Омар (халиф)

Омар ислямски халиф Роден: около 589 г. Мека, Арабия Починал: 7 ноември 644 г.  (на около 55 години) Медина, Арабски халифат

Омар ибн ал-Хатаб (на арабски: عمر بن الخطاب) е ислямски халиф, вторият и най-могъщ от четиримата Праведни халифи, един от най-влиятелните мюсюлмански владетели в историята.

Близък сподвижник на ислямския пророк Мохамед, на 23 август 634 г. Омар наследява Мохамед Абу Бакр като втори халиф на Арабския халифат. Той присъединява към държавата Иран и североизточната част на Африка. Наричан е също Омар Велики и Фарук Велики.

Принадлежи към търговската аристокрация на Мека. Пръв приема титлата „Амир ал-муминин“ (владетел на правоверните).

Биография

Ранни години

Омар е роден около 589 година в Мека. Той принадлежи на Бану Ади, един от клановете на племето курейши, който отговаря за разрешаването на споровете между племената. Баща на Омар е Хатаб ибн Нуфайл, а майка му е от клана Бану Махзум. Семейството е средно заможно и като младеж Омар пасе камилите на баща си в полето край Мека. Баща му е търговец, известен със своята интелигентност, който е убеден политеист и често се отнася зле към сина си. По-късно самият халиф Омар казва: „Баща ми, Ал-Хатаб, беше безмилостен човек. Той често ме караше да работя много - ако не работех той ме биеше и ме принуждаваше да работя до изтощение.“

Като малък Омар получава известно образование и се научава да чете и пише. Макар че самият той не пише, той става любител на поезията и литературата. Според традициите на курейшите, още в ранна възраст той изучава военни изкуства, езда и борба. Той е висок и физически силен и става известен като борец. Омар е също и надарен оратор и със своята интелигентност и завладяващ характер наследява баща си като арбитър между племената.

В същото време Омар упражнява и традиционното за курейшите търговско занятие. Той предприема няколко пътувания до Източната Римска империя и до Сасанидското царство, където се среща с различни учени и се запознава с местното обществено устройство. От друга страна той изглежда не постига големи успехи като търговец.

Приемане на исляма

След като Мохамед започва да проповядва исляма през 610 година, Омар, както и повечето жители на Мека, остро му се противопоставя, като дори заплашва да го убие. Омар решително защитава традиционната политеистична религия на Арабия и става един от най-твърдите противници на Мохамед, като активно се включва в преследванията срещу мюсюлманите. Той е първият, стигнал до заключението, че Мохамед трябва да бъде убит, за да се сложи край на исляма. Той твърдо вярва, че единството на курейшите трябва да бъде запазено и че новата религия предизвиква разцепление и несъгласия сред тях. Убеждението му се засилва, след като част от мюсюлманите в Мека напускат града и заминават за Етиопия.

Омар рязко променя възгледите си през 616 година, малко след заминаването на мюсюлманите за Етиопия. Легендата, предадена от историка от 8 век Ибн Ишак, описва този обрат по следния начин:

Отивайки да убие Мохамед, Омар среща своя най-добър приятел Нуаим ибн Абди Аллах, който тайно е приел исляма без неговото знание. Когато Омар му казва, че отива да убие Мохамед, той се стряска и, за да отклони вниманието на Омар, му казва първо да сложи в ред собствената си къща, тъй като сестра му и нейният съпруг са приели исляма. Изненадан от това съобщение, Омар отива в дома на сестра си и зет си Саед ибн Заид и ги заварва да рецитират стихове от Корана. Той започва да се кара със зет си, а когато сестра му се застъпва за него, започва да се кара и с нея, но двамата не спират да повтарят: „Може да ни убиеш, но няма да се откажем от исляма“. Чувайки тези думи, Омар удря сестра си толкова силно, че тя пада на пода с разкървавена уста. Виждайки какво е направил, от чувство за вина той се поуспокоява и иска от сестра си да му даде текста, който рецитира. Когато започва да чете, той остава поразен от красотата на стиховете и още същия ден отива при Мохамед със същия меч, с който възнамерявал да го убие, и приема исляма пред Мохамед и неговите придружители. По това време той е на 27 години.

Приемането на исляма от Омар значително укрепва позициите на новата религия в Мека. Омар публично съобщава за смяната на религията си на водача на курейшите Амр ибн Хишам и демонстративно се моли в Кааба според мюсюлманския ритуал, предизвиквайки гнева на Амр ибн Хишам и Абу Суфян ибн Харб. Това засилва самочувствието на останалите мюсюлмани, които започват по-често да демонстрират религията си. Омар дори предизвиква всеки, който се опитва да попречи на мюсюлманите да се молят, но никой не се осмелява да влезе в открит конфликт с него. Според някои автори именно след приемането на исляма от Омар мюсюлманите започва да се молят открито в Масджид ал-Харам. Абдуллах ибн Масуд пише:

Приемането на исляма от Омар беше наша победа, неговото преселване в Медина беше наш успех, а неговото управление - благословия от Аллах. Ние не отправяхме молитви в Масджид ал-Харам, докато Омар не прие исляма. Когато той прие исляма курейшите се принудиха да ни оставят да се молим в Масджид.

В Медина

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

След смъртта на Мохамед се проявява проблема с наследяването. За мястото начело на общността претендират четирима верни мюсюлмани: Абу Бакр ас-Сидик, Омар ибн ал-Хатаб, Осман ибн Афан и Али ибн Абу Талиб. Още тогава Омар постъпва като умен и далновиден човек, и предотвратява възможността за вътрешни раздори. Признава за ръководител Абу Бакр. След него и останалите претенденти правят това.

През управлението на Абу Бакр

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Абу Бакр успява да обедини отново вождовете на арабските племена, които смятат, че са се задължили към личността на Мохамед, а не към новата религия. Към 634 г., до смъртта на Абу Бакр, след двегодишни междуособици, арабите владеят земите до границите с Ирак и Сирия.

Управление като халиф

Наследник по завещанието на Абу Бакр става Омар. Той се проявява като най-способният от приближените на Мохамед.Начело на мюсюлманската община, той започва завоевателни походи в Сирия, Египет, Ирак и Персия. При него започва значително разширяване на държавните територии, а заедно с тях и разпространението на исляма в покорените земи. Владетели на градовете стават мюсюлмани.

Под негово ръководство, арабите завладяват Месопотамия, след това Палестина (636 г.), Сирия (638 г.) и Египет (641 г.). През 635 г., след шестмесечна обсада, пада византийската крепост Дамаск и по-голямата част от Сасанидската империя (след битката при Кадезия). Теофан Изповедник разказва особено подробно за превземането на Йерусалим през 638 г., в който халифът влиза с разкъсана дреха и е наречен „мерзостта, която докарва запустение“ (Даниил, 12:11) от патриарха.

Вътрешната политика на халиф Омар цели уреждане на широка гама основни икономически и административни проблеми, които среща халифатът при първите си стъпки извън Арабския полуостров. Опитва се да регулира отношенията между арабите-мюсюлмани и ислямизираните чужденци („диуан“, срв. „диван“), обикновено в ущърб на последните.

Надгробната плоча на Омар в Масджид ан-Набави, Медина

Омар е убит от един персийски роб през 644 г. и е наследен от халиф Осман (644-656).

Ислямските завоевания при Праведните халифи. I — територията, контролирана от ислямските политици към момента на смъртта на Мохамед, II — завоеванията при Абу Бакр; III — завоеванията при Омар; IV — завоеванията при Осман

Бележки

Цитирани източници

• Haykal, Muhammad Husayn. Al Farooq, Umar.