България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на България.

Република България


(знаме)	(герб)

Девиз: Съединението прави силата

Управление

Парламентарна република

Официален език

Български

Столица София
42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. / 42.7° с. ш. 23.333333° и. д. ^(G)42.7, 23.333333

Най-голям град София

Президент

Георги Първанов

Министър-председател

Бойко Борисов

Площ
- oбщо

на 102-ро място
110 879 км²

суша - 108 489 км²

вода - 2 390 км²

Население
- oбщо (2009)
- гъстота на 94-то място
7 604 687
64,9 д/км²

БВП
- общо (2008)
- на човек на 68-о място
$ 93,78 млрд.
$ 12 900

ИЧР (2006) 0,834 (висок) (на 56-то място)

Валута Лев (BGN)

Часова зона
- Лятно часово време EET (UTC+2)
- EEST (UTC+3)

Независимост

- Създаване
- Първо българско царство
- Второ българско царство
- Османско нашествие

- Освобождение

- Съединение

- Независимост 681
681 - 1018

1185 - 1396

1396 (1422)

3 март 1878

6 септември 1885
22 септември 1908

Национален химн

Мила Родино

Интернет домейн .bg²

Телефонен код +359

1: Приблизителна оценка
2: След влизане в Европейския съюз, съвместно с него ползва и .eu

Република България е държава в Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 843 км², от които 110 510 км² суша и 333 км² водна площ. Населението е около 7 640 000 души (2007). Столица на държавата е град София.

България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски.

Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7 век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е завладяна от Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна война страната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена парламентарната демокрация и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО.

България има своя база, наречена Свети Климент Охридски, на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.

Съдържание

1 География
2 История
3 Население
4 Държавно устройство
5 Икономика
6 Култура и общество
7 Спорт
8 Бележки
9 Вижте също
10 Външни препратки
- 10.1 Държавни институции
- 10.2 Други

[редактиране] География

Основна статия: География на България

Провадийска река в източната част на Дунавската равнина

Ждрело край село Петачинци

Изглед към Тунджанската равнина от планините над Сливен

Изглед към Мусала - най-високият връх на Балканския полуостров

Изглед от село Червен, Русенско

Обикновено територията на България се разделя на пет физикогеографски зони: Дунавска равнина, Старопланинска зона, Краищенско-Тунджанска зона, Осоговско-Родопска зона и Черноморска зона.

[редактиране] Дунавска равнина

Основна статия: Дунавска равнина

Дунавската равнина включва голяма част от Северна България - частта от Долнодунавската низина южно от река Дунав. Релефът е низинен като постепенно преминава от запад на изток в хълмисто-платовиден. Средната надморска височина е 178 m. Повечето речни долини имат полегати леви и стръмни десни склонове, а крайните западни реки (Видбол, Тополовец и Чичилска) и реките в Добруджа са с каньоновидни долини.

Климатът е умереноконтентален, с горещо лято и студена зима. Средната годишна сума на валежите е от 500 до 600 mm. Реките са къси, с най-голям отток през юни и най-малък през февруари. По-големите реки, освен граничната Дунав, са Лом, Огоста, Искър, Осъм, Вит, Янтра.

[редактиране] Старопланинска зона

Основна статия: Старопланинска зона

Старопланинската област разделя Северна и Южна България. Тя включва няколко добре разграничени области от север на юг: Предбалкан, Стара планина, Задбалкански полета и Средногорие.

Стара планина е планинска верига с дължина около 550 km и височина до 2376 m (връх Ботев). Предбалканът включва северните предпланини на Стара планина, а Средногорието - поредица от ниски планини, редуващи се от запад на изток: Завалска планина, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора, Бакаджиците, Хисарски възвишения. Между Стара планина и Средногорието се намират няколко котловини, също подредени в редица от запад на изток: Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.

Климатът е със силно планинско влияние, умереноконтинентален на север, умерен преходноконтинентален на юг. От Старопланинската зона извират повечето реки от Дунавската равнина, както и част от реките в Южна България, по-големите от които са Тунджа, Тополница, Стряма.

[редактиране] Краищенско-Тунджанска зона

Основна статия: Краищенско-Тунджанска зона
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В западната част на тази зона се намира Краище - поредица от ниски планини (Руй, Верила, Земенска планина, Конявска планина, Милевска планина, Голо бърдо и други) и котловини (Трънска, Брезнишка, Радомирска, Пернишка, Кюстендилска, Самоковска и други). На изток от тях е Горнотракийската низина, включваща Пазарджишко-Пловдивското и Старозагорското поле. Източно от нея е басейнът на река Тунджа, който има хълмисто-равнинен релеф.

Климатът е умерен преходноконтинентален, с планинско влияние на запад и със слабо средиземноморско влияние в равнините, най-отчетливо в югоизточната част. През Краището преминава река Струма, а равнинните области се отводняват от реките Марица и Тунджа и техните притоци.

[редактиране] Осоговско-Родопска зона

Основна статия: Осоговско-Родопска зона
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

По-голямата част от Осоговско-Родопската зона е заета от сравнително високи планини - Родопите, Рила и Пирин. Тук се намира и най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров - Мусала (2925 m) в Рила планина. По западната граница са разположени и няколко по-ниски планински вериги - Осоговска планина, Беласица. Между планините са разположени няколко речни долини, най-големи от които са тези на Струма и Места.

Климатът е умерен преходноконтинентален, със силно планинско влияние. В отворените на юг долини на Струма и Места е чувствително средиземноморското влияние.

[редактиране] Черноморие

Основна статия: Българско Черноморие

Българското Черноморие включва низините в източната част на страната, в непосредствена близост до Черно море. Те са по-широки в района на Варна и Бургас и се стесняват на юг и в средната част, където Странджа и Стара планина се доближават до морския бряг. Климатът по Черноморието е повлиян от близостта на морето. Реките, протичащи през тази физикогеографска зона, са сравнително къси и се вливат в Черно море. По-важните са Камчия, Велека, Ропотамо. Там са разположени и най-големите естествени езера в страната - Бургаско, Варненско, Белославско.

[редактиране] История

Основна статия: История на България

[редактиране] Велика България

Основна статия: Велика България

Стара Велика България (Η παλαια μεγαλη Βουλγαρια) е основана от Хан Кубрат на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, непосредствено след разпадането на съществуващата дотогава аваро-българска федерация от 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завлядява Мизия и Добруджа и полага началото на Първата българска държава.

[редактиране] Първа българска държава

Основна статия: Първа българска държава

Победоносен български воин, фрагмент от Наг Сент Миклошкото съкровище

В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените български и славянски воини и заселването на българите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица.

Хан Крум

Първото стратегическо териториално разширение на юг - областта Загоре - става по време на управлението на синa на хан Аспарух - хан Тервел през 705 г. В знак на признателност византийският император Юстиниан II Ринотмет (Безноси), който благодарение на оказаното му от българския хан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският хан изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.

По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива културата, писмеността и изкуствата, а поданиците се радват на просперитет. Въвежда се глаголицата като официална азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.^[1]

Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I Велики (893-927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.

При цар Петър I и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

[редактиране] Византийско владичество

Основна статия: Византийско владичество

Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

[редактиране] Втора българска държава

Основна статия: Втора българска държава

Цар Калоян

Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299 - на престола се възкачва татаринът Чака. 14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол.През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна. При битка във Варна е разбит от султан Мурад II.

[редактиране] Османско владичество

Основна статия: Османско владичество

15 век Константин II Асен, Въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу чуждите владетели - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война (1768-1774). 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската църква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

[редактиране] Трета българска държава

Основна статия: Трета българска държава

[редактиране] Княжество България

Основна статия: Княжество България

1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия (Горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър I Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание.

[редактиране] Царство България

Основна статия: Царство България

Царство България, 1915

На 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. През 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски, следвана от диктатурата на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 България се управлява от А. Ляпчев. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от „Звено“ и Военния Съюз с министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. През Втората световна война (1941-1943) България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис III; управление на Симеон II с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София.

1944 правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември). На 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.

[редактиране] Народна република България

Ръководителят на НРБ Тодор Живков и лидера на Монголската народна република Юмжагийн Цеденбал (ляво), 1971

Основна статия: Народна република България

След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП. Възприет е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Като част от Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор, НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). България става член на ООН на 14 декември 1955. През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.

[редактиране] Република България

През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. България става член на НАТО на 2 април 2004 и член на ЕС на 1 януари 2007.

Според американската организация Freedom House занимаваща се с определяне нивото на демокрация по света "България има бързо развиваща се икономика, но сравнително слабото и мудно правосъдие, присъствието на корупция и организирана престъпност продължават да са значително обществено предизвикателство". България е определена като "свободна държава" (най-добър (1 от 7) за политически права, добър (2 от 7) за граждански свободи.^[2].

Въпреки ободрителните думи, през 2009 г. съвременните обществени процеси не позволяват да се заключи, дали е настъпил краят на преходът, символично поставен с ноемврийския пленум.

виж също Република България (след 1989)

[редактиране] Население

Основна статия: Население на България

Изменение на населението на България за периода 1961-2003 година по данни на FAO

Тракийско, шопско и македонско момиче, картина на Иван Мърквичка

Български мюсюлмани от с. Селча, 1950 г.

По времето на социализма в Народна република България населението нараства до близо 9 милиона души. Девет-милионният българин се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва. След 1989 ръста на населението започва да намалява и по оценки на Националния статистически институт населението на България през 2007 година е 7 640 238 души.^[3] Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).^[4]

Според преброяването от 2001 година, 83,9% от населението на страната са българи, като другите два най-многобройни етноси са турците (9,4%) и циганите (4,7%). Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и други. 84,5% от населението говори български език като майчин (роден език), който е и официален за държавата. Освен български, турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%.

Около 71% от жителите на страната живеят в градовете. Деветте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич.^[5]

[редактиране] Език

Основна статия: Български език

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам).

В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, книжовния македонски език, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Благодарение на делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници старобългарският език днес стои наравно с латинския и старогръцкия език като един от световните класически езици.

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Съвременният български език се причислява към групата на южнославянските езици, и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.

[редактиране] Религия

Основни статии: Българска православна църква, Ислям в България, Католицизъм в България, Протестантство в Българияи Юдаизъм в България

Член 13 от българската конституция от 1991 година гарантира религиозната свобода, но посочва и източното православие, изповядвано от по-голямата част от населението, с титуляр Българската православна църква (призната за автокефална през 927 година), като традиционно. Конституцията също така задължава българската държава и институциите да спазват принципите на религиозна неутралност.

Мнозинството от жителите на България са източноправославни християни. По-голямата част от тях (82,6%) са източноправославни, 1,7% са католици, а 1,6% са протестанти. 12,2% изповядват исляма (предимно етническите турци и българомохамеданите), а 0,8% — юдаизъм.

Същевременно едва 13.6% от българите посещават религиозни служби поне веднъж месечно, 67.3% декларират, че вярват в Бог, а 24.1% - в задгробния живот.^[6]

[редактиране] Образование

Основна статия: Образование в България
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Русенски университет „Ангел Кънчев“

Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владеят руски език, а около 15% — английски език.^[7] Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английският като втори език, а 25% — френският.^[8]

[редактиране] Наука и технологии

Основна статия: Наука и технологии в България
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Публична лекция в НАО-Рожен

Към 2009 г. на територията на България функционират 47 университета. Страната има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математика, физика, информационни технологии, астрономия и медицина. Повечето български учени работят в Българската академия на науките (БАН). Въпреки забележимия напредък в последните години, за научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП — едва 0,4%.^[9]

Според организацията Менса, българите са на второ място в света по резултати от тестовете ѝ за интелигентност, а студентите - на второ място от резултати на SAT.^[10]^[11] Съобразно тестовете на Менса, проведени през 2004 г., за най-умна жена (и един от най-умните хора) е определена българката Даниела Симидчиева, която постига коефицент на интелигентност 200.^[12]

[редактиране] Космически изследвания

Космическият скафандър "Сокол", разработен от Институт за космически изследвания - БАН и използван от космонавтите Георги Иванов и Александър Александров

Българският астроном Георги Мандушев е един от откривателите на най-голямата планета извън Слънчевата система, откривана досега — TrES-4.^[13] ИКИ към БАН взима участие в космическата мисия на Индия Чандраян-1, и поставеният на индийския апарат уред RADOM-7 успешно изпълнява функциите си. Космическите изследвания обаче са с ограничено финансиране, тъй като МОН и фонд "Научни изследвания" не осигуряват подкрепа за участие на български космически проекти в разработки на Европейската космическа агенция.^[14]

[редактиране] Компютърни науки и информатика

Български компютър "Витоша", 1960-те.

Компютърните науки са един от най-развитите научни браншове в страната. Американският физик Джон Атанасов, който е с български произход, изобретява първият електронен цифров компютър - специализирана изчислителна машина, която става известна като Компютър на Атанасов-Бери (1937-1942).

В началото на 80-те години на 20 век, като част от Източния блок, страната разработва и произвежда серийно персоналния компютър Правец. Към 2007 България е на първо място в Европа по брой на сертифицирани IT-специалисти на глава от населението и на 8-мо място в света по същия показател.^[15]^[16]

Водещи международни компании като Apple Inc. и Hewlett-Packard имат представителства в България. Такъв пример е компанията Hewlett-Packard, която през 2006 година създава своя център за глобална поддръжка на Европа, Близкия изток и Африка в София.^[17] През 2005 компанията SAP AG установява своите водещи лаборатории за разработка на софтуер в София. През 2008 IBM подписва споразумение за сътрудничество с българското правителство и научни институции. През септември същата година в Държавната агенция за информационни технологии е инсталиран един от 100-те най-мощни (към 2009 г.) суперкомпютри в света — Blue Gene/P.^[18], който е и най-мощният суперкомпютър в Източна Европа (включително Русия) към 2009 г. Използва се от учени от Софийския университет и БАН за изчисления в областта на медицината, астрономията и математиката.

[редактиране] Физика

Над 90 български учени участват в проекта на ЦЕРН, целящ чрез свръхмощен ускорител на частици да се възстановят условията, при които е възникнала Вселената.^[19] Георги Наджаков е един от най-известните български физици, провеждал изследвания върху фотоелектретите.

[редактиране] Други открития

През 2009 български учени създават и успешно тестват препарат, който ефективно спира почвената ерозия и повишава плодородността ѝ.^[20]

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на България

[редактиране] Централни институции

Сградата на Народното събрание в София

Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.

Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутати, от 2009г. 201 от тях се избират пропорционално и 39 мажоритарно, избирани за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент избран заедно с него на изборите.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на България

Карта на областите в България

От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.

[редактиране] Въоръжени сили

Основна статия: Българска армия

Българската армия се състои от:

Генерален щаб с началник ген. Симеон Симеонов
Сухопътни войски с началник ген. Иван Добрев
Военновъздушни сили с началник ген. Константин Попов
Военноморски сили с началник вицеадмирал Пламен Манушев
Национална гвардейска част с командир полк. Крум Александров

Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза Безмер

Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО, и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българския контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008. Българската армия разполага с около 600 танка, от които 160 са в експлоатация, близо 1000 бронирани машини (около 350 в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 единици минометна артилерия, 20-30 изтребителя, 18 бойни вертолета, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове Хъмви, военно-транспортни самолети C-27J Спартан, снайперски пушки Barrett M82 и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната — 645 лв.^[21]

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на България

Офис сграда на булевард "България"

Метростанция Мусагеница на Софийското метро

България е развита аграрно-промишлена страна с отворена пазарна икономика. Най-голям дял в икономиката имат земеделието, добивът, енергопроизводството, нефтопреработването, химическата, машиностроителната и хранително-вкусовата промишлености. След 9 септември 1944 бива установена планова икономика. Следва национализация на всички производствени предприятия и колективизация на земеделието. По времето на Вълко Червенков (1950—1956) България претърпява значителна индустриализация със среден ръст на икономиката от 22,8%.^[22] Индустриализацията продължава до средата на 80-те години, макар и с далеч по-малки темпове. През 1960-те години са предприети редица реформи в икономиката, целящи подобряване на търговския обмен, производителността и качеството, придружени със значително икономическо експериментиране. Промените обаче остават само в тази експериментална фаза, и плановата икономика не е сменена с пазарна.^[23]

През 80-те години неспособността на икономиката да привлича и използва финансов капитал, необходим за модернизация, както и нежеланието на управляващата комунистическа партия да ликвидира или реформира редица губещи производства води до натрупване на огромен за размерите на страната външен дълг. Поддържането на изкуствено занижени цени води до редица негативни ефекти, сред които режим на електрическия ток и недостиг на стоки за крайно потребление. Към края на десетилетието България изпада в ситуация, при която е невъзможно спазването на финансовите задължения към кредиторите по погасяване на този дълг. Веднага след промените в Източна Европа, България, поради слабата си конкурентоспособност, губи „гарантираните“ пазари на страните от СИВ и в частност Съветския съюз, от които българската икономика е силно зависима. Новите пазарни цени на вносните суровини, комбинирани с десетилетията липса на стремеж към енергийна ефективност и ефективност на труда водят до срив в производството и икономиката като цяло.

Контролната зала на 5 блок на АЕЦ Козлодуй

Работници на газохранилището край с. Чирен

За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и потдатливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „сива икономика“ и „икономика в сянка“. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства и инфлацията спада, но кулминацията на краха достига в края на 1996 и началото на 1997 г. по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, когато се губи голяма част и от вътрешния пазар, поради хиперинфлацията и резкия спад на покупателната способност на населението. В допълнение санкциите на ООН спрямо Югославия нанасят тежък удар на българската икономика. Наложеното ембарго над Белград дава почва за приходи на престъпни организации чрез контрабанда на различни видове суровини и стоки. От 1997 г. България върви по пътя към икономическо възстановяване: БВП нараства с около 4-5% годишно, постига се макроикономическа стабилност. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика. Тези реформи обаче са проведени за сметка на средния бизнес, който и до днес остава по-слабо развит и са една от причините за значителната разлика между най-бедните и най-богатите слоеве от населението.

Открита мина за каолинит

Правителството, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъедини на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт в държавата.

Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.

От 1 януари 2007 година в България е въведен 10% корпоративен данък, който е сред най-ниските в Европейския съюз. От 1 януари 2008 година в България е въведен 10% плосък данък върху доходите на физическите лица. Средната работна заплата през 2009 е около 600 лева,^[24] почти двойно нарастване в сравнение с 2006, когато е била 354 лева.^[25] Минималната работна заплата за месец август обаче продължава да е най-ниската в ЕС — 123 евро.^[26]

През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.^[27]

[редактиране] Добив

Медодобивният рудник Елаците близо до Мирково.

България е на 9-то място в света по добив на бисмут, на 26-то място по добив цинк^[28], на 19-то място по добив на мед^[29] и на 19-то място по добив на въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).^[30] Рудник Елаците е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. В компанията собственик Елаците-Мед АД работят над 1800 служители. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро годишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. Аурубис България е завод в Пирдоп, който през 2005 произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.^[31]

[редактиране] Енергетика

ТЕЦ Бобов дол

България е най-големият производител и износител на електроенергия за Балканския полуостров. За сравнение Румъния, която е два пъти по-голяма по площ и три пъти по-голяма по население, произвежда едва с 25-30% повече електричество (58,3 млрд кВч срещу 42,3 млрд кВч за България).^[32] Българският енергиен холдинг (БЕХ) включва няколко дружества — Мини Марица изток, ТЕЦ Марица изток 2, АЕЦ Козлодуй, НЕК и Булгаргаз. БЕХ е акционерно дружество, целящо подобряване на организацията в енергийния сектор и е 100% държавно. Холдингът е един от най-големите в региона, с 8,5 млрд. лв консолидирани активи, 3,6 млрд. лева консолидирани приходи и около 21 000 служители.^[33] АЕЦ Козлодуй е най-мощната атомна електроцентрала на Балканите дори след затварянето на блокове 1 до 4. Край Белене се строи нова АЕЦ, чийто първи реактор трябва да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ Козлодуй.^[34] Ядрената енергия задоволява над 20% от енергийните нужди на страната.

По-голямата част от електричеството обаче се произвежда от ТЕЦ. В комплекса Марица Изток се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа.^[35] Най-голямата в комплекса — ТЕЦ Марица изток 2 има инсталирана мощност от 1450 МВт, което се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 МВт, а ТЕЦ 1 — 500 МВт. Други голяма ТЕЦ са ТЕЦ Варна (1260 МВт), ТЕЦ Бобов дол (630 МВт) и ТЕЦ Русе Изток (400 МВт).

Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 МВт. Каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — ПАВЕЦ Чаира (864 МВт), ВЕЦ Сестримо (240 МВт) и ПАВЕЦ Белмекен (375 МВт).

[редактиране] Селско стопанство

Слънчогледова нива в Шабленско. Добруджа е един от най-плодородните региони в България

България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти:^[36]

анасон — 6-то място (1-во в Европа)
магарешко месо — 7-мо място
слънчогледови семки — 11-то място
зърнено-житни култури (второстепенни — див ориз и т.н.) — 12-то място
малини — 13-то място
овче мляко — 13-то място
биволско мляко — 14-то място
аспержи — 15-то място
тютюн — 15-то място (3-то в Европа)
люти чушки — 18-то място
козе мляко — 20-то място
череши — 21-во място
гъби — 21-во място

[редактиране] Туризъм

Нос Емине

Връх Руен, Осогово

Туризмът в България е един от главните фактори за формиране на БВП на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има прогнози броят им да стигне 20 милиона до 2010-2011 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни курорти или към летните, в съответствие със сезона. . Преспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. Затова държавата залага на подобряване на инфраструктурата. Селския, историческия, еко и културния туризъм остават все още на по-заден план. По данни на Националния статистически институт, през 2008 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 4 765 700 души.^[37] Те са разпределени по националност както следва (дадени са всички бройки над 100 000 души):

Румънци — 933 936;
Гърци — 762 222;
Германци — 523 580;
Британци — 328 696;
Руснаци — 242 478;
Сърби — 155 646;
Чехи — 137 931;
Поляци — 136 784;
Словаци — 118 846;
Датчани — 110 140;
Граждани на Република Македония — 104 114;
Шведи — 103 560;
Французи — 102 717

[редактиране] Култура и общество

Барелефът на Мадарския конник, национален символ

Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатсва. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската Култура е най-старото обработено злато намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)

Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), мадарски конник (8 век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, включваща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на Цар „Симеон Велики“, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалия период е известен още като Златен век на България, в който българската култура получава своя първи апогей. Златната Църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, Църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църконото стоителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

[редактиране] Музика

Основна статия: Българска музика

Йоан Кукузел

Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13-14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.

Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското владичество. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на 19 век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музика. Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — Сиромахкиня. Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като Върви, народе възродени.

България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Лили Иванова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Маргрет Николова, Паша Христова, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Йорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.

През последните две десетиления в България се популяризира поп-фолка (или чалга, от арабски и турски çalgı — свирня, музика), музикален стил които е смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор.

[редактиране] Изобразително изкуство и архитектура

Основна статия: Българско изобразително изкуство
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Боянската църква в София

След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в бългаското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим, Рим и Константинопол взети заедно^[38].

В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.

По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската цъерква построена през 1259 година, чиито „чисти стенописи“ (на итал. fresco buono) са изографисани от неизвестни досега майстори. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време - творбите на търновската живописна школа са наситени с предренесансови елементи.

[редактиране] Литература

Основна статия: Българска литература

Добри Войников, автор на Криворазбраната цивилизация

Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война - период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към 8 век след Христа, и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски (създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 година). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.

[редактиране] Обреди и обичаи

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

[редактиране] Спорт