Колю Фичето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колю Фичето.

Кольо Фичето
български строител
Роден:
Починал:
Църквата "Св. Никола" в Дряново (1849-1851), проектирана от Кольо Фичето

Кольо Фичето (истинско име: Никола Иванов Фичев), наричан Уста Колю Фичето (от турското „уста“ - майстор, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор, роден в град Дряново през 1800 г.

Останал сирак без баща на 3 години, едва 10-годишен той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор.

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.

Почива през 1881 г. в Търново. Там се намира днес гробът му. Българският генерал Иван Фичев му е внук.

Името на Никола Фичев носи морският нос „Фичето“ в Антарктика.[1]

[редактиране] Известни проекти

[редактиране] Бележки

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици