Хемус (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хемус.

Mw A2 BG.svg „Хемус“
Страна България
От София
До Варна
Дължина 430 km  (построени: 163 km)
Bulgarian A2.svg
А2

Автомагистрала "Хемус" е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва София с Варна, и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

Към август 2013 г. използваеми са участъците София – Ябланица и ВарнаПанайот Волово.

Име[редактиране | edit source]

Магистралата е кръстена на древното име на Стара планина-"Хемус", по протежението на която преминава.

Изходи[редактиране | edit source]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-grün.svg AB-AS-blau.svg 0 София-СОП 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 1+454,37 Долни Богров 3 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 8+460 Яна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 21+746 Потоп 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 30+246 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 33 Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 40 Топли дол 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 42 Ечемишка 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 47+046 Ботевград 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 52+746 Правец 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg 55 Правешки ханове 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 60+426 Осиковица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 67+886 Джурово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 74+616 Ябланица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 78+540 Прелог 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
Question mark.svg 78,5-138,5 Ябланица - Плевен-Ловеч Лот 1 и 2 Планирана
138,5-223,5 Плевен-Ловеч - Велико Търново Лот 3, 4 и 5
223,5-331,5 Велико Търново - Белокопитово Лот 6, 7 и 8
AB-AS-blau.svg 337+302 Белокопитово 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg 342+240 Панайот Волово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 350 Шумен-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 360+694 Нови пазар, Каспичан 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 369+041 Невша 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 373+824 Млада гвардия 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 384 Провадия-север 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 392+300 Провадия-изток 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 399+350 Девня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 404+500 Повеляново 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 410 Слънчево 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 420+040 Airplane silhouette.svg Летище Варна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-ende-grün.svg AB-AS-blau.svg 423 Варна-запад 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация

История[редактиране | edit source]

1999[редактиране | edit source]

На 5 декември 1999 г. официално е открита отсечката, заобикаляща Правец. Тя е с дължина 5,47 km и поради трудния терен включва 2 виадукта и тунел „Правешки ханове“ (871 m). Мостът на 48-ми километър е първият мост в България (към май 2006 единствен), построен по технологията на конзолно бетониране, както и масивният мост с най-голям отвор (140 m) в страната. Строителството на участъка започва през 1984 г., но в края на 80-те години е спряно поради липса на финансиране. Завършен е през 1999 г.[1]. Лентите за движение на тунела и двата виадукта са с широчина от 3,50 m (вместо стандартните 3,75 m за автомагистрала). Също така лентата за принудително спиране липсва, поради което този участък не отговаря на изискванията за автомагистрала. Разрешената скорост на движение е 80 km/h в тунела и 90 km/h на виадуктите.

2005[редактиране | edit source]

На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен - Каспичан с дължина от 12,8 км. Според правителствената информационна служба, за изграждането на отсечката са вложени 77,6 милиона лева.[2]

2010[редактиране | edit source]

През 2010 г. Министерство на финансите отпусна 16 млн. лв. за изграждането на нови 7 km от магистралата, между шуменския квартал "Макак" до село Белокопитово, а участъкът от Околовръстен път на София до гара гара Яна (8,5 km) с индикативна стойност от 32 млн. евро се предвижда да започне да се строи през 2011 г.

2011[редактиране | edit source]

  • Към 2011 година българското правителство се опитва да вкара АМ Хемус в приоритетните транспортни проекти на ЕС по ОП "Транспорт" за програмния период 2014-2020 г. Идеята е строителството на оставащите около 275 km да стартира през втория програмен период на ЕС в началото на 2014 година. За целта с промяна в Закона за пътищата беше създадена Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), като бенефициент по приоритетни оси ІІ и V на Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 (ОПТ) с решение на Комитета за наблюдение на програмата от декември 2011 година.
  • През март 2011 година стартира процедура по избор за строител на отсечката от гара Яна до околовръстния път на София (от km 0+000 до km 8+460) с дължина 8,46 km. Отварянето на офертите се проведе на 17 юни 2011 година в сградата на АПИ.[3] Строителството на този участък започва на 26 септември 2011 година с проектен срок за изграждане от 22 месеца и индикативна цена от 47 732 340 лева [4]
  • През юли 2011 г. започва работа по отсечката от Каспичан до Панайот Волово с дължина от 7,8 км. Стойността на строителните работи е приблизително 38 млн лв, а срокът за изпълнение е 14 месеца.[5]

2013[редактиране | edit source]

  • На 21 януари 2013 г. e обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Подготовка на предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала „Хемус”.[6] На 19 март 2013 г. са отворени 9 оферти на участниците в търга,[7] а на 26 април са отворени 8 ценови оферти на допуснатите до този етап участници в същата процедура. Най-ниската подадена оферта е на Обединение "Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД" - 422 000 лева, а най-високата на Обединение "Евромагистрала "Хемус" - 770 000 лева.[8] На 22 май 2013 г. НКСИП обявява за победител в търга, класираното на първо място Обединение "Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД", което включва Инфрапроект консулт" ЕООД България, "Мист проект" ООД България, "Доправопроект" АД Словакия.[9], а на 2 юли 2013 г. НКСИП сключва договор с него.[10]
  • На 25 юли 2013 година е открита за движение отсечката Шумен - Панайот Волово с дължина 8 km.
  • На 19 август 2013 година е открита за движение отсечката София - п.в "Яна" с дължина 8,46 km.
  • На 29 август 2013 година започва строителството на учатъка Белокопитово-Панайот Волово от km 337+302 до km 342+200, осъществяващ връзка с път І-2 Русе–Варна и І-4 Коритна–Белокопитово, чрез пътна връзка с път І-7 за град Силистра. Проектът е по програмата „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ и се финансира изцяло със средства от републиканския бюджет. Общата дължина на отсечката е 4,898 km. Строително-монтажните работи ще бъдат изпълнени от „АМ Черно море” АД. Стойността на договора е 65 769 410,48 лева с ДДС. Строителният надзор ще осъществи „Пътинвестинженеринг” АД. В участъка ще бъде изграден най-големият пътен възел у нас – п.в. „Белокопитово“, през който ще се осъществява връзката с път I-2 Русе–Варна и път I-4 Коритна–Белокопитово.[11]
  • На 29 ноември НК "СИП" обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка - участък 1 с дължина от около 24 km - от Ябланица до ІІІ-307/ ІІІ-305 и участък 2 с дължина от около 36 km от ІІІ-307/ ІІІ-305 до II-35.
  • На 29 ноември НК "СИП" обявява обществена поръчка за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ "Хемус" (Ябланица-Белокопитово).

2014[редактиране | edit source]

  • На 28 март НК "СИП" обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 2 от проекта, който включва следните три участъка - участък 3 с дължина от около 28 km - от ІІ-35 до ІІІ-301/Александрово, участък 4 с дължина от около 24 km от ІІІ-301/Александрово до III-303/Павликени и участък 5 с дължина от около 33 km от III-303/Павликени до I-5(E85).[12] През месец юни същата година за победител е обявено обединението "Ежис - ИКП" ДЗЗД, като предложената цена от участника е 738 000 лв. без ДДС.[13] Договорът е подписан на 22 юли, а срокът за изпълнение е 420 дни.
  • На 8 април НК "СИП" обявява, че е сключен договор за изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ "Хемус" (Ябланица-Белокопитово) с "ДАНГО ПРОЕКТ КОНСУЛТ" ЕООД на стойност 197 700 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 420 дни.[14]
  • На 16 април НК "СИП" обявява, че е сключен договор за изготвяне на идейни проекти за етап 1 от проекта, който включва първите два участъка - участък 1 с дължина от около 24 км - от Ябланица до ІІІ-307/ ІІІ-305 и участък 2 с дължина от около 36 км от ІІІ-307/ ІІІ-305 до II-35 с ДЗЗД "Хемус 2020" на стойност 600 000 лева без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 392 дни.[15]
  • На 18 юни НК "СИП" обявява обществена поръчка за изготвянето на идейни проекти за етап 3 от проекта за доизграждане на автомагистралата, като поръчката е разделена по обособени позиции: I-ва обособена позиция – участък от I-5 до II-51; II-ра обособена позиция – участък от II-51 до II-49 и III-та обособена позиция – участък от II-49 до изграждащия се към този момент участък при Белокопитово.[16]

План за довършване на магистралата[редактиране | edit source]

Планът за довършване на 255-те километра на автомагистралата от Ябланица до Шумен е оставащото трасе да се строи на 8 отсечки, като цялото разстояние на автомагистралата от София до Варна ще бъде общо 420 km. В момента има избран изпълнител на актуализацията на предпроектните проучвания, с който се подписва договор. Анализите трябва да бъдат готови до края на 2013 година, след което ще започне проектирането на лотовете. Планира се строителството на първата отсечка от 24 km след Ябланица да започне през втората половина на 2014 година. Осемте участъка ще се възлагат за изпълнение на отделни фирми. Предварителната оценка за дострояването на 255-те километра е за 780 000 000 евро. Със средства от европейската програма “Транспорт” 2007-2013 г. в размер на 5 200 000 лева ще се направи проектната подготовка. А за самото строителство България ще кандидатства за финансиране от европейския бюджет за периода 2014-2020 г. За да се постигне гъвкавост при подготовката на проекта, оставащата за изграждане част условно е разделена на 3 етапа - във всеки се обединяват по няколко от осемте отсечки:

  • 1 етап - от Ябланица до връзката Плевен-Ловеч - 60 km, По предварителна оценка строителството ще струва 185 000 000 евро. Идеята е при осигурено финансиране тази първа част да започне да се строи след около година.
    • Лот 1 - 24 km
    • Лот 2 - 36 km
  • 2 етап - от връзката Плевен-Ловеч до Велико Търново - 85 km, в него се обединяват лот 3, 4 и 5, а оценката му е 260 000 000 евро.
    • Лот 3 - 24 km
    • Лот 4 - 28 km
    • Лот 5 - 33 km
  • 3 етап - от Велико Търново до село Белокопитово - 108 km, строителството му ще струва приблизително 335 000 000 евро, тук са обединени лотове 6,7 и 8.
    • Лот 6 - 48 km
    • Лот 7 - 35 km
    • Лот 8 - 30 km

Според финансирането през бюджетния период 2014-2020 г. с европейски средства може да започне проектирането и на трите етапа.[17]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Тунели[редактиране | edit source]

Витиня[редактиране | edit source]

Тунел Витиня
  • Проектиран ???
  • Съоръжението е построено през 70-те години на 20 век
  • Дължина на тунела: две тръби по 1125 метра
  • Светла широчина на всяка тръба - ???
  • Напречно сечение на тръба - 86 m2

Топли дол[редактиране | edit source]

Тунел Топли дол
  • Проектиран през 1978 година от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев.
  • Съоръжението е построено в периода 1980-1983 година
  • Дължина на тунела: две тръби по 890 m
  • Светла широчина на всяка тръба - 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба - 81 m2

Ечемишка[редактиране | edit source]

Тунел Ечемишка
  • Проектиран през 1979 година от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1980-1983 година
  • Дължина на тунела: две тръби по 820 m
  • Светла широчина на всяка тръба - 12,5 m
  • Напречно сечение на тръба - 81 m2

Правешки ханове[редактиране | edit source]

  • Проектиран през 1986 година от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1987-1990 година
  • Дължина на тунела: две тръби по 900 m
  • Светла широчина на всяка тръба - 11,4 m
  • Напречно сечение на тръба - 64 m2

Виадукти[редактиране | edit source]

На магистрала Хемус има 26 малки и големи виадукти - 3 в участъка между Г. Богров и Витиня, 13 между тунела Витиня и тунела Топли дол, 3 между тунела Топли дол и тунела Ечемишка, 4 между тунела Ечемишка и Правец, и 3 между Правец и Ябланица. Ето малко данни за по-известните:

Виадукт над Елешница[редактиране | edit source]

Виадуктът над Елешница
  • Това е първият голям виадукт, разположен близо до София при km 6+900
  • Дължина 646 m
  • Платна - две по 13,5 m
  • Височина 42 m
  • Носеща конструкция - стоманобетонна
  • Построен (завършен) - 80-те години на XX век

Виадуктът Коренишки дол[редактиране | edit source]

Виадуктът Коренишки дол
  • Разположен между тунелите Витиня и Топли дол при km - 28+300
  • Дължина 480 m
  • Платна - две по 13,5 m ширина
  • Височина 36 m
  • Носеща конструкция - стоманобетонна
  • Построен (завършен) - 1985 година

Виадуктът Бебреш [18][редактиране | edit source]

  • Разположен след Витиня, малко преди тунела Топли дол при km - 30+000
  • Дължина 714 m
  • Две успоредни конструкции, всяка по 13,50 m
  • Височина 125 метра
  • Носеща конструкция - стоманобетонна
  • Построен (завършен) - 1985 година
  • Виадуктът е най-високият на Балканския полуостров

Виадуктът на 48 km[редактиране | edit source]

  • Разположен при km - 48+000
  • Дължина 620 m
  • Платна - две по 3,50 m ширина
  • Височина 78 m
  • Носеща конструкция - стоманобетонна/конзолно бетониране/
  • Построен (завършен) - 1999 година

Източници[редактиране | edit source]

  1. в-к Ботевградски вести плюс, бр. 49 (6-11 дек. 1999) - Иван Костов откри участъка Правец - Ябланица на магистрала "Хемус"
  2. Архив на МС: Мин.-председателят откри...
  3. Информация за тръжната процедура за избор на изпълнител на допълнително проектиране и строителство на обект: "Автомагистрала /А2/"Хемус" "СОП–Пътен възел Яна" от км 0+000 до км 8+460. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-04-01. Посетен на 2011-04-05.
  4. Стартира строителството на нов участък от АМ "Хемус" – Софийски околовръстен път-пътен възел Яна. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-09-26. Посетен на 2011-10-03.
  5. Бойко Борисов направи първа копка на отсечка от ”Хемус”. // dir.bg, 18 юли 2011 г..
  6. НКСИП - архиви. // НКСИП, 2013-01-23. Посетен на 2013-01-23.
  7. НКСИП - събития. // НКСИП, 2013-03-19. Посетен на 2013-03-19.
  8. НКСИП - събития. // НКСИП, 2013-04-26. Посетен на 2013-04-26.
  9. НКСИП - събития. // НКСИП, 2013-05-22. Посетен на 2013-05-22.
  10. НКСИП - Тръжни процедури. // НКСИП, 2013-07-02. Посетен на 2013-07-03.
  11. АПИ. // АПИ, 2013-08-29. Посетен на 2013-08-28.
  12. Обявление за обществена поръчка за изготвянето на изготвянето на идейни проекти за етап 2. //
  13. Избраха изпълнител на идеен проект за доизграждане на АМ "Хемус", етап 2. // infrastructure.bg, 16.06.2014 г..
  14. Изготвяне на доклад за ОВОС и ДОСВ за доизграждане на АМ Хемус (Ябланица-Белокопитово). // НК "СИП".
  15. Изготвяне на идеен проект за доизграждане на автомагистрала Хемус (етап 1). // НК "СИП".
  16. Изготвяне на идейни проекти за доизграждане на автомагистрала „Хемус“ етап 3. // 18 юни 2014 г..
  17. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2113160
  18. www.moststroy.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]