Черно море (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черно море.

А5
Mw A5 BG.svg „Черно море“
Страна България
От Бургас
До Варна
Дължина 103 km  (построени: 10 km)
Bulgarian A5.svg

Автомагистрала "Черно море" е автомагистрала в България, която трябва да свързва градовете Варна и Бургас, като се движи панорамно покрай Черно море. Тя е част от паневропейски транспортен коридор 8 (Дуръс - Тирана - Скопие - София - Бургас - Варна). Общата дължина на участъка Бургас-Варна е 103 км. До 1980 г. са завършени 10 km от отсечката, която започва от Аспаруховия мост във Варна и завършва преди село Приселци. Очаква се магистрала "Черно море" силно да улесни транспортните връзки между черноморските градове, като реши трудностите с прехода на Стара планина, който в момента силно забавя трафика между Обзор и Несебър. Тя ще бъде отдадена на концесия или ще се изгражда с пари от европейските фондове (след 2014 г.).

Име[редактиране | edit source]

Магистралата е кръстена на Черно море поради това, че преминава в близост до крайбрежието му.

Изходи[редактиране | edit source]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-grün.svg AB-AS-blau.svg 0 Варна, Аспарухов мост 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 2,6 Аспарухово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 9,2 Звездица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 10,7 Приселци 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
10,7 - 103 Приселци - Ветрен Планирана
AB-AS-grün.svg AB-AS-blau.svg 103 Mw A1 BG.svg (Бургас-София-СОП) Бургас, Ветрен Планирана

История[редактиране | edit source]

  Проектирането на АМ ”Черно море” започва през 70-те години на миналия век, когато от „Пътпроект” – филиал Варна са разработени вариантни трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания”. Тази разработка е разгледана от Експертния технико-икономическия съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето. През 2001 г. „Инжконсултпроект” ООД – гр. Варна започва разработването на нови предварителни проучвания възлагайки го на изпълнителна агенция „Пътища”. Разработени са три основни варианта: източен, западен и този през Дюлинския проход. Трасето започва от края на изградения участък от АМ „Черно море” (от Аспаруховия мост до път I-9 при с. Звездица) и завършва при пътния възел при кв. Ветрен (пресичане с път I-6), където прави връзка с АМ „Тракия”.

  Източният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Добри дол, Круша, Детелина, Рудник, Попович, Приселци, Кошарица, Тънково, Каблешково, Лъка, бившето минно селище „Черно море” и се включва в АМ „Тракия” при Ветрен.
  Западният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Болярци, Равна гора, Детелина, Юнец, Господиново, Попович и Приселци и нататък се развива в близост до източния вариант. Източните склонове на Стара планина се пресичат и от двата варианта чрез тунел с дължина около 1 км.
  Вариантът през Дюлинския проход се отделя от източния вариант при с. Детелина и преминава в близост до селата Козница, Козичино, Гюльовца, Оризаре и при Тънково се влива обратно в източния вариант отново. По този начин се избягва тунелното преминаване на планината за сметка на удължено трасе с по-лоши технически елементи и в крайна сметка – увеличени транспортно-експлоатационни разходи. Разработката завършва през 2002 г. и предадена на възложителя. На 18.04.2003 г. е проведено заседание на Експертния технико-икономически съвет при ИАП, на който, след обстойни обсъждания се приема трасето по източния вариант с дължина 95 км с предложение за известно прецизиране в отделни участъци.

  При пресичанията на автомагистралата със съществуващите пътища са предвидени пет пътни възли, наречени „Харамията”, „Старо Оряхово”, „Юнец”, „Тънково” и „Ветрен”.

  Относно връзката на АМ „Черно море” с гр. Варна всички проектни разработки досега изхождат от връзката с построения участък от магистралата при с. Звездица, респ. Аспаруховия мост.

  През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания” от ИПП „Пътпроект” – филиал Варна разработват трасе за връзка между АМ „Хемус” и АМ „Черно море”, но с обикновен габарит (две ленти) и с елементи за проектна скорост 80 км/ч, докато при автомагистралите проектната скорост е 120 км/ч. Това трасе пресича канала при гр. Белослав с мост, подобен на Аспаруховия. Чрез подходящи пътни връзки се осъществяваше комуникацията между кварталите на гр. Белослав от двете страни на езерото, което премахва необходимостта от сегашната фериботна връзка.

  Разстоянието по права линия между края на построената магистрала от село Приселци до Сарафово е точно 67 километра. По тази права линия най-трудният участък за строеж е между Дюлино и Оризаре около 20 километра. Строежът на магистралата е отложен за 2014 г.

Цялостното изграждане на паневропейски транспортен коридор 8 ще свърже пристанищата Варна и Бургас с пристанищата Дуръс и Вльора в Албания, осигурявайки сухопътна връзка на товарите между Черно море и Адриатическо море. На север магистралата ще бъде продължена до румънското пристанище Констанца.

При взимане на окончателно решение за мястото на прокарване на магистрала "Черно море" би трябвало да се отчете стратегическата отсечка между местност Евксиноград и летището при Сарафово, която е само 81.5 км. Този вариант е свързан с прокарване на мост през варненския залив и оскъпява значително проекта, но има дългосрочна стратегическа перспектива.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]