Хемус (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хемус.

Mw A2 BG.svg Автомагистрала „Хемус“
Страна България
От София
До Варна
Дължина 433 km  (построени: 151 km)
Bulgarian A2.svg
А2

Автомагистрала "Хемус" е автомагистрала в Северна България, предвидена да свързва София с Варна и дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София.

Към май 2006 г. са използваеми участъците Горни Богров - Ябланица и Варна — Шумен.

Съдържание

Име [редактиране]

Магистралата е кръстена на древното име на Стара планина-"Хемус" по протежението на която преминава.

Изходи [редактиране]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-grün.svg AB-AS-blau.svg 0 София-СОП 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg Долни Богров 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg Яна 2 active lanes and 1 emergency.svg В строеж
AB-AS-blau.svg Елешница 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Потоп 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Чурек 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg Витиня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg Топли дол 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg Ечемишка 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Ботевград 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Правец, Трудовец 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-Tunnel.svg Правешки ханове 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Осиковица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Джурово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Ябланица 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
Ябланица-Белокопитово Планирана
AB-AS-blau.svg Белокопитово 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Шумен 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Нови пазар, Каспичан 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Невша 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Млада гвардия 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Провадия 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Габърница 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Девня 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Повеляново 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Слънчево 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg Airplane silhouette.svg Летище Варна 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-ende-grün.svg AB-AS-blau.svg Варна-запад 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация

История [редактиране]

1999 [редактиране]

На 5 декември 1999 г. официално е открита отсечката, заобикаляща Правец. Тя е с дължина 5,47 km и поради трудния терен включва 2 виадукта и тунел „Правешки ханове“ (871 m). Мостът на 48-ми километър е първият мост в България (към май 2006 единствен), построен по технологията на конзолно бетониране, както и масивният мост с най-голям отвор (140 m) в страната. Строителството на участъка започва през 1984 г., но в края на 80-те години е спряно поради липса на финансиране. Завършен е през 1999 г.[1]. Лентите за движение на тунела и двата виадукта са с широчина от 3,50 m (вместо стандартните 3,75 m за автомагистрала). Също така лентата за принудително спиране липсва, поради което този участък не отговаря на изискванията за автомагистрала. Разрешената скорост на движение е 80 km/h в тунела и 90 km/h на виадуктите.

2005 [редактиране]

На 30 декември 2005 г. е открита отсечката Шумен - Каспичан с дължина 12,8 km. Според правителствената информационна служба [2], за изграждането на отсечката са вложени 77,6 милиона лева.

2010 [редактиране]

През 2010 г. Министерство на финансите отпусна 16 млн. лв. за изграждането на нови 7 км от магистралата, между шуменския квартал "Макак" до село Белокопитово, а участъкът от Околовръстен път на София до гара гара Яна (8,5 км) с индикативна стойност от 32 млн. евро се предвижда да започне да се строи през 2011 г.

2011 [редактиране]

Към 2011 година българското правителство се опитва да вкара АМ Хемус в приоритетните транспортни проекти на ЕС по ОП Транспорт в програмния период 2014 - 2020 г. Идеята е строителството на оставащите около 275 км. да стартира през вторият програмен период на ЕС в началото на 2014 година. За целта с промяна в закона за пътищата беше създадена Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП), като бенефициент по приоритетни оси ІІ и V на Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 (ОПТ) с решение на Комитета за наблюдение на програмата от декември 2011 година.

През март 2011 година стартира процедура по избор за строител на отсечката от гара Яна до околовръстния път на София (от км 0+000 до км 8+460) с дължина 8,46 км. Отварянето на офертите ще се проведе на 17 юни 2011 година в сградата на АПИ.[3] Строителството на този участък започва на 26 септември 2011 година с проектен срок за изграждане от 22 месеца и индикативна цена от 47 732 340 лева [4]

2013 [редактиране]

На 21 януари 2013 година беше обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Подготовка на предпроектни проучвания за доизграждане на автомагистрала „Хемус”.[5] На 19 март 2013 година бяха отворени 9 оферти на участниците в търга.[6] На 26 април бяха отворени 8 ценови оферти на допуснатите до този етап участници в същата процедура. Най-ниската подадена оферта е на Обединение "Инфра-Мист-ДОПРАВОПРОЕКТ АД" - 422 000 лева, а най-високата на Обединение "Евромагистрала "Хемус" - 770 000 лева.[7]

Инфраструктура [редактиране]

Тунели [редактиране]

Витиня [редактиране]

Тунел Витиня
  • Проектиран ???
  • Съоръжението е построено през 70-те години на 20 век
  • Дължина на тунела: две тръби по 1125 метра
  • Светла широчина на всяка тръба - ???
  • Напречно сечение на тръба - 86 кв.м.

Топли дол [редактиране]

Тунел Топли дол
  • Проектиран през 1978 година от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев.
  • Съоръжението е построено в периода 1980-1983 година
  • Дължина на тунела: две тръби по 890 метра
  • Светла широчина на всяка тръба - 12.5 метра
  • Напречно сечение на тръба - 81 кв.м.

Ечемишка [редактиране]

Тунел Ечемишка
  • Проектиран през 1979 година от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1980-1983 година
  • Дължина на тунела: две тръби по 820 метра
  • Светла широчина на всяка тръба - 12.5 метра
  • Напречно сечение на тръба - 81 кв.м.

Правешки ханове [редактиране]

  • Проектиран през 1986 година от колектив с ръководител проф. инж. Иван Бешевлиев
  • Съоръжението е построено в периода 1987-1990 година
  • Дължина на тунела: две тръби по 900 метра
  • Светла широчина на всяка тръба - 11.4 метра
  • Напречно сечение на тръба - 64 кв.м.

Виадукти [редактиране]

На магистрала Хемус има 26 малки и големи виадукти - 3 в участъка между Г. Богров и Витиня, 13 между тунела Витиня и тунела Топли дол, 3 между тунела Топли дол и тунела Ечемишка, 4 между тунела Ечемишка и Правец, и 3 между Правец и Ябланица. Ето малко данни за по-известните:

Виадукт над Елешница [редактиране]

Виадуктът над Елешница
  • Това е първият голям виадукт, разположен близо до София при км. 6+900
  • Дължина 646 метра
  • Платна - две по 13.5 метра
  • Височина 42 метра
  • Носеща конструкция - стоманобетонна
  • Построен (завършен) - 80-те години на XX век

Виадуктът Коренишки дол [редактиране]

Виадуктът Коренишки дол
  • Разположен между тунелите Витиня и Топли дол при км. - 28+300
  • Дължина 480 метра
  • Платна - две по 13.5 метра ширина
  • Височина 36 метра
  • Носеща конструкция - стоманобетонна
  • Построен (завършен) - 1985 година

Виадуктът Бебреш [8] [редактиране]

Виадуктът Бебреш
  • Разположен след Витиня, малко преди тунела Топли дол при км. - 30+000
  • Дължина 714 метра
  • Две успоредни конструкции, всяка по 13.50 м
  • Височина 125 метра
  • Носеща конструкция - стоманобетонна
  • Построен (завършен) - 1985 година
  • Виадуктът е най-високият на Балканския полуостров

Виадуктът на 48 км [редактиране]

  • Разположен при км. - 48+000
  • Дължина 620 метра
  • Платна - две по 3.50 метра ширина
  • Височина 78 метра
  • Носеща конструкция - стоманобетонна/конзолно бетониране/
  • Построен (завършен) - 1999 година

Източници [редактиране]

  1. в-к Ботевградски вести плюс, бр. 49 (6-11 дек. 1999) - Иван Костов откри участъка Правец - Ябланица на магистрала "Хемус"
  2. Архив на МС: Мин.-председателят откри...
  3. Информация за тръжната процедура за избор на изпълнител на допълнително проектиране и строителство на обект: "Автомагистрала /А2/"Хемус" "СОП–Пътен възел Яна" от км 0+000 до км 8+460. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-04-01. Посетен на 2011-04-05.
  4. Стартира строителството на нов участък от АМ "Хемус" – Софийски околовръстен път-пътен възел Яна. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-09-26. Посетен на 2011-10-03.
  5. НКСИП - архиви. // НКСИП, 2013-01-23. Посетен на 2013-01-23.
  6. НКСИП - събития. // НКСИП, 2013-03-19. Посетен на 2013-03-19.
  7. НКСИП - събития. // НКСИП, 2013-04-26. Посетен на 2013-04-26.
  8. www.moststoy.bg

Външни препратки [редактиране]