Белоградчик
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка за авторски права. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Белоградчик | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5 667 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 22.234 km² |
| Надм. височина | 522 m |
| Пощ. код | 3900 |
| Тел. код | 0936 |
| МПС код | ВН (Вд) |
| ЕКАТТЕ | 3616 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община - кмет |
Белоградчик Борис Николов (ПБСД) |
| Адрес община | |
| ул. „Княз Борис I“ 6 п.к. 3900 тел.: 0936/531 61, факс: 0936/5 3248 mayorbelogradchik@abv.bg Интернет адрес http://belogradchik-bg.eu/ |
|
Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2009 година е 5 334 жители[1][2], което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.
Съдържание |
[редактиране] География
Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.
[редактиране] Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]
| Белоградчик | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | 2 192 | 3 444 | 5 178 | 6 898 | 7 256 | 6 635 | 5 838 | 5 542 | 5 415 | 5 334 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3] | ||||||||||
[редактиране] История
[редактиране] Античност
Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград). Наставката „-чик“ на сегашното име Белоградчик е от турски произход.
[редактиране] Средновековие
През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.
[редактиране] Османско владичество
Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.
[редактиране] След Освобождението
Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението в града основен поминък става туризмът.
При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкия отряд, който включва части на 9-та пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.
[редактиране] Религии
Населението изповядва източноправославното християнство.
Храм "Св.вмчк Георги Победоносец" е въстановен през 1868г. след пожар.
През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.
[редактиране] Политика
- 1995 — Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС).
- 1999 — Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП).
- 2003 — Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим).
- 2004 — Изборите в Белоградчик са анулирани за използване на фалшиви бюлетини
- 2004 — Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик).
- 2007 - Емил Цанков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Людмил Антов (БСП).
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Забележителности
[редактиране] Музеи
Белоградчишки исторически музей - разполага с фонд от над 6000 експоната. Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Историческият музей в град Белоградчик е основан през 1970г. и се помещава в "Пановата къща" - образец на западно българската възрожденска архитектура. Този паметник на културата е построен през 1810г. и е запазил възрожденския си лик и до днес. Експозицията в музея е посветена на Османския период и Възраждането и отразява развитието на занаяти като златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство. Основният фонд включва над 6000 експоната. Голяма част от експозицията акцентира върху въстанието срещу турския поробител от 1850г. с център град Белоградчик – едно от най-масовите въстания в българските земи. Маркирани са и събитията, свързани с освобождението на Белоградчик от робството и тези със сръбско-българската война от 1885 г. Музеят разполага с богата колекция на монети и икони. Показан е домашния бит, народни носии и предмети на бита. Женските накити - обеци, невестенски венци, пръстени и наушници са богато украсени с цветни стъкълца, седеф и висулки. В дворът на музея са експонирани антични надгробни паметници.
[редактиране] Белоградчишка крепост
Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.
В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата,през 1985 г. с национална значение,пригодена за масови посещения.
От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама.На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука , на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите , а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Лято: 9:00 - 18:00 ч.; зима: 9:00 - 17:00 ч. Без почивен ден. Има печат на БТС.
[редактиране] Белоградчишки скали
Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3- 6 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.
[редактиране] Астрономическа обсерватория
- Белоградчишката обсерватория е една от двете обсерватории на Института по астрономия, наред с Роженската.
[редактиране] Редовни събития
- Празникът на града е на Петровден.
[редактиране] Спорт
Футболният отбор на града се казва ФК Балкан.
[редактиране] Личности
Димитър Бакърджиев (1880 - 1919), български революционер, войвода на ВМОРО[5]
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Фотогалерия
[редактиране] Бележки
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ а б Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.115.
[редактиране] Библиография
- Емил Павлов. Бeлогpaдчик - кpaсивa пpиpодa и човeшки тpaдиции. - В: Същият. Семиотика и култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005,
- БЕЛОГРАДЧИК. Албум от колекцията на Милен Бъзински. С., Календар, 2011.