Бургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.

Бургас
Знаме    Герб
Burgas-Collage D.jpg
Поглед от кв. „Славейков“, Морското казино, фонтанът площад „Царица Йоана“, Часовникът, комплекс „Пантеона“, Компасът на главната улица, храмът „Св. св. Кирил и Методий“, Галерията, Фестивал на пясъчните фигури, Бургаският мост
България
Red pog.png
Бургас
Област Бургас
Red pog.png
Бургас
Общи данни
Население 206 895 (ГРАО, 2014-09-15)*
Повишение 199 364 [1] (НСИ)
Землище 253,644 km²
Надм. височина 0-209 m
Пощ. код 8000/8034
Тел. код 056
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 7079
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Бургас
Димитър Николов
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Александровска“ 26
тел.: 056 84-09-15
Е-поща: mayor@burgas.bg
Уебсайт: Община Бургас

Бургас е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие след Варна, а със своята площ от 253,644 km² той е и един от най-големите в страната. Според последното преоброяване на НСИ към 31.12.2013 година,[2] населението е 199 364 жители и с това е четвъртият по големина град в страната. Бургас е най-важният икономически, транспортен, административен и културен център в Югоизточна България. Градът е административен център на едноименната община и област, както и седалище на регионални и национални институции.

До Бургас се намира най-голямата в Югоизточна Европа химическа и нефтена рафинерия, която е и най-големият работодател в България. Там се намират международното и второто по натовареност българско летище, най-голямото българско пристанище и единственото нефтено пристанище в страната. В Бургас е разположен Черноморският риболовен флот, част от Българския военноморски флот и бреговата охрана.

Няколкото природни резервати и защитени местности, антични и средновековни селища, Черно море и ежегодните фестивали привличат множество туристи. Бургаската катедрала, носеща името на славянските апостоли Кирил и Методий, и защитената местност Пода са сред 100-те национални туристически обекта. Манастирът „Света Анастасия“ на едноименния остров в акваторията на Бургаския залив е единственият запазен средновековен островен манастир в Черно море.

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Снимка на централната част на Бургас от космоса

Географско положение[редактиране | edit source]

Градът е разположен в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Разположен в най-западната точка на Черно море, Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на Българското Черноморие. Градът е заобиколен от езерата Бургаско, Атанасовското и Мандренското на запад, северозапад и югозапад, а на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 m се издига връх Върли бряг. Той е и най-високата точка на Бургас.

В Бургас се намират две пясъчни коси: Кумлука, разположена между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3 km и широка около 1 km; и Атанасовска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море и дълга около 1 km. В акваторията на Бургаския залив се намира черноморският остров Света Анастасия, който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5 km от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 метра, а площта му е 0,022 km².

Административно-териториално деление[редактиране | edit source]

Бургас се състои от централната част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях исторически се срастват с града, други са били преди това съставни селища на Община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част (ЦГЧ), като централни се числят комплексите Братя Миладинови, Възраждане и Лазур. Другите части на града са жилищните комплекси Меден рудник, Петко Славейков, Зорница, Изгрев, както и кварталите Акациите, Банево, Ветрен, Горно Езерово, Долно Езерово, Лозово, Победа, Сарафово, Крайморие. Ексклави на Бургас се явяват рибарското селище Ченгене скеле в парк Росенец, вилно селище Отманлии в местността Алатепе и остров Света Анастасия.

Бургас е разделен на шест Териториални дирекции (ТД)[3][4]:

  • ТД „Възраждане“, включваща к-с Меден Рудник, кв. Победа, кв. Акациите, кв. Горно Езерово
  • ТД „Изгрев“ — к-с Изгрев, к-с Зорница, кв. Сарафово
  • ТД „Приморие“ — ЦГЧ, к-с Възраждане, кв. Крайморие, Рибарското селище в м. Ченгене скеле, Парк „Росенец“, м. Алатепе (вилно селище Отманлии)
  • ТД „Освобождение“ — к-с Славейков, кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен
  • ТД „Зора“ — к-с Лазур, к-с Братя Миладинови
  • ТД „Долно езерово“ — кв. Долно езерово

През юли 2011 година е приет нов Общ устройствен план (ОУП), според който градът трябва да се отвори към морето и езерата и включва няколко нови жилищни комплекса.[5][6]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен с морско и континентално влияние. Средната температура на въздуха през лятото достига 22,7 °С през месец юли, като максимални дневни температури над 20 °C се срещат и до ноември. Средният месечен брой слънчеви часове достига 328,6 през юли. През зимите континенталното влияние е видно, но те остават доста по-меки в сравнение с вътрешността на страната и са доста оскъдни откъм сняг. Средната температура на въздуха през зимата пада до 2,1 °С през януари. Средната годишна температура на въздуха е 12,3 °C.

Климатични данни за Бургас, България
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 20,1 23 27,5 32 33 42,8 41,3 42 38 34 26,6 23,9 42,8
Средни максимални температури (°C) 6,5 8,3 11,3 16 21,2 25,8 28,4 28,2 24,4 19,1 12,9 8,4 17,6
Средни температури (°C) 2,1 3,2 6,1 10,5 15,6 20,2 22,7 22,4 18,6 13,6 8,2 4,1 12,3
Средни минимални температури (°C) −1,4 −0,7 1,9 6,1 10,7 15,1 17,4 17,2 13,5 9,1 4,4 0,6 7,9
Абсолютни минимални температури (°C) −17,8 −14 −15 −6 0 6 10 10 1 −4 −9 −13 −17,8
Средни месечни валежи (mm) 44,3 37 48,2 69,8 49,9 62,1 47,6 28,4 45,5 52,2 67,9 45,1 598
Източник: [2]

Околна среда[редактиране | edit source]

През 1980-те години, замърсяването на въздуха и водата причиняват сериозни проблеми. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти, от страна на изградената през социализма индустрия. Съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на плановата икономика са под допълнителен натиск и постепенно занемаряват. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери[7][8] водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.[4] Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. Черноморското крайбрежие многократно се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целият град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на сероводород (H2S), прахови частици и серен диоксид (SO2), причинено главно от изхвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.[9][10][11]

С края на социализма се осъществяват проекти за подобряване на екологичната среда на града и непосредствената околност.[12][13] През 1992 година в общинската администрация е създадена дирекция Екология, която координира и контролира проектите в тази област.[14] От началото на 1990-те се изграждат стационарни и мобилни звена за наблюдение и контрол. "Работещите" в Бургас пет стационарни станции за мониторинг на въздуха са сред малкото такива в страната.[11] Изградената система за наблюдение и контрол е единствената в България, която има възможност да разпознава отделните замърсители. Последствията и ефективните действия в резултат от това са твърде съмнителни. В периода от 1980 година до края на 1990-те години са създадени няколко защитени територии и осъществени проекти за опазване на биологичното разнообразие в района на Бургаските влажни зони. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води. Наред с други проекти, през 2010 година е изградена допълнителна пречиствателна станция в най-големия комплекс на града — Меден рудник, а други, по-малки квартали са свързани с централната канализационна система.[15][16][17] През 2012 година трябва да започне разширението на канализационната система в Меден рудник[18], изграждането на такава в квартал Горно Езерово[19], както и да заработи допълнителна система за мониторинг на въздуха и водата в пристанищния район.[20]

Тези мерки, в допълнение на изменението на икономическата структура на града, инвестициите на фирмите в този сектор и преминаването на ТЕЦ на „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“, „Хемусмарк“, „Победа“ и други производства към използване на газ през годините на прехода (намаляващо замърсяването на въздуха от съответните предприятия), водят до значителното подобряване на екологичното състояние на града и околността. Независимо от това днес, особено в кварталите Долно Езорово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Специализираните компетентни контролни органи, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция и общинската администрация в Бургас не предприемат истински ефективни действия за защита на обществения интерес в тази толкова важна област. Тези високи стойности се обясняват от "експерти", чрез конкретна метеорологична ситуация, в която вятърът пренася прахови частици във въздуха от близката рафинерия.[21] „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“ и други производители на мебели и нарастващият автомобилен трафик са днес сред най-големите източници на вредни емисии в града. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия се очаква и допълнително увеличаване на транзитния трафик, се планира извеждането на този трафик извън границите на града.[13][15][16][22]

През 2008 година в Бургас се провежда референдум „за“ или „против“ изграждането на Нефтопровода Бургас - Александруполис. 96,75% от взелите участие в референдума, или 49 552 души, се обявяват против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51,225 участвали при 188 774 души имащи право на глас) първият референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден.[23]

През 2010 година градската управа печели проект за интегрирано развитие на обществения транспорт, подкрепен от ЕС с 70 млн. евро.[24] Това предоставя възможност на общинския превозвач Бургасбус да обнови автобусния си парк, да бъде разширена и обновена действащата тролейбусна мрежа, да се обособят до 20 km велосипедни алеи, с което Бургас заема водеща роля в тази област в страната и ще е част от велоалея „Несебър-Поморие-Бургас-Созопол“.[25] През 2009 година Бургас се присъединява към така нареченото Споразумение на кметовете и през ноември 2011 година обявява намерението до 2020 година да намали енергийната консумация с 27%, да съкрати парниковите емисии с 25% и да увеличи употребата на възобновяеми източници с 26%.[26] През същата година, благодарение на ангажиментите за опазването на околната среда, Бургас е обявен от кампанията „Зелена България“ на Министерство на околната среда и водите за „Най-зеленият български град“ в категорията за градове с над 200 000 жители.[27]

Природа[редактиране | edit source]

Води[редактиране | edit source]

Бургаското езеро

На територията на Бургас текат реките Aйтоска, Русокастренска, Изворска и Чарлийска. Първите две се вливат в Бургаското езеро, Изворска в Мандренското езеро, а Чарлийска в Атанасовското езеро.[4] От трите езера, които ограждат града, Атанасовското е с най-високата соленост, последвано от Бургаското езеро. Мандренското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал.

Бургаско (остаряло Ваякойско) и Мандренското (остаряло Язеклийско) езеро са морски лимани. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. С отдръпването на морското равнище в края на късното Средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се заблатява от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатени площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими. След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 година. Прекопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по бежанския заем. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те[28] Днес Бургаското езеро е най-голямото българско езеро и заема площ от 27.6 km², а Мандренското — 10 km². Водният обем на двете езера е 19 и 11 милиона кубически метра.[4][29]

Част от защитената местност Узунгерен

Атанасовското езеро е естествена лагуна. Езерото е разделено на две (Северно и Южно Атанасовско езеро) в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централната градска част с квартал Сарафово, Летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че Северната част на езерото е обявена за поддържан резерват, носещ същото име, а Южната му част (бившата буферна зона към същия резерват) сега е защитена местност Бургаски солници, производството на сол от Черноморски солници не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от Античността.[29]

Южно от Мандренското езеро се простира Странджа планина. Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море. Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена местност, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос.[4][29]

В непосредствена близост до кварталите Ветрен и Банево са разположени Бургаските минерални извори. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите Камчия в Стара планина и Ясна поляна в Странджа планина, както и по-малки локални подземни водоизточници.[4]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Множеството защитени територии и природно уязвими зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, са обособени в така наречения проект Бургаски влажни зони. Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в Рамсарския списък за защита на влажни зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав пеликан, чапли (нощна, гривеста, малка бяла, голяма бяла и червена чапла) и корморани, голяма белочела гъска, червеногуша гъска, бял ангъч, саблеклюн и др.[29][30][31][32]

Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и къдроглавия пеликан, на тръстиковия блатар и на второ място (след Босфора) по концентрация на малкия креслив орел. По време на прелет е установяван и изключително световно застрашеният тънкоклюн свирец.[29][30][33][34]

В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. Там има документирани над 255 вида птици, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, етруската земеровка, а от 2010 година се наблюдават популации на розово фламинго.[29][33][35]

Защитени територии[редактиране | edit source]

Мандренското езеро през зимата

В землището на Бургас са обявени един природен резерват и няколко други защитени територии и защитени зони.[4] Поддържан резерват е Атанасовското[36] [37] езеро. То е обявено през 1980 година и след няколко разширения заема площ от 1002,3 хектара. През 1997 година най-западният край на Бургаското езеро с бреговата ивица с обща площ от 379 хектара, е обявен за защитена територия от типа защитена местност.[38]

Други защитени природни територии са: от 1989 година защитената местност Пода,[37] с площ от 100.7 хектара; от 1995 година защитената местност Ченгене скеле, с площ от 191.19 хектара[39]; местността Корията с площ от 11,6 хектара от 1995 година е защитена, през 2005 година е обявена за защитена местността Узунгерен[37], а през 2007 година местността Бургаски солници.[40] - бившата Буферна зона на поддържан резерват Атанасовско езеро. Като място със защитен статут е обявената през 1995 година за природна забележителност, с обща площ от 73,6 хектара местност Водениците. Южно от Бургас е разположен най-голямата българска защитена територия - природен парк, парк Странджа.[4][29]

Освен гореизброените защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии), в община Бургас се намират и няколко защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 (обявени съгласно Закона за биологичното разнообразие): Атанасовско езеро, Бургаско езеро, Бакарлъка, Залив Ченгене скеле и Мандра-Пода.

В някои от защитените територии и зони се изпълняват международни природозащитни проекти, а с влизането на България в ЕС, части от тях влизат в европейската екологична мрежа Натура 2000. Въпреки това, контролът по спазването на природозащитните режими в района на Бургаските влажни зони е нищожен и далеч не е на необходимото ниво. Липсва така нужната подвижна охрана, която ефективно да противодейства на нерегламентирания лов и риболов (особено през зимните месеци).

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Днешното име на града произлиза от латинската дума Burgus/Бургос — кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен бург, който бил положен в района на днешното Бургаско пристанище. Византийският поет Мануел Фил споменава Бургас като Пиргос в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото пиргос и латинското бургос са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него „пюргос“ означава на тракийски „укрепление от дебели дървени греди“. Сходен произход има името на испанския град Бургос.[41][42]

Чак до края на 19 век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като Порос и Форос. През 19 век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.[43][44]

Друга версия казва, че името на града е наследство от името на Кан Буртаз - 683-633 г, П.Н.Е. Град с такова име има във Волжка България през 13 век.

История на града[редактиране | edit source]

Първи и тракийски поселения[редактиране | edit source]

В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от каменно-медната до късната бронзова епоха.[45] В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датирани към епохата на ранния халколит. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказкия регион. Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море като „…кръстопът на най-древните цивилизации…“.[46][47][48][49][50]

Сред първите жители на региона са траките, които около 6 век пр.н.е. създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градове Аполония, Месемврия, Анхиало. От 6 до 2 век пр. Хр. тракийско селище, вероятно емпорион (пазар) на Аполония съществува и в района на „Сладки кладенци“, на територията на днешния квартал Победа. Селището е разполагало с пристанище и водопровод. На хълма Шилото в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която защитавала близките медни рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на Филип II Македонски на нейно място се е намирало светилището на Аполон Карнесос (Пречистия Аполон), важна част от съществувала редица светилища на този бог, изградена северно от Аполония. Турсис е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на 2 век пр. Хр.[45] Поради активното строителство в по-късни епохи, не са запазени останките от античното селище в местността „Сладки кладенци“. Въпреки това наличието на пристанище, пазарно средище и археологически находки дават основание на историка Иван Карайотов да локализира Пристанището на тракийските царе на територията на Бургас.[51] Археологически проучвания на по-късните минерални бани Акве Калиде също доказват тракийски селища и най-почитаното „светилище на Трите нимфи“.[45][48] По времето на шах Дарий I тракийските селища в района на Бургас са под персийска власт, но след отблъскването на персийската инвазия и основаването на Одриското царство те отново са тракийски.[50][52]

Наред с изброените селища Бургас е смятан най-вече за приемник на Деултум, Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някои автори и на Скафида и Русокастрон. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като двублатие. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар Котис I. Значението на близките градове Аполония и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях, а до 340 година пр. Хр. регионът е превзет от македонския цар Филип II.[48][49][52][43]

Развитие от римско време до средновековието[редактиране | edit source]

Монета на император Александър Север, сечена в Деултум

След превземането на Южното Черноморие от римския пълководец Луций през 72 пр.н.е император Веспасиан основава източно от тракийското селище Девелт или Дебелт едноименната колония Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium) за ветерани на VIII Августовски легион, която се разраства до важен център на провинция Хемимонтус. Там са се срещали едно североизточно разклонение на римския път Виа Милитарис и крайбрежният Черноморски път Виа Понтика. Заедно с Деултум през римско време се развиват и минералните бани при Акве Калиде, посещавани в следващите векове от множество императори и царе. В центъра на Бургас римските следи са документирани чрез множеството намерени монети от 1 до 4 век, а южно от днешната Централна гара се намират останките на римско статио.[45]

В края на 1 век, по времето на римския император Антонин Пий на полуостров Порос/Форос край днешния квартал Крайморие са построени двойната крепост Бургос или Порос и пътна станция (statio milliaria) с пристанище. Те са охранявали подстъпите към крепостите Деултум и Скафида, както и Виа Понтика. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепост, останките на манастир от 13-и век и древно селище в близост до тях, датиращо от късната античност (V век след Христа). Според някои автори споменатите в историческите извори Порос и Пиргос са една и съща крепост. Крепостта на п-в Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Отделни автори смятат, че селището е наследник на античната пътна станция, спомената като Пудизо в Певтингеровата карта.[53] Не се знае дали Деултум и крепостта на Форос са превзети и разрушени както Акве Калиде и целия регион по времето на готските нашествия през втората половина на 260-те години.[48][43][54] През 376 година изворите споменават отново Деултум, край който готите разбиват елитна римска военна част.[55]

Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на Източната Римска империя (по-късно Византия), а по времето на Юстиниан I (527-565) около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 година кан Тервел разбива източно от Акве Калиде в Битката при Анхиало византийските войски начело с Юстиниан II, а имперските бани и Деултум влизат за първи път в границата на България. При кан Крум областта Загоре влиза трайно в пределите на България, а при неговия наследник Омуртаг от бреговете на Бургаското езеро до река Марица се изгражда граничният вал Еркесия. Според едно от преданията през 863 година кан Борис I приема тайно християнството при Деултум (виж Покръстване на България). Тази теория се подкрепя и от археологически находки от 2005 година, когато до днешното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век. Борис изоставя стария си титул и приема славянската титла княз, а заедно с това получава името на кръстника си — византийския император Михаил III.[48][43]

От около 970 година регионът е отново под византийска власт, като през 1093 година император Алексий I Комнин разполага в Термополис, средновековния наследник на Акве Калиде, отряд за отбрана на източните старопланински проходи. В следващото столетие Бургаският регион е оспорван от Българската и Византийската империя. През 1206 година латинците, предвождани от Хенри Фландърски, брат на Балдуин Фландърски, превземат и опожаряват Термополис. През 1270 година крепостта Порос е спомената в документ на константинополския патриарх[54], а през 1304 южно от нея се състои Битката при Скафида, при която цар Тодор Светослав превзема Южното Черноморие. През 1332 година Иван-Александър побеждава император Андроник III Палеолог западно от днешния Бургас в последната голяма битка между Българското царство и Византия — Битката при Русокастро. В началото на 13 век регионът е опустошен от Каталанската компания.[48][43]

Под османска власт и първо писмено споменаване[редактиране | edit source]

Деултум, Скафида и Порос са завладени от османските турци, начело със султан Мурад I през 1367/1368 година, но превзети по-късно от Амадей VI Савойски, който ги предоставя на Византия.[44] В началото на 1453 година, малко преди падането на Константинопол те, заедно с други градове по Южното Черноморие, са последните български територии, които падат под османско владичество. Деултум е окончателно разрушен и не може да се възстанови пред следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а първият турски султан Сюлейман I (1520-1566) заповядва изграждането на нова баня (хамам) върху полуразрушените римски басейни. При Порос, който става част от Анхиалската кааза, султан Баязид II изгражда за нуждите на султанския двор чифлик, а за корабоплаването — фар.[44][56]

Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър (дефтер) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (искеле-и Пиргос)[57], което е част от вакъфа на Искендер паша и се намира в Айтоската кааза (околия), където е до вилаетската реформа от 1864 година.[44] През 1639 и 1646/47 отново е споменато пристанището.[58] Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на османския флот.[48] Сладководна вода се пренасяла с каруци или на гръб от близки извори и съхранявала в големи съдове в близост до пристанището.[54]

Бургаския залив на морската карта на Никола Витсен от 1697 г. Бургас е отбелязан като Pier kus sive Pergas

Едно от първите писмени сведения за града през този период оставя османският пътешественик Хаджи Калфа, посетил града в средата на 16 век и го отбелязал с името Бургас. В периода след Битката при Лепанто през 1571 година Пиргос е важен корабостроителен център.[44] Пътешественикът Евлия Челеби споменава през 1656 година за две пристанища в селището: едно при Порос за големите и другото при Пиргос, в района на днешното пристанище, за по-малките кораби.[48][43] Както османският хронист Хаджи Али пише в своя походен дневник (Fethname-i Kamaniçe), султан Мехмед IV посещава през 1672/73 година Термополис на път за Полша (виж Полско-турска война (1672-1676)). През 1673 година една част от арменците, депортирани от района на бойните действия, се заселват в Бургас. Те са посетени две години по-късно от арменския архиепископ Мардирос Кримечи, оставил кратко описание на града.[48][43]

В средата на 17 век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. Лафит-Клаве, който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и определя първи името на залива като Бургаски, със забележката, че преди това е известен като Порос. Езерото западно от града той нарича Бургаско, а неговата река-отток Бургаска.[59] Няколко западни дипломати, между които Венцел Едлер фон Брогнард (1786)[60] и Шарл дьо Пейсонел (1787)[61] описват Бургас в този период като касаба (малък град) с 1100–1200 къщи и като важен търговски център и място за претоварване на селскостопански продукти от източната част на Тракия. Бургас е по това време център на крайбрежието от Ахтопол до Гюзекен и разполага с Бургаското киле — собствена мерна единица за измерване на зърно.[62]

С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следващите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища постепенно се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват.

Бургас и залива на карта от 1832 г.

Между 1854 и 1864 Бургас е част от Анхиалската кааза в Силистренския санджак. По време на Танзимата (1840-1864) се обособява самостоятелна кааза с център Бургас в Сливенския санджак. За целта към каза Пиргос се прехвърлят селищата от Ахиалската и Русокастренска кааза. Като административен център Бургас се управлява от каймакам, към който според Закона за вилаетите се създава и околийски съвет, в заседанията на който според Хатихумаюна участват и немюсюлманските общности, включително и българи. Този административен статут се запазва до Освобождението.[63]

По време на борбата за българска църковна и държавна независимост през 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за освобождението на България, през града минават важни канали за комуникация и пренос на оръжие на Вътрешната революционна организация, а революционерите Васил Левски и Панайот Хитов на няколко пъти посещават града.[64]

Главно пристанище на Източна Румелия и Съединението[редактиране | edit source]

ул. Александровска - 1906 г.
ул. Александровска днес

По време на Руско–турската война от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезко население, сред което и това на Бургас. Последните 2000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на Одринското примирие Бургас остава извън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от Несебър. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета са подложени жителите на Карнобат и Българово. Бургас е спасен благодарение на Руфат Ефенди, османския комендант на Бургаското пристанище.[65][66]

На 6 февруари 1878 година, „летящ отряд“ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище, като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници, освобождава Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани. За първи кмет на освободения град е назначен Нико Попов. На бургаския бряг руските войски изграждат в следващите месеци военна болница, която е под ръководството на Александра Лермонтова и остават в града до средата на 1879 година.[65][66]

С изпълнението на Берлинския договор от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османската провинция Източна Румелия. По силата на договора в града се завръща и част от турското население.[65][67] Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът е важен търговски център и единственото голямо пристанище на Източна Румелия, а икономическото развитие привлича бежанци от Източна Тракия и Странджа планина — територии, които остават под османска власт.[68] През 1880 година е открито читалище Пробуда, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза Бургаски вестник - първият бургаски седмичник.[69]

Градът остава османски до септември 1885 година, когато след военен преврат Източна Румелия се съединява с Княжество България. Съединението на България е посрещнато с неодобрението на Русия и е срещу интересите й да контролира Балканите. В последвалата Сръбско-българска война взимат участие и граждани от Бургас.[68] Въпреки че Букурещки договор от 19 февруари 1886 година възстановява статуквото, руският цар Александър III. не е удовлетворен и отказва да признае Александър Батенберг за владетел на Обединена България.[70][71] Така в следващите месеци и години руската дипломация организира и подпомага организирането на заговори срещу България. Турското правителство от своя страна иска като предварително условие за нормализиране на отношенията, поставянето на бургаското пристанище под турска администрация, което е отхвърлено от българския княз.[72][73]

В началото на май 1886 година е осуетен заговор в Бургас под ръководството на руския офицер Николай Набоков срещу Александър Батенберг, който е на посещение в града. След разкритието заговорниците успяват да се укрият в руското представителство в града и да избягат ненаказани.[70][71] Въпреки че проруските политически групи в страната (цанковисти и лъжесъединисти) успяват през август да отвлекат Александър Батенберг в Русия, с помощта на Стефан Стамболов и румелийската войска, той успява да се върне отново на трона. През октомври същата година в Бургас избухва отново под ръководството на Набоков военен бунт, подкрепен от руски военен кораб. За смазването на бунта Стамболов изпраща Коста Паница, който с помощта на Айтоския отряд успява да сложи край на русофилските заговори срещу Съединението в Бургас.[70][73][74][75]

Икономически възход и бежански лагер на България[редактиране | edit source]

Еркесията, Бургас и региона южно от него през 1903 година

След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове.[76] Развитието намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което променя неговия ориенталски облик. Още през 1881 година е изградена градската библиотека, през 1891 Морската градина и през 1897 катедралата Св. св. Кирил и Методий. 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 на Печатница Братя Велчеви. На 27 май 1890 година княз Александър I Батенберг тържествено открива в Бургас жп линията Бургас — Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се създават 151 индустриални предприятия, между които Фабрика за захарни изделия и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите Български Мелници на Иван Хаджипетров, сапунената фабрика Камбана, Фабрика за рибни консерви и др.[77]

Със създаването на Българската екзархия през 1870 година Българската православна църква успява да възстанови своята независимост, но няколко градове на западния бряг на Черно море остават под управлението на Цариградската патриаршия. През 1900 година Цариградската патриаршия предава последните църкви и манастири, но това не навсякъде става мирно. През 1905 година след дълги протести манастирът „Света Анастасия“ е предаден на българската патриаршия. Преди този акт игуменът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение и протести в Бургас и само намесата на жандармерията предпазва гръцкото население от погроми.[77][78]

След Съединението за десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 година градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.[79] Още на 29 януари 1895 година бежанци от Македония създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина, в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на него и по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество Странджа.[79] През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас.[79] На 2 септември 1902 година двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество. В Бургас се основават и Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество Менча Кърничева, Македонският младежки сговор Пелистер и други организации. Като организационен център на бежанците по това време служи Минковият хан, разположен на днешната улица „Фердинандова“ № 63.[77]

През 1906 година действията на гръцките андарти в Македония водят до безредици и погроми срещу гръцкото население в пренаселения с бежанци град и регион. В Бургас гръцката църква и училище са отчуждени, а гръцкото население емигрира през следващите години основно в Константинопол. През 1906 г. създадената година по-рано Търговска гимназия се премества в бившите помещения на гръцкото училище. По това време в града работят още по едно арменско, турско и френско частно училище.[68][77]

От Балканската до Втората световна война[редактиране | edit source]

Бургас през 1926 г.

При избухването на Балканската война в Бургас от 65 доброволци е сформирана Първа рота на 12-а Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение[80] под ръководството на Луи Айер.[81] На 18 октомври 1912 година градът е обстрелван от османския флот, който изгражда в Бургаския залив морска блокада. Блокадата е снета на 8 ноември през същата година.[82]

След загубената Междусъюзническа война и след загубата на Първата световна война броят на бежанците в Бургас отново нараства, като по непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства, като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.[79] Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923-25 година и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.[83]

През 1918 година Цистерцианския орден, който се грижи за бежанците в Бургас, отваря девически интернат в града. Въпреки тежкото икономическо състояние на бежанците започва икономически подем в града. През 1920 година Бургас наброява около 21 000 души и е отново главното българско пристанище за износ на зърно и български продукти, а до средата на 1930-те изпреварва Варненското и при вноса.[84] През 1922 година швейцарското дружество AG für Handel und Industriewerte получава 25-годишна концесия за индустриален добив на сол в Атанасовското езеро.[85] Две години по-късно, през 1924 година в Бургас е открита с Девеко (днес ХемусМарк АД) единствената фабрика за моливи в Югоизточна Европа, а година по-късно отваря врати Държавното механотехническо училище.[86]

През зимата на 1928/29 година Бургаският залив замръзва, което позволява в края на януари и началото на февруари 1929 преминаването от Бургас до остров Света Анастасия с файтони.[87] Няколко години по-късно, през 1934 година жителите на града наброяват 34 260 души.[88]

Съветска окупация и комунистическо управление[редактиране | edit source]

На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от Съветски войски, които завземат бургаското летище и пристанище, а представители на царската власт биват екзекутирани.[89][90] Сред жертвите на последвалите два състава на Народния съд в Бургас се отличават представителите на всички богати и състоятелни бургаски фамилии, бургаската интелигенция и членове на Бургаската адвокатска колегия.[90] По това време в града работят заедно с Бургаските минерални бани шест частни бани и една общинска морска баня. След края на Втората световна война еврейската организация Хагана организира корабни конвои за преживелите Холокоста, които отплават от Бургас в посока Палестина. С тези конвои се изселва и еврейското население на Бургас.[91] В следващите години комунистическото управление на БКП национализира над 160 фабрики и частни предприятия, баните, магазините, а неспособността на комунистите да ги управляват води до недостиг на храна, дрехи, топливо и друго продоволствие. Затварят се народният университет, синагогата, немската и италианската гимназия.[92] Тоталната национализация нарушава естествения ритъм на стопанското развитие в Бургас, а политическите репресии продължават и след това.[90]

През 1950-те и 1960-те са построени заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия, най-голям от които е Нефто-химически комбинат.[93] Индустриализацията води до допълнителен прираст на населението и през 1960-те отново е отворена немската гимназия.[92] Между 1970 и 1973 година архитектурното студио ИПП Главпроект изработва нов план за развитие и разширение на града по „социалистическия модел“. През следващите години по него са изградени жилищните комплекси Изгрев, Зорница, Славейков и Меден рудник, където и днес доминират сгради от този период. В комплекс Славейков през 1980 година е построен с 52 входа и 482 м най-дългият жилищен блок в България и удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на Краснодар. Друга емблематична сграда от този период е жилищният блок 77 в квартал Лазур, известен в Бургас като Краставицата.[4]

През 1976 година към Бургас е присъединено селото Меден рудник, като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия комплекс. На 9 септември 1982 година Тайната армия за освобождение на Армения извършва атентат в Бургас срещу Бора Сюелкан, турски генерален консул в града, и убива неговото административно аташе. Населението на Бургас към 4 декември 1985 година по данни на НСИ е 182 338 жители. От 1987 до 1991 година към Бургас са присъединени други пет общински села.[94] Те са различно отдалечени от центъра на Бургас, причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток.

Развитие в посткомунизма[редактиране | edit source]

Част от кварталите на Бургас (2011)

След падането на комунизма през 1989 година настъпва промяна на архитектурата и облика на града. Въпреки това архитектурата на Бургас, особено в периферията, е белязана от разширяването на града по време на комунистическата епоха, когато бившите бежански лагери са трансформирани в модерни жилищни комплекси, а в по-младите квартали все още могат да се срещнат така наречените Шаронски къщи. През зимата на 1996/97 година в Бургас, както в цялата страна се организират и провеждат протести срещу правителството на Жан Виденов и хиперинфлацията.[95] През 1998 година пристанищният град става седалище на едно от петте административни съдилища.[96]

На 28 февруари 2008 година бургаският общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915 — 1922 година.[97] През декември същата година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път.[98]

През пролетта на 2010 година дъжд и усиленото снеготопене са причина за наводнение на кварталите Победа, Долно Езерово и Меден рудник.[99]

През 2011 година Бургас печели приза Най-добър град за живеене в България, както и Най-зеленият български град. През 2013 година Бургас за втори път печели приза Най-добър град за живеене в България.

Бъдещо развитие[редактиране | edit source]

Бъдещото развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата. В този контекст се дискутира проектът Супер Бургас. През следващите години трябва да се реализират също проекти за обществен велосипеден транспорт, за извеждането на тежкия трафик от централната част на града, за възстановяването на остров Света Анастасия и мостика, както и за рехабилитирането на историческия център. Предвидено е изграждането на два нови парка в комплекс Меден рудник, нови спортни игрища в квартал Долно Езерово и в Борисовата градина и нов спортен комплекс на открито в Меден рудник, който ще е най-големият в града. През 2012 година в Бургас трябва да бъдат открити още два мола, спортен тенис комплекс и нова индустриална зона.[100]

Население[редактиране | edit source]

Прираст на населението[редактиране | edit source]

Със своите над 200 000 жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Но според данните на НСИ към 1 януари 2009 година Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 година. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация. Въпреки това за периода между двете преброявания през 2001 и 2011 година Бургас е един от четирите областни градове, които имат положителен прираст на населението.[101]

На 12 ноември 1987 година са присъединени 4 села — Горно Езерово[102], Лозово, Крайморие и Сарафово.[103] През 1991 година е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души.[104] С решение на Министерски съвет през 2009 година се одобрява решението на общинския съвет в Бургас за присъединяване на общинските села Банево и Ветрен като квартали на града.[105] Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово, Крайморие, Меден рудник са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13).

В следната таблица са посочени данните за населението на Бургас за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).

Година Жители
1878 ² 2.950[106]
1892 ² 5.000[107]
1900 ¹ 10.703[108]
1906 ² 15.000[109]
1920 ¹ 21.170[88]
Година Жители
1946 ¹ 44.440[48][88]
1956 ¹ 79.091[110]
1965 ¹ 106.115[48][88][111]
1975 ¹ 148 662[88]
1985 ¹ 182.338[112]
Година Жители
1992 ¹ 195 686[113]
1999 ³ 225 455[114]
2008 ³ 214 162[115]
2009 ³ 218 483[116]
2011 ³ 219 098[117]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Според първото преброяване, проведено в България след влизането на страната в ЕС през 2011 година, за първи път запитващите имат възможност да отговорят доброволно на въпросите за етническа и религиозна принадлежност, както и за майчин език. Така в Бургас на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 181 116 души, 171 898 от тях се определят като българи, 3800 като турци, 1330 като роми и 666 посочват, че имат друга етническа принадлежност (немска, руска или друга).[118]

Страхувайки се от широката дискриминация спрямо ромите, те предпочитат често да посочват етническа принадлежност към мнозинството на местното население. По този начин те влияят върху броя на турците и по-малко върху този на българите в Бургас.[119] От данните също не може да се определи действителният брой на арменците.

Религия[редактиране | edit source]

В Бургас се намира архиерейско наместничество на Сливенската епархия. Бургаската духовна околия е с център гр. Бургас. Архиерейски наместник в Бургас е ставрофорен иконом Борис Игнатов.

Най-голямата религиозна общност е тази на българските православни християни, следвана от мюсюлманската, като Бургас е единственият голям български град, в който тази общност няма собствен храм. Други религиозни общности в града са българските католици и православните арменци, както и евангелистите.

Храмове и манастири[редактиране | edit source]

Православният храм „Св. св. Кирил и Методий“

Катедралният храм „Свети Кирил и Методий“ е най-старата българска църква в града и носи името на славянските равноапостоли свети свети Кирил и Методий. Тя е разположена в централната градска част на едноименния площад.[120] Построена е в периода 1897-1907 година по проект на работилия в града италиански архитект Рикардо Тоскани.[121] Тя се различава от изградените по времето на българското Възраждане църкви и отличава от тези, строени през първите години след Освобождението. Храмът е трикорабна кръстовидна църква, тип базилика и построена по оста изток-запад, типична за католическите църкви. Централната апсида с олтара и богато украсеният иконостас се намират в източната част на църквата. Наосът разделя вътрешността на катедралата на три кораба чрез пет двойки, носещи мраморни колони. Над главния кораб на църквата е изграден централният и най-голям купол; над двата странични кораба са изградени други четири по-малки куполи. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. Нартексът в западната част на храма е по-висок от централния кораб. Централният вход е от западната фасада, като други по-малки входове при северната и южната страна са отворени само при специални церемонии. При изграждането на храма взимат участие и майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Катедралата е изографисана от художниците Гюдженов и Кожухаров, изографисали и софийския Храм-паметник „Свети Александър Невски“.[122]

Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ (накратко Света Богородица) е най-старата православна църква в Бургас. Негов предшественик, изграден в началото на 17 век, е разрушен по време на Руско-турската война (1828-1829). Със завръщането на християнското население след 1840 година, в тогавашната гръцка махала е изграден сегашният храм. До църквата се построява и гръцкото училище, наследник на което е днешният Икономически техникум. Богослужението на гръцки език продължава до 1906 година, когато българското население изземва църквата в отговор на подобни събития в Гърция. Църквата впоследствие е конфискувана, поставена под управлението на Българската православна църква и преименувана от „Успение на Пресвета Богородица“ в „Преображение Господне“. В църквата се съхраняват икони, изографисани от монаси в Света гора. През 1927-28 година са построени двете кули на храма и в едната са поставени три камбани. След Втората световна война църквата е обявена за паметник на културата. На 16 март 1952 година църковното настоятелство връща старото име на храма, а от ноември 1957 до края на 1958 година храмът е изцяло изографисан от художника Николай Ростовцев.[58][123]

Строителството на православния храм „Свети Иван Рилски“ е тясно свързано с разширяването на града след Освобождението и последвалия поток от бежанци след Балканските войни (1912-13). През 1913 година Александър Георгиев Коджакафалията завещава земи в района на днешния квартал Братя Миладинови на бедни и безимотни жители на града, както и средства за построяването на къщи и храм.[124] Година по-късно започва неговият строеж. Комитетът по построяването на храма получава и големи парични помощи от Съюза на запасните подофицери, както и от други дарители и бургаски църкви. На 1 април 1934 година е тържествено открит новият храм, носещ името на Иван Рилски. През 1951 година старата дървена камбанария е заместена с нова, която днес се намира вляво от входа на храма. В камбанарията са окачени четири различни по големина камбани, тежащи 100, 60 и две по 40 килограма. Иконостасът на храма е изработен още по време на градежа. Той е висок 3 метра и дълъг 11,5 метра. За изписване на иконостасните икони е избран Николай Кожухаров, участващ със седем икони. На 1 ноември 1973 година при освещаване на храма в Свeтия престол се поставени части от мощите на Св. Мъченик Вакх.[125]

През 1673 година е спомената първата арменска апостолическа църква, построена от арменската общност с подкрепата на българите в града и носила името „Сурп Степанос“. Тя е била преустройвана няколкократно, за последно през 1853 година, откогато носи и днешното си име „Сурп Хач“ (на бълг. Свети кръст). С преустройството е изградена камбанария, а фасадите са облицовани с плочи. Църквата е еднокорабна, еднопространствена и носи основните белезите на арменската църковна архитектура. Външният архитектурен образ не дава точна представа за първоначалната сграда. Църквата е призната за паметник на културата,[126][127] а на западната страна на църквата през 1990 година е издигнат Паметник на геноцида над арменския народ в Османската империя, изработен от Хари Арабян.[128]

Други храмове в града са българските православни църкви „Св. Троица“, „Св. Атанасий“, „Cвети Пимен Зографски“[129], римокатолическа църква „Дева Мария Богородица“ и източна католическа църква „Свето Успение Богородично“. Манастирът „Света Анастасия“ е последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие; манастирът „Света Богородица“ е разположен между кварталите Горно Езерово и Меден рудник, а манастирът „Свети Атанас“ се намира в ж.к. Изгрев.

Политика[редактиране | edit source]

Кметове от 1990 г.[редактиране | edit source]

Димитър Николов, кмет на Бургас от 2007 г.

След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември Никола Александров. Той остава в длъжност до септември 1990 година, когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си през май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран Продан Проданов от листата на Съюза на демократичните сили. Неговият мандат, който свършва през ноември 1995, се запомня с политическата конфронтация с бившите комунисти и централната власт, както и с бюджетния дефицит на община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, Йоан Костадинов.[130]

Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и е един от най-дълго управлявалите кметове на България. На изборите за местен парламент през 2007 година Костадинов се явява като независим кандидат, подкрепен от Съюза на тракийските дружества в България, но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия Димитър Николов във втори тур, където успява да победи кандидата на националистите Валери Симеонов.[130] На местните избори на 23 октомври 2011 година Димитър Николов спечели втори мандат още на първи тур със 70,86 на сто от гласоподавателите. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.[131]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Според „Закона за местното управление и местната администрация“ управлението на Община Бургас е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 51 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на Община Бургас. Общинските съветници и кметът имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на Общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от Общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 53,4%, е следното:[132]

Общински съвет (2011-)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 46,90% 44.255 28
Национален фронт за спасение на България 11,64% 10.979 7
Българска социалистическа партия 10,12% 9.552 6
Съюз на демократичните сили 4,16% 3.922 2
Средна европейска класа 2,91% 2.748 2
Движение за права и свободи 2,54% 2.401 2
ЛИДЕР 2,52% 2.376 2
Движение за социален хуманизъм 2,04% 1,925 1
Атака 2,00% 1.888 1

Герб и знаме[редактиране | edit source]

Знамето с герба на Бургас

Гербът на Бургас съчетава на син щит някои исторически факти за града. Така изобразеният лъв символизира смелостта на хората, които са се заселили в това трудно за живеене място, а рибната му опашка — изобилието на риба. Лъвът държи в ръцете си кула, като символ на кулата, от която произлиза името на Бургас. Над синия щит са изобразени две каравели, които символизират Бургас като старо и едно от най-важните пристанища на Черноморското крайбрежие.[133]

Цветовете на знамето на Бургас са синьо и бяло.

Чуждестранни консулства, членство в международни организации[редактиране | edit source]

В Бургас се намира генерално консулство на Турция и почетните консулства на Беларус, Грузия[134], Индия, Румъния, Русия и Украйна. През 2004 година в града е открит Черноморският граничен координационен и информационен център, който осъществява сътрудничество между органите за гранична охрана на държавите от Черноморския басейн по отношение на граничния контрол.[135]

Бургас е член в 12 международни организации, между които Конвент на кметовете, Eurocities, ICLEI и BALCINET.[136] Градът има свое представителство и в Брюксел.[137]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бургас е побратимен град със следните градове[138]:

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Икономическа характеристика[редактиране | edit source]

„Лукойл-Нефтохим“ - Бургас
Пясъчната коса Кумлука погледната от запад с кварталите Победа и Акациите, както и индустриалната зона „Юг“ (промишлените зони Победа и ЮГ) с част от пристанищния комплекс

Бургас днес е един от важните икономически и индустриални центрове на България. Градът, наред със София, е един от основните елементи в България на бъдещата опорна европейска транспортна мрежа (TEN-T) на ЕС, която включва изграждането на жп и шосейна инфраструктура и развитието на Пристанище Бургас.[139][140][141] Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия,[142] той се отличава с високо ниво на индустриализация. Структурата на икономиката е доминирана от търговията, промишленост (хранително-вкусова, нефтопреработвателната, дървопреработвателната и машиностроене), услуги, туризъм и транспорт. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Пловдив.[4]

Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателната промишленост. 80 процента от българския риболов се извършва от бургаски фирми.[143] В ареала на бургаското пристанище са построени за тази цел едни от най-големите хладилни складове в България.[144][145] Консервната фабрика Славянка, Черноморски Риболов и Atlantic Group са от по-големите представители на рибопреработвателния бранш. Други по-големи фирми от хранително-вкусовата промишленост са производителят на захарни изделия Победа АД, производителите на хляб и хлебни изделия Бургас хляб и Хляб и хлебни изделия, Бургаско пиво и Феста Холдинг.[4]

След вълната на национализация в края на 1940-те, довела до затварянето на фабрики и въвеждането на плановата икономика от средатa на 1950-те, в Бургас се изграждат предимно заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия. От по-големите фирми в този сектор са ХемусМарк и Нефтохомическия комбинат (НХК).[4] ХемусМарк е наследник на фабриката за моливи Девеко, създадена през 1924 година и станала от 1937 година придворен доставчик. През 2007 година ХемусМарк АД е закупена от Кох-и-ноор, бургаското дружество е поставено под управлението на софийския клон на чешката компания, а производството в Бургас преустановено.[146] С капацитет за обработка 176 800 барела петрол на ден, построеният през 1964 година НХК (днес Лукойл Нефтохим Бургас) е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа.[147] От 1999 тя принадлежи на руската компания Лукойл,[148] която в края на януари 2012 година обяви допълнителни инвестиции до 2015 година в размер 1,5 млд. щатски долара и създаването на 3000 нови работни места.[149][150]

В Бургас е седалището на производителя на стомана, стоманени елементи и стоманени ребра Промет АД. Стоманодобивният завод има капацитет от 0,8 милиона тона годишно.[151] По-големите компании в машиностроенето включват: Булярд — Корабостроителна индустрия, Бургаски корабостроителници, Кораборемонтен завод Бургас, производителя на товарни вагони Трансвагон[152][153], Елкабел и др. Фирми от дървообработващата промишленост са Кроношпан, Детелина и Дограма, които обработват дървесина от близките Стара и Странджа планина.[4] Строителството не е сред основните сектори на Бургас. Въпреки това седалищата на някои от по-големите български фирми в този бранш: Понс Холдинг, Трансстрой — Бургас АД и Евробилдинг Инженеринг, се намират в града.

Част от промишлеността е съсредоточена в следните индустриалните зони:

  • Промишлена зона — Север (728 хектара)
  • Промишлена зона — к-с Меден рудник (260 хектара)
  • Промишлена зона — кв. Победа (200 хектара)
  • Промишлена зона — Юг (371 хектара)
  • Промишлена зона — кв. Долно Езерово (100 хектара)
  • Промишлена зона — кв. Сарафово (50 хектара)

Планирано е изграждането и на няколко големи индустриални зони, в които да се привлекат международни и фирми от „зелената икономика“.[154] Инвестиционни намерения на австрийската Voestalpine с обем до пет милиарда евро, са замразени от началото на икономическата криза през 2009 година.[155] Като допълнение към индустриалните зони се изгражда интермодален терминал, който ще е част от интегрираната транспортна мрежа на ЕС.[156] С изграждането на „Супер Бургас“ ще бъде изграден и първият за страната интермодален пътнически терминал. [157]

Търговията в града е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всички национални търговски вериги. Голяма промяна в развитието на градския пейзаж и на градската среда с дългосрочни последици за качеството на живот оказва разширението на града в източна посока и изграждането на търговски центрове от нов тип (мол) като Бургас Плаза, Galleria Burgas и Strand в тази част на града. Наред с тях в централната градска част продължават да функционират няколкоетажни търговски центрове като Трия, Пиргос и Безистена. Свободна безмитна зона в Бургас е единствената на българското Черноморие. През 2010 година е открит с площ от 16 дка един от най-модерните пазари на плодове и зеленчуци в България, като покритите площи са 3.5 дка и са построени според стандарти на ЕС.[158]

В Бургаските езера се добива сол от праисторически времена. Днес той е единственият регион в България, където се добива морска сол. В близост до Бургас се намира един от най-големите винарски региони в страната[159], солници, мини за медна и желязна руда, за кафяви въглища и златни мини.

В последните години в Бургас се развиват културният[160] и фестивалният туризъм и градът изпреварва като туристическа дестинация Варна.[161] Според Euromonitor International градът е посетен през 2009 година от около 1,71 млн[162], а през 2010 година от около 1,54 млн туристи.[163][164]

Транспорт[редактиране | edit source]

Воден транспорт[редактиране | edit source]

Централната градска част с Терминал Бургас-Изток на преден план. На заден план Нефтеното пристанище (д.) и Военноморска база Бургас (л.)

Пристанище Бургас, с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12.3 метра, е второто по големина пристанище в България. Пристанищен район Бургас в миналото е обработвал 60 % от товарите по море.[165] , но в последните години Пристанище Варна обработва над 50 % от всички товари (морски и речни).

Пристанищният комплекс в Бургас е разделен на три: Пристанище Бургас, Рибно пристанище и Нефтено пристанище (или пристанище Росенец, което е разположено на юг от града в залива Ченгеле скеле). Пристанище Бургас е разделено на няколко терминала, като там са разположени също контейнерен терминал, Бургаските корабостроителници и Кораборемонтният завод. Пристанищата на последните два, както и пристанището на фирма Трансстрой, са със специален режим на работа.[166]

Други по-малки пристанища има в кварталите Сарафово и Крайморие, както и в така нареченото Рибарско селище в местността Ченгене скеле, което е най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие и осигурява укритие при лошо време на повече от 1 000 рибарски лодки.[167] Предвижда се изграждането на рибарско пристанище и рибна борса в квартал Сарафово.[168]

Южно от Бургас се намира Военноморска база Бургас, в която е разположен част от Българския военноморски флот.

Въздушен[редактиране | edit source]

Летище Бургас е отворено за гражданската авиация през 1947 година, когато на 29 юни е открита първата редовна въздушна линия между София и Бургас. Тази дата се счита и за рождената дата на българската гражданска авиация. Полетът с номер LZUNL r е осъществен с Junkers Ju 52/3m и летателен екипаж на Дирекция Въздушни съобщения — пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п с полетен номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Между 1962 и 1963 година се изгражда стоманенобетонна писта с дължина 2600 метра, която между 1977 и 1979 година е удължена на 3200 м. Преди отдаването на концесия през 2010 година, Летище Бургас заема площ от 2600 дкa. Сградите за вътрешните линии и терминал изпращащи са изградени през 1974 година, а терминал пристигащи — през 1992. През 2011 година стартира ново разширение и изграждане на нов терминал.

Летището се изполва също от българските ВВС и авиацията на НАТО.

Автомобилен[редактиране | edit source]

Бургас разполага с добра шосейна инфраструктура, като през града преминават важни транзитни пътища. Той е начална точка на паневропейски транспортен коридор 8[169], който свързва Черно и Адриатическо море и на републиканския път I-6, който свърва Бургас през София с македонската граница. Градът е изходен пункт на строящите се автомагистрали Тракия и Черно море и разпределителен пункт на туристическия поток на Южното Черноморие. През града минават европейските пътища E87 и E773, както и републиканският път I-9. През 2012 година е подновен строежът на 4-лентовия път от Бургас-Сарафово до Слънчев бряг, който е част от I-9 и E87.[170]

Обществен транспорт[редактиране | edit source]

Общественият транспорт в Бургас е добре развит. В града съществуват две тролейбусни (T1 и T2), 28 автобусни и 6 маршрутни линии. Общата дължина на трасето на градския транспорт е 490 km.[171] Регионални, национални и редица международни дестинации за превоз на пътници се осъществяват от двете автобусни гари в града. Автогара Юг, която се намира в непосредствена близост до Централната жп гара, е начална спирка на междуградските връзки с всички населени места по Черноморското крайбрежие в областта, на автобусна линия 15 към Летище Бургас и на междуградските връзки с Варна. Автогара Запад обслужва пътниците от и за населените места от вътрешността на Бургаска област и страната, както и преминаващите през града автобуси, извършващи междуобластни превози. Автобусните връзки със София, както и международните дестинации като Истанбул, се извършват от двете автогари.[4][166][172]

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Бургасбус. Други транспортни фирми, които обслужват вътрешноградски линии, са „Компфорт ООД“, „Бургасволан 95“, както и фирмите „М-Бус“ и „Ентуртранс“, които извършват междуградски превози.[4][173]

Железопътен транспорт[редактиране | edit source]

Железницата достига до града през 1890 година, две години след основаването на БДЖ, но първоначално влаковете, идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 г. е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоянието и времето за път до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 г. е построена теснопътна жп линия от Бургас до Поморие, която през 1939 е заменена с нормална. През 1980-те години пътническото движение до Поморие е преустановено и днес линията се използва за превоз на товари от близките рудници и солници.[4] Също през 1980-те години е открита жп линия от Бургас до Средец.[174]

Днес Бургас разполага с шест пътнически гари: Централна, Владимир Павлов, Долно Езерово, Сарафово, Солници и Товарна гара; една разпределителна и една техническа гара с 5 коловоза.[174][166] Всекидневни жп линии от Бургаската централна гара до повечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 г. започна модернизацията на жп линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година.[175]

Медии[редактиране | edit source]

Наред с националните печатни медии, които имат приложения за Бургаския регион, в Бургас се печатат редица регионални вестници и списания. Между тях са всекидневниците Черноморски Фар, Компас и Бургас, Днес и Утре; седмичниците Десант, Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния.

Сред локалните радио- и телевизионни станции се откроява телевизия СКАТ, една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Kanal 0, TV Mix и RN-TV и радиостанциите Радио Мая, Power FM и Радио Бургас.

Интернет портали, които информират за новини, свързани с Бургас, са:burgas -podiupa.com, burgasnews.com, poligraff.net, e-burgas.com, burgassport.bg, zonaburgas.bg, chernomorie-bg.com, burgas24.bg, както и новинарските портали на националните печатни медии.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Бургас е главен здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ Южното Черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. По-големите здравни заведения сега в града са многопрофилните болници за активно лечение (накратко МБАЛ) със специализирани кабинети „Бургас“ (с над 680 легла[176]); МБАЛ „Дева Мария“ (с над 130 легла[177]); МБАЛ „Д-р Маджуров“ (с над 70 легла)[178]; МБАЛ „Лайф Хоспитал“ (с 60 легла[179]), Военна болница[180], няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, oчна болница, специализирани стоматологични клиники и болници по кардиология и псиахитрични заболявания, както и други здравни звена. В момента в града (март 2012), в комплекс Меден рудник се строят детска болница и нова многопрофилна болница.[181][182][183]

Образование и наука[редактиране | edit source]

Университети[редактиране | edit source]

Бившата сграда на Бургаски свободен университет, днес Административен съд

През 1924 година бургаското просветно и благотворително женско дружество „Самосъзнание“ открива по инициатива на Жени Божилова-Патева така наречения Народен университет. В университета са се обучавали безплатно деца на крайно нуждаещите се и на бежанци и в него са се преподавали литература, музика, философия, обществени науки, земеделие, здравеопазване, наука и техника. С идването на комунистите на власт Народният университет е затворен.[184][185]

Бургас като университетски център разполага с две висши училища: Университет "Асен Златаров" и създадения през 1991 година Бургаски свободен университет. Университет „Асен Златаров“ е основан през 1963 година като Висш химико-технологически институт. Днес той включва в структурата си също 3 автономни колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж. Колежът по туризъм е открит през 1967 година и е първото учебно заведение по туризъм в България.[186]

Гимназии, средни и основни училища[редактиране | edit source]

Началното училище „Княз Борис I.“

В Бургас са представени всички видове учебни заведения. В града функционират 22 основни, девет средни общообразователни училища и гимназии, 11 професионални гимназии, шест специализирани гимназии. Наред с тях функционират няколко частни училища, които обхващат също всички видове учебни заведения.[187]

Най-старото училище в Бургас е създаденото през 1869 година СОУ с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“. Немската езикова гимназия „Гьоте“ работи със специалисти и учители от Германия. Търговската гимназия, която е открита през 1905 година, работи заедно с австрийското Министерство на образованието и немския град Бенсхайм по няколко екологични проекти. Учениците на Природо-математическата гимназия „Акад. Н. Обрешков“ редовно печелят отличия от международни олимпиади и конкурси. Други по-важни училища са Английската езикова гимназия "Гео Милев"; Гимназията за романски езици „Г. С. Раковски“; Гимназията по строителство, архитектура и геодезия; Музикалното училище „Панчо Владигеров“; както и професионалните гимназии по механика, по електроника и електротехника, по морско корабоплаване и риболов и тази по химични технологии.[187][188]

Библиотеки, читалища и архиви[редактиране | edit source]

Наред с университетските библиотеки в Бургас се намира създадената през 1888 година градска библиотека.[189] Тя носи от 1978 година името на поета-революционер Пейо Яворов и е една от най-старите в страната. От 2000 година е със статут на регионална. В кварталите и комплексите съществуват малки читални и над десет читалища, които също разполагат с малки библиотеки.[190]

В Бургас е разположена Териториалната Дирекция „Държавен архив“, една от регионалните дирекции на държавната агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 година и разполага днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива към 2005 г. е: общ брой на архивните фондове — 4157 с 286505 архивни единици, 661 — частични постъпления, 524 — спомени, над 6800 — отделни снимки и 103529 негативи от ДП „Фотография“ — Бургас.[191]

Култура и забавления[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

Къщата на Димитър Бракалов, днес Етнографски музей

Историческият музей се намира на ул. "Лермонтов" 31, срещу Първо районно управление на МВР. Музеят е създаден през 1925 година и има експозиции, свързани с новата и най-новата история на Бургас, сбирка от антични монети и иконна галерия с творби от Южна България и Северна Турция.[192]

Етнографският музей се намира в някогашната къща на търговеца Димитър Бракалов. Възрожденската къща, запазена в оригиналния си вид, е построена през 1873 година и се намира в близост до катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Там се помещават сбирките от български носии и накити, характерни за населението на Бургас. Една голяма част от експозицията са типичните за родните краища на множеството бежанци от Гърция и Турция носии.[193]

В Археологическия музей се намират експозиции, свързани с града, региона и морската тематика от дълбока древност, античността до падането на региона под османска власт. Тук са изложени и находките от засилените в последните години археологически разкопки в региона. Централната изложбена зала на музея се намира на ул." Алеко Богориди" в пешеходната зона. Музеят е основан през 1912 година като археологическо дружество „Дебелт“.[194]

Разнообразието на флората и фауната на Бургас и региона е събрано в Природонаучния музей в трите постоянни изложби „Магичният свят на камъка“, „Флора и фауна на планината Странджа“, „Птичи ресурси на Бургаските влажни зони“.[195] Най-новият музей е Къща-музей на поетесата Петя Дубарова. Той е основан през 1995 година и е организатор на ежегодния Национален литературен конкурс Петя Дубарова.[196]

Театър, опера, галерии и културни домове[редактиране | edit source]

Художествената галерия „Петко Задгоски“

Бургас разполага с драматичен, детски и куклен театър, опера, концертна зала и много художествени галерии. Морският град е един от малкото градове в България, които разполагат с Театър за драма, опера и балет (Бургаска опера)[197], разположен в близост до пешеходната зона в централната градска част. През 2000 година Държавната опера и филхармония на Бургас са обединени в една институция. Бургаската филхармония е създадена като държавна институция през 1947 година, но нейното начало е положено през 1910 година с основаването на Музикално дружество „Родни звуци“ в Бургас, като сред основателите е композиторът Георги Шагунов. Филхармонията използва днес както своята концертна зала „Иван Вульпе“, така и сцената на Бургаската опера. В сградата на операта е разположен и Държавният детско-куклен театър на Бургас, който е създаден през 1954 година. Драматичният театър Адриана Будевска се намира до Стария съд (днес „Агенция по вписванията“) в запазената стара градска част на града. Началото на театралното дело в Бургас е положено през 1882 година с постановката на Малакова на писателя Петко Славейков, но чак през 1914 година Общинският съвет взима решение за построяването на драматичен театър, който днес носи името на българската актриса Адриана Будевска.[69][198][199][200]

Бургас е един от малкото български градове, в които функционира Младежки културен център.[201] Той се използва и от фолклорния ансамбъл „Странджа“.[202] Ансамбълът, който е основан през 1965 година, се състои от хор, оркестър и танцова формация. През 2011 година старото морско казино е обновено и превърнато в културен център. Прояви от различен тип и изложби се организират и в „Културния дом на Нефтохимика“, а за изложби на военна тематика често се използва Гарнизонният военен клуб. Като малки културни домове с място за прояви и клубни дейности функционират и кварталните читалища.[203]

Градът е известен на българската художествена сцена с множеството си галерии. Художествените колекции на града са настанени в градска художествена галерия „Петко Задгорски“.[204] Тя се помещава в бившата синагога на града, изградена между 1905 и 1910 година по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. След завземането на властта от комунистите и изселването на еврейското население на града след Втората световна война сградата е национализирана и на 7 април 1947 година е преоткрита като градска художествена галерия. Други известни галерии в града са галерията на Дружеството на бургаските художници, галерия Неси, галерия Бургас, галерия Ети и други.[205]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Наред с празника на Бургас, който се празнува ежегодно на 6 декември в деня на религиозния празник на св. Николай Чудотворец, в Бургас се провеждат предимно през лятото фестивали и културни събития от различно естество. Някои от фестивалите като София филм фест на брега[206], Бургас и морето, Бургас Блус & Jazz Festival и Spirit of Burgas, литературни дни Петя Дубарова, мотосъбора в Крайморие и традиционните празници в чест на покровителя на града се провеждат всяка година. В края на март 2012 година за първи път се проведе фестивалът за съвременно изкуство Включи града.[207]

В края на април се провежда Фестивалът на немската и австрийска класическа музика. През май се провеждат панаирът за флористика Флора, националният литературен конкурс Петя Дубарова, международният театрален фестивал Ерата на водолея, а през третата седмица на месеца — Международната ветроходна регата Port Burgas Sailing Week. На 24 май се провеждат като в цялата страна шествия в чест на Българската азбука и първоапостолите Св. св. Кирил и Методий.

Месец юни започва с откриването на Фестивала на пясъчните фигури в парк Езерото[208], който трае до края на септември. Също така през юни се провеждат Летни културни празници „Бургас — лято, море“, международният турнир по спортни танци Burgas Cup и фестивалът за класическа и оперна музика Емил Чакъров. На вечерта на 30 юни хората се събират на брега на Черно море, за да се насладят на изгрева на сутринта на 1 юли. Тази реликва от времето на хипитата от 70-те години се посреща традиционно в града на централния плаж и се нарича също July Morning.

През юли се провеждат поетичните дни „Пейо Яворов“, а през последния уикенд на месеца — плувния маратон Бургас.

В началото на август са музикалните фестивали Бургас Блус & Jazz Festival и Националният конкурс за забавна песен Бургас и морето[209]. На втория уикенд на месеца на бургаския плаж и в южната част на Морската градина се изграждат сцените на фестивала за съвременна музика „Духът на Бургас“ (виж Spirit of Burgas). От 19 до 20 август се отбелязва годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, като основните чествания са в местността Петрова нива, южно от Бургас. В края на месеца Бургас е домакин на Националната седмица на морето и на Международния фолклорен фестивал.[210]

През септември се провежда международният театрален фестивал „На брега“.

През последния уикенд на ноември се провежда Фестивалът за метъл музика Haunted Shores.[211]

На 6 декември, деня на св. Николай Чудотворец, покровител на града, на морето и моряците, се провеждат различни събития и се награждава Почетен гражданин на Бургас.[212] Една седмица преди Коледа се обявяват носителите на наградата за литература Хеликон.

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Бургас разполага с множество спортни съоръжения, някои от които са най-модерните в България. По-важните спортни зали, които са намират в града, са зала „Бойчо Брънзов“ (зала "Изгрев"), зала "Богориди", баскетболна зала „Нефтохимик“ и зала „Младост“, като последната е многофункционална. През 2009 година в жилищен комплекс Меден рудник отваря врати друга многофункционална зала с площ от 2.585 m². Тя носи името на първия български олимпийски медалист, Никола Станчев. През 2010 година е открит спортен комплекс „Изгрев“, а на следващата година спортен комплекс „Славейков“, където се намира и най-голямата изкуствена стена за катерене на открито. През януари 2012 г. общинската управа обявява намерения за строителството на нова многофункционална спортна зала „Арена Бургас“. Тя трябва да е със 7 000 места и с възможност за провеждане на международни спортни състезания.

В Бургас са разположени двата големи стадиона Лазур и Черноморец, колодрум и една писта за картинг.

Бургас разполога с осем действащи плувни басейни. От 2007 година са построени два нови в Морската градина и един на Минерални бани, основно са ремонтирани и пуснати в експлоатация два училищни басейна и два в детски градини, както и басейнът в Младежкия културен център.[213]

Колоездачен Клуб Бургас е създаден през 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански полуостров. Той има успехи както в състезания на шосе, така и на писта. Едно от последното отличия, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година. Етапи на Обиколката на България редовно преминават през Бургас.

Футбол, баскетбол, волейбол[редактиране | edit source]

Стадион „Лазур“

Бургас има два футболни отбора с традиции. Това са ФК Черноморец и ФК Нефтохимик. ФК Черноморец играе в А ПФГ, разполага със собствен стадион, но играе мачовете си на стадион „Лазур“. ФК Нефтохимик, вицешампион на България за 1996/97 година и трикратен носител на купата на България завърши сезона 2012/13 в Б ПФГ на първо място и домакинства на стадион „Лазур“.

Наред с големите футболни клубове в града има и малки клубове със собствени по-малки стадиони в кварталите Крайморие, Банево, Долно Езерово и Сарафово. Сред тях са ФК "Мастер", ФК „Олимпик“, ФК „Ветрен“, ФК „Спарта“, СФК „Свети Никола“ и ФК „Албион Атлетик“. Други бивши футболни клубове, достигнали до В Група, са ФК „Морска Фауна“, „ФК Порт“ и „ФК Космос“.[214][215]

През март 2012 година Бургас е избран заедно с Пловдив за регионален център и за домакин на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години през 2015 година.[216] През май същата година Българският футболен съюз решава финалът за купата на България и мачът за Суперкупата да се провеждат до 2015 година на стадион Лазур.[217]

През 1971 година в Бургас се провежда Младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на Европейското първенство по баскетбол за жени. Мъжкият баскетболен клуб БК Черноморец (Бургас) се състезава години наред сред елита в българския шампионат. Носител е на бронзови медали от Държавното първенство през 1981 и 1991 година, както и на Купата на България през 1965 и 1975 година. Баскетболен клуб „Лукойл-Нефтохимик“ е сред водещите женски клубове в България.

В мъжката волейболна лига Бургас е представен от Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик", шампион за 2007 година и носител на купата на България 2007/2008.

Водни спортове[редактиране | edit source]

Уидсърфинг в Бургаския залив

Ежегодно в Бургаския залив се провежда международната регата, която е организирана от Яхт клуб „Порт Бургас“ и община Бургас. На 30 юли 2011 година, след 15-годишно прекъсване е възстановен международният плувен маратон Бургас.

От 10 до 19 септември 2011 година в акваторията на Бургас се провеждат състезания от международната RS:X-Уидсърф регата, част от европейския шампионат в олимпийската класа и квалификации за световното първенство в Пърт, Австралия. В северната част на градския плаж се намира Уиндсърф клуб Бургас.

През 1924 година в Бургас се провежда първото състезание по гребане в България. Десет години по-късно за първи път в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. Днес там се намират два от малкото гребни клубове в България, „Гребен клуб Бургас“ и СК „Лукойл Нефтохимик“. Тренировките на гребците от „Гребен клуб Бургас“ често могат да бъдат наблюдавани във водите на Бургаското езеро.[214][218]

През 2007 година е основан спортен клуб по водна топка Черноморец. В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи.

Други спортове[редактиране | edit source]

Парапланеризъм в морската градина на Бургас

Бургас има дълги традиции в спорта борба, като е дал първия олимпийски шампион на България.[219] Сред по-важните клубове за спортна борба са СКБ „Продан Гарджев“, Общински СКБ „Странджа-2001“, СК по борба свободен стил „Черноморец“, СК по борба класически стил „Черноморец“. Други спортни клубове, носили отличия, са боксовият клуб „Победа — Черноморец“ и атлетическият клуб „Бургас '98“.

Бургас е един от малкото градове, които предлагат добра термика за парапланеризъм. Морската градина е едно от местата, като стартът се намира в непосредствена близост до централния плаж. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Друг старт в Бургас се намира в местността „Шилото“. Мястото за излитане там е на 220 м н.в. е и със северозападно изложение. В града се намират две мотокрос писти. Едната е разположена в комплекс Меден рудник, а втората в местността Порой, в близост до квартал Сарафово. В парк „Езеро“ се намира „Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс за езда“.

Ежегодно в зала Младост се провеждат международните състезания по спортни танци на IDSF за купа Бургас.

Кухня[редактиране | edit source]

Наред с традиционната българска кухня, Бургаската кухня е повлияна както от морските ястия, така и от ястия, които са типични за близките Странджа и Стара планина. Сред различните видове морски ястия, приготвени както от черноморски риби (цаца, паламуд, зарган), така и от „морски дарове“, се отличават Мидите по бургаски. Сред местните ястия и предястия са характерните за този край Кебап по бургаски, Пиле по бургаски и колбасите Бабек и Дядо. Сред аламинутите е така наречената Странджанка (или Страндженка), известна в другата част на страната като Принцеса с кайма, но различаваща се от нея както в дължината, така и в използването на повече подправки. Типичните напитки за Бургас са бирата Бургаско пиво и ракиите Бургаска мускатова и Бургас 63.

Забележителности[редактиране | edit source]

Бургаският залив и моста в Бургас

От края на 19 век Бургас е един най-бързо развиващите в икономически и духовен план български градове. 264 сгради в различни европейски архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По-голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най-старите сгради в Бургас са баните, построени от Сюлейман I (1520-1566), и манастирът „Света Анастасия“, който се намира на едноименния остров на 6 км навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единственият островен и най-добре запазеният морски манастир по Българското Черноморие.[48][220][221]

Бургас днес е модерен град. Наред със съвременната архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с казиното и „Бургаският мост“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати.

В близост до Бургас се намират Несебър, единственият български град - част от Световно културно наследство (ЮНЕСКО); античният и средновековен град Аполония (днес Созопол) и древното тракийско светилище Бегликташ (близо до Приморско).

Антични и средновековни[редактиране | edit source]

  • Тракийски обредни комплекси при Манастирско тепе до Банево и на връх Шилото

Останките от древния град Деултум се намират западно от Бургас, в близост до село Дебелт. Основаната по време на управлението на римския император Веспасиан колония за ветерани на VIII Августовски легион е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. В следващите векове колонията се превръща в един от най-богатите градове в римската провинцията Хемимонтус. Първите археологически проучвания се водят от първите професионалисти в областта на античната история като К. Иречек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на 19 век. Първите разкопки са проведени през 1925 година, а мащабните разкопки започват през 1980-те години и продължават активно днес. Разкрити са некрополът, термите, части на античната и средновековна крепостна стена, средновековна митническа станция, както и многобройни монети, статуи, надписи и керамика. Голяма част от находките са изложени в Бургаския археологически музей. През 1965 година Деултум е обявен за архитектурен и исторически паметник, а през 1980 година районът е обявен за национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“. От 1980-те години към основната площадка на разкопките има изграден малък музей.[222]

На оттока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от двойната крепост Бургос. Там е локализирана и пътната станция Пудизо, отбелязана в Певтингеровата карта, а под името Поро (проток) или Порос и присъстваща в старите италиански и каталунски карти от 13 и 14 век. Именно тази крепост, наричана днес Порос или Форос, и нейното пристанище се смятат от някои автори за исторически предшественик и символ на град Бургас. През 1453 година крепостта била превзета заедно с цялото Черноморско крайбрежие, като османските завоеватели оценили защитеното пристанище Пиргос и го използвали активно през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега бил построен фар, който дал името на полуостров „Форос“ при днешния квартал Крайморие. Останките на крепостта са разположени в местността Пода и на полуострова. Дълги години територията на нос „Форос“ е недостъпна поради наличието на военна база, като поради тази причина все още е проучена напълно. При първите археологически проучвания в района в края на 2008 година се откриват части от югоизточната и северозападната крепостна стена. Зидарията е от 4-ти век и с дебелина от 2,10 до 4,20 метра. В най-високата точка на района са открити останките на манастир от 13-ти век, които някои историци свързват с манастира „Свети Георги“ (V-XIII век), описан от византийските хронисти и чиито ктитори са членове на византийската императорска фамилия. Сред намерените артефакти, изложени в Археологическия музей на Бургас, е древногръцки надпис на римския император Гордиан III.[48][53][223]

Останките от античната и средновековна крепост Акве калиде - Термополис се намират в района на днешните Бургаски минерални бани в квартал Банево, в подножието на Стара планина. Под името Акве калиде, по-късно Термополис, този голям балнеологичен център процъфтявал с векове, посещаван е от Филип II Македонски, византийските императори Юстиниан I и Константин IV Погонат, българския хан Тервел. През 1206 година латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход под ръководството на Хенри ІІ Фландърски опожаряват града и го разрушават. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и градът. Първите разкопки на Акве Калиде са проведени през 1910 година под ръководството на Богдан Филов.[224] От 2008 година се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 година разкриват площ от 3800 м², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 метра.[225] През юли 2011 година античният и средновековният град и площ от 36 000 м² са обявени за археологически резерват Акве калиде — Термополис.[226] През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град.[227]

Еркесията е прабългарско гранично съоръжение (вал с ров в южното му подножие). То е маркирало границата между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец през 815 или 816 година. Съоръжението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река Марица. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от днешния квартал Горно Езерово), през Русокастрон и Деултум до левия бряг на река Сазлийка, срещу село Калугерово е 142 км. Днес е паметник на културата с национално значение, като една добре запазена част се намира между Горно Езерово и археологическия резерват Деултум.[228]

В близост до Бургас са разположени и крепостите Скафида и Русокастрон.[229] В праисторическото селище от ранно-енеолитната епоха в гр. Бургас по костни останки от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 3 вида диви птици, обект на лов - малка белочела гъска (Anser erythropus), недоопределена до вид гъска (Anser sp. /cf. A. anser), бял щъркел (Ciconia ciconia) и лиска (белочела водна кокошка)(Fulica atra). Последната е била представена от изчезналия през холоцена, описан и известен единствено от България подвид - понтийска (черноморска) лиска (Fulica atra pontica).[230]


Морска градина и други паркове[редактиране | edit source]

В града има изградени множество паркове и зелени площи. Морската градина е белият дроб на града и паметник от национално значение. Тя е един от най-големите паркове в града и е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5 км и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 година за управител на Морската градина и бъдещ управител на Борисовата градина в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности, създадени главно по време на Летните пленери по скулптура в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към Поморие в северната част на залива и Созопол и северните поли на Странджа планина в южната част на залива.

В Морската градина са изградени Морското казино, 2000-местният Летен театър с подвижен покрив и лятната естрада „Охлюва“. Там през лятото се провеждат събития, като например Международният фолклорен фестивал, Джаз фестивал, оперни и театрални представления, концерти на поп и рок изпълнители. Ежегодно в края на април там се провежда Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас“. В близост до изложбените площи се намира монументът „Пантеон“ — паметник-костница на загиналите във войните. Той е открит през 1981 година и негов автор е скулпторът Валентин Старчев, а проектант на градоустройството е архитект Владимир Милков.[231] В парка е запазена и къщата на Георги Духтев, която е днес паметник на културата.[232]

В централната градска част се намира и Борисовата градина, наричана още Княз Борисова градина. Тя е разположена в днешния квартал "Възраждане" и е заключена от улиците "Уилям Гладстон", "Александър Стамболийски", "Княз Борис I" и "Цар Калоян". Паркът носи името на княз Борис I и е с правоъгълна форма, а алеите са изградени във формата на котва. В северната част на парка се намира Младежкият дом, а в южната част — тенис корт и футболно игрище. Близо до парка е къщата-музей на поетесата Петя Дубарова.

Освен с Морската и Борисовата градина, Бургас разполага и с други големи паркове: парк Изгрев и парк Славейков в комплекс Славейков; парк Велека в комплекс Изгрев; парк Сарафово в едноименния квартал, който е естествено продължение на Морската градина; парк Капчето (87 хектара) на източния склон на рида Върли бряг; парк Крайморие (412.6 хектара) по брега на Черно море в едноименния квартал; парк Брястовец-Драганово-Изворище (818.3 дка) в южните склонове на Стара планина; Парка на здравето при Бургаските минерални бани; парк Езерото северно от Морската градина, който също се явява нейно естествено продължение, между Атанасовското езеро и жилищните комплекси Изгрев и Зорница. В парк Росенец (остаряло Отманлии), разположен южно от града в северните склонове на Странджа планина и на Черноморското крайбрежие, се намират туристическата хижа Странджа, рибарското селище Ченгене скеле и вилното селище Алатепе.[4]

Морското казино, Бургаския мост и градски плаж[редактиране | edit source]

Морското казино е разположено в Морската градина, а Бургаският мост източно от нея. Първият кей, или по-известен сред бургазлии като мост, е със стоманена конструкция и е построен през 1936 година до новите обществени морски бани. От моста и крайбрежната алея било изградено каменно стълбище, по което и до днес се стига до алеите на Морската градина и Морското казино. Казиното е построено по плановете на архитект Виктория Ангелова и открито през 1938 година, като откриването му е едно от най-важните събития на годината в Царство България.

През 1980-те години старият железен мост е сменен със стоманобетонен, като в неговия край са изградени две платформи. Официална му височина е 22 м при гъбката, на 1-я етаж — 6,19 м, на 2-я етаж — 15,3 м на една от платформите. От другата платформа потеглят туристическите корабчета до острова Света Анастасия с едноименния манастир. През зимата на 2010/11 Морското казино изцяло е обновено и превърнато в културен център с изложбени и заседателни зали. Сградата на обновеното казино спечелва наградата на Камарата на българските архитекти „Сграда на годината“ за 2011 година[233][234] През 2007 година в непосредствена близост до казиното е открит „Паметник на моряка“. Паметникът представлява моряшки възел, а стълбището, водещо от него до мостика, е оформено като котва. Проектът е на скулптора Михаил Николов и на архитект Йордан Иванов.[235]

Градският плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централният плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южната с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово, Победа и Крайморие.

Други[редактиране | edit source]

Сградата на Регионалната митница е национален архитектурен паметник на културата в Бургас.[236] Тя е построена през 1911 година, като една от последните административни сгради на новия пристанищен площад. Сградата е построена от архитекта Георги Фингов, но проектът е дело на известния австрийски архитект Вайнщайн. Сградата съчетава стиловете на неокласицизъм и еклектиката от началото на 20 век. През 2005 г. сградата е обновена и изцяло реставрирана. Също в стила на неокласицизма е построена през 1927 година сградата на Община Бургас. За нея е организиран конкурс, който е спечелен от екип в състав арх. Овчаров и арх. Попов. На мястото, на което е изградена Община Бургас, преди това се е помещавала сградата на Градската библиотека, която при инцидент е изгоряла до основи. Сградата и до днес е запазена в първоначалния си вид и е обявена за паметник на културата.[237]

Със строежа на Партийния дом на Българската комунистическата партия, на Паметника на Съветската армия и на Дома на нефтохимика (НХК) през 1950-те години започва новото оформление на централния площад „Пазарний“. Дотогава площадът се е ползвал като пазарно средище. На този площад за гражданите на Бургас е обявена независимостта на България на 22 септември 1908 година. През 1934 година в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име — Тройката. След демократичните промени в бившия партиен дом, който разполага с няколко заседателни зали, се помещава първоначално новоучреденият Бургаски свободен университет. Университетът се премества през 2004 година в нова сграда, избрана същата година от Българската камара на архитектите за Сграда на годината и специалната награда за съвременна адаптация и реализация на сграда на университет в България,[238], а сградата на площад Тройката е превърната в съдебна палата.[239][240]

Паметникът на Съветската армия, познат още и като Альоша, е построен между 1952 и 1953 година. Той представлява съветски воин на 18-метров висок фундамент с вдигната лява ръка. В основата на фундамента от двете му страни са разположени бронзови релефи, посветени на борбата на Червената армия през Втората световна война. Автори на проекта са архитект Михаил Милков и скулпторите Васил Радославов и Анна Милкова.[241] На площад Тройката е разположена и сградата на Търговско-административния център Триа, която през 2005 година спечелва наградата „Сграда на публиката“ на конкурса Сграда на годината[242] и сградата на книжарница Хеликон, която е паметник на културата.

На ул. "Дунав" 1, до Механотехникума, е разположена радиорелейната и телевизионна станция Бургас (РРТС Бургас). Тя е изградена през 1993 година и е висока 72 метра. Архитектурният облик на радио- и телевизионната кула наподобява Айфеловата кула в Париж, поради което е наричана още Айфеловата кула на бетонови крака.[243]

Пъпа на Бургас е произведение на скулптора Радостин Дамасков, поставено в средата на Нулевия километър на града, отбелязващ неговите точни координати. Произведението наподобява щит, на който са изобразени символите на града. Символите, изобразени на медния диск, са тризъбец (Ψ), символизиращ жезъла на Нептун; три риби като символ на Исус Христос; корабът на аргонавтите като символ на пристанището и черноморското корабоплаване; и лавровият венец като символ на богатата история на Бургас. Произведението е поставено по време на обновяването на централната градска част през 2011 година и се намира на кръстовището на улиците "Св. св. Кирил и Методий" и "Александровска" в централната пешеходна зона.[244][245]

Личности[редактиране | edit source]

Бургас е родното и творческо място на много известни личности, сред които оперната примадона Райна Кабаиванска и композиторите Георги Шагунов, Анестис Логотетис и Емил Чакъров. Други интелектуалци, свързани с Бургас, са писателите Агоп Мелконян, Дядо Благо, Петко Росен, Антон Страшимиров, Антон Дончев, Недялко Йорданов; поетите Стефан Тинтеров, Христо Фотев, Петя Дубарова, Реджеб Кюпчю, както и художниците Георги Баев,Дамян Заберски и Генчо Митев. Сред по-известните спортисти, които са печелили български и международни първенства, са европейската шампионка на 100 метра бягане с препятствия Светла Димитрова и най-вече борците олимпийски шампиони Никола Станчев, Продан Гарджев, Георги Костадинов и Атанас Комчев, както и футболистите Златко Янков, Илия Груев, Радостин Кишишев и треньорът Димитър Димитров – Херо. Детството си са прекарали в Бургас актьорите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Димитър Рачков и Тончо Токмакчиев, както и поетът Костас Варналис.

Предвид кратките периоди, които заемащите длъжността кмет на Бургас са имали до 20 век, действащите такива нямат съществено влияние върху развитието на града. Видни политици, които са били активни в пристанищния град, са Иван Хаджипетров, Димитър Стефанов и евродепутатът Станимир Илчев. Други известни политици, родени в Бургас, са Румяна Желева (външен министър на България), Румен Овчаров (министър на икономиката на България) и Гиньо Ганев (първият национален омбудсман). От завещаните земи и средства на Александър Георгиев Коджакафалията се изграждат Коджакафалийската махала (днес жилищен комплекс Братя Миладинови) и църквата „Св. Иван Рилски“.

Други личности, свързани с Бургас, се категоризират в съответната категория.

Литература[редактиране | edit source]

  • Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1
  • Мирослав Класников: Селищна могила Бургас. Сезон 2009 в списание Българска Археология 2009, София, 2010, стр. 10-11
  • Иванка Николова, Филип Панайотов: България. 20 век, из-во ТРУД, 1999
  • Стоян Райчевски: Старият Бургас., из-во Захари Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09026-6-1.
  • Атанас Сиркаров: Архитектурата на Бургас 1878-1940., из-во Балтика, Бургас 2010, ISBN 978-954-8040-29-7

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. Populstat
  3. Административно деление на Община Бургас, уебсайт на Община Бургас, видяно на 2 март 2012
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с План за развитие на Община Бургас за периода 2007–2013. // CMP Consulting. Посетен на 2011-08-25.
  5. Приеха Общият устройствен план на Бургас, burgasinfo.com, 21 юли 2011 година, видяно на 25 февруари 2012
  6. Експертен съвет одобри новия общ устройствен план на Бургас, investor.bg, 21 юли 2011 година, видяно на 25 февруари 2012
  7. Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ. ветрен „няма канализация“&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336. // сайт на РИОСВ Бургас, 2007. Посетен на 2009-12-28. В селото Ветрен няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.
  8. CPM Consulting, гр. Варна. План за развитие на Община Бургас през периода 2007 — 2013 г. (pdf). // Виртуален консултативен център. Посетен на 2009-12-28. Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване."
  9. Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens, Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329
  10. Francis W. Carter, David Turnock: Environmental problems in Eastern Europe в Routledge natural environment — problems and management series, 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 9780415137577, стр. 58-59
  11. а б Николова/Панайотов: стр. 37; стр. 504
  12. Lidia Cholpanova, Nikola Kazanski, Ralitsa Tsacheva: Bulgarian environmental projects 1992-1995, Pensoft Publishers, 1995
  13. а б David Turnock: The East European economy in context: communism and transition, издателство Routledge, 1997, стр. 333
  14. Дирекция Екология с информация за проекти, планове, доклади и бюлетини, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012
  15. а б Дияна Бедросян: Бургас с реализирани еко и водни проекти за над 200 млн. лева, Дарик Радио, 10 март 2011, посетен на 24 февруари 2012
  16. а б План за развитие на Община Камено, Община Камено, посетен на 24 февруари 2012
  17. Нова канализация в Лозово. // Бургас Новини. 2009-04-29. Посетен на 2009-12-28. Тази улица съществува от много години, но въпреки лошото ѝ и напълно непригодно състояние досега не се намери кмет, който да я реконструира и благоустрои., Димитър Николов, кмет на Бургас
  18. С 23 милиона ще увеличат капацитета на ПСОВ — Меден рудник, Дарик Радио, 20 февруари 2012, посетен на 24 февруари 2012
  19. Канализация и водостоци за Горно Езерово, Дарик Радио от 10 февруари 2012, посетен на 23 март 2012; Обявление за предварителна информация в Приложение към Официален вестник на Европейския съюз от 8 февруари 2012, посетен на 23 март 2012
  20. Стефка Крушкова: Оборудване за измерване на въздуха пристигна в пристанище Бургас, Дарик Радио, посетен на 16 февруари 2012
  21. Вредните емисии в допустими граници, Дарик Радио, посетен на 24 февруари 2012
  22. Облекчават трафика около „Славейков“, burgasnews.com, посетен на 24 февруари 2012
  23. 100% обработени протоколи, www.bourgas-news.com, посетен на 17 януари 2012
  24. Проекти на Община Бургас, Община Бургас, посетен на 24 февруари 2012
  25. Веселин Максимов: Бургас е витрина, Дарик радио, посетен на 7 май 2012
  26. Бургас ще пести енергия ударно, вестник Капитал, 27 ноември 2011
  27. Бургас е най — големият зелен град на България, Дарик Радио, посетен на 16 януари 2012
  28. Езерата на Бургас, factor-bs.com, видяна на 25 февруари 2012
  29. а б в г д е ж The Annotated Ramsar List: Bulgaria. The Annotated Ramsar List of Wetlands of International Importance, Конвенция Ramsar, видяна на 25 февруари 2012
  30. а б Официален уебсайт, Проект Бургаски влажни зони, видяно на 2 март 2012
  31. Early autumn migration tour. The tour ended up with 170 bird species as well as 32 species of butterflies!. // Посетен на 2012-01-04.
  32. Feuchtgebiete in Bulgarien (Влажни зони в България) (pdf). // 2003. Посетен на 2012-01-04. In unmittelbarer Nähe zur südostbulgarischen Küstenstadt Burgas befinden sich die vier international bedeutenden Brut- und Rastgebiete Poda, Mandra-Stausee, Waja- und Atanassow-See.
  33. а б Информация за Животинския свят на Бургас. // Посетен на 2012-01-04. zu 300.000 Weißstörche und 30 Greifvogelarten die Stadt und ihr Umland. Die Region Burgas ist zu einem „hotspot“ für Vogelbeobachter aus ganz Europa geworden
  34. Birdnet — 5/05 — Spektakulärer Vogelzug in Bulgarien (pdf). // Посетен на 2012-01-04. Dort vereinigen sich acht Hauptzugrouten und pro Jahr überfliegen rund 300.000 Weißstörche, alle europäischen Limikolenarten und fast 30 verschiedene Greifvogelarten die Stadt.
  35. Веселин Максимов: Екзотично чудо в Атанасовското езеро, Дарик радио 30 ноември 2010, видяно на 2 март 2012
  36. Орнитологични важни места. Атанасовско езеро, специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012
  37. а б в Орнитологични важни места. езеро, специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012
  38. Орнитологични важни места. Бургаско езеро, специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012
  39. Орнитологични важни места. Ченгене скеле, специализиран сайт за защита на птиците в България Birdsinbulgaria.org, посетен на 2 март 2012
  40. Защитена местност Бургаски солници в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, посетен на 10 май 2012
  41. Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 7
  42. За Бургас, www.burgasguide.com, видяно на 6 декември 2011
  43. а б в г д е ж Радка Балева: Археолог, историк и художник написаха нова „История на Бургас“, slovesa.net от 9 февруари 2011, видяно на 30 март 2012
  44. а б в г д Статия Burgas в The Encyclopaedia of Islam. New Edition. Brill. Leiden Bd. 1, стр. 1325
  45. а б в г Статия Burgas в Der Neue Pauly, издаден от Hubert Cancik und Helmuth Schneider (Antike), Manfred Landfester (Rezeptions- und Wissenschaftsgeschichte), издателство Brill, 2010. Brill Online
  46. Цоня Дражева интервю с Веселин Максимов: Бургас — кръстопът на най-древните цивиливации, Дарик Радио от 12 юни 2008 видяно на 2 март 2012
  47. Уникална находка преобръща историята на Бургас, dnes.bg от 13 юни 2008 видяно на 2 март 2012
  48. а б в г д е ж з и к л м н История на Бургас, Регионален исторически музей Бургас, видяно на 24 февруари 2012
  49. а б Faudot, Murielle/Fraysse, Arlette/Geny, Évelyne: Pont-Euxin Et Commerce, Institut des sciences et techniques de l’Antiquité, Presses Univ. Franche-Comté, 2002, ISBN 978-2-84627-079-3, стр 110-126 и 130-135
  50. а б Мирослав Класников: стр. 10-11
  51. Иван Карайотов: Пристанище на тракийските царе, в Карайотов/Райчевски/Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, стр. 18-27
  52. а б Иван Венедиков: Thrakein в : Gold der Thraker. Archäologische Schätze aus Bulgarien. Verlag Philip von Zabern, Mainz 1979, ISBN 3-8053-0435-8, стр. 11-19
  53. а б Веселин Максимов: Бургас откри своя древен символ, dariknews.bg от 9 януари 2009, видяно на 6 март 2012
  54. а б в Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 60-65
  55. Herwig Wolfram: Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts: Entwurf einer historischen Ethnographie, издателство C.H.Beck, 2001, стр. 130
  56. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62
  57. Iskender Pasa efkavendan Pirgos iskelesi, Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 62
  58. а б Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 297
  59. виж: Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople. в: Annales des sciences et des arts. том 3. Colas, 1810, стр. 58-59.
  60. Etudes historiques. A l’occasion du XIII Congrés international des sciences historiques — Moscou, août 1970. Acad. Bulg. des sciences, 1970, стр. 243 и 252.
  61. Пейсонел посещава Черноморие между 1753 и 1756 година; виж. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 67 и 280; както и Claude Charles De Peyssonnel: Traité sur le commerce de la Mer Noire, том 2, Cuchet, 1787, стр. 151
  62. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 301
  63. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 121; Цвета Райчевска: Учредяване и административно-териториален обхват на каза Пиргос (Бургас), ИМЮИБ, XVIII, 1995, стр. 117-133
  64. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 76, 109, 133-134; 198-201
  65. а б в Освобождаване на Бургас. // Посетен на 2 ноември 2011.
  66. а б Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 135-138
  67. Първия кмет на Бургас — Нико Попов. // Посетен на 2 ноември 2011.
  68. а б в Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 173-180
  69. а б Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 220-228
  70. а б в Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 180-190
  71. а б Симеон Радев: Строителите на съвременна България, том 2: Регенството, из-во Захари Стоянов, София, 2004
  72. Ulf Brunnbauer: Gebirgsgesellschaften auf dem Balkan: Wirtschaft und Familienstrukturen im Rhodopengebirge (19./20. Jahrhundert), Böhlau Verlag Wien, 2004, стр. 104
  73. а б Duncan M. Perry: Stefan Stambolov and the emergence of modern Bulgaria, 1870-1895, Duke University Press, 1993, стр. 85-86; стр. 114-115, стр. 142, стр. 146-147
  74. Симеон Радев: Строителите на съвременна България, том 2: Октомврийските бунтове, из-во Захари Стоянов, София, 2004, стр. 480-484
  75. Димитър Иванов: Стефан Стамболов — от перото до ятагана, TRUD Publishers, 2005, стр. 86
  76. Сиркаров, стр. 297
  77. а б в г Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 190-201
  78. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 199
  79. а б в г 110 години Бургаска Тракийска Организация „Антим Първи“
  80. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832
  81. Карайотов, Райчевски, Иванов: стр. 256
  82. Балканская война 1912–1913 годов на море (сборник), Verlag ЛеКо, Sankt Petersburg, 2005, ISBN 5-902236-20-72, S. 11-14.
  83. Забележка: изселването на местно гръцко население от района на Бургас обхваща в основни линии периода от 1906 г. до средата на 20-те години на XX век. Не може да се твърди, че гърците са отишли на мястото на изселените българи, защото при първоначалното изселване през 1906 г. все още не е имало български земи под гръцка власт. Така че първата вълна се изселва в днешна Централна Гърция. След 1914 г. изселванията са насочени главно към Егейска Македония. След 1920 година с предаването на Беломорска Тракия на Гърция, част от гръцкото население от района на българското Черноморие е заселено и там. Като пример може да се посочи гръцкото население на Свети Влас, което е заселено през 20-те години на XX век в село Чадърли, Гюмюрджинско, където са заселени и гърци от Лозенградско /Странджанско/ и от Мала Азия.
  84. Стоянов, П.: Варна (1919-1939), стр. 37
  85. Chimia. Band 3, Schweizerischer Chemiker-Verband, 1949, S. 33-35.
  86. Кратка история на Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника (ПГМЕЕ), официален уебсайт на ПГМЕЕ, видяно на 31 март 2012
  87. Карайотов, Райчевски, Иванов, стр. 236
  88. а б в г д История на Бургас, Регионална бибилиотека Пейо Яворов, видяно на 21 февруари 2012
  89. Хронология 1944-1947: 9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация….Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.
  90. а б в Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 246-250
  91. Gaby Coldewey: Zwischen Pruth und Jordan: Lebenserinnerungen Czernowitzer Juden. Böhlau Verlag, Köln/Weimar 2003, стр. 105.
  92. а б Burneva/Murdsheva: Deutsch als Fremdsprache(n) an bulgarischen Hochschulen in Hiltraud Casper-Hehne: Die Neustrukturierung von Studiengängen „Deutsch als Fremdsprache“: Probleme und Perspektiven ; Fachtagung 17. — 19. November an der Universität Hannover, университетско издателство Göttingen, 2006, стр. 238
  93. Gerald Knaus: Bulgarien, издателство C.H.Beck, 1997, стр. 144
  94. НСИ. Справка за предшествениците/източниците на гр. Бургас, генерирана на 28.12.2009 г.. // Национален регистър на населените места. посочва имената на 7 присъединени селища
  95. Ben Fowkes: The post-communist era: change and continuity in Eastern Europe, из-во Palgrave Macmillan, 1999, стр. 176
  96. Николова/Панайотов: стр. 214
  97. Бургас призна геноцида над арменците, novinar.bg, видяно на 8 март 2012
  98. Първо „виртуално дело“ в България, www.mediapool.bg, 8 Декември 2009
  99. Виж: Веселин Максимов: Отводняват Комлука, язовири преливат, Дарик Радио от 12 февруари 2010, видяно на 8 март 2012; В Елхово градят дига край прииждащата Тунджа, езерото Вая преля в Бургас, mediapool.bg от 14 февруари 2010, видяно на 8 март 2012
  100. И през 2012 г. бюджетът на Бургас трябва да осигури изпреварващото развитие на града, www.dnevnik.bg, видяно на 19 януари 2012
  101. Преброяване 2011 (окончателни данни): За периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. четири от областните градове имат положителен прираст — София, Варна, Бургас и Велико Търново., стр. 15
  102. НСИ. „Справка за с. Горно Езерово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г.. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 1555
  103. НСИ. „Справка за гр. Бургас“ при присъединяване на Горно езерово, Крайморие, Лозово, Сарафово към 12 ноември 1987 г.. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 182 338
  104. НСИ. „Справка за с. Долно Езерово“ при присъединяването му към 26,08,1991 г.. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 5686
  105. Димитров, Станимир. Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас. // Дарик Бургас. 2009-01-29. Посетен на 2009-12-28. Присъединяват се към Бургас след подписка и решение на МС. Към 2005 година Ветрен има повече от 2300, а Банево 1500 жители.
  106. История на град Бургас, zonebulgaria.com, видяно на 21 февруари 2012
  107. Meyers Konversations-Lexikon, 4. Auflage. Bd. 12, Bibliographisches Institut, 1885–1892, Лайпциг, видяно на 21 февруари 2012
  108. Бургас в Meyers Großes Konversations-Lexikon, Band 3, 1905|, видяно на 21 февруари 2012
  109. Димитър Щерев: Бургас в На път. Мисли, случки и впечатления, из-во Г. П. Иванов, 1908
  110. Обща информация за Бургас, НСИ, видяно на 21 февруари 2012
  111. Jan Filip: Enzyklopädisches Handbuch zur Ur- und Frühgeschichte Europas: Unter Mitwirkung zahlreicher Fachgelehrter und wissenschaftlicher Institutionen, Band 1, Verlag der Tschechoslowakischen Akademie, 1966, стр. 186
  112. Население на Бургас през 1985, НСИ, видяно на 21 февруари 2012
  113. НСИ. Териториални единици по избрани критерии. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2010-01-22. Население (към 04.12.1992) 195686
  114. годишни таблици на населението 1999, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  115. годишни таблици на населението 2008, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  116. годишни таблици на населението 2009, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  117. годишни таблици на населението 2011, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  118. НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Посетен на 20.02.2012.
  119. Али Еминов: Turkish and other Muslim minorities in Bulgaria. London, 1997, ISBN 1-85065-319-4.
  120. Маргарита Коева: Православните храмове по българските земи, из-во Марин Дринов, София, 2002, стр. 437
  121. Иван Карайотов: Рикардо Тоскани — Герой от Сръбско-българската война и архитект на Бургас, morskivestnik.com, видяно на 22 март 2012
  122. Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012
  123. Храм „Света Богородица“ в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012
  124. Община Бургас ще почете паметта на Александър Георгиев-Коджакафалията, dnesplus.bg от 13 юли 2010, видяно на 3 април 2012
  125. Храм „Св. Иван Рилски“ в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012
  126. Арменска църква „Сурп Хач“ в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012
  127. За първите арменци, заселили се в селището Бургас се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос“ още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква. След 105 г. (1853) на същото място построяват сегашния храм от камък. Той носи името „Сурп Хач“ („Св. Кръст“). , burgasnews.com, видяно на 5 април 2012
  128. Паметник на геноцида над арменския народ в Туристически пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 март 2012
  129. Веселин Максимов: За два дни две църкви в Бургас, Дарик Радио от 16 октомври 2011, видяно на 2 март 2012
  130. а б Кметове на Бургас Община Бургас, видяно на 24 февруари 2012
  131. Кметската битка за областните центрове: ГЕРБ с успех в 14 града, БСП — в 8
  132. ЦИК: Резултати от местните избори 2011 в община Бургас, видяно на 2 март 2012
  133. Цоня Дражева: Бургас трябва да потърси ново разработване на своя герб, www.burgasinfo.com, видяно на 25 октомври 2011
  134. Почетното консулство на Грузия в град Бургас, burgasnews.com, видяно на 1 април 2012
  135. Регионална дирекция „Гранична полиция“ — Бургас, МВР, видяно на 16 януари 2012
  136. Община Бургас е член на 12 международни организации, www.burgas.bg, видяно на 16 януари 2012
  137. Членство в международни организации, www.burgas.bg, видяно на 17 януари 2012
  138. Побратимени градове, Община Бургас, видяно на2 март 2012
  139. Свързване на Европа: новата основна транспортна мрежа на ЕС, Европейска комисия, видяно на 18 януари 2012
  140. Опитваме се да побутваме ж.п. проектите, www.capital.bg, интервю с експертът за България във фонда Connecting Europe Йоанис Гейвелис, видяно на 18 януари 2012
  141. Зачеркнаха Варна и от картата на пристанищата, moreto.net, посетен на 4 май 2012
  142. Австрийската VoestAlpine избира мястото на новия металургичен комбинат до края на годината: „ според говорителя на компанията от индустриална гледна точка Бургас е «напълно завършено пристанище», разполага с рафинерия и добър достъп до суровини, а освен това е град, който може да осигури достатъчно на брой квалифицирани служители“. www.capital.bg видяно 30 септември 2008.
  143. Бургаски фирми от риболовния бранш са против ИАРА да е във Варна, Дарик Радио, видяно на 17 януари 2012
  144. Хладилният склад на Пристанище Бургас, www.port-burgas.com, видяно на 17 януари 2012
  145. Информация за риболова в теритиориалните води на Българрия, Организация по прехрана и земеделие, видяно на 2 март 2012
  146. История на ХемусМарк АД, официална страница на koh-i-noor, видяно на 8 март 2012
  147. Markus Bey: Hau den Russen.Bulgarien hat Lukoil die Lizenz entzogen und sich damit selbst den Benzinhahn zugedreht, derstandard.at от 29 юли 2011, видяно на 3 март 2012, Цитат: Lukoil Neftochim in Burgas, 1964 gebaut, ist die größte Raffinerie auf dem Balkan (176.800 Fass Rohöl am Tag)
  148. Andreas Heinrich: Globale Einflussfaktoren auf das Unternehmensverhalten: die corporate governance des russischen Erdöl- und Erdgassektors, издателство LIT Verlag Münster, 2004, стр. 152
  149. Russia's Lukoil Pours USD 1.5 B in Hydrocracking Facility in Bulgaria, novinite.com от 25 януари 2012, видяно на 26 януари 2012
  150. Technip awarded a major refining contract in Bulgaria, официална уебстраница на Technip от 25 януари 2012, видяно на 26 януари 2012
  151. Peter Eggert: Bisherige und künftige Versorgung der osteuropäischen Länder mit den Stahlveredlern Mangan, Chrom, Nickel und Molybdän in Ausgabe 161 von Beiträge zur Strukturforschung, издателство Duncker & Humblot, 1995, стр. 129
  152. Официалн уебстраница на Transwagon, видяно на 8 март 2012
  153. Николова/Панайотов: стр. 565
  154. Bulgaria’s Burgas Mayor: Investors Eager for New Industrial Zone, novinite.com 18 март 2011, видяно на 8 март 2012
  155. Вляди Якимова: „Фьост Алпине“: Надяваме се да изберем България, mediapool.bg от 8 септември 2008, видяно на 8 март 2012
  156. Министерство на икономикатам транспорта и туризма: Presentation Super Burgas, Operational Programme on Transport 2007–2013, видяно на 8 март 2012
  157. Дияна Бедросян: „Супер Бургас“ първи за страната с интермодален пътнически терминал, Дарик Радио от 14 декември 2010, видяно на 8 март 2012
  158. Откриха зеленчукова борса по стандартите на ЕС в Бургас, News.Burgas24.bg от 7 декември 2010, видяно на 8 март 2012
  159. Hugh Johnson: Der kleine Johnson 2008, издателство Gräfe Und Unzer, 2007, стр. 279
  160. Бургас получи награда за развитие на културния туризъм, burgasnews.com, видяно на 20 януари 2012
  161. Варна търси модел за растеж, www.capital.bg от 21 мар 2012, видяно на 24 април 2012; Цитат: Според обобщените данни на Националния статистически институт Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация.
  162. Euromonitor International's Top City Destination Ranking 2009, Euromonitor International, видяно на 16 януари 2012
  163. Euromonitor International’s Top 100 City Destinations Ranking 2010, Euromonitor International, видяно на 16 януари 2012
  164. Бургас изпревари Варна в световна класация на туристически дестинации, видяно на 16 януари 2012
  165. Официална страница на Пристанище Бургас, видяно на 17 януари 2012
  166. а б в Транспортна характеристика на град Бургас, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2011
  167. „Ченгене скеле“ става селищно образувание, burgasnews.com от 22 юни 2011, видяно на 16 март 2012, цитат: Както е известно в местността „Ченгене скеле“ е изградена най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие, която осигурява укритие при лошо време на повече от 1 000 рибарски лодки. Над двеста и петдесет са лодките, които ежедневно извършват рибностопанска дейност и са регистрирани в регистъра на малките рибарски кораби на пристанище Бургас.
  168. Искат да се спре събарянето на Ченгене скеле в зоната на каналите. Подготвя се рибарското пристанище в Сарафово, burgasnews.com от 16 март 2012, видяно на 16 март 2012, цитат: … проекта … предвижда увеличаване капацитетът на съществуващото пристанище с възможност за трайно пребиваване на 100 рибарски лодки и малки кораби… Предвижда се построяване на 8 броя десетметрови понтони с възможност за приставане, престояване, домуване и обслужване на 12 лодки за всеки от тях, зона за риболовни кораби до 20 метра, хелинг за спускане на вода на рибарските кораби, санитарни зони, рибна борса
  169. ((en)) Паневропейски транспортен коридор 8, Международна агенция по транспорта, посетен на 2 март 2012
  170. "трейс-груп"-ще-строи-обходния-път-на-поморие-news192577.html „Трейс Груп“ ще строи обходния път на Поморие, mediapool.bg, посетен на 4 май 2012
  171. Обща информация за Бургас, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2011
  172. Транспортна схема на вътрешно градските комуникации в град Бургас, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2011
  173. Списък на общинските фирми, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2001
  174. а б Перспективи за развитие на транспортен възел Бургас, списние „Железопътен транспорт“, видяно на 18 декември 2011
  175. Стратегията ни е развитие на ж.п. инфраструктурата по Транспортни коридори IV и X, money.bg, интервю с инж. Милчо Ламбрев, видяно на 18 декември 2011
  176. Официална страница на МЛАБ „Бургас“, видяно на 21 март 2012
  177. Официална страница на МБАЛ „Дева Мария“, видяно на 21 март 2012
  178. Официална страница на МБАЛ д-р Маджуров, видяно на 21 март 2012; Росица Амелева: Новата болница „Д-р Маджуров“ отвори врати, Дарик Радио, видяно на 21 март 2012
  179. Официална страница на МБАЛ „Лайф Хоспитал“, видяно на 21 март 2012
  180. Официална страница на военн поликлиника „Свети Георги“, видяно на 21 март 2012]
  181. Болнични заведения в Бургас, burgas.bg/, видяно на 21 март 2012
  182. Другата есен ще заработи модерният медицински център в „Меден рудник“
  183. Апаратура от последно поколение ще има новата болница в „Меден рудник“
  184. Атанаска Пенкова: Да съживим имената на бургаските дарители, Фактор от 16 декември 2010, видяно на 8 март 2012
  185. Снежана Стоянова: Биография на Жени Божилова-Патева председател на женското дружество „Самосъзнание“, видяно на 8 март 2012
  186. Колеж по туризъм, Регионален исторически музей, видяно на 14 март 2012
  187. а б Образование в Бургас, уебсайт на община Бургас, видяно на 16. февруари 2012
  188. Веселин Максимов: Бургазлия отново на върха, Дарик Радио от 2011-03-18, видяно на 16. февруари 2012
  189. История на Регионална библиотека „П. К. Яворов“, официален сайт на Регионална библиотека „П. К. Яворов“, видяно на 17 януари 2012
  190. Списък на читалищата в Бургас, фондация „Читалище“, видяно на 17 януари 2012
  191. Териториалната Дирекция „Държавен архив“-Бургас, държавната агенция „Архиви“, видяно на 16 януари 2012
  192. Историческия музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012
  193. Етнографския музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012
  194. Археологическия музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012
  195. Природонаучния музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012
  196. Информация за музея, Къща музей на Петя Дубарова, видяно на 2 март 2012
  197. Официална страница на Бургаската опера, видяна на 21 февруари 2012
  198. История на Драматичен театър „Адриана Будевска“, Драматичен театър „Адриана Будевска“, видяно на 20 февруари 2012
  199. Из композиционното творчество на Георги Шагунов в литературния портал slovo.bg, видяно на 20 февруари 2012
  200. Театър в Бургас в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012
  201. Официална страница на Младежки културен център в Бургас, видяна на 21 февруари 2012
  202. Ансамбъл Странджа, информация за ансамбъла на horeografia.start.bg, видяна на 21 февруари 2012; Цитат: Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ е създаден през 1965 г… Ансамбълът е съставен от три основни формации: женски хор на основата на открито народно пеене, солисти, оркестър от народни инструменти и смесен танцов състав
  203. Информация за читалищата в Бургас и региона в портала chitalishte.bg, видяна на 21 февруари 2012
  204. Художествена галерия „Петко Задгорски“ в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012
  205. Официална страница на Дружеството на бургаските художници, видяна на 21 февруари 2012
  206. София филм фест — На брега, уебстраница на община Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  207. Включи града — новия фестивал на Бургас, уебстраница на община Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  208. Фестивала на пясъчните фигури, уебстраница на община Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  209. Официална страница на фестивала Бургас и морето, видяно на 21 февруари 2012
  210. Международен фолклорен фестивал, уебстраница на община Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  211. Haunted Shores, на станицата pro-rock.net, видяно на 21 февруари 2012
  212. Списък на почетните граждани на Бургас, уебстраница на община Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  213. Блато в „Меден Рудник“ става модерен басейн, e-burgas.com, посетен на 21 май 2012
  214. а б Регистър на спортните клубове в Община Бургас, официална страница на Община Бургас, посетен на 16 януари 2012
  215. Бургас е по-футболен град от Варна, football24.bg, посетен на 16 януари 2012
  216. България ще бъде домакин на Европейското първенство по футбол през 2015!, topsport.ibox.bg, посетен на 21 март 2012
  217. Решено: Финалът за купата в Бургас до 2015 г., „А“ група – 14 отбора, e-burgas.com, посетен на 21 май 2012
  218. История на гребния спорт в България, Българска федерация по гребане, посетен на 16 януари 2012
  219. http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html
  220. Хаджи Калфа, Мустафа бен Абдулах: Румелия и Босна, част 1-3, АрхПП, 1938
  221. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 167-172
  222. Национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“, департамент Археология, Нов български университет, видяно на 16 март 2012
  223. Предшественикът на съвременния Бургас — античната и средновековна крепост в м. Пода — нос Форос, Регионален музей Бургас, видяно на 16 март 2012
  224. Градът с топли извори, Дневник от 25 септември 2008, видяно на 16 март 2012
  225. Росица Амелева: Представят още находки от Акве калиде -Термополис, Дарик радио 21 октомври 2009, видяно на 16 март 2012; Веселин Максимов: Изпод земята излезе и крепостна стена Интервю с Цоня Дражева, директор на Регионалния музей Бургас от 21 декември 2010, видяно на 16 март 2012
  226. Бургас с правила за опазването на защитените зони и паметниците, econ.bg от 19 юли 2011 година, цитат: В нова туристическа атракция предстои да се превърне „Акве Калиде – Термополис“ край Минералните бани. Министерството на културата вече определи границите на археологическия резерват – 36 дка, върху които се намира древният град с прочутите терми
  227. Бившите Минерални бани в Бургас стават туристически център, Дневник от 14 март 2012, видяно на 14 март 2012
  228. Прабългарският пограничен вал „Еркесия“, ГЕОПАН, видяно на 16 март 2012
  229. Крепости в община Бургас, www.bulgariancastles.com, видяно на 16 март 2012
  230. Boev, Z. 2009. Avian remains from the Early Chalcolithic settlement in Burgas (SE Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 61 (2): 157-160.
  231. Вход на Морската градина при „Пантеона“, регионален музей Бургас, видяно на 21 март 2012
  232. В Бургас ремонтираха къщата на Духтев — архитект на Морската градина, bourgas-news.com, видяно на 2 март 2012
  233. Веселин Максимов: Казиното — сграда на годината, Дарик Радио от 15 декември 2011, видяно на 2 март 2012
  234. Културен център Морско казино, официална страница на конкурса „Сграда на годината“, buildingoftheyear.bg, видяно на 2 март 2012
  235. Камери ще следят за крадци Паметника на моряка, burgasnews.com, видяно на 4 април 2012
  236. Регионална митница в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012
  237. Община Бургас в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012
  238. Сграда на годината 2004, видяно на 14 декември 2011
  239. Бургаски свободен университет в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012
  240. Площад „Тройката“, Регионален исторически музей Бургас, видяно на 14 март 2012
  241. Паметник „Альоша“ в Туристическия пътеводител на Бургас, Информационен център на град Бургас, видяна на 13 март 2012
  242. Сграда на годината 2005, видяно на 14 декември 2011
  243. Радиорелейната и телевизионна станция Бургас, predavatel.com, видяно на 13 март 2012; Цитат: Радиорелейната и телевизионна станция Бургас се намира на улица Дунав №1 в центъра на града. Кулата е изградена през 1993 г. Географски координати: 27°28′15″E / 42°30′30″N, надморска височина (кота терен): 30 м., височина на кулата: 72 м.
  244. Пъпа на Бургас, burgas-portal.com от 9 август 2011, видяно на 13 март 2012; Цитат: … „Пъпа на Бургас“… Става дума за произведението „Нулевия километър“ на скулптора Радостин Дамасков, което отбелязва точните координати на града и неговата 42°29′43,1″ северна ширина и 27°28′18,2″ източна дължина. Символите, които са изобразени на медния диск са жезълът на Нептун, рибите на Христос, корабът на аргонавтите и лавровият венец.
  245. Радостин Дамасков: Лавровият венец е задължителен за „Пъпа на Бургас“, интервю с Р. Дамасков, Burgasnews от 9 август 2011, видяно на 13 март 2012; Цитат: Символите, естествено, са морски….Като започнем от аргото и хубавото черноморско корабоплаване от едно време, минем през Нептун — жезъла му.. лавров венец, с който е увенчан нашия град от древни времена. До ден днешен това е градът на творци, сериозни културни и спортни завоевания, заради интелигенцията

Външни препратки[редактиране | edit source]