Колю Фичето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кольо Фичето
български строител
Роден: 1800
Дряново, Османска империя
Починал: 1881
Търново, България
Църквата "Св. Никола" в Дряново (1849-1851), проектирана от Кольо Фичето
Камбанарията, стоена от Колю Фичето в Пчелище

Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ - майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 год., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 год. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.

Почива през 1881 г. в Търново. Там се намира днес гробът му. Българският генерал Иван Фичев е негов внук.

Името на Никола Фичев носи морският нос Фичето в Антарктика.[1]

Известни проекти[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Външни препратки[редактиране | edit source]