Михаил Арнаудов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския историк и етнограф. За българския писател Михаил Георгиев Арнаудов вижте Михаил Лъкатник.
|
||||||||
Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
[редактиране] Биография
Михаил Арнаудов е роден в 1878 година в Русе, България в семейството на търговеца на жито от Тетово Петър Сибинов Арнаудов и Друмка Панова. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през периода 1895-1898 г. По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900 г.), в Прага (1903-1904 г.), където защитава докторат по философия, славянска филология и индология.
От 1908 г. М. Арнаудов е редовен доцент в Софийски университет, от 1919 г. - редовен професор по сравнителна литературна история, декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922 г.) , директор е на Народния театър (1926 г.), ректор е на Софийския университет (1935-1936 г.), председател е на БАН. Членува в масонската ложа „Светлина“.
Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов и др.
Изследва творчеството на класиците на българската литература - Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други.
Умира на 18 февруари 1978 г. в София.
[редактиране] Библиография
- (1967) Г. С. Раковски.
[редактиране] Източници
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
