Диван (учреждение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Диван.

Великият везир дава аудиенция "под купола" в Топкапъ сарай (картина от 18 век).

Диванът (на персийски: دیوان ) е висш законодателен, изпълнителен и съвещателен орган в ислямските страни. Диван е и титлата на ръководителя на органа някъде.

История[редактиране | edit source]

Първото срещане на термина е от VII век, по времето на халифа Омар (634-644), и означава списъка на публичните вземания, както и мястото за съхранение на данъчните списъци. Когато създава данъчно-административната система на Халифата, халифа се е ръководил от примера на Сасанидска Персия, откъде прелива в арабската практика старата персийска данъчна система. По-късно употребата на термина се разпростира към различни органи на държавната власт. Посредством арабската традиция в Близкия изток, основен орган на държавната власт в Османската империя станал диванът — личният съвет на султана. Още през XIV век по време на завоюването на Балканите племенният съвет на бейовете се превърнал под влияние на арабско-персийската традиция в диван, в който се включвали всички върховни служители начело с везира, който председателствал неговите заседания (впоследствие велик везир). Още в края на XIV век, поради нарастване сложността на управлението се появила една висша везирска длъжност - тази на великият везир, който бил пръв помощник и съветник на султана, вече носещ титлата велик везир. Освен везирите (към XVI век четирима на брой), в османския държавен съвет участвали всички главнокомандващи основните родове войски — двамата бейлербейове, агата на еничарския корпус, капуданпашатаадмиралът на османския флот, дефтердарят (ръководителят на дефтерхането — висшето финансово учреждение), нишанджията — пазителят на държавния печат (началник на дворцовата канцелария), кадъаскерът — прекият началник на съдиите (кадиите) и шейх-юл-ислямът (върховна духовна длъжност в империята).

До края на XVI век тази диванът имал чисто консултативни функции, като обикновено султанът дори не присъствал пряко на заседанията му, а обмислял съветите на дивана, подслушвайки заседанията му от съседна стая в Топкапъ сарай.

Други дивани[редактиране | edit source]

Във васалните на Османската империя Дунавски княжества, с диван се означавали съсловните събрания.

В Индонезия с диван се означават съветите (съвещателно-експертните органи) на различните нива на управление.

В Мароко с диван се наричат някои министерства.

Източници[редактиране | edit source]