Софийски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Софийски университет
„Свети Климент Охридски“
Universitas Serdicensis
SUStKlOhridski.jpg
Девиз Знанието прави силата
Основаване 1888
Вид Държавен
Финансиране 36 180 500 лв. (2012, субсидия от държавния бюджет)
Ректор Проф. дин Иван Илчев
Студенти 23 000
Местоположение София, България
Цветове Пурпур     
Уебсайт www.uni-sofia.bg
Софийски университет
„Свети Климент Охридски“
в Общомедия

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) е най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България. Освен това той е вторият най-голям изследователски център в България, след БАН. Според световната класация на университетите към 2013 година той заема 610 място в света и 240 в цяла Европа.[1] Той е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс.[2] [3] [4] Централното крило на сградата на СУ е построено с дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви на стойност около 6 милиона златни лева, чиито скулптури красят фасадата ѝ.[5]

История[редактиране | edit source]

Основаване[редактиране | edit source]

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии. Едва през 1887 г. е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Във временния правилник е предвидено функционирането само на историко-филологическо отделение.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.[6] [7] На 29 януари 1889 г. в присъствието на Иван Шишманов, представител на Министерство на просвещението, е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан измежду първите му седем преподаватели - т. нар. „нови седмочисленици“, сред които Любомир Милетич, Иван Георгов и Никола Михайловски. През 1904 г. е преименуван на университет.[8]

Кризата от 1907[редактиране | edit source]

На 3 януари 1907 г. група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. На следващия ден – 4 януари - Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Професор Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със "съвършено нови преподаватели". Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и довчерашни гимназиални учители. Събитията имат своя отзвук в обществото и последвалата реакция е много показателна. По думите на доц. Тодор Попнеделев, зам.-декан на историческия факултет, при 70 души преподаватели се записват 7 студенти. Университетът отново отваря врати едва в края на януари през следващата 1908 година, само няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия ръководено от Александър Малинов, което възстановява старите преподаватели.[9]

Софийски държавен университет (1944-1989)[редактиране | edit source]

Структура[редактиране | edit source]

Структурни звена на Софийския университет
Факултет
Година на основаване
Юридически факултет
1892
Исторически факултет
1904
Факултет по математика и информатика
1889
Богословски факултет
1923
Факултет по химия и фармация
1962
Биологически факултет
1963
Геолого-географски факултет
1963
Физически факултет
1963
Факултет по славянски филологии
1965
Факултет по журналистика и масова комуникация
1974
Факултет по класически и нови филологии
1979
Факултет по начална и предучилищна педагогика
1983
Факултет по педагогика
1986
Философски факултет
1986
Стопански факултет
1990 (1944-1951)
Медицински факултет
2007 (1917-1950)


Понастоящем в СУ има 16 факултета и 3 департамента, в които се обучават 22 000 студенти.[10]

Департаменти[редактиране | edit source]

Сграден фонд[редактиране | edit source]

Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус“. Основните струпвания на сгради са ректоратът на университета (сградите на ректората и Университетската библиотека), ул. „Дж. Баучър“ (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултет), района на хотел „Плиска“ (бул. „Цариградско шосе“ 125, бл. 1, 2, 3 и 4 - основно Стопански факултет и специалности на Философския факултет и Факултета по детска и начална педагогика), „Паметника Левски“ (Факултета по журналистика и масова комуникация), бул. „Т. Александров“ (Център за чужди езици), други сгради в София и околностите, както и Балчик, Варна и Китен.

Основната сграда, символ на университета — ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“[11], разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век.

Ректорат[редактиране | edit source]

Ректората, ок. 1935 г.
Северно крило на СУ, фронтон

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския архитект Анри Бреансон. Първоначално проектът представлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда.

Строителството започва на 30 юни 1924 г.[12] с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на 8 февруари 1932 година. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет — братята Евлоги и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев.

През 1940 г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. Любен Константинов. Втората световна война довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно Северното крило е завършено едва през 1985 г. В завършването ѝ участва и арх. Спас Рангелов.

Университетска библиотека[редактиране | edit source]

Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на 1930 г. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на 16 декември 1934 година.

Университетско издателство[редактиране | edit source]

Университетът има Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (съкращавано УИ „Св. Климент Охридски“), което издава книги, списания и др.

Кандидат-студенти[редактиране | edit source]

година кандидати прием за място специалности
2006 16 117 4 100 3,93
2007 12 867 5 100 2,52 88
2008 11 308 5 800 1,95
2009 10 720 5 162 2,08

Други[редактиране | edit source]

Класация на Националната агенция по оценяване и акредитация за 2013 година поставя университета на първо място сред всички български университети. Към април 2011 година изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Софийския университет на 801-во място в света по качество, като той изпреварва всички други български университети.[13] В същата класация, през януари 2014 университетът се нарежда на 805 място. [14]

Спорни теми[редактиране | edit source]

Софийският университет дава стипендии заедно с Фондация Сасакава, България в областта на политологията и други, като фондацията има и страница на сайта на университета, виж Риочи Сасакава [15].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=NDM3NTs0Mw==
  2. Теодоров, А. (1905), "Из историята на Висшето училище", „Годишник на Софийския университет (1904-1905)“, І, София, pp. 1-7, http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n15/mode/2up, посетен 2012-12-27 
  3. Арнаудов, Михаил (1939), „История на Софийския университет "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1839“, София: Придворна печатница 
  4. Манчева, Гергана. Софийският университет – най-старото висше училище у нас, чества своя патронен празник. // Българско Национално Радио, 2007. Посетен на 28 септември 2009.
  5. "Закон за университета", „Годишник на Софийския университет (1904-1905)“, І, София, 1905, pp. 24-31, http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n39/mode/2up, посетен 16 януари 2013 
  6. Теодоров, А. (1905), "Из историята на Висшето училище", „Годишник на Софийския университет (1904-1905)“, І, София, pp. 2, http://archive.org/stream/godishniknasofi00univgoog#page/n15/mode/2up, посетен 2012-12-27 
  7. Георгов, Ив. А. (1929), "Поглед върху развитието на университета", „Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите, от основаването на Висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, pp. 1-167 
  8. "Софийски университет "Свети Климент Охридски"", „София - 127 години столица“, София: Столична община (published 2006), http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1586&nxt=1&update=all, посетен 2012-12-28 
  9. dimka. из историята на нашия Университет - голямата криза през 1907 г.. // dimka's blog, 19 ноември 2008. Посетен на 2013-10-29.
  10. Факултети и департаменти. // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 07 юни 2010.
  11. Случаят със завещанието на Евлогий Георгиев. // kultura.bg. Посетен на 2013-09-27.
  12. Софийският университет "Свети Климент Охридски". // stara-sofia.com. Посетен на 2013-09-27.
  13. Universities by Country, Webometrics
  14. http://www.webometrics.info/en/detalles/uni-sofia.bg
  15. Сдружение на стипендиантите сасакава в България, сайт на Софийския университет

Вижте още[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Софийски университет в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник

Външни препратки[редактиране | edit source]