Лука Иванов
|
||||||||
Лука Попиванов Иванов е български офицер и революционер, Воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Лука Иванов е роден на 24 юли (5 август н.с.) 1867 в Панагюрище, днес България. Негов брат е Стоян Иванов, търговец и революционер от ВМОРО. Като ученик се записва доброволец в Сръбско-българската война, а през 1887 година завършва Военното училище в София и служи в Пети дунавски пехотен полк с чин подпоручик.[2][3]
Привлечен е във ВМОРО през 1900 година и участва в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония, заедно с четата на Гьорче Петров през Кюстендил[4]. С тях са още и черногореца Йово Йованович и поручик Стефан Георгиев.[5] Четата пристига в Прилепско с общо 138 души, натоварени с 130 килограма динамит, 200 бомби, муниции и други материали.[6], а също и Андон Кьосето. Прилепско не въстава и до средата на август сборната чета води само дребни схватки, в които постепенно онемощява.
След присъединяването на четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов, на 2 октомври 1903 г. при село Чанище, водят голямо сражение с турски аскер. По-малко от 20 четници се сражават с 5500 турски войници. Лука Иванов се заема със защитата възвишението Маргара.[7] През нощта, след цел ден ожесточен бой, четите се изтеглят на източния бряг на река Черна. На 6 октомври обединените чети се срещат с щабната чета на Борис Сарафов, Лука Иванов се изтегля заедно с него в България.
[редактиране] Борба с андартите
Лука Иванов става околийски войвода във Воденско след въстанието по нареждане на Христо Матов. През 1904 Лука Иванов и Гьорче Петров обикалят Ениджевардарско, Воденско и Солунско 40 дни. Дейно участва в борбата с турците и въоръжената гръцка пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. През 1905 година за кратко се прибира в България да набави оръжие и да попълни четата си. Негови подвойводи в това време са Кара Ташо, Димитър Занешев и Григор Джинджифилов[8]. През 1905 година за по-малко от 6 месеца районната чета води 7 сражения с турски аскери, без те да успеят да я елиминират[9].
На 16 февруари 1906 (ст.стил) американският журналист Алберт Сониксен се присъединява към четата на Лука Иванов, която действа в Ениджевардарското езеро. Селата в района са тормозени системно от гръцката въоръжена пропаганда. Така например на 28 февруари 1906 г. андартската чета на капитан Акритас (поручик Константинос Мазаракис, по-късно генерал) върлува в село Света Марина като убива и ранява няколко селяни. В отговор Лука Иванов решава да изгори гръцкото село Ниси, пункт на четата на Константин Акритас. Подготвяйки предварително писмо до консулите в Солун, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно.[10]
Лука Иванов успешно вкарва голям брой оръжие в района си. Четата му е предадена от харамии ренегати, бивши негови четници[11] или от местни селяни[12]. Лука Иванов загива, заедно с Караташо, на 25 август 1906 година при село Сборско в бой с гръцката андартска чета на Константинос Гарефис, който също умира. След смъртта на Иванов начело на четата застава Никола Иванов от Кронцелево.
За заместник на Лука Иванова е избран Тодор Чочков, заместник-войвода в четата на Иванов[13], който по-късно е заместен от брата на Лука Иванов Стоян[14].
В Календар „Илинден“ от 1942 година на списание Илюстрация Илинден се казва:
| „ | Убийството на Лука покруси цялото българско население. Дълго време другарите му скърбяха, но таеха неговата смърт, за да не се отчае народът. Лука бе извънредно много симпатичен човек, спокоен, умен, храбър и добряк по природа. С приятната си усмивка той пленяваше всички които се срещаха с него. Народът и сега ги помни и сега още храни най-добри спомени и песен му пее. Лука Иванов вечно ще живее в сърцата и ума на воденчани[15]. | “ |
[редактиране] Източници
- Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
- Петров, Гьорче. „Спомени“
[редактиране] Бележки
- ↑ Биография от сайта на ВМРО
- ↑ Янакиев, Николай, Тодор Петров, Светлозар Елдъров. „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Подготовка на въстаническата армия и ход на бойните действия“, Военно издателство, София, 2003.
- ↑ 25/05: Стравот и желбите на македонизмот во карантин(3)
- ↑ "Спомени на Андон Кьосето", в: Йордан Анастасов „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. Въстанието в спомените на участници в борбата“
- ↑ Гьорче Петров. „Спомени“, глава.XIX
- ↑ Стойчев, Ванче. „Илинденско востание со слика, текст и звук“
- ↑ Илинденско востание - Бојот на Маргара,www.macedonium.org
- ↑ Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК "Веда-МЖ", 1999 г., стр.?
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 - 1908), Военно издателство, София, стр.150
- ↑ Писмо на Сониксен по повод опожарувањето на Ниси
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 42, 42.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1931, бр.35, стр.5-7
- ↑ Кратка биография на Стоян Иванов от сайта на ВМРО
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
- ↑ Илюстрация Илинден, 1941, ноември, бр.129
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
