Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.

Република Армения
Հայաստանի Հանրապետություն
(Хаястани Ханрапетут'юн)
Знаме на Армения
Герб на Армения
(знаме) (герб)
Девиз: Մեկ Ազգ, Մեկ Մշակույթ (арменски)
Транслитерация: Мек азг, мек мшакуйт
„Една държава, една култура“
Национален химн: Мер хайреник
Наименование на местния жител: арменец
Местоположение на Армения
География и население
Площ 29 743 km²
(на 141-во място)
Води 4,71%
Граници Азербайджан, Грузия, Иран, Турция и Нагорни Карабах (непризната)
Климат Умереноконтинентален
Столица Ереван
40°16′ с. ш. 44°34′ и. д. / 40.266667° с. ш. 44.566667° и. д.
Официален език арменски[1]
Население (пребр., 2001) 3 009 800[2]
Население (оценка, 2014) 3 262 000
Гъстота на нас. 108,4 д./km²
(на 99-то място)
Управление
Президент Серж Саркисян
Министър-председател Тигран Саркисян
Организации Съвет на Европа, ООН, ОИСР
История
Традиционна дата 11 август 2492 г. пр.н.е.
Наири 1200 г. пр.н.е.
Араратско царство 840-те г. пр.н.е.
Ервантидска династия 540 г. пр.н.е.
Арменско царство 190 г. пр.н.е.
ДР Армения 28 май 19182 дек. 1920
Икономика
БВП (ППС, 2010 г.) 17,086 млрд.
(на 125-то място)
БВП на човек (ППС) 5,178
БВП (ном., 2010 г.) 8,830 млрд.
(на 125-то място)
БВП на човек (ном.) 2,676
ИЧР (2010 г.) 0,695 (висок
)
(76-то)
Коеф. на Джини (2000 г.) 37 (среден)
Прод. на живота 72,0
(96-то)
Детска смъртност 28,9
(16-то)
Грамотност 99,5
(11-то)
Валута Драм (AMD)
Други данни
Код по ISO ARM
Интернет домейн .am
Телефонен код 374
Официален сайт www.gov.am

Географски Република Армения е държава в Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана и за част от Европа. Тя граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е част от СССР под името Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.

История[редактиране | edit source]

Арменското царство, в най-широки граници

Арменската държава възниква през 6 век пр.н.е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от индоевропейската група езици.

Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.)[3][4][5]. Последното Арменско царство (1050-1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918-1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 г. Задкавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз (30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Задкавказката СФСР е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

География[редактиране | edit source]

Армения е страна в южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагатс на 4095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м.

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът на Армения е предимно планински, силно разчленен от дълбоки речни долини. Голяма част от площта е заета от високото Арменско плато (с най-висок връх Арагац – 4090 м), обградено от североизток и изток от стръмните хребети на Малък Кавказ. Равнинен релеф има само на югозапад, където е разположена част от Араратската равнина. Армения има огромни хидроресурси – многобройни малки, но буйни реки и потоци, с много водопади и бързеи, и над 100 планински езера. Най-голяма е реката Аракс с притока ѝ Раздан. Най-голямо е езерото Севан - около 1360 кв. км площ и дължина на бреговата линия 232 км. То съставлява повече от 85% от повърхностните води на страната.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.

Население[редактиране | edit source]

Армения има население от 3 262 000 души (2010 г.) и е втората по гъстотата на населнието сред бившите съветски републики. След разпадането на СССР съществува проблем със спада в населението поради високи равнища на миграция, но този проблем в момента е значително по-малък. Основната причина за това е притокът на арменци, завръщащи се в страната си, като тази тенденция се очаква да продължи и занапред. Дори се смята, че до 2010 г. Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.

Етническите арменци са 97,9% от населението. По-големи малцинства са: йезидите – 1,3% и руснаците – 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989 г.). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.

Възрастова структура (%)

  • 0-14 години – 22,2% (M: 374 597; Ж: 363 115)
  • 15-64 години – 67,7% (M: 1 104 100; Ж: 1 150 282)
  • 65 години и по-възрастни – 10,1% (M: 141 330; Ж: 196 675)

Брой на работещите – 1,4 млн. (2001)

Държавно устройство[редактиране | edit source]


Армения е президентска република. Президентът на Армения се избира за срок от 5 години, като не може да бъде избиран повече от два мандата последователно. Кандидатите за президент трябва да са над 35 години и да са живели в Армения поне 10 години.

Народното събрание е законодателен орган в Армения, състои се от 131 депутати, избирани за срок от 4 години. Мажоритарно избраните депутати са 56, а пропорционално избраните – 75. Изборната бариера е 5%.

Посослство на Армения в България

Административно деление[редактиране | edit source]

Република Армения административно е разделена на 11 окръга, които включват градски и селски общини.

Икономика[редактиране | edit source]

Парична единица: Драм
Автомобилен код: ARM
Брутен вътрешен продукт (щ.д.): 11,2 милиарда (2001)
Ръст на промишлеността (%): 3,8% (2001)
Обем на вноса (щ.д.): 868,6 милиона (2001)
Ръст на инфлацията (%): 3,1% (2000)

Култура[редактиране | edit source]

Поглед към манастира Татев от 9 век, в Южна Армения


Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((am)) Конституция на Република Армения, чл. 12.
  2. Հայաստանի Հանրապետության Ազգային վիճակագրության ծառայություն: Հայաստանի Հանրապետության մշտական բնակչության թվաքանակը 2014 թվականի հուլիսի 1-ի դրությամբ
  3. Encyclopaedia Britannica.: Armenian Apostolic Church;

    Armenia became the first country to adopt Christianity about 300 ce, when St. Gregory the Illuminator converted the Arsacid king Tiridates III.

  4. Encyclopaedia Britannica.: Saint Gregory the Illuminator;

    He returned to Armenia in the midst of a Christian persecution pressed by King Tiridates III (who was a zealot for the regional idols) and was imprisoned in a burial pit. After being rescued, Gregory reputedly converted the king about 300, and Tiridates then became the first monarch in history to impose Christianity on his people. He did so about 20 years before Constantine I.

  5. Большая советская энциклопедия.: Аршакиды армянские;

    При Тиридате III Великом [287—332] христианство стало около 301 государственной религией в Армении.

Външни препратки[редактиране | edit source]