6 5,8 11,1 16,2 10,3 23 22,7 18,7 10,3 8,5 3,4 12,2 Средни минимални температури (°C) −2,8 −1,8 0,5 4,9 9,8 13,5 15,7 15,6 12 7,7 4,2 −0,3 6,6 Средни месечни валежи (мм) 40 35 31 46 59 67 43 36 34 41 54 53 539

Води

В хидрографско отношение Айтоския край се разпределя между поречието на река Луда Камчия и няколко малки рекички, които се вливат направо в Черно море. Най-голямата река, която протича през полето е река Айтоска. Тя извира от южните склонове на Малка Айтоска планина западно от село Тополица и след като протича през Айтоското поле, се влива в Бургаско езеро. Дълга е 48 км.

Околностите на града са сравнително богати на водни източници. Подпочвени води има в местностите „Омарлията“, „Леската“ и „Герена“. Районът е богат и на минерални води. Старата слава на този край са били лековитите минерални извори на 15 км източно от града. Това са прочутите „Аква калиде“ на римляните, днешните Бургаски минерални бани. Между Айтос и село Пирне също е имало минерален извор и лековити бани. За тях Феликс Фонтон отбелязва: „Като напуснахме Айтос, ние минахме през селото Пирне, дето се намира горещ римски целебен извор. Пирне е това по гръцки, което е Теплиц по чешки. Баните са разкошно уредени, басейнът е от превъзходен гръцки бял мрамор. От кого са били построени тези бани не мога да кажа. Надписа там не намерих, обаче разправят, че имало няколко такива, доказващи, че къпалнята е била уредена от император Адриан. Той навярно от Одрин всяка година е идвал да се лекува през лятото в Пирне също така, както пруският крал в Теплиц. “

В северната част на Айтоско поле по разседна линия се намират няколко минерални извора: „Миризливата чешма“ при село Шиварово и тези при селата Череша, Ябълчево и Съединение. Минерална вода има и в района на с. Съдиево, която се бутилира за пиене. От дълбок сондаж при село Поляново блика геотермална вода с дебит 30 л/сек и температура 51 градуса по Целзий, която изтича свободно, без да се използва. Анализите показват, че не е подходяща за пиене, но има изключително добри лечебни качества.

През последните години в Айтос се извършиха няколко дълбочинни сондажи за откриване на минерални води.

Водата от сондажа при с. Тополица се характеризира като хидрокарбанатно-натриева с алкална реакция, а при с. Малка поляна - сулфатно-натриева с алкална реакция.

Сондажът в двора на мелницата захранва градската баня, мелницата и фирма „Краностроене“. Дебитът му е 6 л/сек, а температурата на водата 44 градуса по Целзий. Водата се характеризира като термална, хидрокарбанатно-сулфатно-натриева с алкална реакция. Лечебни свойства на водата: при заболявание на опорно-двигателния апарат, стомашно чревни, чернодробно-жлъчни и бъбречни заболявания.

История

Айтос е старо селище, основано още от траките. Останки около града от новокаменната епоха свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос' (на гръцки - орел), издигната между 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. През 1206 година Аетос, както много други градове в Тракия е разрушен от кръстоносците, предвождани от Хенрих Фландърски, брат на Балдуин I Фландърски. Като укрепен град израства отново след 1488 година. По-късно, през XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис, а през Възраждането е известен като Орлово или Орловец. По това време е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението (1878) наброява 3000 жители. Продължава провеждането на ежегодния 4-дневен селскостопанско-занаятчийски панаир. Открива се първото девическо земеделско училище в страната. През вековете градът е бил познат с няколко имена: Аетос, Астос, Ейдос, Аквилия и др.

Според древна легенда селището е основано от Аетос („орел“) - ученик и последовател на Орфей. Другата легенда е, че Аетос означава „Орлово гнездо“, името произлиза още от времето, преди България да падне под Византийско робство, като Айтос е бил един от последните „паднали“ градове, чието местоположение (обграден от планини) позволявало добра защита.

Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Според легендата селището е основано от Аетос – ученик и последовател на Орфей. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна статуя на Аетос с лирата на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „Хисаря”, които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия. През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амадей VI Савойски, като е пленен дука на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос

При избухването на Балканската война през 1912 година пет души от Айтос са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Една от многото истории за град Айтос е че, един ловец докато ловувал го нападнала мечка.Един орел дошъл и изкълвал очите на мечката.Докато ловецът лежал в безсъзнание неговата дружина дошла и обила орела, защото ловците помислили, че орела е нападнал техния събрат.Когато се събудил видял, че неговите приятели са убили орела и им обяснил какво е станало.Ловецът построил негов паметник, който и до ден днешен стои гордо над града.Той не направил само това в чест на орела, който го спасил, но поръчал и да оформят града като "Орел".

Население

Етническа структура

Поради непрекъснатите военни действия, провеждани в този близък до Византия край, а също така поради извършваните грабителски походи и нашествия, често са се променяли както броят, така и съставът на населението на Айтос. В края на XIII век византийския пълководец Михаил Глава докарал колонисти от крепостта Устие, от Проват и Преслав. Градът по това време е бил обезлюден, като се има предвид, че седемдесет години преди това е бил разрушен от латинците.

При превземането на Айтос от турците отново загива част от населението му. В града се заселват малоазийски турци. Не е избягнато и помохамеданчването на някои българи. Турската махала е била на изток от банята, а българската - около църквата.

През средата на XVI век в Айтос се заселва голяма група арменци от Нахичеван, Шорт и Карб. В старите гробища на града е имало над 200 надгробни плочи с надписи на арменски език. Една част от тях са били от мрамор, а други - от обикновен камък.

В Айтос са живели и евреи. Еврейската махала е била в северната част на града, където е била построена еврейска синагога, На чешмата в този квартал, върху която е имало специален надпис, са казвали „еврейската чешма“. В старите гробища на града в югоизточната му част, е имало еврейски надгробни плочи.

По време на Балканската война в Айтос се настанява компактна маса бежанци от Източна Тракия. В западната част на града те основават нов бежански квартал - „Хисаря“, а в източната - квартал „Странджа“.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Айтос
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	9 929	13 914	17 766	20 949	23 115	22 401	21 339	21 001	20 913	21 067
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

Религии

Жителите на града и общината са главно християни и мюсюлмани. Съществуват и представители на „Бялото братство“. В Айтос се намира и Районно мюфтийство. В града има църква и джамия.

Политика

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Икономика

Водещо място в градската икономика днес заема селското стопанство. То е представено от земеделска кооперация „Единство“ и частни земеделски стопани. Развити са още консервната промишленост, винопроизводството, мелничарството, дървообработването и шивашкото производство.

В югоизточната част на града се оформила индустриална зона, включваща „Родопа“, „Краностроене“, Хлебозавода, мелницата. Работи само Хлебозавода.Останалите предприятия са приватизирани и изоставени.

В Асфалтовата база край града се добива фракция, асфалтова смес и мраморно брашно. Строителни фирми извършват строителство на жилища и търговски обекти.

Дървообработването е представено от фирма „Кооплекс“ и фирма „Кентавър“, където се извършва първична обработка на дървесината. Неработеща.

Прочути са айтоската мускатова ракия и виното „Мускат о'тонел“.

Фирма „Орловец-91“ произвежда газирани напитки, а също така се бутилира минерална вода. Мелничното производство е представено от фирма „Г. Тончев и сие“.

Селското стопанство е отрасъл с традиции в Айтоския край. Плодородните почви и климатичните условия благоприятстват отглеждането на различни селскотопански култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна. Много добре развити в района са и лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Айтос е един от районите в страната с най-благоприятни природно-климатични условия за отглеждане на череши и арпаджик. Силно развито е и тютюнопроизводството. Основна част от обработваемата земя е обхваната в земеделската кооперация в града и фирма „Сортови семена-Елит“ ЕАД, клон Айтос. От животновъдството са застъпени овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството.

Забележителности

В Айтос може да се посети уникална музейна етнографска сбирка: къщата-музей „Ченгелиеви“; къщата-музей „Петър Станев“; църквата „Св. Димитър Солунски“ с ценна иконопис. В сърцето на града е разположено и читалището „Васил Левски“.

Айтоските минерални бани се намират в източната част на града. Температурата на водата е около 41° С, дебит - 30 л/мин, годна е за пиене и лекува стомашни, чернодробни и заболявания на отделителната система.

В околностите на Айтос има интересни забележителности, които заслужават да бъдат посетени и видени. Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали - тримата вкаменени братя, изваяни от гениалния скулптор – природата. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“ - наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.

Тримата вкаменени братя

На един км северно от града в местността Казаните се намира чудно скално образование от три скали, изваяни от природата, така, че наподобяват трима великани. От тази причудлива природна скална група измъчвания поробен народ е създал легенда - епос. Той е оприличил трите скални великана на трима братя-борци и защитници на потиснатите. Повтаряна и обогатявана от уста на уста, от поколение на поколение, тя е блестящо доказателство за отношениято, което нашият народ е имал и има към борците за свобода.

Героични битки водили по тези места трима братя - юнаци. Скалите, по които стъпвали, се огъвали по тежките им кралимарковски стъпки и оставали големи вдлъбнатини, широки и дълбоки колкото казани. Затова местността, където се намират тези природни вдлъбнатини, се нарича Казаните.

Вечер тримата братя-юнаци се прибирали, за да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран свършила и враговете били окончателно разгромени, тримата братя - юнаци отново се прибирали в подножието на скалната планина на дълъг отдих.И днес те, вкаменени, сложили огромните си кралимарковски тела върху земята, продължават да почиват до появата на нови вражи сили.

Древен млад владетел на Айтос обичал много често да ходи на лов с любимият си помощник Орела. Щом убиел някой заек или друг дивеч, неговия пръв приятел се спускал да донесе улова. Веднъж обаче излязъл сам на лов със своя другар Орела, но ненадейно срещу него излязла мечка, която го нападнала и обезобразила. Неговият верен другар се притекъл на помощ, като извадил с острите си нокти и клюна си очите на мечката и я прогонил и предано разперил криле над своя господар, за да пази раните му от слънце и вятър.

След няколко часа тръгнали прислугата да търсят своя господар, който закъснявал от лова. Когато го открили целия издран и окървавен, с надвесен над него верния му другар, те мислейки, че Орела е причинил това и затова го убили. След, като се възстановил младият владетел бил безкрайно разочарован от постъпката на своите придворни и в знак на признателност на своя другар нарекъл града на негово име Аетос.

Музеи

• Етнографски комплекс Генгер
• Къщата музей „Ченгелиеви“
• Къщата музей „Петър Станев“

Редовни събития

• Фолклорен фестивал „Славееви нощи”.

Личности

• Борис Щерев - кмет на гр. Айтос от 1966 г. до 1972 г.
• Владимир Ненов - кинорежисьор
• д-р Вълкана Тодорова
• Георги Найденов-Гого - певец от Фамилия Тоника
• Ева Найденова - певица от група Фамилия Тоника
• Ивана - фолк-певица
• Кръстю Недялков - художник
• Росица Живкова - поетеса
• Ненко Токмакчиев - художник
• Татяна Йотова - поетеса
• Панайот Панайотов - певец
• Сава Танев - скулптор
• Силвия Костова - световен шампион по акробатика
• проф. Стефка Янчева - невролог
• Филип Кутев - композитор
• Христо Танев - скулптор
• проф. дин. Иван Маразов - известен български историк, траколог
• Стоян Динев - майстор на спорта по акробатика
• Николай Денчев - Бат Мъ - артист

Други

Градът се слави с великолепен отбор по спортна акробатика завоюващ все повече и повече победи, както на републиканско, така и на международно равнище. Трети на Световното първенство в Коимбра, Португалия през юни 2006 г. след силните отбори на Русия и Великобритания.

Етнографски комплекс Етър, който за айтозлии е известен като "ГЕНГЕРА" и по-скоро самото генгера идва от растението Генгер, което расте само на две места в света. Едното е край Айтос, а другото място е някъде в Австралия.

Външни препратки

• Официален сайт на град Айтос
• Сайт на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски Чудотворец" в град Айтос
• Радио и телевизия в Айтос
• [http://www.dbt-aitos.comnet.bg/ Дирекция "Бюро по труда"