Бургас
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Бургас | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 208 402 [3] | ||
| Надм. височина: | 30 m | ||
| Пощ. код: | 8000/8034 | ||
| Тел. код: | 056 | ||
| МПС код: | А (Б) | ||
| Администрация | |||
| Държава: | България | ||
| Област: | Бургас | ||
| Община: - кмет |
Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Бурга̀с е град в източна България, общински център, както и на най-голямата по площ (7748,1 кв.км) област в България. Той е четвъртият по-големина град в България и важен икономически, културен, административен център в цяла Югоизточна България. В него се намира второто по натовареност летище и пристанището с най-голям товарооборот в България и най-голямата рафинерия на Балканския полуостров.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] Географско положение
Град Бургас се намира в най-западната точка на Черно море, в едноименния Бургаски залив и в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Бургас е разположен на брега на Черно море и дава името на едноименния залив — най-големият и най-вдаденият в континента на източното Черноморие. Бургас се намира на 389 км от София, на 272 км от Пловдив и на 350 км от Истанбул. Заобиколен е от езерото Вая, Атанасовското езеро и Мандренското езеро. През Бургас минава паневропейски транспортен коридор 8[1].
Разположението на Бургас между Черно Море на изток и между трите езера на запад, ограничава неговото развитие.
[редактиране] Административно-териториално деление
Въпреки че Община Бургас е с население над 100 000 д., тя не е поделена на административни райони. В нея са обособени 6 териториални дирекции.
Квартали:
През 2009 година се изготвя се нов градоустройствен план, който да отвори града към морето и ще включва няколко нови жилищни комплекса, както и нов пътен възел за южното черноморие, който ще облекчи трафика в града.[2] Допълнително трябва да се изгради обиколен път, които може да преминава и през езерата и поеме по-голямата част от транзитният поток.
[редактиране] Климат
Климатът е благоприятен за възстановяване — мека зима и топло слънчево лято.
През 1928 г. Бургаският залив замръзва, което позволява преминаването до остров Света Анастасия с файтони.
| Януари | Февруари | Март | Април | Май | Юни | Юли | Август | Септември | Октомври | Ноември | Декември | Годишно | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Средна максимална температура (°C) | 5,9 | 8,9 | 17,8 | 20,7 | 25,3 | 27,4 | 30,2 | 30,0 | 26,4 | 20,6 | 11,6 | 6,1 | 19,2 | |
| Средна минимална температура (°C) | -2,1 | 0,9 | 3,3 | 6,8 | 10,0 | 15,9 | 20,8 | 21,4 | 19,4 | 14,7 | 8,2 | −1,4 | 9,8 | |
| Средно количество валежи (мм) | 11 | 14 | 32 | 51 | 40 | 44 | 21 | 9 | 8 | 13 | 28 | 31 | 25,1 | |
| Среден брой дъждовни дни | 10 | 10 | 10 | 11 | 4 | 5 | 2 | 3 | 5 | 3 | 9 | 11 | 6 | |
| Източник: World Weather Information Service | ||||||||||||||
[редактиране] История
Районът на днешен Бургас, между трите езера и Черно море, директорът на регионалният музей определя като „кръстопът на най-древните цивилизации“.
Сред първите жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица градове, като Аполония, Месемврия, Анхиало и други, за които се счита, че са основани от гръцки преселници.
В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен, уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит.
Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години преди Христа. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ.[3][4]
По-късно на 15 км югозападно от Бургас е основан римският град Деултум, който също е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на региона. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. Тук е бил построен лечебен център до многобройните минерални извори в този район.
През Средновековието на 10 км е построена крепостта Пиргос, най-вероятно използвана като наблюдателна кула. Нейните останки са съществували и през 19 век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Едва през 17 век Бургас получава настоящото си име. Първоначално е наречен Ахело Бургас, а след Освобождението — Бургас. Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса за Цариград в средата на 18 век.
С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г., по-голямата част от населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и следвайки армията извън пределите на България се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя.
В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват.
През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква. Градът е освободен от османска власт на 6 февруари 1878 година от руските войски. По това време в него живеят около 2950 души, основно турци, арменци, евреи, българи и гъркомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов — българин, в чието семейство половината хора се смятат за гърци. След подписването на Берлинския Договор Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По-голямата част от турското население се изселва в Османската империя, първоначално след Освобождението, а впоследствие и след Съединението на България.
На 29 януари 1895 година емигрантите от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество „Странджа“. [5]. През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. [5]. На 2 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество.
Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През 1905 година е основана и Търговска гимназия, а през 1925 година се открива Държавното механо-техническо училище.
В следващите десетилетия градът и окръга се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г., градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.[5] При избухването на Балканската война в 1912 година 65 души от Бургас са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.[5] Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.
Македонските българи основават в Бургас Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество „Менча Кърничева“, Македонският младежки сговор „Пелистер“ и др.
След Втората световна война по-голямата част от еврейското население се изселва в новосъздадената държава Израел.
По време на управлението на БКП Бургас е превърнат в индустриален център. Частните предприятия и фабрики са национализирани и са построени много заводи, най-голям от които е бившият Нефто-химически комбинат.
[редактиране] Нарастване на населението и присъединяване на околните села
Със своите 208 402 жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Но според данните на Националния статистически институт към 1 януари 2009 г. Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 г. Една от причините е, че част от хората, които живеят в чужбина, не са променили българската си регистрация с регистрация в страната, на която са резиденти.
Данните показват, че от Освобождението на България насам тенденцията е към нарастване на населението на град Бургас.
| Година | 1878 | 1885–1892 | 1920 | 1946 | 1985[7] | 1992 | 1999 | 2008 | 2009 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Брой | 3000 | 5000[8] | 21 170 | 44 440 | 182 338 | 190 057 | 194 835[9] | 188 861[10] | |
| постоянен | 225 592[11] | 213 475[12] | 218 465[13] | ||||||
| настоящ | 211 383[11] | 203 843[12] | 208 911[13] |
От 1 януари 1976 г. Бургас започва да присъединява съседни села, като първото е Меден рудник. В следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, а селото става един от микрорайоните на новия ЖК Меден рудник.
Следва пауза от около 11 години, след което през периода 1987 — 2009 г. нови 7 населени села загубват статуса си на села и стават част от града[14]. Те са различно отделечени от центъра на Бургас (вж. таблицата). Към 2007 г. част от бившите села все още нямат канализация и асфалтирани улици[15]. От 2008 г. започва подобряване на инфраструктурата[16].
| Население | 1985 | 1999 | 2008 | 2009 | Разстояние от Бургас | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| НСИ | НСИ | ГРАО | НСИ | ГРАО | НСИ | ГРАО | (Центъра) | (най-близката градска част към 2009) | |
| Бургас в граници до 1987 | 182 338[7] | ||||||||
| Горно Езерово | 1555[17] | 10,3 km | 5,5 km | ||||||
| Лозово | 1146[18] | 7,5 km | 4,5 km | ||||||
| Крайморие | 783[19] | 11,4 km | 8,4 km | ||||||
| Сарафово | 2244[20] | 9,2 km | 6,3 km | ||||||
| Долно Езерово | 5686[21] | 9,4 km | 6,5 km | ||||||
| Бургас в граници до 2008 | 194 835[9] | 211 383[11] |
188 861[10] | 203 843[12] |
|||||
| Ветрен | 2188[22] | 2327[23] | 2330[11] |
2173[24] | 2215[12] |
14 km | 10,2 km | ||
| Банево | 1457[25] | 1591[26] | 1634[11] |
1776[27] | 1694[12] |
17,2 km | 13,4 km | ||
| Бургас в граници след 2009 | 208 911[13] |
||||||||
Населението на Бургас към 4 декември 1985 г. по данни на НСИ е 182 338 жители. На 12,11,1987 г. са присъединени 4 села — с. Горно Езерово, с. Лозово, с. Крайморие и с. Сарафово. През 1991 г. е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души. С решение на Министерски съвет през 2009 година се одобрява решението на общинският съвет в Бургас за присъединяване на селата Банево и Ветрен.[28]
Някои от новоприсъединени квартали на Бургас като Сарафово и Крайморие са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13).
[редактиране] Икономика
Разположението на град Бургас не е само от голямо стратегическо значение, благодарение на него в града са развити всички видове транспорт (шосеен, железопътен, въздушен и воден).
Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добра развита наземна инфраструктура, Бургас дава добри предпоставки за развитие на всякакъв вид индустрия. Според чуждестранни инвеститори предимствата на Бургас сравнително добре развита инфрастуктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия[29]
Пристанище Бургас е най-голямото пристанище на България и с най-голям товарооборот в България. Пристанищен район „Бургас“ обработва 60% от товарите по море. Причината бургаското пристанище да има най-голямо икономическо значение за страната е нефтеното пристанище „Росенец“, което обслужва 33% от товарооборота по море[30], както и големината на Бургаския залив.
В структурата на икономиката фигурира предимно продукцията на химическата и нефтопреработвателната промишленост, на растениевъдството, дърводобивната и дървопреработвателната, рибната, шивашката, кабелната промишлености, както и производството на вина и спиртни напитки.
През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица.[31] Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Стара Загора.
[редактиране] Образование
[редактиране] Университети
Бургас е известен със своя Университет "Асен Златаров", основан през 1963 г. като Висш химико-технологически институт, който включва в структурата си също 3 колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж.
В града се намира и едно от най-новите висши училища на Балканския полуостров — Бургаският свободен университет, създаден през 1991, който се отличава с новаторските си методи на преподаване и оригиналната си сграда, представляваща част от модерната архитектура в града.
[редактиране] Гимназии
- Гимназии:
- СХЕУ „Св.св. Кирил и Методий“
- ГПАЕ "Гео Милев"
- Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“
- Спортно училище „Юрий Гагарин“
- Гимназия за романски езици „Г. С. Раковски“
- Природо-математическа гимназия „Акад. Н. Обрешков“
- Немска езикова гимназия „Гьоте“
- Търговска гимназия — Бургас
- Гимназия за чужди езици „Васил Левски“
- Вечерна гимназия „Захари Стоянов“
- Първо частно прогимназиално училище
- Професионални Гимназии по:
- Архитектура, строителство и геодезия
- Механоелектротехника и електроника
- Морско корабоплаване и риболов „Св. Никола“
- Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“
- Химични Технологии „Акад. Н. Д. Зелински“
- Електроника и електротехника „Константин Фотинов“
- Дървообработване „Георги Кондолов“
- Сградостроителство и инсталации „Пеньо Пенев“
- Транспорт
- Основни и средни училища:
- ОУ „Антон Страшимиров“
- ОУ „Братя Миладинови“
- ОУ „Васил Априлов“
- ОУ „Васил Левски“
- ОУ „Георги Бенковски“
- ОУ „Елин Пелин“
- ОУ „Любен Каравелов“
- ОУ „Найден Геров“
- ОУ „П. Р. Славейков“
- ОУ „Пейо Яворов“
- ОУ „Св. Климент Охридски“
- ОУ „Свети Княз Борис I“
- ОУ „Христо Ботев“
- СОУ „Димчо Дебелянов“
- СОУ „Добри Чинтулов“
- СОУ „Иван Вазов“
- СОУ „Йордан Йовков“
- СОУ „Константин Петканов“
- СОУ „Константин Преславски“
- СОУ „Никола Вапцаров“
- СОУ „Петко Росен“
[редактиране] Културни и природни забележителности
Бургас е модерен град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на 19 век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са морската градина с казиното и „мостът“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век.
[редактиране] Забележителностти
- Драматичен театър „А. Будевска“
- Театър за драма опера и балет (Бургаска опера) [4]
- Държавен куклен театър
- Бургаска филхармония
- Летен театър
- Концертна зала „Ив. Вулпе“
- Културен Дом на Нефтохимика
- Гарнизонен военен клуб
- Летен театър
- Лятна естрада „Охлюва“
- Младежки културен център
- Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“
- Православен храм „Св. Иван Рилски“
- Православен храм „Св. Богородица“
- Православен храм „Св. Атанасий“
- Православен храм „Св. Троица“
- Арменска апостолическа църква „Св. Хач“
- Регионална библиотека „П. К. Яворов“ [5]
Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, които имат особен лечебен ефект.
В близост се намират някои древни селища, останки от древни цивилизации и култури. Най-големите от тях са: Несебър (Месембрия), където се намират едни от най-старите църкви по нашите земи; Созопол (Аполония); Поморие (Анхиало); Деултум (близо до с.Дебелт); крепостта Русокастро; Бегликташ — древно тракийско светилище (близо до Приморско) и др.
[редактиране] Защитени зони
- Бургаско езеро Вая
- Атанасовско езеро
- Мандренско езеро
- Природозащитен център „Пода“ [6]
[редактиране] Спорт
[редактиране] Футбол
В Бургас има няколко стадиона: „Черноморец“, стадионът на ПСФК Черноморец (Бургас), „Лазур“, стадионът на ПФК Нафтекс (Бургас) и стадион „Червено знаме“, намиращ се в кв. „Долно езерово“ както и други по-малки.
[редактиране] Парапланеризъм
Бургас предоставя отлични възможности за практикуване на парапланеризъм. Морската градина на Бургас предлага чудесни условия за склоново реене при източен вятър или морски бриз. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Стартът е изчистен и парапланерът се разпъва спокойно, като по време на полет парапланерът може да се издигне до около 100 м над морето. Стартът в местността „Шилото“ се намира на километър от бургаския ж.к. „Меден Рудник“. Мястото за излитане (220м н.в.) е голямо и чисто със северозападно изложение, като предоставя много добри условия за склоново и термично реене.
[редактиране] Други
- Колоездачен Клуб Бургас е създаден пред далечната 1905 година и едни от най-силните на само в България и на целия Балкански п-в. Последното отличие постигнато от колоездачите на клуба е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през Юли 2008 година.
- Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"
- Баскетболен клуб "Лукойл-Нефтохимик"
- Боксов клуб „Победа — Черноморец“ Бургас
- Езда — Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс в Бургас е открит през 2006-та год. в парк „Езеро“, до тенискортовете. Хиподрумът е разположен върху площ 20 дка и разполага с конюшня от 29 бокса, построена съобразно съвременните изисквания за отглеждане на спортни коне. Оборудвана е с напълно автоматизирана система за поене на животните и събиране на отпадъците. Има открит пясъчен плац с размери 60/70 метра и осветление с възможност за вечерна езда. 40 коня и 10 понита се отглеждат в комплекса.
- Бургаски спортен клуб по водна топка "Черноморец" — Клубът бе основан през 2007 г. В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи.
[редактиране] Спортни зали
[редактиране] Редовни събития
- Март — Международен кинофестивал „София филм фест — На брега“
- Април — Национален конкурс за млади изпълнители на българска популярна песен „Сезони“ — Годишни музикални награди
- Май — Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“
- Май — Флора Пролет
- Май — Международен театрален фестивал „Ерата на Водолея“
- Юни — Конкурс „Градините на Сарафово — Бургас — лято, море“
- Юни' — Летни културни празници „Бургас — лято, море“
- Юни — Фестивал на оперната и класическата музика в памет на диригента Емил Чакъров
- Юли — Национален конкурс за млади изпълнители на българска популярна песен „Сезони“ — Пролет-Лято
- Август — Национална седмица на морето
- Август — Национален конкурс за забавна песен „Бургас и морето“
- Август — Международен фолклорен фестивал
- Август — Музикален фестивал Spirit of Burgas[7]
- Септември — Международен театрален фестивал „На брега“
- Септември — Флора Есен
- Октомври — Национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Сезони“ — есен-зима
- 6 декември — Празник на св. Николай чудотворец и ден на Бургас
[редактиране] Спирит ъф Бъргъс
Спирит ъф Бъргъс (на англ. Spirit of Burgas — духът на Бургас) е музикален фестивал за българска и интернационална музика. Той се провежда всяка година през втората седмица на август. Замислен от общината за 2009-та година, той е организиран една година по-рано с медийната подкрепа на MTV. Това е първият толква мащабен и успешен фестивал за България, въпреки че е подготвен само за няколко седмици. Фестивалът събира хиляди фенове на легендарните за световните и европейски музикални сцени — Kosheen, Asian Dub Foundation, Groove Armada, Cradle of Filth, The Sisters of Mercy, както и някои от най-успешните български изпълнители и групи като Ъпсурт и Gravity Co. Фестивалът е замислен като ежегоден, като след големия успех MTV гарантира медийна подкрепа за няколко години. Той успява да привлече стотици чужденци, бе излъчен по VH1 и MTV и се нареди сред 15-те най-добри фестивали в Европа за 2008 още в първото си издание сред над 50 номинирани.
[редактиране] Международно сътрудничество
[редактиране] Чуждестранни консулства
Градът е седалище на консулства от следните държави:
Турция, генерално консулство
Беларус, почетно консулство
Румъния, почетно консулство
Русия, почетно консулство
Украйна, почетно консулство
[редактиране] Побратимени градове
Бургас е побратимен град със следните градове[32]:
Александруполис (Гърция)
Краснодар (Русия)
Поти (Грузия)
Ротердам (Нидерландия)
Хамбург (Германия)
Янтай (Китай)
Риека (Хърватска)
Гомел (Беларус)
[редактиране] Личности, свързани с Бургас
|
|
[редактиране] Галерия
 Плажът на Бургас |
 Художествената галерия |
 Пантеонът в морската градина |
 Бургаската митница |
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Община Бургас
- Общински съвет
- Сайтове за Бургас в Open Directory Project
- Карта на Бургас в OpenStreetMap
- Градски транспорт Бургас“
- Старият Бургас — снимки и пощенски картички
[редактиране] Училища
- Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“
- Гимназия за романски езици „Г. С. Раковски“
- Природо-математическа гимназия „Акад. Н. Обрешков“
- Немска езикова гимназия „Гьоте“
- Търговска гимназия — Бургас
- Гимназия за чужди езици „Васил Левски“
- Гимназия по Архитектура, строителство и геодезия
- Гимназия по Механоелектротехника и електроника
- Гимназия по Морско корабоплаване и риболов „Св. Никола“
- Колеж по Туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“
- Гимназия по Химични Технологии „Акад. Н. Д. Зелински“
- Гимназия по Електроника и електротехника „Константин Фотинов“
- ОУ „Васил Левски“
- СОУ „Йордан Йовков“
- СОУ „Добри Чинтулов“
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) [1]
- ↑ http://www.bourgas.org/bourgas-news-13688-bg.html, http://www.bourgas.org/bourgas-news-18335-bg.html
- ↑ Източник: Дарик. Бг
- ↑ Уникална находка преобръща историята на Бургас, Източник: dnes.bg
- ↑ а б в г 110 Години Бургаска Тракийска Организация „Антим Първи“
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
- ↑ а б НСИ. „„Справка за гр. Бургас“ при присъединяване на Горно езерово, Крайморие, Лозово, Сарафово към 12,11,1987 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 04,12,1985: 182 338“
- ↑ ((de)) http://www.retrobibliothek.de/retrobib/seite.html?id=102971
- ↑ а б НСИ. „„Справка за гр. Бургас“ при промяна в АТ принадлежност към 04,08,2000 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-29 „Население към 31,12,1999: 194 835“
- ↑ а б НСИ. „„Справка за гр. Бургас“ при присъединяването на Банево и Ветрен към 14,02,2009 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 31,12,2008: 188 861“
- ↑ а б в г д ГРАО (01 1999). „Таблици на населението по адрес и местожителство“. Взето на 2009-12-28 Според таблицата с. Банево има 1634 д. по настоящ адрес, с. Ветрен — 2330 н.адр., а гр. Бургас — 211 383 д. по настоящ и 225 592 по постоянен адрес.
- ↑ а б в г д http://www.grao.bg/tna/t41-2008.txt по постоянен адрес
- ↑ а б в ГРАО (12 2009). „Таблици на населението по по постоянен и настоящ адрес“. Взето на 2009-12-29 Според таблицата гр. Бургас има 208 911 д. по настоящ адрес. Внимание: всяко тримесечие на този адрес се публикуват нови данни, а данните за 2009 ще трябва да се търсят на архива за 2009 г., вероятно на адрес http://grao.bg/tna/t41-2009.txt.
- ↑ НСИ. „Справка за предшествениците/източниците на гр. Бургас, генерирана на 28,12,2009 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. посочва имената на 7 присъединени селища
- ↑ 1. „Програма на ГЕРБ Бургас за местно самоуправление 2007 — 2011 г.“ (pdf), стр. 18 и др.. Взето на 2009-12-28 „Необходимо е ускорено решаване на проблемите на бишвите села, които вече са крайградски квартали — недовършени и неасфалтирани улици, липса на канализация, недостатъчно, неработещо или липсващо улично осветление, телефонизация, транспорт.“
2. Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ (2007). „Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336“. сайт на РИОСВ Бургас. Взето на 2009-12-28 „В селото [Ветрен] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.“
3. CPM Consulting, гр. Варна. „План за развитие на Община Бургас през периода 2007 — 2013 г.“ (pdf). Виртуален консултативен център. Взето на 2009-12-28 Съгласно таблиците (стр. 32) колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване. „Процесът на изграждане на канализационни системи е значително изостанал в някои квартали на Бургас: Г. Езерово, Крайморие, Лозово.“ - ↑ „Нова канализация в Лозово“. Из „Бургас Новини“ (2009-04-29). Взето на 2009-12-28 „Тази улица съществува от много години, но въпреки лошото ѝ и напълно непригодно състояние досега не се намери кмет, който да я реконструира и благоустрои.“- Д. Николов, кмет на Бургас
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Горно Езерово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 04,12,1985: 1555“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Лозово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 04,12,1985: 1146“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Крайморие“ при присъединяването му към 12,11,1987 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 04,12,1985: 783“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Сарафово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 04,12,1985: 2244“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Долно Езерово“ при присъединяването му към 26,08,1991 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 04,12,1985: 5686“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Ветрен“ при промяна на АТУ към 01,09,1987 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-29 „Население към 04,12,1985: 2188“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Ветрен“ при промяна в АТ принадлежност към 04,08,2000 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-29 „Население към 31,12,1999: 2327“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Ветрен“ при присъединяването му към 14,02,2009 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 31,12,2008: 2173“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Банево“ при промяна в АТУ към към 01,09,1987 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-29 „Население към 04,12,1985: 1457“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Банево“ при промяна в АТ принадлежност към 04,08,2000 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-29 „Население към 31,12,1999: 1591“
- ↑ НСИ. „„Справка за с. Банево“ при присъединяването му към 14,02,2009 г.“. Из „Национален регистър на населените места“. Взето на 2009-12-28 „Население към 31,12,2008: 1776“
- ↑ Димитров, Станимир (2009-01-29). „Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас“. Из „Дарик Бургас“. Взето на 2009-12-28 Присъединяват се към Бургас след подписка и решение на МС. Към 2005 г. Ветрен има повече от 2300, а Баново 1500 жители.
- ↑ Австрийската VoestAlpine избира мястото на новия металургичен комбинат до края на годината: „ според говорителя на компанията от индустриална гледна точка Бургас е «напълно завършено пристанище», разполага с рафинерия и добър достъп до суровини, а освен това е град, който може да осигури достатъчно на брой квалифицирани служители“. www.capital.bg видяно 30,09,2008.
- ↑ [2]
- ↑ http://www.burgasnews.com/content/view/24641/492/ През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица.
- ↑ Побратимени градове
|
|||||
.svg){kind=small}
