България
Вижте пояснителната страница за други значения на България.
9 009 018 
България, официално Република България, е парламентарна република, разположена в Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югoизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Общата дължина на държавната граница е 2245 км: от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав като Св. Анастасия, Белене, Св. Иван, Св. Петър и други. Със своите над 110 хил. км2 площ, (от които 110 510 км² суша и 333 км² вода) и 7,4 милиона души, България се подрежда на 102 и 96 място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в ЕС и 15-а в цяла Европа.
С пристигането на прабългарите, предвождани от хан Аспарух през 670-те години, последвалата между тях и местните славянски племена война с Византия, са положени основите на Първата българска държава, период през който се установява православното християнство като държавна религия и славянският старобългарски като държавен език, с който България става държава от славянски тип, достига се до най-голямото териториално разширение на нейните граници, което я превръща в една от най-големите и силни държави на европейския континент, с излаз на три морета, при управлението на цар Симеон Велики. Едно от най-големите достижения по времето на Първото българско царство е създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа, както и разпространението ѝ извън границите на България. Три века след основаването и непрестанните войни с Византия, един от нейните съюзи срещу България, в случая с Киевска Рус, се оказва успешен и така съюзните атаки довеждат до успешното превземане на столицата Преслав от страна на русите, следва нейното преместване в други градове, но упадъкът от нашествията донася превземането и на следващата столица и така България загубва държавността си за 167 години. През 1185 г. България отново се появява на картата на Европа с въстанието на братята Асен и Петър в Търново, основавайки Втората българска държава, която отново се налага като първостепенна сила на европейския континент, а най-голямо териториално разширение се достига при цар Иван Асен II. По време на феодализма през 14 век България се разцепва на отделни царства, като удобен момент за османците, пада под османско владичество, което продължава около 500 години. През 1878 г. българската държавност е възстановена още като трибутарно княжество, като държавата става независима от Османската империя през 1908 г., бидейки Царство България до 1946 г. След Втората световна война страната попада под съветската сфера на влияние, присъединявайки се към Източния блок, а през 1946 г. официално става Народна република. С установяването на демократична форма на управление между 1989 и 1990 г., комунистическата ера приключва. България е парламентарна република, a държавен глава на страната е президентът на България, а на властта - министър-председателят.
В икономически аспект България е 68-та по големина икономика в света, по паритета на покупателната способност (за 2010 г.)[6] и заема 58-о място сред страните с по-добро качество на живот на земята. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООН, Европейския съюз и НАТО.
България има своя база, наречена „Св. Климент Охридски“, на остров Ливингстън в Антарктика и като консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
Съдържание |
[редактиране] География
Основна статия: 
Географски и по отношение на климата, България е разнообразна страна, с ландшафт обхващащ от алпийските заснежени върхове в Рила, Пирин и Стара планина, към мекия и слънчев черноморски бряг; от характерно континенталната Дунавска равнина (истор. Мизия) в северната част, към силното влияние на средиземноморския климат по долините на Македония и низините в южните части на Тракия.
[редактиране] Релеф и природни ресурси
България обхваща части от отделните региони, известни в класическата епоха като Мизия, Тракия и Македония. Около 30% от територията на страната са равнини, а платата и хълмовете заемат около 41%.[7] Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват Рила и Пирин, а по на изток е по-ниската, но по-обширна Родопи. В Рила се намира най-високия връх на Балканския полуостров — Мусала, на 2925 m.[8] Старопланинската верига пресича наполовина страната, от запад на изток, северно от Розовата долина. Хълмистият и равнинен пейзаж е по-характерен за югоизтока, по крайбрежието на Черно море, както и по главната река на България — Дунав, на север. Странджа пък е най-високата планина в югоизточната част. В противовес, Добруджа е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения
България разполага със 125 вида проучени полезни изкопаеми: енергийни суровини, руди на черни, цветни и благородни метали, индустриални минерали и декоративни скали. Има запаси от всички видове въглища: антрацитни, черни, кафяви и лигнитни, като най-значителни са запасите на лигнитни и кафяви въглища. Нефтените и газовите находища са привързани към Мизийската плоча, Предбалкана и черноморския шелф, но добиваните количества са незначителни. Сравнително големи са залежите от мед, олово, цинк, манган. Средноголеми и малки са находищата на желязо, злато, сребро, уран, хром, никел, волфрам, молибден, антимон и др. Страната е богата с неметални полезни изкопаеми. Над 260 са находищата на индустриални минерали и строителни материали. Сред тях по-важни са тези на каолин, бентонит, глини, каменна сол, варовици, доломит, кварц, гипс, барит, флуорит, кварцити, зеолит, перлит, вермикулит, талк, фелдшпат, слюда и др. В България са установени разнообразни декоративни скали и скалнооблицовъчни материали: варовици, мрамори, пясъчници, гранитоиди, гнайси, риолити, туфи, брекчи и др.
[редактиране] Хидрология и климат
Приложение: Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях — с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива.[9] Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река намираща се изключително на българска територия, е Искър, с дължина 368 км. Други по-големи реки са Струма и река Марица на юг.
В България общо взето преобладава умерения климат, със студена зима и горещо лято. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна — Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.
Валежите в страната са средно около 630 mm на година.[11] В низините варират между 500 и 800 mm, като в планинските райони достигат до между 1000 и 2500 mm годишно. Сухите райони включват Добруджа и северната част на крайбрежната ивица, а по-високите части на Рила, Пирин, Родопи, Стара планина, Осоговска планина и Витоша получават най-високи количества на валежите.
[редактиране] Околна среда
България е подписала и ратифицирала Протокола от Киото и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на въглероден двуокис, 1990-2009, за завършване на целите на протокола.[12] Въпреки това, замърсяването причинено от стари заводи и металургични комбинати, строителството, както и силното обезлесяване (в повечето случаи, причинено от незаконната сеч), продължават да бъдат основните проблеми.[13] Градските райони са особено засегнати най-вече от производството на енергия, базирана на каменни въглища, и автомобилния трафик,[14][15] докато използването на пестициди в селското стопанство и остарели промишлени канализационни системи са довели до широко замърсяване на почвата и водите с химични вещества и препарати.[16] Освен това България остава единствената страна-членка на ЕС, в която не се рециклират битовите отпадъци,[17] въпреки че първият завод за рециклиране на електроуреди е пуснат в експлоатация през юни 2010.[18] Ситуацията се е подобрила през последните години, като за това са създадени няколко правителствено финансирани програми с цел да се намалят нивата на замърсяване.[16]
На територията на България съществуват три национални паркове, единадесет природни[19] и седемнадесет биосферни резервати.[20] Близо 35% от общата площ се състои от гори.[21] По-важните бозайници обитаващи на територията на страната са кафявата мечка и чакала,[22] а евразийския рис, царския орел и европейската норка имат все още малки популации, като в последно време техният брой постепенно се увеличава.
[редактиране] История
[редактиране] Праистория и античност
Праисторически култури в българските земи включват: неолитната „Хаманджия“ и Винчанската култура (6-то до 3-то хилядолетие пр.н.е.), енеолитната „култура Варна“ (5-то хил. пр.н.е., вж. също Варненски некропол) и езерската култура от бронзовата епоха. Карановската култура пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.
Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са траките. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на автохтонно население, така и на индоевропейски народи.[23] Траките живели разделени на различни племена до около 500 г.пр.н.е., когато цар Терес обединява повечето от тях под управлението на Одриското царство. Те биват покорени през 300 г.пр.н.е. от Александър Велики, а по-късно, около 1-ви век – от Римската империя. След римляните и гърците, към 4 век присъстват и готите. Южните славяни се установяват на територията на днешна България около 6 век и асимилират погърчените или романизирани траки. Впоследствие прабългарският елит включва всички тях в Първата българска държава.[24] Вече към 9 век, прабългарите и славяните са взаимно приравнени.[25]
[редактиране] Първо българско царство
През 632 година със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите кан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на югозапад към Дунава и се заселва през 679 в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените прабългарски и славянски воини, заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г.,[източник?] а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г, чрез които България е призната от Византия. Това даваше основание на някои историци смятат 681 г. за осанованае на Първата българска държава и да наложат тази теза по времето на комунизма.
Първото стратегическо териториално разширение на юг - завземането на областта Загоре - става по време на управлението на сина на кан Аспарух - кан Тервел, през 705 г. В знак на признателност, византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязани), който благодарение на оказаното му от българския кан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.
По времето на кан Крум (803 — 814) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. По времето на кан Крум се създават и първите български писани закони. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена на земите на царството е общият и официален за държавата език, който се развил на основата на славянския, за разлика от езика на прабългарите, който е бил тюркски.[26] България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна).
Княз Борис I (852 — 889) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа — Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 — 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север — до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.
-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs.png)
При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г. Киевска Рус завзема Източна България и столицата Преслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. последните крепости на държавата биват завладяни от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
[редактиране] Византийско владичество
Вижте също: Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041) и на Петър III и Георги Войтех (1072). След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси, способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан на Рашка Стефан Неманя. През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират Търново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.
На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който де юре признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на Второто българско царство.
[редактиране] Второ българско царство
Втората българска държава (1185-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.
През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.
Промеждутъкът 1241-80 г. е белязан от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. В 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака. Теодор Светослав (1300-1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.
1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. България пада окончателно под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.
[редактиране] Османско владичество
По време на османското владичество българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,[27] аристокрацията е елиминирана,[28] българската култура бива потъпкана и изолирана от европейската, а образованите духовници избягват в други страни.[29]
15 век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди — това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 година е заловен и първият хайдутин — Радич, действал в Софийско. Между 16 и 17 в. избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя - Търновско (1598), Чипровско (1688) и Карпошово въстание (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.
[редактиране] Национално Възраждане
През 18 век започва период на икономическо и културно развитие — това е българското Възраждане, чието начало е дадено от Св. Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 година. Започват да се водят борби за независимост на три нива — просветно, религиозно и политическо.
Макар и първите училища в България — килийните, да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18-ти и 19-ти. Паралелно с тях се появяват и взаимните училища и читалищата, където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 година е издаден и т.нар. Рибен буквар, който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на 3 април 1860 Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари 1870 султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия, чийто първи екзарх — Антим I, бива избран през 1872 година.
По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина, които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и 78 възниква организирано национално освободително движение — Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания, последното организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. На 12 април 1877 избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878. На 3 март 1878 със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
[редактиране] Трета българска държава
Третата българска държава е термин, използван от историческата наука, за да отбележи третия етап на възстановяване на българската държавност. Тя започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато в Сан Стефано със Санстефанския мирен договор е сложен край на Руско-турската война. Първоначално територията е обхващала населените с българи територии от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес, на който договорът е преразгледан.
[редактиране] Княжество България и Царство България
Малко след освобождението, на 1 юли 1878 е подписан Берлинският договор, който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между река Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия - автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Южното Поморавие — на Сърбия. През 1879 се провежда Учредителното събрание и се приема първата конституция — Търновската. За български княз е избран Александър I Батенберг, чиято фамилия произхожда от династията Хесен-Дармщат. Още в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии — 6 септември 1885 г. е обявено Съединението с Източна Румелия. Последвалата Сръбско-българска война е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 година. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев през 1893, организирала Илинденско-Преображенското въстание през 1903.
С официалното обявяване на независимостта си на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд I се титулува като цар. Между 1912 и 1919 страната бива въвлечена в три последователни войни — Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918). Загубата в Междусъюзническата довежда до Първа национална катастрофа, а в световната война — до Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III.
В последвалите години цари политическа нестабилност — през 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски и на власт идва Александър Цанков. До 1930 положението се влошава значително, до голяма степен поради ефектите на Голямата депресия и покачващото се напрежение в Европа и света. На 19 май 1934 е извършен военен преврат от „Звено“ и Военния съюз с министър-председател Кимон Георгиев, но управлението му продължава по-малко от година — до януари 1935, когато цар Борис установява авторитарна царска диктатура.[30]
През 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България, а година по-късно България се включва във Втората световна война (1941-1943) на страната на Оста. Евреите от територията на царството (ок. 50 000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11 363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. В хода на войната се формира националния комитет на Отечествения Фронт, обединяващ политически групировки предимно с комунистически възгледи. След смъртта на цар Борис през 1944 на власт идват регенти, но на 5 септември СССР обявява война на България, и 4 дни по-късно управлението е поето от правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. До 1945 България участва в заключителния етап на войната като част от Антихитлеритската коалиция.
[редактиране] Народна република България
След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП и начело с Георги Димитров (1946-1949). Наложен е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Под Вълко Червенков (1950-1956) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащане (75%),[31] като в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика.[32] България става член на ООН на 14 декември 1955.
НРБ е сред страните-основателки на Съвета за икономическа взаимопомощ (през 1949 г.) и Варшавския договор (през 1955 г.), и като такава е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Тодор Живков (1956-89) управлява България като главен секретар на ЦК на БКП, а от 1971 година — и като председател на Държавния съвет. От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на авторитаризма и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а Живков се превръща в най-дълго управлявалият политик от Източния блок.[33] От друга страна, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност за България.[34] През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България. През 1968 година Българската народна армия се включва в прекратяването на Пражката пролет. През 1979 година в Космоса полита първият българин — Георги Иванов. Към средата на 1980-те години обаче НРБ започва да изпитва сериозни икономически проблеми, като висока инфлация, задлъжнялост и неконкурентноспособност, които заедно с редица социални промени довеждат до падане на социалистическия режим през 1990 година.[35]
[редактиране] Република България
През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и с първите парламентарни (като република) и президентски избори през 1990 г. се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. Официално на 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България. България става член на НАТО на 2 април 2004 г. и член на ЕС на 1 януари 2007 г.
[редактиране] Население
| Година | Брой на населението |
|---|---|
| 1900 | 3 744 283 [36] |
| 1905 | 4 035 575 [36] |
| 1910 | 4 337 513 [36] |
| 1920 | 4 846 971 [36] |
| 1926 | 5 478 741 [36] |
| 1934 | 6 077 939 [36] |
| 1946 | 7 029 349 [36] |
| 1956 | 7 613 709 [36] |
| 1965 | 8 227 866 [36] |
| 1975 | 8 727 771 [36] |
| 1985 | 8 948 649 [36] |
| 1992 | 8 487 317 [36] |
| 2001 | 7 932 984 [36] |
| 2011 | 7 364 570 [36] |
По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка - близо 9 милиона души. На преброяването през 1985 година населението на третата българска държава е най-голямо - 8 948 649. Девет-милионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва на едно от преброяванята, но по оценка на НСИ през 1989 година населението е било 9 009 018 души. След 1989 г. ръста населението започва да намалява значително. На преброяването през 2001 г. населението е било 7 932 984 души.
Според окончателните резултати от последното официално преброяване от 2011 населението на България е 7 364 570 души[5]. Заедно с това страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).[37] Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента.
Около 73% от жителите на страната живеят в градовете, 27% в селата. А около 17% живеят в столицата и най-голям град София. Седемте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.[38]
| Най-големи градове в България (по данни на НСИ, към 1 февруари 2011 г.)[39] |
|||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Място | Град | Област | Население | Място | Град | Област | Население | ||||
| 1 | София | Област София | 1 204 685 | 11 | Перник | Област Перник | 80 191 | ||||
| 2 | Пловдив | Област Пловдив | 338 153 | 12 | Хасково | Област Хасково | 76 397 | ||||
| 3 | Варна | Област Варна | 334 870 | 13 | Ямбол | Област Ямбол | 74 132 | ||||
| 4 | Бургас | Област Бургас | 200 271 | 14 | Пазарджик | Област Пазарджик | 71 979 | ||||
| 5 | Русе | Област Русе | 149 642 | 15 | Благоевград | Област Благоевград | 70 881 | ||||
| 6 | Стара Загора | Област Стара Загора | 138 272 | 16 | Велико Търново | Област Велико Търново | 68 783 | ||||
| 7 | Плевен | Област Плевен | 106 954 | 17 | Враца | Област Враца | 60 692 | ||||
| 8 | Сливен | Област Сливен | 91 620 | 18 | Габрово | Област Габрово | 58 950 | ||||
| 9 | Добрич | Област Добрич | 91 030 | 19 | Асеновград | Област Пловдив | 50 846 | ||||
| 10 | Шумен | Област Шумен | 80 855 | 20 | Видин | Област Видин | 48 071 | ||||
[редактиране] Вероизповедания
България няма официална религия според конституцията си, вместо това като традиционна религия за страната е посочено православното християнство, а като православни християни са се самоопределили 59.4% от населението на преброяване 2011, от тях не e ясно колко се самоопределят като старостилци и новостилци. Най-голямата малцинствена религия е ислямът, който е посочен за свое вероизповедание от 7.8% от населението (главно от турското малцинство, но също и от българи мохамедани и една пета от циганите, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва протестантство 0.9%, римокатолицизъм 0.7%, нехалкедонизъм 0.02%, 0.13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса.[40] В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.[41]
Според анкета от 2009 година, базирана на малка част от населението, 67.3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21.7% - не. Същевременно 13.6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24.1% декларират, че вярват в задгробния живот.[42]
[редактиране] Етнически състав
| Етнически състав на България (Преброяване 2011) | ||||
|---|---|---|---|---|
| Етнически групи | Процент | |||
| Българи | 85% | |||
| Турци | 9% | |||
| Цигани | 5% | |||
| Други и неопределящи се | 1% | |||
[40] Държавообразуващият етнос на страната - българите съставлява 84.8% от населението. Две от малцинствата са сравнително по-големи от останалите малцинства - турците са 8,8% и циганите са 4,9%, останалите 1.5% включват други малцинства - руснаци, арменци, власи, каракачани, украинци, македонци, гърци, евреи, румънци, други и хора, които са потвърдили, че не се самоопределят на преброяването на населението.[40]
[редактиране] Език
85.2% от населението говори български език като майчин и роден език, който е и официалният и националният, останалата част обикновено има българския за втори език. Турският е майчин на 9.1%, а циганският на 4.2%.[40]
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и на южнославянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз.
В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата, Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонската езикова норма, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България, при навлизането на християнството са налице много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, окачествяващи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
[редактиране] Образование
Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее руски език, а около 15% — английски език.[43] Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% — френския.[44] Образователната система е под надзора на Министерството на образованието, младежта и науката. Степените на образование в България са четири — начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-ти до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ) - колежи и университети.[45]
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Централни институции
Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република, но с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.
Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 народни представители, от 2009 г. 201 от тях се избират пропорционално,а 39 — мажоритарно, за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори.
[редактиране] Административно деление
От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-столица, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.
[редактиране] Въоръжени сили
Българската армия се състои от Генерален щаб с началник ген. Симеон Симеонов, Сухопътни войски с командир ген. майор Стефан Василев, Военновъздушни сили с командир ген. майор Константин Попов, Военноморски сили с командир контраадмирал Пламен Манушев и Национална гвардейска част с командир полк. Крум Александров.
Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българският контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008 г.. Българската армия разполага с около 600 танка, от които 160 са в експлоатация, близо 1000 бронирани машини (около 350 в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 единици минометна артилерия, 22 изтребителя МиГ-29, 16 от които годни за Бой 18,Су-25Т 23 всички са в състояние за ефективен както и прихващачи МиГ-21 БиС,бой бойни вертолета, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове Хъмви, военно-транспортни самолети C-27J Спартан, снайперски пушки Barrett M82 и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната — 645 лв.[46]
[редактиране] Икономика
България е промишлено-аграрна страна с отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, въпреки това продължава да бъде страната с най-нисък доход в Европейския съюз. Според Евростат през 2008 г. БВП на глава от населението е 40% от средния за Европейския съюз. ЦРУ на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $12 600 през 2009, което е една трета от това на Белгия. Най-голям дял в икономиката имат промишлеността и земеделието, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества желязо, мед, злато, бисмут, каменни въглища, електроника, рафинирани петролни горива, части за превозни средства, оръжие и строителни материали.
България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996-1997 г., но последните данни показват увеличаването ѝ до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе еврото преди 2013-2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавните ведомства и неефективното правосъдие.
През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.[47]
В разгара на световната финансова криза през 2008-2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на промишлеността. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 и бюджетен дефицит от 5%.
В България започват да се произвеждат множество елементи за автомобилната индустрия.[48][49]
[редактиране] Първичен сектор
България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти, [50] сред които анасон (6-и), слънчогледови семки и зърнено-житни култури (11-и и 12-и), малини, овче, козе и биволско млека, тютюн и череши.
Към 2010 г. е отчетен ръст в добива на полезни изкопаеми, като извлечените количества се равняват на 79 619 хил. т. с обща стойност 2,3 млрд. лв. Спрямо 2009 г. най-голямо увеличение е регистрирал добивът на течни горива – с 60%, и на индустриални минерали – с 41%. Намалял е добивът на скалнооблицовъчни материали с 32% и на инертни материали – с 14%. [51]
България е на 10-то място в света по добив на бисмут (2006), на 31-во място по добив цинк (2009), [52] на 20-то място по добив на мед[53] и на 19-то място по добив на каменни въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).[54] Рудник "Елаците" е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро годишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. "Аурубис България" е завод в Пирдоп, който през 2005 произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.[55]
[редактиране] Вторичен сектор
Въпреки че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни. Държавните активи в енергетиката се управляват от Българския енергиен холдинг (БЕХ).
От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В Козлодуй се намира атомната електроцентрала АЕЦ "Козлодуй" (3 760 MW). Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към АЕЦ "Козлодуй". [56] Ядрената енергия задоволява над 35% от енергийните нужди на страната.
По-голямата част от електричеството се произвежда от ТЕЦ. В комплекса "Марица-изток" се намират най-големите топлоелектрически централи в Югоизточна Европа. [57] Мощността на най-голямата в комплекса, ТЕЦ "Марица-изток 2 (1450 MW), се равнява на един голям и един малък реактор от АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 — 500 MW. Други големи ТЕЦ са ТЕЦ "Варна" (1260 MW), ТЕЦ "Бобов дол" (630 MW) и ТЕЦ "Русе-изток (400 MW). В Пловдив електроразпределителят ЕВН финансира изглаждането на нова когенерация, която ще произвежда общо над 100 MW топлинна и електрическа енергия. Газовата турбина има КПД над 90%, с което се постига значително увеличаване на енергийната ефективност и гарантиране на екологичността. [58]
Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 MW. Каскадата "Белмекен-Сестримо-Чаира" е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — ПАВЕЦ "Чаира" (864 MW), ВЕЦ "Сестримо" (240 MW) и ПАВЕЦ "Белмекен" (375 MW).
България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.
[редактиране] Третичен сектор
Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на посетителите расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 година. Повечето туристи се насочват или към зимните курорти, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на НСИ през 2010 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 8 374 034 души. [59] За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.
От 2010 г. развитието на транспортната мрежа става приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегията (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.[60] В края на 2010 г. общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 456 км, като 437 км от тях са автомагистрали (към края на 2011 г. дължината им е вече 480 км), 2 970 км първокласни пътища, 4 030 второкласни и 12 019 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли. [61] Дължината на всички жп линии е 4 098 км, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 12 939.5 хил. т. и 30 101.9 хил. п. [62] [63]
[редактиране] Инфраструктура
[редактиране] Култура
Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато, намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от Централна Азия и Близкият Изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на Ренесанса, Реформацията, Просвещението и 19 век. Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.
[редактиране] Литература
Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война - период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към 8 век след Христа и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски (създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 година). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.
[редактиране] Изобразително изкуство и архитектура
След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим, Рим и Константинопол взети заедно[64].
В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.
По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква построена през 1259 година, чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. fresco buono) са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време - творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансови елементи.
[редактиране] Наука и техника
България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математиката, физиката, информационни тетехнологии, астрономията и медицината. Повечето български учени работят в Българската академия на науките (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП — едва 0,4% за 2008 година.[65]
[редактиране] Музика
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13-14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.
Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското владичество. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на 19 век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музика. Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — Сиромахкиня. Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като Върви, народе възродени.
България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Лили Иванова, Васил Найденов, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Маргрет Николова, Паша Христова, Богдана Карадочева, Орлин Горанов, Йорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.
През последните две десетиления в България се популяризира поп-фолка (или чалга, от арабски и турски: çalgı — свирня, музика), музикален стил, представляващ смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор, той също има голяма поулярност в други европейски страни като Република Македония, Сърбия, Румъния и др.
[редактиране] Кино
За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на Отечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.
[редактиране] Спорт
България има дългогодишни традиции в спорта. Има успехи в почти всички европейски и световни състезания. Най-известен е футболът, но несъмнено след него веднага се нарежда волейболът. Годините на възход в българският спорт са 80-90 години като тогава нашата страна се нарежда на на 2 място по брой спечелени медали. Малко по-късно през 1994 Българският национален отбор по футбол стига до 4 място на Световното първенство в САЩ като побеждава Германия и други велики отбори. Също Българският национален отбор има бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 година в Мелбърн и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико.Най стария футболен клуб е ПФК Славия София създаден през 1913 година. Славия е и първият клуб, който е отишъл на турне в Европа или по точно в Италия където прави сюрприз на италианската публика като побеждава грандовете им Рома, Интер, Лацио и след това Спортинг(Лисабон). България има и световни постижения в волейбола,баскетбола,борбата,тениса,хандбала,стрелбата,мятане на чук както и неподобреният рекорд на скок височина на Стефка Костадинова,лека атлетика,художествена гимнастика и много други дисциплини.За съжаление в този момент спорта ни е в лека падина, тъй като няма много успехи, но светлината в тунела е, че много от националните ни спортисти се класираха на Олимпиадата и на много състезания като взеха много добри места. Независимо от паденията българската публика пълни залите и стадионите в цялата страна като спорта е подкрепян много активно дори и при гостуванията на българските състезатели в други страни.
[редактиране] Обичаи
Българитe имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.
Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.
Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.
[редактиране] Национална кухня
[редактиране] Вижте също
.svg)
- Комуникация в България
- Българска армия
- Външна политика на България
- Официални празници в България
- Българско землище
- Списък на страните в ЕС по население
- Списък на градовете в България по население
- Списък на реките в България
[редактиране] Бележки
- ↑ http://www.parliament.bg/bg/const
- ↑ География на България. Физическа и икономическа география. АИ „Марин Дринов“, 1997.
- ↑ География на България. „ФорКом“, 2002. ISBN 9544641238.
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805466. с. 18.
- ↑ а б в Население по области към 01.03.2001 и 01.02.2011 година, Национален статистически институт. Посетен на 05.04.2011
- ↑ а б Bulgaria. // International Monetary Fund. Посетен на 2010-04-21.
- ↑ Topography, Library of Congress.
- ↑ Мусала. // Българска енциклопедия А-Я. БАН, Труд, Сирма, 2002. ISBN 9548104083. OCLC 163361648.
- ↑ Дончев, Д.. География на България. София, ciela, 2004. ISBN 9546497177. с. 68.
- ↑ Bulgarian NGO to Track 5 Imperial Eagles by Satellite, novinite.com, 9 юли 2010
- ↑ Climate, Library of Congress.
- ↑ Bulgaria Achieves Kyoto Protocol Targets – IWR Report, 11 August 2009
- ↑ България от Космоса: сеч, пожари, бетон... и надежда, Petar Kanev, *8* Magazine, 2006.
- ↑ High Air Pollution to Close Downtown Sofia, novinite.com, 14 January 2008
- ↑ Bulgaria's Sofia, Plovdiv Suffer Worst Air Pollution in Europe, novinite.com, 23 June 2010
- ↑ а б Bulgaria's quest to meet the environmental acquis, European Stability Initiative, 10 December 2008
- ↑ Municipal waste recycling 1995 – 2008 (1000 tonnes), Eurostat
- ↑ Първият завод за рециклиране на електроуреди вече работи, dnevnik.bg, 28 юни 2010
- ↑ Бъдещето на природните паркове в България и техните администрации, Gora Magazine, June 2010
- ↑ Ще има ли България биосферни резервати?, Gora magazine, May 2007
- ↑ Bulgaria – Environmental Summary, UNData, United Nations. // Data.un.org. Посетен на 2010-08-26.
- ↑ Conservation Action Plan for the golden jackal, WWF, April 2004
- ↑ Hoddinott, Ralph F. The Thracians. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X
- ↑ s:1911 Encyclopædia Britannica/Bulgaria/History
- ↑ "Bulgaria". Encyclopædia Britannica.
- ↑ Л. Иванов. История на България в седем страници. София, 2007.
- ↑ Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 9545284676, стр. 102.
- ↑ Bulgaria. // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online, 2010. The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
- ↑ Jireček, K. J.. Geschichte der Bulgaren. Nachdr. d. Ausg. Prag 1876, Hildesheim, New York : Olms 1977, 1876. ISBN 3-487-06408-1.
- ↑ Кризите на 1930-те, Библиотека на Конгреса. In 1935, however, Tsar Boris III became an active political force in Bulgaria for the first time. Disillusioned by the results of the 1934 coup, Boris took action to regain his power, which the new regime had also curtailed. Boris used military and civilian factions alarmed by the new authoritarianism to maneuver the Zveno group out of power and declare a royal dictatorship.
- ↑ Domestic Policy and Its Results, Библиотека на Конгреса
- ↑ Chervenkov and Stalinism in Bulgaria, Библиотека на Конгреса
- ↑ Todor Zhivkov - The longest serving authoritarian, The Sofia Echo, 3 Април 2003
- ↑ Bulgaria - THE ZHIVKOV ERA, Библиотека на Конгреса, 1992
- ↑ Chapter 3. The Economy, Библиотека на Конгреса.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=38
- ↑ Population growth rate ranks, CIA
- ↑ Данните са на НСИ от Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България 2011
- ↑ Население в областните градове към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година. // Национален статистически институт (НСИ). Посетен на 5 април 2011.
- ↑ а б в г Преброяване 2011 в България. // Nsi.bg.
- ↑ Заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. // НСИ, 2010. Посетен на 30 април 2010.
- ↑ Ценкова, Ирина. Особености на българските национални ценности. // Капитал, 2009. Посетен на 31 януари 2010.
- ↑ Колко европейци говорят чужди езици, БТА
- ↑ Кой и колко учи езици в Европа, Дневник.
- ↑ АКРЕДИТИРАНИ ВИСШИ УЧИЛИЩА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ към 29 септември 2010 г, Министерство на образованието, младежта и науката
- ↑ Закриват военния полигон Змеево, дир.бг, 30 юни 2009
- ↑ ЦРУ
- ↑ чрез заводите за части: „Епик“ (Ботевград), „Монтюпе“ (Русе), „Витте Аутомотив“ (Русе), „Иксетик“ (Пловдив), „Язаки“ (Ямбол), „Мелексис“ (София), както и компанията за силиконови елементи за автомобилната индустрия „Силкотех България“ (Перник).
- ↑ Колите от древността до появата им в България. // toprentacar.bg. Посетен на 21 July 2011.
- ↑ FAO - Bulgaria country rank
- ↑ Националното честване на Деня на миньора и отбелязването на 20-годишнината на Българската минно-геоложка камара, 2011. Изказване на председателя на Управителния съвет на Българската минно-геоложка камара д-р инж. Лъчезар Цоцорков.
- ↑ Статистика за добив на минерали, 2006
- ↑ Статистика за добив на мед, 2006
- ↑ Списък на Бритиш Петролиъм
- ↑ Кумерио. Годишен отчет за 2005 г. (PDF). // 2006. Посетен на 2006-06-26.
- ↑ 7. и 8. блок в АЕЦ „Козлодуй“ излизат в битка с АЕЦ „Белене“
- ↑ Maritsa Iztok 2 financing secured The Sofia Echo, посетен на 21/12/2010
- ↑ http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4088611
- ↑ Официални данни на НСИ за 2010
- ↑ Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.
- ↑ Републиканска пътна мрежа според класа на пътя към 31.12.2010, НСИ
- ↑ Превозени товари и извършена работа, 2010 г., НСИ
- ↑ Превозени пътници и извършена работа, 2010 г., НСИ
- ↑ Gerhard Podskalsky: Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815-1459 (от немски Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5
- ↑ Кабинетът одобри бюджета за 2008 г., Вести.бг
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Държавни институции
- Официален сайт на българското правителство
- Официален сайт на българския президент
- Официален сайт на Народното събрание
- Конституционен съд
[редактиране] Още
- ((en)) Информация за България в CIA World Factbook (на английски език)
- FROSP.net: България - Статии с етикет "България" във FROSP.net
- История на България - снимки, факти и легенди за българските земи
- Български крепости, замъци и руини - история, снимки, планове и легенди за българските средновековни крепости
- Панорамни 360 градусови снимки от България върху карта. (Geotagging)
- Снимки от България
- България в снимки: природа, градове и села, хората, историята, фолклора.
- Снимки от България със свободен лиценз Криейтив Комънс Признание
- Снимки от България
- Химн на Република България (Видео)
- Голяма Галерия на снимки от България
- Конституция на Република България
- Ретро България - стари снимки и пощенскикартички от много български градове
- Карта на хотелите в България (open source)
- Пейзажни снимки от България планини, реки, градове
|
|||||||||||||||||||||||||||||
България по теми
|
|||||||||||||||||
|
|||||
|
|||||||||||||
|
||||||||||
|
|||||||
|
||||||||
|
||||||||||
