Панагюрище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Панагюрище
Панагюрище
Panagyurishte-from-the-Monument-Hilltop.jpg
Изглед към Панагюрище от Мемориалния комплекс
България
Red pog.png
Панагюрище
Област Пазарджик
Red pog.png
Панагюрище
Общи данни
Население 17 929 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 17 584 (НСИ)
Землище 32,806 km²
Надм. височина 550 m
Пощ. код 4500
Тел. код 0357
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 55302
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Адрес община
гр. Панагюрище – 4500, пл. „20 април” 13

Панагю̀рище е град в Централна България. Той се намира в Област Пазарджик, на 43 километра северно от град Пазарджик. Градът е административен център на община Панагюрище.

География[редактиране | edit source]

Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 м надм. вис.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп. линията Пловдив-Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва ДоспатРодопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 км на север), село Оборище (10 км на запад), село Баня (11 км първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 км на юг) и град Стрелча (12 км на изток).

В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма собствено землище.

История[редактиране | edit source]

Историческият музей в Панагюрище
Тутевата къща в Панагюрище

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр. н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

Вълна заселници идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век, от (Дебърско, Прилепско, Костурско и др. ).

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет.Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти.

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. Идете и до историческата местност „Оборище“, където на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 км западно от Панагюрище. Днес тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.

През 1876 става център на 4-и революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието, градът е опожарен и напълно унищожен от Башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).

През 1977 г. става общински център.

Религии[редактиране | edit source]

Църквата „Св. Георги“

Населението в своята цялост изповядва единствено християнството, като източноправославието е преобладаващо, такива са и повечето черкви. В града има и една протестантска църква.Силно толстоистко средище до 1944 г.

В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.

Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на турското робство градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.

Икономика[редактиране | edit source]

Сградата на общината
Читалище „Виделина“

Основни предприятия в града са: Асарел-Медет АД, Оптикоелектрон Груп АД, „Оптикс“ АД, предприятие за производство на пластмасови изделия – „Бунай“АД, текстилните фабрики „Яна“ АД – производство на памучни хавлиени изделия и „Ритон-П“.

Градът е последна гара на ж.п. линията Пловдив – Панагюрище.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Къщата на Райна Княгиня

Къщата-музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Княгиня (1856-1917). Разказва за подвига на българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В двора са погребани костите на героинята. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; (9:00-17:00); има печат.

Историческата местност „Оборище“ се намира на около 8 км северозападно от града. Тук на 14 април 1876 година е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Местността е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; отворен е целогодишно; има асфалтов път; печатът е в хижа Оборище.

На 2 май 2006 г. е открит паметникът на Райна Княгиня в Панагюрище.

Театри[редактиране | edit source]

Градът разполага със сграда за театър, без постоянна трупа. Представления се организират с гостуващи групи.

Музеи[редактиране | edit source]

В Историческия музей е представена експозиция, посветена на Априлското въстание с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от Април 1876 г. В двора на музея е показана реконструкция на Възрожденска занаятчийска улица, където с автентични експонати и фигури на майсторите-занаятчии, са отразени главните занаяти, свързани с подготовката на въстанието. В основната сграда на Историческия музей е експонирана богата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от 18 – 19 век, използвано по време на Априлското въстание. Акцент в експозицията е и представената възстановка на облеклото на панагюрските въстаници. В една от залите на музея е изложен макет на Панагюрското златно съкровище с размери 2:1, придружено с беседа.

Градът разполага и с природо-научен музей с постоянна експозиция на препарирани животни. Тук може да се види ценна колекция на ловни трофеи от Етиопия, донесени от Никола Делирадев, както и препарирани торсове и глави на африкански антилопи, подарени от Христо Щърбанов.

По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и Карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието. Друг музей, който на всяка цена трябва да се види, е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз „Свобода или смърт!“. В двора на къщата е паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща отец Георги Футеков, убит жестоко от турците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци. Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение.

Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.

На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци". В подножието му е най-старата панагюрска църква „Св. Теодор Тирон", строена в средата на XVI в. В момента тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Свето Въведение Богородично", уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са от злато.

Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Въстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Паметник на Райна Княгиня

Кухня[редактиране | edit source]

В Панагюрище е известна следната рецепта, която се предлага по заведенията из цяла България, като под наименованието „Яйца по панагюрски“:

3 яйца се счупват в подходящ съд с вряща, подсолена вода. Изваждат се след 5 мин. с решетеста лъжица, така че жълтъците да не се разтекат.

В плитка чиния се слага начупено бяло сирене, върху което се нареждат яйцата.Полива се обилно с препържено масло и червен пипер. Добър апетит!

Външни препратки[редактиране | edit source]

Панагюрски Обяви

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75-76.