Килифарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Килифарево
България
Red pog.png
Килифарево
Област Велико Търново
Red pog.png
Килифарево
Общи данни
Население 2 368 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,989 km²
Надм. височина 303 m
Пощ. код 5050
Тел. код 06114
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 36837
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Килифарево
Димитър Събев
(независим)

Килифарево е град в Северна България. Той се намира в Община Велико Търново, Област Велико Търново, и е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена "Хисаря" между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.

По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността "Градът" е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход "Хаинбоаз". Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като "Школата на Теодосий Търновски". При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840-41 г. През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода "Хаинбоаз". То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 - 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църква "Свети Архангел Михаил" и църква “Успение Пресветия Богородици” (”Св. Богородица”)

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Самодеен театрален колектив към читалище "Напредък"
  • Младежка театрална трупа към Младежки дом- гр. Килифарево

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Градски музей

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на града-Последната неделя от месец Август

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

  • Валентин Вълев, скулптор, виден представител на монументалното съветско изкуство в средата на 20 в.
  • Васил Шарков (1883-1925), просветен деец и краевед
  • Велчо Атанасов — Джамджията (1778-1835), революционер
  • Георги Саралиев (1883-1925), деец на БКП
  • Никола Банджаков (1883-1924), старши стражар, защитник на закона и реда, причакан и брутално убит от крадците Димитър Бълхов, Никола Пенев, Стоян Златарев и Моско Рашев участвали впоследствие в атентата в катедралата Света Неделя 1925 г.
  • Марин Касаветов (1915-1998), доктор на юридическите науки, дипломиран в Пейч (Унгария), дипломат в посолството в Будапеща, а по-късно юрисконсулт в Интрасмаш и преводач от унгарски.
  • Пейо Гаджев (р.1908), поет, писател и драматург
  • Трифон Саралиев (1888-1923), деец на БКП, Народен представител от БКП. Ликвидиран през деветоюнските събития 1923 г.
  • Янко Маринов (1907-2001), художник
  • Никола Проданов (1900-1985), земеделец, председател на Лозарската кооперация
  • Стефан Боалиев (1892-1985), фотограф-художник

Починали в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Саралиев (1883-1925), деец на БКП
  • Никола Банджаков (1883-1924), старши стражар, защитник на закона и реда, причакан и брутално убит от крадците Димитър Бълхов, Никола Пенев, Стоян Златарев и Моско Рашев участвали впоследствие в атентата в катедралата Света Неделя 1925 г.
  • Стефан Додунеков (1945-2012), български математик, академик, председател на БАН
  • Трифон Саралиев (1888-1923), деец на БКП, Народен представител от БКП. Ликвидиран през деветоюнските събития 1923 г.

Свързани с Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
  • Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Тодоров, журналист и писател, автор на посветената и на Килифарево книга "Старо Търново - духът и ликът на времето", отпечатана през 2009 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.[2] В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България - "Св. Трифон".

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "История на Търновската предбалканска котловина", Никола Станев
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]