Софийски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Софийски университет
„Свети Климент Охридски“
Sofia-uni-gruev.JPG
Основан 1888
Вид Държавен
Ректор Проф. д. и. н. Иван Илчев
Студенти 25 000[източник?]
Местоположение София, България
Уебсайт www.uni-sofia.bg

Софийският университет „Св. Климент Охридски (известен със съкращението СУ) е най-старото висше учебно заведение в България.[1] Той е създаден на 1 октомври 1888 г. с решение на Народното събрание като висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построено с щедрите дарения на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят фасадата ѝ.

Съдържание

[редактиране] История

Софийският университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов - представител на Министерство на просвещението — е избран първият ректор на висшето училище. Александър Теодоров-Балан е избран за ректор измежду първите седем преподаватели (т. нар. "нови седмочисленици"): Александър Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станимиров и Иван Данев.

[редактиране] Структура

Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават над 25 хиляди студенти. За учебната 2007/08 г. точният им брой е 25 060, от които 18 235 студенти в бакалавърски програми, 4 656 в магистърски програми, 829 докторанти и 1 340 чуждестранни студенти. [източник?]

[редактиране] Факултети

Ректоратът нощем.

[редактиране] Департаменти

[редактиране] Сгради

Софийският университет не е концентриран на едно място по типа "кампус". Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на ректората и Университетската библиотека), ул. "Дж. Баучър" (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел "Плиска" (бул. "Цариградско шосе" 125, бл. 1, 2, 3 и 4 - основно Стопански факултет и специалности на Философския хакултет и Факултета по детска и начална педагогика), "Паметника Левски" (Факултета по журналистика и масови комуникации), бул. "Т. Александров" (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.

Основната сграда, символ на университета — ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век.

[редактиране] Ректорат

Ректоратът, ок. 1935 г.

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон. Проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права. Ефорията му изплаща обезщетение от 129 млн. 250 хил. и 95 франка в злато. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет — братята Евлогий и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването ѝ участва и арх. Спас Рангелов.

[редактиране] Университетска библиотека

Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 година.

[редактиране] Кандидат-студенти

година кандидати прием за място специалности
2006 16 117 4 100 4
2007 12 867 5 100 3 88
2008 11 308 5 800 2

[редактиране] Бележки

  1. Манчева, Гергана (2007). „Софийският университет – най-старото висше училище у нас, чества своя патронен празник“. Българско Национално Радио. Посетен на 28 септември 2009

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки