Панагюрище
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панагю̀рище е град в Централна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до град Стрелча. Градът е административен център на община Панагюрище.
| Панагюрище | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 19 198 [1] | ||
| Надм. височина: | 550 m | ||
| Пощ. код: | 4500 | ||
| Тел. код: | 0357 | ||
| МПС код: | РА (Пз) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Пазарджик | ||
| Община: - кмет |
Панагюрище Георги Гергинеков (ОБТ, БСП) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 м надм. вис.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп-линията Пловдив-Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (Родопите) през Златишки проход (Стара Планина) с А2 (при село Джурово). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 села. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 км на север), село Оборище (10 км на запад), село Баня (11 км първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 км на юг) и град Стрелча (13 км на изток).
[редактиране] История
Градът е наследник на средновековно селище, а по време на турската експанзия на Балканския полуостров местното население е изтласкано в околностите и част от него избита. Останалите жители наречали себе си левенти, заради храбростта, проявена срещу турците.
При превземането на с. Асеновци, днес язовир Асеновци, над Сливен, пазещо достъпите до старата българска столица Търново, част от населението му се премества в Ямболско и основава с. Войника, а по-късно бяга на запад и на 1 км източно от сегашния град Панагюрище ги настига султански пратеник, който им дава право да останат там.
Другата вълна заселници на Панагюрище идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век , от гранични български територии (Дебърско, Прилепско, Костурско и др. ).
Дълго време отделните махали дори са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците й.
Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението - притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.
Името на града идва от старобългарската дума с гръцки корен панагюр, която означава панаир или пазар (думата е позната в дн. Република Македония и в сръбския език). По това време в града е имало известен пазар. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.
През 1876 става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен и напълно унищожен. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (сравни с Копривщица). През 1977 г. става общински център.
[редактиране] Религии
Населението е предимно християнско православни, такива са и повечето черкви, като има и една протестантска.
В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.
Мюсюлманите не са представени сред коренното население, т.к. по време на османското владичество, градът е бил забранен за тях. Дължи се в течение на времето на две причини: през времето на еничарите, градът е бил длъжен да дава т.н. Кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с османци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.
[редактиране] Икономика
Основни предприятия в града са: МОК Асарел-Медет, Оптикоелектрон, фабрика Яна, Оптикс АД, Ритон-П и Ритон-Класик.
Градът е последна гара на ж.п.линията Пловдив-Панагюрище.
[редактиране] Обществени институции
- Община Панагюрище
- Народно читалище „Виделина“
[редактиране] Културни и природни забележителности
Панагюрище е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз
- историческата местност „Оборище“', целогодишно, има асфалтов път, печатът е в х.Оборище
- къща-музей „Райна Княгиня“ (8:00-12:00; 14:00-17:00), има печат
- На 2 май 2006 г. е открит паметникът на Райна Княгиня в Панагюрище
Kъщата-музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня (1856-1917). Разказва за подвига на българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. Легендарното знаме е изложено в музея. В двора са погребани костите на героинята.
Историческата местност „Оборище“ се намира на около 10 км северозападно от града. Тук на 14 април 1876 година е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание.
[редактиране] Театри
Градът разполага със сграда за театър, без постоянна трупа. Представления се организират с гостуващи трупи.
[редактиране] Музеи
Има градски исторически музей в една от малкото запазени възрожденски къщи. В него се съхранява и един от преписите на Кървавото писмо, дало началото на Априлското въстание. Градът разполага и с природо-научен музей с постоянна експозиция на препарирани животни.
[редактиране] Редовни събития
- Празникът на града се отбелязва на 2 май, годишнината от избухването на Априлското въстание (стар стил 20 април).
- Годишният пазар се провежда на Разпети петък.
[редактиране] Личности
- Павел Бобеков (1852-1877) - председател на Привременното правителство и хилядник по време на Априлското въстание
- Нешо Бончев (1839-1878) - възрожденец, първият български литературен критик, педагог
- Проф. Георги Брадистилов (1904-1977) - математик
- Дамаскин Велешки (Димитър Иванов Динчев) (1817 - 1878), български духовник, първи екзархийски Велешки митрополит
- Параскева Джукелова (р. 1970) - българска драматична и филмова актриса
- Проф. Марин Дринов (1838-1906) - учен, възрожденец, пръв председател на Българското книжовно дружество (БАН)
- Лука Иванов (1867 - 1906), български военен и революционер, Воденски войвода на ВМОРО
- Петко Койчев (? - 1907), български революционер, загинал на Ножот
- Петър Карапетров (1843-1905) - български възрожденец, книгоиздател и историк
- инж. Делчо Лулчев (1935-1985) - строителен инженер
- Райна Княгиня (1856-1917) - българска учителка и революционерка
- Проф. Стоян Цветков (1930-2007) - селекционер на зърнено-житни култури
- Атанас Шопов (1855-1922) - български книжовник и дипломат
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
В Панагюрище се правят следните две рецепти за яйца, между които е направена една обща и се представя по ресторантите из цяла България като рецептата "Яйца по Панагюрски":
1. Парени яйца: 2-3 яйца се счупват в 1 пръст вряща подсолена вода в тиган. Изваждат се с решетеста лъжица така, че жълтъците да са още рохки. В плитка чиния се поръсва начупено бяло сирене, върху което се нареждат яйцата. Полива се обилно с препържено масло и червен пипер.
2. Подлучени яйца: Същата система за варенето на яйцата. След като се сложат в чинията, отгоре се слагат разбъркани кисело мляко и чесън и по желание се добавя мазнина.
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Панагюрище
- Информация за Панагюрище
- Информация за общината
- Пътеводител на град Панагюрище
- Исторически музей
- Радио и телевизия в Панагюрище
- Панагюрското златно съкровище и откривателите му — братя Дейкови
