Белоградчик

Белоградчик
Белоградчик
43° с. ш. 22° и. д.43.617° с. ш. 22.683° и. д. 43.617, 22.683
Общи данни
Население	5 667 (ГРАО, 2010-12-15)* 5 173 (НСИ)
Землище	22.234 km²
Надм. височина	522 m
Пощ. код	3900
Тел. код	0936
МПС код	ВН (Вд)
ЕКАТТЕ	3616
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    - кмет	Белоградчик Борис Николов (ПБСД)
Адрес община
ул. „Княз Борис I“ 6 п.к. 3900 тел.: 0936/531 61, факс: 0936/5 3248 mayorbelogradchik@abv.bg Интернет адрес http://belogradchik-bg.eu/

Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2009 година е 5 334 жители, което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

География

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Изглед към града

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Белоградчик
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009
население	2 192	3 444	5 178	6 898	7 256	6 635	5 838	5 542	5 415	5 334
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

История

Античност

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград). Наставката „-чик“ на сегашното име Белоградчик е от турски произход.

Средновековие

През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.

Османско владичество

Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.

След Освобождението

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението в града основен поминък става туризмът.

При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкия отряд, който включва части на 9-та пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

Религии

Населението изповядва източноправославното християнство.

Храм "Св.вмчк Георги Победоносец" е въстановен през 1868г. след пожар.

През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

Политика

• 1995 — Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС).
• 1999 — Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП).
• 2003 — Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим).
• 2004 — Изборите в Белоградчик са анулирани за използване на фалшиви бюлетини
• 2004 — Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик).
• 2007 - Емил Цанков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Людмил Антов (БСП).

Забележителности

Музеи

Белоградчишки исторически музей - разполага с фонд от над 6000 експоната. Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Историческият музей в град Белоградчик е основан през 1970г. и се помещава в "Пановата къща" - образец на западно българската възрожденска архитектура. Този паметник на културата е построен през 1810г. и е запазил възрожденския си лик и до днес. Експозицията в музея е посветена на Османския период и Възраждането и отразява развитието на занаяти като златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство. Основният фонд включва над 6000 експоната. Голяма част от експозицията акцентира върху въстанието срещу турския поробител от 1850г. с център град Белоградчик – едно от най-масовите въстания в българските земи. Маркирани са и събитията, свързани с освобождението на Белоградчик от робството и тези със сръбско-българската война от 1885 г. Музеят разполага с богата колекция на монети и икони. Показан е домашния бит, народни носии и предмети на бита. Женските накити - обеци, невестенски венци, пръстени и наушници са богато украсени с цветни стъкълца, седеф и висулки. В дворът на музея са експонирани антични надгробни паметници.

Белоградчишка крепост

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата,през 1985 г. с национална значение,пригодена за масови посещения.

От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама.На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука , на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите , а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Лято: 9:00 - 18:00 ч.; зима: 9:00 - 17:00 ч. Без почивен ден. Има печат на БТС.

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3- 6 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

Астрономическа обсерватория

• Белоградчишката обсерватория е една от двете обсерватории на Института по астрономия, наред с Роженската.

Редовни събития

• Празникът на града е на Петровден.

Спорт

Футболният отбор на града се казва ФК Балкан.

Личности

• Димитър Бакърджиев (1880 - 1919), български революционер, войвода на ВМОРО

Побратимени градове

• Княжевац, Сърбия
• Дубно, Украйна

Фотогалерия

Панорамен изглед към Белоградчик

• 

  Автогарата

• 

  Централният площад

• 

  Читалище "Развитие"

• 

  Сградата на Общината

• 

  Белоградчишката крепост и скали

• 

  Белоградчишката крепост и скали

• 

  Белоградчишката крепост и скали

• 

  Белоградчишката крепост и скали

Библиография

• Емил Павлов. Бeлогpaдчик - кpaсивa пpиpодa и човeшки тpaдиции. - В: Същият. Семиотика и култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005,
• БЕЛОГРАДЧИК. Албум от колекцията на Милен Бъзински. С., Календар, 2011.

Външни препратки

• Официален сайт Община Белоградчик
• град Белоградчик
• Информационния портал на Белоградчик
• Виртуална разходка из Белоградчишките скали и Крепостта, кандидат за Новите седем чудеса
• Радио и телевизия в Белоградчик
• Снимки от Белоградчишката крепост и Белоградчишките скали