Бургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.

Бургас
Burgas-Collage D.jpg
Поглед от кв. "Славейков", Морското казино, фонтанът площад "Царица Йоана", Часовникът, комплекс "Пантеона", Компасът на главната улица, храмът "Св. св. Кирил и Методий", Галерията, Фестивал на пясъчните фигури, Бургаският мост
Герб на Бургас
Бургас (България)
Red pog.png
Бургас
42° с. ш. 27° и. д. / 42.5° с. ш. 27.467° и. д. (G)
Общи данни
Население 207 925 (ГРАО, 2010-12-15)*
Повишение 200 271 (НСИ)
Землище 253,644 km²
Надм. височина 0-209 m
Пощ. код 8000/8034
Тел. код 056
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 7079
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Бургас
Димитър Николов
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Александровска“ 26
тел.: 056 84-09-15
Е-поща: mayor@burgas.bg
Уебсайт: Община Бургас

Бургас е най-големия град в югоизточна България, а с неговата площ от 253,644 km² той е и един от най-големите в страната. Според преброяването през 2011 година той има население от 200 271 души и е 4-тият по население град в страната. Бургас е най-важният икономически, транспортен, административен и културен център в Югоизточна България. Той е административен център на едноименната община и област и седалище на регионални и национални институции.

До Бургас се намира най-голямата в югоизточна Европа химическа и нефтена рафинерия и най-големия работодател в България. Там се намират международното и второто по натовареност българско летище, най-голямото българско пристанище и единственото нефтено пристанище в страната. В Бургас е разположен черномоския роболовен флот, част от българския военноморски флот и бреговата охрана.

Разположението сред няколко природни резервати и защитени местностти, антични и средновековни селища, Черно море и ежегодните фестивали привличат множество туристи. Бургаската Катедралата, носеща иметно на славянските апостоли Кирил и Методий и защитената местност Пода са сред 100-те национални туристически обекта. Манастира „Света Анастасия“ на едноименния остров в акваторията на Бургаския залив е единствения запазен средновековен островен манастир в Черно Море.

Съдържание

[редактиране] География

Снимка на централната част на Бургас от космоса

[редактиране] Географско положение

Град Бургас се намира в най-западната точка на Черно море, в едноименния Бургаски залив. Градът е разположен в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Разположен на брега на Черно море, Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на Източното Черноморие. Градът е заобиколен от езерата Бургаско, Атанасовското и Мандренското на запад, северозапад и югозапад, а на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 м се издига връх Върли бряг. Той е и най-високата точка на град Бургас.

В Бургас се намират две пясъчни коси: Кумлука, разположена между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3 км и широка около 1 км; и Атанасковска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море. В акваторията на бургаския залив се намира черноморският остров Света Анастасия, който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5 км от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 метра, а площта му е 0,022 км².

[редактиране] Административно-териториално деление

Бургас се състои от централната част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях исторически се срастват с града, друти са били преди това съставни селищета на Община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част (ЦГЧ) като централни се числят комплексите Братя Миладинови, Възраждане и Лазур. Другите части на града са жилищните комплекси Меден рудник, Петко Славейков, Зорница, Изгрев както и кварталите Акациите, Горно Езерово, Долно Езерово, Лозово, Победа, Сарафово, Крайморие. От 2009 бившите общински села Ветрен и Банево са квартали на Бургас.[1] Ексклави на Бургас се явяват рибарското селище Ченгене скеле в парк Росенец, вилно селище Отманлии в местността Алатепе и остров Света Анастасия.

Бургас е разделен на шест Териториални Дирекции (ТД)[2]:

  • ТД "Възраждане", включваща к-с "Меден Рудник", кв. Победа, кв. Акациите, кв. Горно Езерово
  • ТД "Изгрев" - к-с "Изгрев", к-с "Зорница", кв. Сарафово
  • ТД "Приморие" - ЦГЧ, к-с "Възраждане", кв. Крайморие, Рибарското селище в м. Ченгене скеле , Парк "Росенец", м. Алатепе (вилно селище Отманлии)
  • ТД "Освобождение" - к-с "Славейков", кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен
  • ТД "Зора" - к-с "Лазур", к-с "Бр. Миладинови"
  • ТД "Долно езерово" - кв. Долно езерово

През юли 2011 година бе приет нов Общ устройствен план (ОУП), според който града трябва да се отвори към морето и езерата и включва няколко нови жилищни комплекса.[3][4]

[редактиране] Климат

Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен (Cfa по Климатична класификация на Кьопен), с черноморско и континентално влияние и сравнитлно по-равномерни валежи през четирите сезона от същите ширини по средиземноморието. Лятото и есента са типично средизомноморски- дълги и сухи. Средната дневна температура на въздуха през лятото е 26.4° С, на морската вода – 24.8° С, като максимални дневни температури над 20 C се срещат и до ноември. Слънчевите дни през лятото варират от 24 до 27 на месец със средно 10–11 слънчеви часове в денонощието.[5]

Поради влиянието на морето есента е дълга и значително по-топла, отколкото във вътрешността на страната, а пролетта е сравнително студена и настъпва с около един месец по-късно. През зимите континеталното влияние е видно, но те остават доста по-меки в сравнение с вътрещноста на странатаи са почти безснежни. От февруари до април климатът е типично черноморски с по- ниски температури от средните за страната, резултат от ниските температури на морската вода. Средната зимна температура на въздуха е 4.6° С, на водата – 7.4° С. Средната годишна температура е 13-14 C, позволяваща на екзотична и вечно зелена флора да расте в района.[5]

[редактиране] Екология

През 1980-те години, замърсяването на въздуха и водата причинява сериозен екологичен проблем. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти, отстрана на изграденета през комунизма индустрия. Съществуващите пречиствателните съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на плановата икономика са под допълнителен натиск и постепенно занемаварят. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери[6][7] водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.[8] Животинския свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. Черноморското крайбрежие многокранто се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целия град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на сероводород (NO2), прахови частици и серен диоксид (SO2), причинено главно от изсвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провездат протести, срещу екологичната обстановка.[9][10][11]

С края на комунизма са осъществени проекти за подобряване на екологичната среда на града и непосредствената околност.[12][13] През 1992 година е създадена в градската администрация е създадена дирекция Екология, която координира и контролира проектите в тази област.[14] От началото на 1990-те се изграждат стационарни и мобилни звена за наблюдение и контрол. Така изградени в Бургас пет стационарни станции за мониторинг на въздуха са едни от малкото такива в страната.[11] Изградената система за наблюдение и контрол е единствената в България, които има възможност да идентифицира отделните замърсители. В периода между 1980 и 1990 до края на 1990-те години, създадени няколко защитени територии и осъществени проекти за защита на биологичното разнообразие на Бургарските влажни зони. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистането на отпадните води. Наред с други проекти, през 2010 година е изградена допълнителна пречиствателна станция в най-големия комплекс на град - Меден рудник, както и други по малки квартали са свръзани с централната канализационна система.[15][16][17] През 2012 година трябва да започне разширението на канализационната система в Меден рудник[18], както и да заработи допълнителна система за мониторинг на въздуха и водата в пристанищния район.[19]

Тези мерки, в допълнение на изменението на икономическата структура на града, инвестиции на фирмите в този сектор и преминаването на ТЕЦ на „Лукойл Нефтохим”, „Кроношпан”, „Хемусмарк”, „Победа” и други производства към използване на газ през годините на прехода, което води от своя страна до намаляване на замърсяването на въздуха и отпадните от съответните предприятия, водят до значителното подобряване на екологичното състояние на града и околността. Независимо от това, днес особено в кварталите и Долно Езорово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Тези високи стойностти се обясняват от експерти, чрез конкретна метеорологична ситуация, с която вятъра пренася прахови частици във въздуха от близката рафинерия.[20] „Лукойл Нефтохим”, „Кроношпан” и други производители на мебели и нарастващия автомобилен трафик, и днес са сред най-големите източници на вредни емисии. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия, се очаква и допълнително увеличаване на транспорта се изгражат и проектират няколко проекти, които да изведат транзитния трафика извън границите на града.[13][15][16][21]

През 2008 година в Бургас се провежда референдум за или против изграждането на Нефтопровода Бургас - Александруполис. 96,75 процента от взелите участие в референдума, или 49 552 души се обявят против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51.225 участвали при 188 774 души имащи право на глас) първия референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден.[22]

През 2010 година градската управа спечели проект за интегрирано развитие на обществения транспорт, подкрепен от ЕС с 70 млн. евро.[23] Това предостави възможност на общинския превозвач Бургасбус да обнови автобусния си парк, да бъде разширена и обновена дейсващата тролейбусна марежа, да се обособяд до 20 km велосипедни алеи, с което Бургас зае водеща роля в тази област в страната. След като Бургас се присъединява през 2009 година към така нареченото Споразумение на кметовете и през ноември 2011 година обявява намерението до 2020 година да намали енергийната консумация с 27%, да съкрати парниковите емисии с 25% и да увеличи употребата на възобновяеми източници с 26%.[24] През същата година, благодарение на анганжиментите за опазването на околната среда, Бургас е обявен от кампанията „Зелена България“ на Министерство на околната среда и водите за „Най-зеленият български град“ в категорията за градове с над 200 000 жители.[25]

[редактиране] Природа

[редактиране] Води

Днешните Мандренско (остаряло Язеклийско) и Бургаско (остаряло Ваякойско) езеро са били блата. Те са разположени на югозапад от тогавашния Бургас и представляват стар морски залив. С течение на времето реките Русокастренска и Мандренска са затлачили най-западната част на Бургаския залив и постепенно са се образували заблатените площи, известни под името Мандренско и Язеклийско блата, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър, са ставали непроходими. Блатата пречят на развитието на Бургас в тази посока и тя настъпва по късно. Пресушаването на блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, е започнало през 1921 г. Прекопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал е продължило до 1928 г. със средства по бежанския заем. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те[26]

[редактиране] Флора и фауна

[редактиране] Защитени зони

В землището на Бургас са обявени следните природни резервати и защитени местности[8]:

[редактиране] История

[редактиране] Име

Наред с няколкото антични и средновековни селища: Порос, Пиргос, Акве Калиде, разположени землището на днешния град, Бургас е смятан за наследник и на Деултум, Скафида и Русокастрон, разположени в неподрествената близост. Деншното име на град Бургас произлиза от латинската дума Burgus/Бургос - кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен бург, който бил положен в района на днешното Бургаско пристанище. Византийският поет Мануел Фил споменава Бургас като Пиргос в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото пиргос и латинското бургос са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него „пюргос“ означава на тракийски „укрепление от дебели дървени греди“. Сходен произход има името на испанския град Бургос.[27][28]

[редактиране] История на града

[редактиране] Античност

В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“, в двора на затвора-общежитие с лек режим по пътя за квартал Ветрен предмети, датирани към епохата на ранния халколит. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказ.[29][30] Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море като „...кръстопът на най-древните цивилизации...“.[31].[32]

Сред първите жители на региона са траки. Предполага се, че около 6 век пр.н.е. по крайбрежието те създават редица селища наред с близките градове Аполония, Месемврия, Анхиало.

[редактиране] Развитие от римско време до средновековието

Монета на император Александър Север в чест на поселението Деултум

След превземането на Черноморието от римския пълководец Луций през 72 пр.н.е император Веспасиан основава с Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium) колония за ветерани на VIII Августовски легион, която се разраства до важен център на провинция Хемимонтус. От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт. В Деултум са се срещали едно от северо-източно разклонение на римския път Виа Милитарис и крайбрежния Черноморски път Виа Понтика.

През Средновековието на 11 км южно от днешния център на Бургас е построена крепост. Тя е била разположена на полуостров Порос/Форос, край днешния квартал Крайморие. Отделни автори смятат, че Порос и Пиргос са една и съща крепост. Крепостта при Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница и е охранявала подстъпите към крепостите Деултум и Скафида и римските пътища. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепостта и древно селище в близост до него, датиращо от късната античност (V век след Христа).[33]

През Средновековието в непосредствена близост до днешен Бургас са водени няколко важни битки: Битката при Анхиало (708), Битката при Скафида (1304) както и Битката при Русокастро (1332) - последната голяма битка между Българското царство и Византия .

[редактиране] Под османска власт и първо писмено споменаване

Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османския регистър (дефтер) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (искеле-и Пиргос) което били част от вакъфа на Искендер паша. През 1639 и 1646/47 отново е споменатo пристанището.[34] Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса в средата на XVIII век. Чак до края на ХIХ век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос. През ХIХ век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.

С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следвашите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват. През 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

ул. Александровска - 1906 г.
ул. Александровска днес

[редактиране] Главно българско пристанище след Освобождението

По-време на Руско–турската война от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през прищанището се изтегля и многобройно турско и черкезско население, сред което и това на Бургас. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 г. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, въпреки че по силата на Одринското примирие за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от Несебър. Дългото изолиране на бургаските земи от активни освободителни действия създали смут сред местното население. Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово.[35][36]

За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус сформира ”летящ-отряд” под командването на полк. Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници. На 6 февруари 1878 година руските войски под командването на Лермонтов освобождават Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани. Първи кмет на освободения град е Нико Попов. В Бургаските покрайнини руските войски създали военна болница под ръководството на Александра Лермонтова.[35]

След подписването на Берлинския договор 1878 Бургас става един от 6-те административни центрове на новосъздадената провинция Източна Румелия. По силата на Договора в града се завръща част от турското население, но се преселват и първите български бежанци от Източна Тракия и Странджа планина, територии които остават под османска власт.[35][37]

[редактиране] Икономически възход и бежански лагер на България

Еркесията, Бургас и региона южно от него през 1903 година

През 1891 година е приет първия строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което пременя неговия ориенталски облик. Още през 1881 година е изградена градската библиотека, през 1891 морската градина и през 1897 катедралата Св. св. Кирил и Методий. 1895 година Георги Ивано отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 на Печатница Братя Велчеви. На 27 май 1890 година княз Александър I Батенберг тържествено отрива в Бургас ж.п. линията Бургас — Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас създават 151 индустриални предприятия, между които Фабрика за захарни изделия и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите Български Мелници на Иван Хаджипетров, сапунената фабрика Камбана, Фабрика за рибни консерви и др.

На 29 януари 1895 година бежанци от Македония в Княжество България създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на бургаското македонско дружество „Пирин планина“, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество „Странджа“.[38] През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас.[38] На 2 септември 1902 г. двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество. В Бургас те основават и Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество Менча Кърничева, Македонския младежки сговор Пелистер и други организации.

В следващите десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г. градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия.[38] При избухването на Балканската война в 1912 година в Бургас от 65 доброволци е сформирана Първа рота на 12та Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение[39] под ръководството на Луи Айер.[40]

[редактиране] Между двете световни войни

Бургас през 1926 г.

По непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.[38] Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат след Първата световна война в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона. [41]

През 1924 година в Бургас е открита с Девеко (днес ХемусМарк АД) единставената фабрика за моливи в югоизточна Европа, която от 1937 е „Придворен доставчик“. 1925 година открива врати Държавното механо-техническо училище. През зимата на 1928/29 година Бургаският залив замръзва, което позволява в края на януари и началото на февруари 1929 преминаването от Бургас до остров Света Анастасия с файтони.[42] През 1934 година жителите на града напрояват 34.260.

[редактиране] Комунизъм

На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от Съветски войски, а представители на царската власт екзекутирани.[43] По това време в града работят заедно с Бургаските минерални бани, шест частни бани и една общинска морска баня. След края на Втората световна война еврейската организация Хагана организира корабни конвои за преживелите Холокоста, които отплават от Бургас в посока Палестина. С тези конвои се изселва и еврейското население на Бургас.[44]

В следващите години комунистичекото управление на БКП национализира над 160 фабрики и частни предприятия, баните и синагогата. През 50-те и 60-те са построени заводи, най-голям от които е Нефто-химически комбинат.

През 1976 година към Бургас е присъединено селото Меден рудник, като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия ж.к. Меден рудник. През периода 1987 — 2009 г. нови 7 населени села загубват статута си на села и стават част от града.[45]. Те са различно отделечени от центъра на Бургас, причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток.

[редактиране] Развитие в посткомунизма

Част от кварталите на Бургас (2011)

През 2008 година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път[46].

На 28 февруари 2008 година бургаския общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915 – 1922 година.[47]

През 2011 г. печели приза "Най-добър град за живеене в България", както и "Най-зеленият български град".

[редактиране] Бъдещо развитие

Бъдещето развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата. В този контекст се дискутира проекта Супер Бургас. През следващите години трябва да реализират също проекти за обществен велосипеден транспорт, за извеждането на тежкият трафик от централната част на града, за възстановяването на остров Света Анастасия и мостик в града, както и за рехабилитирането на историческия център. Предвидено е изграждането на два нови парка в комплекс Меден рудник, нови спортни игрища в квартал Долно Езерово и в Борисовата градина и нов спортен комплекс на открито в Меден рудник, който ще е най-големият в града. През 2012 г. в Бургас трябва да бъдат открити още два мола, спортен тенис комплекс и нова индустриална зона.[48]

[редактиране] Население

[редактиране] Прираст на населението

Със своите над 200 000 жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Но според данните на НСИ към 1 януари 2009 година Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 г. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация.

Населението на Бургас към 4 декември 1985 година по данни на НСИ е 182 338 жители. На 12 ноевмри 1987 година са присъединени 4 села — Горно Езерово[49], Лозово, Крайморие и Сарафово.[50] През 1991 година е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души.[51]

С решение на Министерски съвет през 2009 година се одобрява решението на общинския съвет в Бургас за присъединяване на общинските села Банево и Ветрен като квартали на града.[52] Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово, Крайморие, Меден Рудник са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13).

В следната таблица са посочени данните за населението на Бургас за дадената година и според съответната територията която е заемал, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).

Година Жители
1878 ² 2.950[53]
1892 ² 5.000[54]
1900 ¹ 10.703[55]
1906 ² 15.000[56]
1920 ¹ 21.170[57]
Година Жители
1946 ¹ 44.440[32][57]
1956 ¹ 79.091[58]
1965 ¹ 106.115[32][57][59]
1975 ¹ 148 662[57]
1985 ¹ 182.338[60]
Година Жители
1992 ¹ 195 686[61]
1999 ³ 225 455[62]
2008 ³ 214 162[63]
2009 ³ 218 483[64]
2011 ³ 219 098[65]

[редактиране] Етнически състав и религия

Според преброяването проведено в България след влизането на страна в ЕС през 2011 година за първи път запитващите имаха възможност да отгорят доброволно на въпросите за етничска и религиозна принадлежност, както и са майчин език. Така в Бургас на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 181 116 души, 171 898 от тях се определят като българи, 3800 като турци, 1330 като роми и 666 посочват, че имат друга етническа принадлежност (немска, руска или др.).[66]

Страхувайки се от широката дискриминация спрямо ромите, те предпочитат често да посочват етническа принадлежност към мнозонството на местното население. По този начин те влияят върху броя на турците и по-малко върху този на българи в Бургас.[67] От данните също не може да се определи действителния брой на арменците.

Най-голямата религиозна общоност е тази на българските православни християни, следвана от мюсюлманската, като Бургас е единствения голям български град в които тази общоност няма собствен храм. Други религиозни общоностти в града са българските католици и православните Арменци, както и евангелистите.

[редактиране] Политика

[редактиране] Кметове от 1990 г

Димитър Николов, кмет на Бургас от 2007 г.

След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември Никола Александров. Той остава в длъжност до септември 1990 година когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си през май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран Продан Проданов от листата на Съюза на демократичните сили. Неговия мандат, който свършва през ноември 1995 се запомня с политическата конфронтация с бившите комунист и централната власт, както и бюджетен дифицит на община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, Йоан Костадинов.[68]

Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и един от най-дълго управлявалите кметове на България. На изборите за местен парламент през 2007 години Костатинов се явява като независим кандидат, подкрепен от Съюза на тракийските дружества в България, но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия Димитър Николов във втори тур, където успява да победи кандидата на националистите Валери Симеонов.[68] На местните избори на 23 октомври 2011 година Димитър Николов спечели втори мандат още на първи тур с 70,86 на сто от гласоподавателите. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.[69]

[редактиране] Общински съвет

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Бургас е съставено от градоначалник и общински съвет от 51 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 53,4 %, е следното:[70]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 46,90 % 44.255 28
Национален фронт за спасение на България 11,64 % 10.979 7
Българска социалистическа партия 10,12 % 9.552 6
Съюз на демократичните сили 4,16 % 3.922 2
Средна европейска класа 2,91 % 2.748 2
Движение за права и свободи 2,54 % 2.401 2
ЛИДЕР 2,52 % 2.376 2
Движение за социален хуманизъм 2,04 % 1,925 1
Атака 2,00 % 1.888 1

[редактиране] Герб

Знамето с герба на Бургас

Гербът на Бургас на син щит съчетава някои исторически факти за Бургас. Така изобразеният лъв символизира смелостта на хората, които са се заселили в това трудно за живеене място, а рибната му опашка - изобилието на риба. Лъвът държи в ръцете си кула, като символ на кулата, от която произлиза името на Бургас. Над синия щит са изобразени две каравели, които символизират Бургас като старо и едно от най-важните пристанища на черноморско крайбрежие.[71]

Цветовете на знамето на Бургас са синьо и бяло.

[редактиране] Чуждестранни консулства, представителства и членство в международни организации

В Бургас се намира генерално консулство на Турция и почетните консулства на Беларус, Индия, Румъния, Русия и Украйна. През 2004 година в града е открит Черноморския граничен координационен и информационен център, който осъществява сътрудничество между органите за гранична охрана на държавите от Черноморският басейн по отношение на граничния контрол.[72]

Бургас е член в 12 международни организации, между които Конвент на кметовете, Eurocities, ICLEI и BALCINET.[73] Градът има свое представителство и в Брюксел.[74]

[редактиране] Побратимени градове

Бургас е побратимен град със следните градове[75]:

[редактиране] Икономика и инфраструктура

„Лукойл-Нефтохим“ - Бургас

[редактиране] Икономическа характеристика

Бургас днес е един важните икономически и индустриални центрове на България. Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия[76]. Градът се отличава с високо ниво на индустриализация. В структурата на икономиката е доминирана от търговията, промишленост (хранително-вкусова, нефтопреработвателната, дървопреработвателната и машиностроене), услуги, туризъм и транспорт. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Пловдив. През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица.[77][8]

Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателната промишленост. 80 процента от българския риболов се извършва от бургаски фирми.[78] В ареала на бургаското пристанище са построени за тази цел едни от най-големите хладилни скадове в България.[79][80] Консервната фабрика “Славянка“ АД, "Черноморски Риболов - Бургас" АД и Atlantic Group са от по-големите представители на рибопреработвателния бранш. Други по-големи фирми от хранително-вкусовата промишленост са производителя на захарни изделия Победа АД, производителите на хляб и хлебни изделия Бургас хляб и Хляб и хлебни изделия, Бургаско пиво и Феста Холдинг.[8]

По-голямата част от производставото е съсредоточено в следните индустриалните зони:

  • Промишлена зона - Север (728 хектара)
  • Промишлена зона - к-с "Меден Рудник" (260 хектара)
  • Промишлена зона - кв. Победа (200 хектара)
  • Промишлена зона - Юг (371 хектара)
  • Промишлена зона - кв. Долно Езерово (100 хектара)
  • Промишлена зона - кв. Сарафово (50 хектара)

Строителството не е сред основните сектори на Бургас. Въпреки това седалището на някой от по-големите български фирми в този браш: Понс Холдинг, Трансстрой и Евробилдинг Инженеринг се намират в града.

В близост до Бургас се намира един от най-големите винарски региони в страната, солници, мини за медна и желязна руда, за кафяви въглища и златни мини. В Бургаските езера се добива сол от праисторически времена. Днес той е единственият регион в България, където се добива морска сол.

Търговията в града също е силно развита, с изградени характерните за станата търговски центрове и филиали на всични национални търговски вериги. Голяма промяна в развитието на градски пейзаж и на градски среда с дългосрочни последици за качеството на живот оказва разширенито на града в източна посока и появата на търговски центрове от нов тип (мол) като Бургас Плаза, Galleria Burgas и Strand в тази част на града. Наред с тях в централната градска част продължат да функционират търговски центрове няколко етажни търговски центрове като Трия, Пиргос и Бизистена. Свободна безмитна зона в Бургас е единствената на бъгарското Черноморие.

В последните години в Бургас се развива културния[81] и фестивания туризъм, като според Euromonitor International града е посетен през 2009 година от около 1,71 мил.[82], а през 2010 година от около 1,54 мил. туристи (понижение от -1.8 процента спрямо 2009).[83][84]

[редактиране] Транспорт

Разположението на град Бургас не е само от голямо стратегическо значение, благодарение на него в града са развити всички видове транспорт (шосеен, железопътен, въздушен и воден).

[редактиране] Воден транспорт

Централната градска част с Терминал Бургас-Изток на преден план. На заден план Нефтеното пристанище (д.) и Военноморска база Бургас (л.)

Пристанище Бургас, с 33 корабни места с максимално допустимо газене от 15,5 метра е най-голямото пристанище на България. Пристанищен район „Бургас“ обработва 60% от товарите по море.[85]

Пристанищният комплекс в Бургас е разделен на три: Пристанище Бургас, Рибно пристанище и Нефтено пристанище (или пристанище Росенец, което е разположено на юг от града в залива Ченгеле скеле). Други по малко пристанища се намират в кварталите Сарафово и Крайморие, както и в така нареченото Рибарско селище. Пристанище Бургас е най-голямото българско морско пристанище. То е разделено на няколко терминала, като там са разположени също контейнерния терминал, Бургаските Корабостоителници и Кораборемонтния завод. Пристанищата на последните два, както и пристанището на фирма Транстрой са със специален режим на работа.[86]

Южно от Бургас се намира и Военноморска База Бургас, в която е разположен част от българския военноморски флот.

[редактиране] Въздушен

Летище Бургас е отворено за гражданската авияция през 1947 година когато на 29 юни е открита първата редовна въздушна линия София-Бургас. Тази дата се счита и за рожденната дата на българската гражданска авиация. Полетът е осъществен с Ju-52 LZUNL r летателен екипаж на Дирекция "Въздушни съобщения" - пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев,Методи Накови Георги Сергиев. Между 1962 и 1963 година се изгражда стоманенобетонна писта с дължина 2600 метра, която между 1977 и 1979 е одължена на 3200 м. Преди отдаването на концесия през 2010 година Летище Бургас заема площ от 2600 da. Сградите за вътрешните линии и терминал изпращащи са изградени през 1974 година, а терминал пристигащи през 1992.

Летището се изполва също от българските ВВС и авиациата на НАТО.

[редактиране] Автомобилен

Бургас разполога с добра шосейна инфраструктура, като през града преминават важни транситни пътища. Той е е начална точка на паневропейски транспортен коридор 8[87], които свързва Черно и Адриатическо море и на републиканския път I-6, които свърва Бургас, през София с македонската граница. Градът е изходен пункт на строящите се автомагистрали Тракия и Черно море и разпределителен пункт на туристическия поток на Южното Черноморие. През града минават европейските пътища E87 и E773, както и републиканския път I-9.

[редактиране] Обществен транспорт

Обществения транспорт в Бургас е добре развит. В града съществуват две тролейбусни линии (T1 и T2), 28 автобусни и 6 марширутни линии. Общата дължина на градския транспорт е 490 km.[88] Регионални и национални, и редица международни дестинации за превос на пътници се осъществява от двете автобусни гари в града. „Автогара Юг“, коята се намира в непосредствена близост до централната Ж.П. Гара е начална спирка на междуградските връзки със всички населени места по черноморското крайбрежие в областта, на автобусна линия 15 към Летище Бургас и на междуградските връзки с Варна. Автогарата „Запад“ обслужва пътниците от и за населените места от вътрешността на Бургаска област и страната, както и преминаващите през града автобуси, извършващи междуобластни превози. Автобусните връзките със София, както и международните дестинации като Истанбул се извършват от двете автогари.[8][86][89]

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Бургасбус. Други транспортни фирми които обслужват вътрешно градски линии са „Компфорт ООД“, „Бургасволан 95“, както и фирмите „М-Бус“ и „Ентурстранс“ който извършват междуградски превози.[8][90]

[редактиране] Железопътен

Железницата достига до града през 1890, две години след основаването на БДЖ, но първоначално влаковете идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоятнието и времето до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 е построена теснопътна жп линия от Бургас до Поморием която през 1939 е заменена с нормална. През 1980те години пътническото движение до Поморие е преустановено, и днес линията се използва за превос на товари от близките рудници и солници.[8] Също през 1980те години е открита жп линия от Бургас до Средец.[91]

Днес Бургас разполога с шест пътнически гари: Централна, Владимир Павлов, Долно Езерово, Сарафово, Солници, и Товарна гара; една разпределителна и една техническата гара с 5 коловоза.[91][86] Всекидневни ж.п. линии от Бургаската централна гара до по-вечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 започна модернизациатя на ж.п. линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година.[92] Бургас е наред със София един от основните елементи в България на бъдещата основна транспортна мрежа на ЕС.[93][94]

[редактиране] Медии

Наред с националните печатни медии които имат приложения за Бургаския регион в Бургас се печатат редица регионали Вестници и списания. Между тях са всекидневниците Черноморски Фар, Компас и Бургас, Днес и Утре; седмичниците Десант, Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния.

Сред локалните радио и телевизионни станции се откроява телевизия СКАТ, една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Kanal 0, TV Mix и RN-TV и радиостанциите Радио Мая, Power FM и Радио Бургас.

[редактиране] Здравеопазване

Бургас е главен здравен център в източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ южното Черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Сред най-големите здравни заведения на Бургас са Първа поликлиника - терапевтичен блок за многопрофилно лечение; многопрофилна болница „Дева Мария“; „Лайф Хоспитал“ - с диагностичен блок и Спешна помощ, военна болница, няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, очна клиника, стоматологична клиника и други здравни звена. В момента в града, в комплекс Меден Рудник се строят детска болница и нова многопрофилната болница.[95][96][97]

[редактиране] Образование и наука

[редактиране] Университети

Бившата сграда на Бургаски свободен университет, днес Административен съд

Бургас като университетски център разполага с две висши училища: Университет "Асен Златаров" и създадения през 1991 година Бургаски свободен университет. Университета "Асен Златаров" е основан през 1963 година като Висш химико-технологически институт. Днес той включва в структурата си също 3 автономнни колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж.

[редактиране] Гимназии, средни и основни училища

Началното училище „Княз Борис I.“

В Бургас са представени всички видове учебни заведения. В града функционират 22 основни, девет средни общообразователни училища и гимназии, 11 професионални гимназии, шест специализирани гиманзии. Наред с тях функционират няколко частни училища които обхващат също всички видове учебни заведения.[98]

Най-старото училище в Бургас е създането през 1869 година СОУ с хуманитарно-естетически профил „Св.Св.Кирил и Методий”. Немската езикова гимнзия „Гьоте“ работи от своя страна със специалисти и учители от Германия. Търговската гимназия, която е открита през 1905 година работи заедно с автрийското министерство на образованието и немския град Бенсхайм по няколко екологични проекти. Учиниците на Природо-математическата гимназия „Акад. Н. Обрешков“ редовно печелят отличия от международни олимпияди и конкурси. Други по-важни училища са Английскста езикова гимназия; Гимназията за романски езици „Г. С. Раковски“; Гимназията по строителство, архитектура и геодезия; Музикалното училище „Панчо Владигеров“; както и професионални гимназии по механика, по електроника и електротехника, по морско корабоплаване и риболов и тази по химични технологии.[98][99]

[редактиране] Библиотеки, читалища и архиви

Наред с университетските бибилиотеки в Бургас се намира създадената през 1888 година градска библиотека.[100] Тя носи от 1978 година името на поета-революционер Пейо Яворов и е една от най-старите в страната. От 2000 година тя със статут на регионална. В кварталите и комплексите съществуват малки читални и над десет читалища, които също разполагат с малки библиотеки.[101]

В Бургас е разположена с Териториалната Дирекция „Държавен архив“ една от регионалните дирекции на държавната агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 година и разполога днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива към 2005 г. е: общ брой на архивните фондове - 4157 с 286505 архивни единици, 661 - частични постъпления, 524 – спомени, над 6800 – отделни снимки и 103529 негативи от ДП “Фотография” - Бургас.[102]

[редактиране] Култура и забавления

[редактиране] Музеи

Къщата на Димитъ Бракалов, днес Етнографски музей

Историческия музей се намира на ул. Лермонтов 31, срещу Първо районно управление. Музеят е създаден през 1925 година и помещават екзпозиции свързани с новата и най-новата история на Бургас, сбирка от антични монети и иконна галерия с творби от южна България и северна Турция.[103]

Етнографския музей се намира във къщата на търговеца Димитър Бракалов. Възрожденската къща, запазена в оригиналния си вид е построена през 1873 година и се намира днес в близост до катедралния храм „Св. св Кирил и Методий“. Там се помещават сбирките от български носии и накити на населението на Бургас. Една голяма част от екзпозицията са типични за родните краища на множеството бежанци от Гърция и Турция.[104]

В Археологическия музей се намират експозиции свързани с града, региона и морската тематика от дълбока древност, античността до падането на региона под османска власт. Тук се намират и находките от засилените в последните години археологически разкопки в региона. Централната изложбена зала на музей се намира на ул. Алеко Богориди в пешеходната зона. Музеят е основан през 1912 година като археологическо дружество „Дебелт“.[105]

Разнообразие на флората и фауната на Бургас и региона са били събрани в Природонаучния музей в трите постоянни изложби „Магичният свят на камъка“, „Флора и фауна на планината Странджа“, „Птичи ресурси на Бургаските влажни зони“.[106] Най-новият музей, е Къща музей на поетесата Петя Дубарова. Той е основана през 1995 година и е организатор на ежегодния Националният литературен конкурс Петя Дубарова.[107]

[редактиране] Театър, опера, галерии и културни домове

Художествената галерия „Петко Задгоски“

Бургас разполага днес с драматичен, детски и куклен театър, опера, концертна зала и много художествени галерии. Морския град с е един от малкото градове в България които разполагат с Театър за драма, опера и балет (Бургаска опера)[108], разположен в близост до пешеходната зона в централната градска част. През 2000 година Държавната опера и филхармония на Бургас са обединени в една институция. Бургаската филхармония е създадена като държавна институция през 1947 година, но нейното начало е положено през 1910 година с основаването на Музикално дружество „Родни звуци“ в Бургас, като сред основателите е композитора Георги Шагунов. Филхармонията използва днес както своята концертна зала „Ив. Вулпе“, така и сцената на Бургаската опера. В сградата на операта е разположен и държавния детско-куклен театър на Бургас, която е създаден през 1954 година. Драматичения театър Адриана Будевска се намира до Стария съд (днес „Агенция по вписванията“) в запазената стара градска част на града. Началото на театралното дело в Бургас е положено през 1882 година с постановката на Малакова на пистеля Петко Славейков, но чак през 1914 година общинския съвет взима решение за построяването на драматичен театър, който днес носи името на българската актриса Адриана Будевска.[109][110][111][112]

Бургас е един от малкото български градове в които функциониращ Младежки културен център.[113] Той се използва и от фолклорения ансамбъл „Странджа“.[114] Ансамбъла, който е основан през 1965 година се състои от хор, оркестър и танцова формация. През 2011 година старото морско казино е реновирано и превърнато в културен център. Прояви от различен тип и изложби се организират и в „Културния дом на Нефтохимика“, а за изложби на военна тематика често се използва Гарнизонния военен клуб. Като малки културни домове с място за прояви и клубна дейности фукцонират и кварталните читалища.[115]

Градът е известен на българската художествена сцена с множеството си галерии. Художествените колекции на града са настанени в градска художествена галерия „Петко Задгорски“.[116] Тя се помещава в бивша синагога на града, изградената между 1905 1910 година по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. След завземането на властта от комунистите и изселването на еврейското население на града след Втората световна война сградата е национализирана и на 7 Април 1947 година преоткрита като градска художествена галерия. Други известни галерии в града са галерията на Дружеството на бургаските художници, галерия Неси, галерия Бургас, галерия Ети и други.[117]

[редактиране] Редовни събития

Наред с празника на Бургас, които се празнува ежегодно 6 декември религиозния „празник на св. Николай чудотворец“ в Бургас се провеждат предимно през лятото фестивали и културни събития от различно естество. Някой от фестивалите като София филм фест — На брега[118] , Бургас и морето, Бургас Блус & Jazz Festival и Spirit of Burgas, литературни дни Петя Дубарова, мотосъбора в Крайморие и традиционните празници в чест на покровителя на града се провеждат всяка година. В края на март 2012 година за първи път ще се проведе фестивала Включи града.[119]

В края на април ще се провежда Фестивала на немска и австрийска класическа музика. През май се провеждат панаира за флористика Флора, националния литературен конкурс Петя Дубарова, международен театрален фестивал Ерата на водолея и през третата седмица на месеца Международната ветроходна регата Port Burgas Sailing Week. На 24 май се провеждат като в цялата страна шествия в чест на Българската азбука и първоапостолите Св. Св. Кирил и Методий.

Месец юни започва с откриването на Фестивала на пясъчните фигури в парк Езерото[120], който трае до края на септември. Също така през юни се провеждат Летни културни празници „Бургас — лято, море“, международения турнир по спортни танци Burgas Cup и фестивала за класическата и оперна музика Емил Чакъров. На вечерта на 30 Юни, хората се събират на брега на Черно море, за да се насладят на изгрева на сутринта на 1 юли. Тази реликва от времето на хипитата от 70-те години се посреща традиционно в града на централния плаж и се нарича също July Morning.

През летния месец юли се провеждат поетичните дни Пейо Яворов и пред последния уикенд на месеца плувния маратон Бургас.

В началото на август се провеждат музикалните фестивали Бургас Блус & Jazz Festival и национален конкурс за забавна песен Бургас и морето[121], На втория уикенд на месеца на бургаския плаж и в южаната част на морската градина се изграждат сцените на фестивала за съвременна музика „Духът на Бургас“ (виж Spirit of Burgas). От 19 до 20 Август се отбелязва годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, като основните чествания са местността Петрова нива, южно от Бургас. В края на месеца Бургас е домакин на Националната седмица на морето и на международенния фолклорен фестивал.[122] През септември се провежда международния Театрален фестивал — На брега.

През последния уикенд на ноември се провежда фестивала за метъл музика Haunted Shores.[123] На 6 декември, деня на св. Николай чудотворец, покровител на града, на морето и моряците се провеждат различни събития и се награждава Почетен гражданин на Бургас.[124] Една седмица преди Коледа, се обявяват носителите на наградата за литература Хеликон.

[редактиране] Спорт и спортни съоръжения

Бургас разполага с множество спортни съоръжения, някои от които са най-модерните в България. По-важните спортни зали, които са намират в града са зала „Бойчо Брънзов“ (Зала Изгрев), зала Богориди, БЗ „Нефтохимик“; и зала „Младост“, като последната е многофункционална зала. През 2009 година в жилищен комплекс Меден Рудник отваря врати друга многофункционална зала с площ от 2.585 m². Тя носи името на първия български олимпийски медалист, Никола Станчев. През 2010 година е открит спортен комплекс „Изгрев”, а на следващата година спортен комплекс „Славейков”, където се намира и най-голямата изкуствена стена за катерене на открито. През януари 2012 общинската управа обявява намерения за стоителството на нова многофункционална спортна зала в Меден Рудник, тя трябва да е с 7.000 места и с възможност за провеждане на международни спортни състезания.

Наред със спортните зали в Бургас са разположени двата големи стадиона Лазур и Черноморец, колудрум и една писта за картинг. Колоездачен Клуб Бургас, който е създаден през 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански п-в. Той има успехи както на състезание на шосе, така и на писта. Едно от последното отличие, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година. Етапи на Обиколката на България редовно преминават през Бургас.

[редактиране] Футбол, баскетбол, волейбол

Стадион "Лазур".

Бургас има два футболни отбора с традиции, това са ФК Черноморец и ФК Нефтохимик. ФК Черноморец играе в А ПФГ, разполога със собствен стадион, но играе мачовете си на стадион "Лазур". ФК Нефтохимик, вицешампион на България за 1996/97 година и трикратен носител на купата на България играе на стадион "Червено знаме".

Наред с големите футболни клубове в града се намират и малки клубове със собствени по-малки стадиони в кварталите Крайморие, Банево, Долно Езерово и Сарафово. Сред тях са ФК "Мастер", ФК "Олимпик", ФК "Ветрен", ФК "Спартак" и ФК "Свети Никола". Дурги бивши футболни клубове играли във "В" Група са ФК "Морска Фауна", ФК "Порт Бургас" и ФК "Космос".[125][126]

Баскетболен клуб "Лукойл-Нефтохимик" е сред водещите женски клубове в България. През 1971 в Бургас се провежда младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на европейското първенство по баскетбол за жени. В мъжката волейболна лига Бургас е представен от Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик", шампион за 2007 година и носител на купата на България 2007/2008.

[редактиране] Водни спортове

Уидсърфинг в Бургаския залив

Ежегодно в Бургаския залив се провежда международната регата, която е организирана от Яхт клуб "Порт Бургас" и община Бургас. На 30 юли 2011 година, след 15 годишно прекъсване е въстановен международния плувен маратон Бургас.

От 10 до 19 септември 2011 година в акваторията на Бургас се провеждат състезания от междунадната RS:X-Уидсърф регата, част от европейския шампионат в олимпийската класа и квалификации за световното първенство в Пърт, Австралия. В северната част на градския плаж се намира Уидсърф клуб Бургас.

През 1924 година в Бургас се провежда първото гребно състезание в България. Десет години по-късно за първи път в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. Днес там се намират два от малкото гребни клубове в България, „Гребен клуб Бургас“ и СК ”Лукойл Нефтохимик”. Тренеровките на гребците от „Гребен клуб Бургас“ често могат да бъдат наблюдавани във водите на Бургаското езеро.[125][127]

През 2007 година е основан спортен клуб по водна топка "Черноморец". В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи.

[редактиране] Други спортове

Парапланеризъм в морската градина на Бургас.

Бургас има дълги традиции в Борбата, като е дал първия олимпийски шампион на България.[128] Сред по-важните клубове за спортна борба са СКБ „Продан Гарджев“, Общински СКБ „Странджа-2001“, СК по бобра свободен стил „Черноморец“, СК по бобра класически стил „Черноморец“. Други спортни клубове, носисли отличия са боксовие клуб „Победа — Черноморец“ и атлетическия клуб „Бургас '98“.

Бургас е един от малко градове които предлагат добра термика за парапланеризъм. Морската градина е едно от местата, като старта се намира в непосредствена близост над централния плаж. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Друг старт в Бургас намира в местността „Шилото“. Мястото за излитане там е на 220 м н.в. е и със северозападно изложение. В града се намират две мотокрос-писти, едната е разположена в комплекс Меден рудник и втората в местността Порой, в близост до квартал Сарафово, а в парк „Езеро“ е разположен „Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс за езда“.

Ежегодно в зала Младост се провеждат международните състезания по спортни танци на IDSF за купа Бургас.

[редактиране] Кухня

Наред с традиционната българска кухня, Бургаската кухня е повлияна както от морските ястия, като и от ястия които са типични на близките Странджа и Стара планина. Сред различните видове морските ястия приготвени както от черноморски риби (цаца, памалуд, зарган) така и „морски дарове“ се отличават Мидите по бургаски. Сред местните ястия и предястия са характерните на този край Кебап по бургаски, Пиле по бургаски и колбасите Бабек и Дядо. Сред аламинути е така наречената Странджанка (или Страндженка), известна в другата част на страна като Принцеса с кайма, но различаваща се от нея както в дължината така и в използването на повече подправки. Типичните напитки за Бурас са бирата Бургаско пиво и ракиите Бургаска мускатова и Бургас 63.

[редактиране] Забележителности

Бургаският залив от мостта в Бургас

От края на 19 век Бургас се отличава с един от най-бързо развиващите се в България икономически и духовен просперитет. 264 сгради, от различни европейските архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най-старите сгради в Бургас са баните построени от Сюлейман I (1520-1566) и манастира „Света Анастасия“, които се намира на едниименния остров на 6 км навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единсвения островен и най-добре запазеният морски манастир по българското Черноморие.[129][130][131]

Бургас днес е модерен град. Наред със съвременна архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с казиното и „Бургаския мост“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати.

[редактиране] Антични и средновековни

На територията на днешния град Бургас или в непосредствена близост до него са разположени следните крепости и защитни съоръжения, като някои от тях са обявени за археологически резервати[132]:

[редактиране] Храмове и манастири

Православният храм „Св. св. Кирил и Методий“
  • Православен храм „Св. св. Кирил и Методий“;
  • Православен храм „Св. Иван Рилски“;
  • Православен храм „Света Богородица“ е най-старата православна църква в Бургас
  • Православен храм „Св. Атанасий“;
  • Православен храм „Св. Троица“;
  • Православен храм Cвети Пимен Зографски[133]
  • Православен храм Рождество Богородично[134]
  • Манастир „Св. Богородица“ - намира се между кварталите Горно езерово и Меден рудник
  • Манастир „Св. Атанас“ - намира се в ж.к. Изгрев
  • Манастир „Св. Анастасия“ - последния оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие
  • Останки на манастира „Свети Георги“ (V-XIII век)
  • Римокатолическа църква “Дева Мария Богородица”
  • Източна католическа църква
  • Арменска апостолическа църква „Св. Хач“;

[редактиране] Морска градина и други паркове

  • Морска градина;
  • Морското казино - Сградата на обновеното Морско казино е „Сграда на годината“ за 2011 година[135]
  • Летен театър;
  • Лятна естрада „Охлюва“;
  • Kъщата на Георги Духтев[136]
  • Парк Езерото
  • Парк Росенец
  • Парк на здравето
  • Борисова градина

[редактиране] Градски плаж

Градския плаж

Градския плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централния плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южна с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово и Крайморие.

  • Бургаският Мост (Официална височина 22 м при гъбката, на 1-я етаж - 6,19 м, на 2-я етаж - 15,3 м)

[редактиране] Административни сгради

Сградата на община Бургас
(изградена 1927)
  • Сградата на митницата от 1921 (национален паметник на културата, преди Пристанищна администрация Бургас) по проект на Георги Фингов
  • Сградата на Общината
  • Сградата на Стария съд
  • Сградата на административния съд (бивш партиен дом)
  • Центарлна Ж.П. Гара

[редактиране] Други

  • Бургаски минерални бани
  • Учебно-административна сграда на Бургаски свободен университет спечелва през 2004 година специалната награда за съвременна адаптация и реализация на сграда на университет в България.[137]
  • Сградата на Търговско-административения център “Триа” спечелва през 2005 година наградата "Сграда на публиката"[138]
  • Жилищен блок 55 в к-с Славейков, най-дългата жилищна сграда в България
  • „Краставицата“ - жилищна сграда в к-с Лазур
  • Минков хан

В близост до Бургас се намират с Несебър, единствения български град, част от Световно културно наследство (ЮНЕСКО); античния и средновековен град Аполония (днес Созопол) и древното тракийско светилище Бегликташ (близо до Приморско).

[редактиране] Личности

Бургас е родното място и творческо място на много известни личности, като например на операната примадона Райна Кабаиванска и на композитурите Георги Шагунов, Анестис Логотетис и Емил Чакъров. Други интелектуалци, свързани с Бургас са писателите Агоп Мелконян, Дядо Благо, Петко Росен, Антон Страшимиров, Антон Дончев, Недялко Йорданов; поетите Стефан Тинтеров, Христо Фотев, Петя Дубарова, Реджеб Кюпчю, както и на художниците Георги Баев и Дамян Заберски. Сред по известните спортисти, които са печелили български и международни първенства са европейския шампион на 100 метра бягане с препятствия Светла Димитрова и най-вече борци и футболисти. Към тях се числят олимпийските шампиони Никола Станчев, Продан Гарджев, Георги Костадинов и Атанас Комчев, както и футболистите Златко Янков, Илия Груев, Радостин Кишишев и треньора Димитър Димитров — Херо. Детството си са прекарали в Бургас актьорите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев и Тончо Токмакчиев, както и поета Костас Варналис.

Предвид кратките периоди които заемащитите длъжността кмет на Бургас са имали до 20 век, действащите такива нямат съществено влияние върху развитието на града. Видни политици, които са били активни в пристанищния град са Иван Хаджипетров, Димитър Стефанов и евродепутата Станимир Илчев. Други известни политици, родени в Бургас са Румяна Желева (външен министър на България), Румен Овчаров (министър на икономиката на България) и Гиньо Ганев (първия национален омбудсман). От завещаните земи и средста на Александър Георгиев Коджакафалията се изграждат Коджакафалииската-махала (днес жилищен комплекс Братя Миладинови) и църквата „Св. Иван Рилски“.

Други личностти свързани с Бургас се категоризират в съответната категория.

[редактиране] Литература

  • Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1
  • Мирослав Класников: Селищна могила Бургас. Сезон 2009 в списание Българска Археология 2009, София, 2010, стр. 10-11
  • Иванка Николова, Филип Панайотов: България. 20 век, из-во ТРУД, 1999

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. Станимир Димитров: Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас, статия на Дарик Радио от 29 януари 2009, видяно на 17 февруари 2012
  2. http://www.burgas.bg/bg/info/index/150
  3. Приеха Общият устройствен план на Бургас, burgasinfo.com, 21 юли 2011 година, видяно на 25 февруари 2012
  4. Експертен съвет одобри новия общ устройствен план на Бургас, investor.bg, 21 юли 2011 година, видяно на 25 февруари 2012
  5. а б Характеристика на Бургас и региона, Бургаски свободен университет, видяно на 23 февруари 2012
  6. Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ. ветрен "няма канализация"&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336. // сайт на РИОСВ Бургас, 2007. Посетен на 2009-12-28. В селото [Ветрен] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.
  7. CPM Consulting, гр. Варна. План за развитие на Община Бургас през периода 2007 — 2013 г. (pdf). // Виртуален консултативен център. Посетен на 2009-12-28. Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване.“
  8. а б в г д е ж План за развитие на Община Бургас за периода 2007-2013. // CMP Consulting. Посетен на 2011-08-25.
  9. Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens, Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329
  10. Francis W. Carter, David Turnock: Environmental problems in Eastern Europe в Routledge natural environment - problems and management series, 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 9780415137577, стр. 58-59
  11. а б Николова/Панайотов: стр. 37; стр. 504
  12. Lidia Cholpanova, Nikola Kazanski, Ralitsa Tsacheva: Bulgarian environmental projects 1992-1995, Pensoft Publishers, 1995
  13. а б David Turnock: The East European economy in context: communism and transition, издателство Routledge, 1997, стр. 333
  14. дирекция Екология с информация за проекти, планове, доклади и бюлетини, Община Бургас, видяно на 24 февруари 2012
  15. а б Дияна Бедросян: Бургас с реализирани еко и водни проекти за над 200 млн. лева, Дарик Радио, 10 март 2011, видяно на 24 февруари 2012
  16. а б План за развитие на Община Камено, Община Камено, видяно на 24 февруари 2012}}
  17. Нова канализация в Лозово. // Бургас Новини. 2009-04-29. Посетен на 2009-12-28. Тази улица съществува от много години, но въпреки лошото ѝ и напълно непригодно състояние досега не се намери кмет, който да я реконструира и благоустрои., Димитър Николов, кмет на Бургас
  18. С 23 милиона ще увеличат капацитета на ПСОВ – Меден рудник, Дарик Радио, 20 февруари 2012, видяно на 24 февруари 2012
  19. Стефка Крушкова: Оборудване за измерване на въздуха пристигна в пристанище Бургас, Дарик Радио, видяно на 16 февруари 2012
  20. Вредните емисии в допустими граници, Дарик Радио, видяна на 24 февруари 2012
  21. Облекчават трафика около „Славейков“, burgasnews.com, видяно на 24 февруари 2012
  22. 100 % обработени протоколи, www.bourgas-news.com, видяно на 17 януари 2012
  23. Поректи на Община Бургас, Община Бургас, видяно на 24 февруари 2012
  24. Бургас ще пести енергия ударно, вестник Капитал, 27 ноември 2011
  25. Бургас е най - големият зелен град на България, Дарик Радио, видяно на 16 януари 2012
  26. Езерата на Бургас
  27. Карайотов, Райчевски, Иванов, стр. 7
  28. За Бургас, www.burgasguide.com, видяно на 6 декември 2011
  29. Източник: Дарик. Бг
  30. Уникална находка преобръща историята на Бургас, Източник: dnes.bg
  31. Burgas - Бургас – кръстопът на най-древните цивиливации, darinews.net; Уникална находка преобръща историята на Бургас, dnes.bg
  32. а б в История на Бургас, Регионален исторически музей Бургас, видяно на 24 февруари 2012
  33. Бургас откри своя древен символ, dariknews.bg,
  34. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 297
  35. а б в Освобождаване на Бургас. // Посетен на 2 ноември 2011.
  36. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 135-138
  37. Първия кмет на Бургас — Нико Попов. // Посетен на 2 ноември 2011.
  38. а б в г 110 години Бургаска Тракийска Организация „Антим Първи“
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  40. Карайотов, Райчевски, Иванов, стр. 256
  41. Забележка: изселването на местно гръцко население от района на Бургас обхваща в основни линии периода от 1906 г. до средата на 20-те години на XX век. Не може да се твърди, че гърците са отишли на мястото на изселените българи, защото при първоначалното изселване през 1906 г. все още не е имало български земи под гръцка власт. Така че първата вълна се изселва в днешна Централна Гърция. След 1914 г. изселванията са насочени главно към Егейска Македония. След 1920 г. с предаването на Беломорска Тракия на Гърция част от гръцкото население от района на българското Черноморие е заселено и в Западна /Беломорска/ Тракия. Като пример може да се посочи гръцкото население на с. Свети Влас, което е заселено през 20-те години на XX век в село Чадърли, Гюмюрджинско /днес Стрими, община Сапес /Шапчи/, обл. Родопи/, където са заселени и гърци от Лозенградско /Странджанско/ и от Мала Азия.
  42. Карайотов, Райчевски, Иванов, стр. 236
  43. Хронология 1944-1947: 9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация....Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.
  44. Gaby Coldewey: Zwischen Pruth und Jordan: Lebenserinnerungen Czernowitzer Juden. Böhlau Verlag, Köln/Weimar 2003, стр. 105.
  45. НСИ. Справка за предшествениците/източниците на гр. Бургас, генерирана на 28.12.2009 г.. // Национален регистър на населените места. посочва имената на 7 присъединени селища
  46. Първо "виртуално дело" в България, www.mediapool.bg, 8 Декември 2009
  47. Бургас призна геноцида над арменците, novinar.bg.
  48. И през 2012 г. бюджетът на Бургас трябва да осигури изпреварващото развитие на града, www.dnevnik.bg, видяно на 19 януари 2012
  49. НСИ. „Справка за с. Горно Езерово“ при присъединяването му към 12,11,1987 г.. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 1555
  50. НСИ. „Справка за гр. Бургас“ при присъединяване на Горно езерово, Крайморие, Лозово, Сарафово към 12 ноември 1987 г.. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 182 338
  51. НСИ. „Справка за с. Долно Езерово“ при присъединяването му към 26,08,1991 г.. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2009-12-28. Население към 04,12,1985: 5686
  52. Димитров, Станимир. Банево и Ветрен се присъединиха към Бургас. // Дарик Бургас. 2009-01-29. Посетен на 2009-12-28. Присъединяват се към Бургас след подписка и решение на МС. Към 2005 година Ветрен има повече от 2300, а Банево 1500 жители.
  53. История на град Бургас, zonebulgaria.com, видяно на 21 февруари 2012
  54. Meyers Konversations-Lexikon, 4. Auflage. Bd. 12, Bibliographisches Institut, 1885–1892, Лайпциг, видяно на 21 февруари 2012
  55. Бургас в Meyers Großes Konversations-Lexikon, Band 3, 1905|, видяно на 21 февруари 2012
  56. Димитър Щерев: Бургас в На път. Мисли, случки и впечатления, из-во Г.П. Иванов, 1908
  57. а б в г ИСтория на Бургас, Регионална бибилиотека Пейо Яворов, видяно на 21 февруари 2012
  58. Обща информация за Бургас, НСИ, видяно на 21 февруари 2012
  59. Jan Filip: Enzyklopädisches Handbuch zur Ur- und Frühgeschichte Europas: Unter Mitwirkung zahlreicher Fachgelehrter und wissenschaftlicher Institutionen, Band 1, Verlag der Tschechoslowakischen Akademie, 1966, стр. 186
  60. Население на Бургас през 1985, НСИ, видяно на 21 февруари 2012
  61. НСИ. Териториални единици по избрани критерии. // Национален регистър на населените места. Посетен на 2010-01-22. Население (към 04.12.1992) 195686
  62. годишни таблици на населението 1999, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  63. годишни таблици на населението 1999, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  64. годишни таблици на населението 1999, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  65. годишни таблици на населението 1999, ГРАО, видяно на 21 февруари 2012
  66. НСИ, Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Посетен на 20.02.2012.
  67. Али Еминов: Turkish and other Muslim minorities in Bulgaria. London, 1997, ISBN 1-85065-319-4.
  68. а б Кметове на Бургас Община Бургас, видяно на 24 февруари 2012
  69. Кметската битка за областните центрове: ГЕРБ с успех в 14 града, БСП – в 8
  70. {{{title}}}. //
  71. Цоня Дражева: Бургас трябва да потърси ново разработване на своя герб, www.burgasinfo.com, видяно на 25 октомври 2011
  72. Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас, МВР, видяно на 16 януари 2012
  73. Община Бургас е член на 12 международни организации, www.burgas.bg, видяно на 16 януари 2012
  74. Членство в международни организации, www.burgas.bg, видяно на 17 януари 2012
  75. Побратимени градове
  76. Австрийската VoestAlpine избира мястото на новия металургичен комбинат до края на годината: „ според говорителя на компанията от индустриална гледна точка Бургас е «напълно завършено пристанище», разполага с рафинерия и добър достъп до суровини, а освен това е град, който може да осигури достатъчно на брой квалифицирани служители“. www.capital.bg видяно 30,09,2008.
  77. http://www.burgasnews.com/content/view/24641/492/ През октомври 2009 в Бургас е отчетена 4,36% безработица.
  78. Бургаски фирми от риболовния бранш са против ИАРА да е във Варна, Дарик Радио, видяно на 17 януари 2012
  79. Хладилният склад на Пристанище Бургас, www.port-burgas.com, видяно на 17 януари 2012
  80. [1]
  81. Бургас получи награда за развитие на културния туризъм, burgasnews.com, видяно на 20 януари 2012
  82. Euromonitor International's Top City Destination Ranking 2009, Euromonitor International, видяно на 16 януари 2012
  83. Euromonitor International’s Top 100 City Destinations Ranking 2010, Euromonitor International, видяно на 16 януари 2012
  84. Бургас изпревари Варна в световна класация на туристически дестинации, видяно на 16 януари 2012
  85. Официална страница на Пристанище Бургас, видяно на 17 януари 2012
  86. а б в Транспортна характеристика на град Бургас, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2011
  87. ((en)) [2]
  88. Обща информация за Бургас, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2011
  89. Транспортна схема на вътрешно градските комуникации в град Бургас, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2011
  90. Списък на общинските фирми, www.burgas.bg, видяно на 18 декември 2001
  91. а б Перспективи за развитие на транспортен възел Бургас, списние „Железопътен транспорт“, видяно на 18 декември 2011
  92. Стратегията ни е развитие на ж.п. инфраструктурата по Транспортни коридори IV и X, money.bg, интервю с инж. Милчо Ламбрев, видяно на 18 декември 2011
  93. Свързване на Европа: новата основна транспортна мрежа на ЕС, Европейска комисия, видяно на 18 януари 2012
  94. Опитваме се да побутваме ж.п. проектите, www.capital.bg, интервю с експертът за България във фонда Connecting Europe Йоанис Гейвелис, видяно на 18 януари 2012
  95. Болнични заведения в Бургас, www.burgas.bg/
  96. Другата есен ще заработи модерният медицински център в "Меден рудник"
  97. Апаратура от последно поколение ще има новата болница в „Меден рудник”
  98. а б Образование в Бургас, уебсайт на община Бургас, видяно на 16. февруари 2012
  99. Веселин Максимов: Бургазлия отново на върха, Дарик Радио от 2011-03-18, видяно на 16. февруари 2012
  100. История на Регионална библиотека "П.К.Яворов", офциален сайт на Регионална библиотека "П.К.Яворов", видяно на 17 януари 2012
  101. Списък на читалищата в Бургас, фондация „Читалище“, видяно на 17 януари 2012
  102. ериториалната Дирекция „Държавен архив“-Бургас, държавната агенция „Архиви“, видяно на 16 януари 2012
  103. Историческия музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Инфомационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012
  104. Етнографския музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Инфомационен център на град Бургас, видяна на 16 февруари 2012
  105. Археологическия музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Инфомационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012
  106. Природонаучния музей в Туристическия пътеводител на Бургас, Инфомационен център на град Бургас, видяна на 20 февруари 2012
  107. [3]
  108. Официална страница на Бургаската опера
  109. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 220–228
  110. История на Драматичен театър „Адриана Будевска“, Драматичен театър „Адриана Будевска“, видяно на 20 феруари 2012
  111. Из композиционното творчество на Георги Шагунов в литературния портал slovo.bg, видяно на 20 феруари 2012
  112. Театър в Бургас в Туристическия пътеводител на Бургас, Инфомационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012
  113. Официална страница на Младежки културен център в Бургас, видяна на 21 февруари 2012
  114. Ансамбъл Странджа, иформация за ансамбъла на horeografia.start.bg, видяна на 21 февруари 2012; Цитат: Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ е създаден през 1965 г...Ансамбълът е съставен от три основни формации: женски хор на основата на открито народно пеене, солисти, оркестър от народни инструменти и смесен танцов състав
  115. Информация за читалищата в Бургас и региона в портала chitalishte.bg, видяна на 21 февруари 2012
  116. Художествена галерия „Петко Задгорски“ в Туристическия пътеводител на Бургас, Инфомационен център на град Бургас, видяна на 21 февруари 2012
  117. Официална страница на Дружеството на бургаските художници, видяна на 21 февруари 2012
  118. София филм фест — На брега, уебстраница на обшина Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  119. Включи града - новия фестиван на Бургас, уебстраница на обшина Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  120. Фестивала на пясъчните фигури, уебстраница на обшина Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  121. Официална страница на фестивана Бургас и морето, видяно на 21 февруари 2012
  122. Mеждународен фолклорен фестивал, уебстраница на обшина Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  123. Haunted Shores, на станицата pro-rock.net, видяно на 21 февруари 2012
  124. Списък на почетните граждани на Бургас, уебстраница на обшина Бургас, видяно на 21 февруари 2012
  125. а б Регистър на спортните клубове в Община Бургас, официална страница на Община Бургас, видяно на 16 ануари 2012
  126. Бургас е по-футболен град от Варна, football24.bg, видяно на 16 ануари 2012
  127. История на гребния спорт в България, Българска федерация по гребане, видяно на 16 януари 2012
  128. http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/clubs.html
  129. Хаджи Калфа, Мустафа бен Абдулах: Румелия и Босна, част 1-3, АрхПП, 1938
  130. Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 167-172
  131. Поглед в историята на Бургас, www.spiritofburgas.web244.com, видяно на 14 декември 2011
  132. Крепости в община Бургас, www.bulgariancastles.com
  133. http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=791664
  134. http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=791664
  135. http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=824516; http://www.buildingoftheyear.bg/showBuilding.php?bid=616
  136. http://www.bourgas-news.com/news/view/18013/
  137. Сграда на годината 2004, видяно на 14 декември 2011
  138. Сграда на годината 2005, видяно на 14 декември 2011

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици