Османска империя
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|
||
| Имперско мото: دولت ابد مدت | ||
|
||
| Официален език | Османски турски | |
| Столица | Сьоют (1299-1326) Бурса (1326-1365) Одрин (1365-1453) Константинопол (Истанбул) (1453-1922) |
|
| Владетели | Султани от Османската династия | |
| население | около 64 милиона | |
| Съществувала | от 1281/1299 г. до 29 октомври 1923 г. | |
| валута | Акче, Лира | |
| Държава наследник Турция | ||
Османската империя (османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye,[1], новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti), а така също позната и като Отоманска империя, Турска империя или просто Турция е ислямска теократична абсолютна монархия в периода между 14 и 20 век, заемала територии в Близкия изток, Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. Османската империя е обявена за халифат, тъй като османския султан е и халиф — владетел на светите градове Мека и Медина. Просъществува до началото на 20 век, когато след Първата световна война е подписан Лозанския мирен договор от 1923 година, който слага край на многовековната ислямска империя. Наследена е от светската Република Турция.[2].
В дипломатическите кръгове е била също позната и като Високата порта или просто Портата благодарение на церемония, която султанът изпълнявал за чуждите посланици на портата на двореца си. Те също са влагали и смисъла, че империята дълго време е врата между Европа и Азия.
Държавната религия в Османската империя е ислямът. По-голямата част от завладените и покорени народи в европейската част на империята изповядват източноправославното християнство. Духовното господство над тази рая е предоставено на Вселенската патриаршия, където преобладава гръцкият клир.
Съдържание |
[редактиране] История
Османската държава е основана от Осман I през 1281 година — от тук произлиза и името ѝ. По времето на султан Мехмед II, който завлядял Константинопол (днешен Истанбул) през 1453 година, държавата вече е силна и могъща империя. Най-големият си разцвет Османската империя преживява по времето на Сюлейман Великолепни през 16 век, когато държавата се разпростира от Персийския залив на изток до Унгария на северозапад и от Египет на юг до Кавказ на север. След загубата, която претърпяват османските войски пред стените на Виена през 1683 година, империята започва бавно да упада като окончателно се разпада в края на Първата световна война.
Османската империя е мощно политическо обединение на турските племена. Те успяват да нахлуят в Европа през 14 и 15 век. Османските турци покоряват Балканския полоустров и подчиняват местните народи. Армията е изградена от конница и пехота. Конниците са наричани още спахии. Те получавали земя от султана, да я обработват, но само докато са в армията. От чина им зависи големината на земята и плодородността ѝ. Всеки спахия трябвало да облече и оборудва 10 свои приятели или подчинени, и когато султана го повика за поход на армията трябва да ги поведе, на война. Пехотата е съставена основно от еничарски корпус. Те не получавали земя, а заплати, не се женели, не са имали собственост. Всеки еничар с гордост се хвалел, че цялото му имущество се намирало на раменете му. Безстрашни в бой и безмилостни към враговете на султана, те дълго време са били главната опора на султанската власт. Еничарският корпус е бил набиран като специален данък от християнски семейства. Насилствено ислямизирани и подлагани на строга военна подготовка, те образували ядрото на османската армия. Поради личните си качества и строга самодисциплина много от тях са били издигани на високи постове в държавата. Много от тях са оставили значима диря в историята на Османската империя.
[редактиране] Административно деление на Османската империя
В разцвета си Османската империя има 29 провинции.
[редактиране] Султани
Султанът, наричан често и "падишах" е титлата на османските владетели. Те са наследници на основателя на държавата Осман I, който поставя началото на Османската династия, управлявала империята до началото на 20 век. Първоначалните владетели на османската държава се наричали просто "бейове".
|
Осман I • Орхан I • Мурад I • Баязид I • Мехмед I • Мурад II • Мехмед II • Баязид II • Селим I • Сюлейман I • Селим II • Мурад III • Мехмед III • Ахмед I • Мустафа I • Осман II • Мурад IV • Ибрахим I • Мехмед IV • Сюлейман II • Ахмед II • Мустафа II • Ахмед III • Махмуд I • Осман III • Мустафа III • Абдул Хамид I • Селим III • Мустафа IV • Махмуд II • Абдул Меджид • Абдул Азис • Мурад V • Абдул Хамид II • Мехмед V • Мехмед VI |
|
Наследници след 1926:
[редактиране] Източници
[редактиране] Литература
- Димитри Кицикис, Османската Имрерия, Кама, София, 2000, ISBN 954-9890-06-6
[редактиране] Външни препратки
- Ottoman Web Site — Много информация за османците, англ.
- Royal Ark: Turkey — Информация за Османската империя, англ.
- World Civilizations: The Ottomans — Информация за управлението на имеприята, англ.
- The Ottomans — Добър сайт с разнообразна информация, англ.
|
|||||||
