Корча
 |
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
| Корча Korçë |
|
 |
|
| Местоположение | |
|---|---|
 Корча
Разположение в Албания
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Корча |
| Окръг | Корча |
| Община | Корча |
| Географска област | Девол |
| Население | 79 697 (2009) |
| Надм. височина | 707 m |
| Пощ. код | 7001-7004 |
| Тел. код | 082 |
| Код на МПС | KO |
 |
|
Корча (на албански: Korçë или Korça, на български: Горица, на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009). Градът e административен център на едноименните окръг Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 м.
Съдържание |
Етимология на името на града [редактиране]
Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, които се предполага че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, която означава "малка планина". Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското наществие на Балканите градът започва да се нарича Görice - Гьоридже, на гръцки: Κορυτσά, аромънски: Curceaua и на италиански: Corizza.
История [редактиране]
Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото бългаско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През 13 век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от 15 век, когато Иляз ходжа развива тогавашното Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.
Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8 400 гърци.[1]
Освободен е едва през 1912 година, когато е окупиран от гръцки военни части на 6 декември. Това нахлуване в територията на вече създадената албанска държава е доста спорно, като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[2]
Население [редактиране]
В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.
Политика [редактиране]
В Корча действа филиал на партията „Македонски алианс за европейска интеграция“[3]
Известни личности [редактиране]
- Родени в Корча
Василиос Георгиос (? - 1927), гръцки андартски капитан- Партений (17 век), охридски архиепископ
Спиридон Димов, български опълченец, V опълченска дружина, убит на 21 август 1877 г.[4]- Спиро Кузманов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[5]
- Тома Марков, български революционер[6]
Пецо Чинговски (1917 - 2000), деец на НОВМ
- Починали в Корча
- Иван Златарев (? - 1957), български революционер
Побратимени градове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
- ↑ Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
- ↑ Македонската партија во Албанија одржува втор конгрес
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
- ↑ „Илюстрация Илинден“, година V, брой 6, стр.4
