Кръстьо Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстьо Сарафов
български драматичен актьор
Кръстьо Сарафов 

Сарафов на пловдивска сцена
Роден: 6 април 1876
Либяхово, Османска империя
Починал: 27 август 1952
София, България

Кръстьо Петров Сарафов е български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924-1925).

Биография[редактиране | edit source]

Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. След като завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България, той се явява на конкурс за стипендии по драматично изкувство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Заминава за Петербург и там се записва в частната драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, той се мести в Императорското театрално училище, където завършва с отличен успех и се връща в България. Дебютира през 1899 година в театър „Сълза и смях“ в ГоголевияРевизор“, но огромната част от ролите си след това изиграва на сцената на Народния театър.

Поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов по повод 50-годишния му юбилей на сцената. Експонат на НИМ
Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержеракедноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в МолиеровитеТартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

НАТФИЗ в София носи името на Сарафов от 1951 година.

Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици.[3] Сарафов е член-учредител на Македонския научен институт.[4]

Филмография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22.01.2007 г.
  2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: поглед отвърте, Томове 1–2, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка, 2003 стр. 217.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 95.
  4. Македонски научен институт. Учредители
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.