Чекотински манастир

Чекотински манастир
„Свети Архангел Михаил“
	Чекотински манастир ; „Свети Архангел Михаил“
	Входът на манастира
	Местоположение в Правец
Вид на храма	православен манастир
Страна	България
Населено място	Правец
Религия	Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия	Ловчанска
Изграждане	края на XII век
Статут	действащ
	Чекотински манастир ; „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия

Чекотински манастир „Св. Архангел Михаил“ e действащ мъжки манастир на Българската православна църква, част от Ловчанската епархия. Намира се по поречието на река Малък Искър в близост до село Своде, на около 15 километра от град Правец. Името на манастира идва от едноименната махала, в която е разположен.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е основан в края на XII век. Разрушен е при османските нашествия през XIV век, но през следващото столетие е възстановен. Бил е духовно средище за преписи на богослужебна литература. Обителта е била в тесни връзки с намиращата се на 4 километра западно крепост „Боженишки Урвич“.^[2]

В края на XVII век манастирът е опожарен и разграбен от кърджалии. В средата до края на XVIII век е възстановен. Някои от монасите на Чекотинския манастир са участвали в дейността на създадените от Васил Левски революционни комитети.^[1]

В съвремения си вид Чекотинският манастир е дело на епископ Генадий Мелнишки, игумен на манастира от 1981 до 1998 година. Оформеният в източната част на втория етаж параклис „Св. Генадий“ е в чест на св. Генадий, патриарх Константинополски.^[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Чекотинският манастир се състои от църква „Св. Архангел Михаил“, параклис „Св. Генадий“, жилищни и стопански сгради.

Църквата е единствената частично оцеляла сграда от средновековния манастир. Представлява еднокорабна триконхална базилика с апсида, преддверие и цилиндричен свод. Входът към църквата е нисък и сводест, оформен с дялани камъни. Притворът е реконструиран през 1841 година. Иконостасът е дървен, богато резбован със стилизирани лозови листа и гроздове, в стила на Тревненската школа.^[1] Иконите са изографисани от Димитър Зограф и Йован Иконописец от Самоков и Хаджи Иванчо от Габрово. Стенописите са реализирани през 2012 – 2013 година.

Параклисът „Св. Генадий“ се намира на втория етаж на триетажната жилищна сграда към манастира. Параклисът е изрисуван богато и често се използва за празнични църковни служби.^[1]