Килифарево

	Килифарево
	Килифарево
	42° с. ш. 25° и. д. / 42.983° с. ш. 25.633° и. д. (G) Координати: 42° с. ш. 25° и. д. / 42.983° с. ш. 25.633° и. д. (G)
Общи данни
Население	2 386 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	28,989 km²
Надм. височина	303 m
Пощ. код	5050
Тел. код	06114
МПС код	ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ	36837
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община; - кмет	Велико Търново; Даниел Панов; (ГЕРБ)
Кметство; - кмет	Килифарево; Димитър Събев; (независим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Килифарево е град в Северна България. Той се намира в Община Велико Търново, Област Велико Търново, и е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.

Съдържание

1 География
2 История
3 Религии
4 Обществени институции
5 Забележителности
- 5.1 Театри
- 5.2 Музеи
6 Редовни събития
7 Личности
8 Други
9 Източници
10 Галерия
11 Външни препратки

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена "Хисаря" между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.

По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността "Градът" е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход "Хаинбоаз". Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като "Школата на Теодосий Търновски". При падане на България под турско робство крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840-41г.

[редактиране] Религии

Голямата част от населението (около 2/3) изповядва православието, останалата част са мюсюлмани.

[редактиране] Обществени институции

Читалище „Напредък“, основано през 1884

[редактиране] Забележителности

[редактиране] Театри

Самодеен театрален колектив към читалище "Напредък"

[редактиране] Музеи

Градски музей

[редактиране] Редовни събития

Празник на града-Последната неделя от месец Август

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Килифарево

Валентин Вълев, скулптор, виден представител на монументалното съветско изкуство в средата на 20 в.
Васил Шарков (1883-1925), просветен деец и краевед
Велчо Атанасов — Джамджията (1778-1835), революционер
Георги Саралиев (1883-1925), деец на БКП
Марин Касаветов (1915-1998), доктор на юридическите науки, дипломиран в Пейч (Унгария), дипломат в посолството в Будапеща, а по-късно юрисконсулт в Интрасмаш и преводач от унгарски.
Пейо Гаджев (р.1908), поет, писател и драматург
Трифон Саралиев (1888-1923), деец на БКП, Народен представител от БКП. Загинал през деветоюнските събития 1923 г. в защита на Конституционния ред.
Янко Маринов (1907-2001), художник

[редактиране] Починали в Килифарево

Георги Саралиев (1883-1925), деец на БКП
Трифон Саралиев (1888-1923), деец на БКП, Народен представител от БКП. Загинал през деветоюнските събития 1923 г. в защита на Конституционния ред.

[редактиране] Свързани с Килифарево

Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир

[редактиране] Други

Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.^[1] В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България - "Св. Трифон".