Корча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корча
Korçë
— град —
    Герб
Църквата в центъра на града
Църквата в центъра на града
Албания
Red pog.png
Корча
Гора
Red pog.png
Корча
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
кантон= Корча
Община Корча
Географска област Девол
Надм. височина 707 m
Население (2009) 79 697 души
Пощенски код 7001-7004
Телефонен код 082
МПС код KO
Корча в Общомедия

Корча (на албански: Korçë или Korça, на български: Горица, на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009). Градът e административен център на едноименните окръг Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 м.

Корча

Етимология на името на града[редактиране | edit source]

Първоначалното име на града е Горица, дадено му най-вероятно от неговите основатели, които се предполага че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, която означава "малка планина". Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия. Споменава се в документ от 13 век, когато на севастократор Гропа е подарено село Zuadigoriza (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското наществие на Балканите градът започва да се нарича Görice - Гьоридже, на гръцки: Κορυτσά, аромънски: Curceaua и на италиански: Corizza.

История[редактиране | edit source]

Регионът на Корча е населен още от неолитната епоха. По времето на Първото бългаско царство регионът е включен в границите му, в областта Кутмичевица. През 13 век градът се споменава за първи път в средновековен документ. Сегашният град датира от 15 век, когато Иляз ходжа развива тогавашното Гьоридже по време на управлението на султан Мехмед II. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает.

Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Корица (Korytza) живеят 8 400 гърци.[1]

Освободен е едва през 1912 година, когато е окупиран от гръцки военни части на 6 декември. Това нахлуване в територията на вече създадената албанска държава е доста спорно, като Гърция претендира района на Корча да е част от региона на Северен Епир. В 1914 година Корча е включена в новосформираната Автономна република Северен Епир. През месец май автономията на републиката е потвърдена с Протокола от Корфу, който е подписан от представители на Албания и Северен Епир, одобрени от Великите сили. Подписването на протокола осигурява отделна администрация на региона, признаване на правата на местните гърци и осигуряването на местно правителство, което да е под суверенитета на Албания. Тази инициатива обаче пропада с обявяването на Първата световна война.[2]

Население[редактиране | edit source]

В Корча има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци.

Политика[редактиране | edit source]

В Корча действа филиал на партията „Македонски алианс за европейска интеграция[3]

Известни личности[редактиране | edit source]

Тома Марков
Родени в Корча
Починали в Корча

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  2. Stickney, Edith Pierpont (1926). Southern Albania or Northern Epirus in European International Affairs, 1912–1923. Stanford University Press
  3. Македонската партија во Албанија одржува втор конгрес
  4. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  5. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  6. „Илюстрация Илинден“, година V, брой 6, стр.4
п  б  р
Градове в Албания
Аргирокастро · Байрам Цури · Белш · Берат · Билища · Булкиза · Бурел · Вльора · Вора · Грамш · Делвина · Дивяка · Дуръс · Елбасан · Ерсека · Кавая · Камза · Кераб · Кълцюра · Клос · Кониспол · Коплик · Корча · Крума · Круя · Кръсте · Курбнеш · Кукъс · Кучова · Ляч · Лежа · Лесковик · Либохова · Либражд · Люшня · Малик · Мамурас · Мемаляй · Милот · Орикум · Преняс · Патос · Пекин · Пешкопия · Поградец · Поличан · Пука · Пърмет · Ръшен · Рогожина · Росковец · Рубик · Саранда · Селеница · Тепелена · Тирана · Улза · Ура Вайгуроре · Фиерзе · Фуша-Аръз · Фуша-Круя · Фиер · Химара · Църик · Чоровода · Шенгин · Шияк · Шкодра