Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Армения.

Հայաստանի Հանրապետություն


(знаме)	(герб)

Девиз: -няма

Официален език

Арменски

Столица

Ереван

Най-голям град Ереван

Президент

Серж Саркисян

министър-председател [[]]

Площ
- oбщо на 138-мо място
29 800 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 135-мо място
3 002 904
112 д/км²

БВП
- общо (2007)
- на човек на 119-то място
$ 7 947 млн ⁽¹⁾
$ 2 297

Валута Драм (AMD)

Часова зона UTC+4

Независимост
-призната от Съветския съюз
21 септември, 1991

Национален химн

Мер хайреник

Интернет домейн am

Телефонен код +374

(1): Приблизителна оценка

Сателитна снимка на Армения (снимка NASA)

Република Армения е държава в Югозападна Азия. Тя граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е част от СССР под името Арменска съветска социалистическа република. Площта й е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1 401 км² водна площ.

[редактиране] История

Основна статия: История на Армения

Арменската държава възниква през 6 век пр. н. е. на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса. Арменският език е самостоятелен клон от Индоевропейската група езици.

Армения е първата държава, която приема християнството като официална религия (301 г.). Последното Арменско царство (1050 - 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в югоизточна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господстват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения , намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения. Последната е присъединена към образуваната на 12 март 1922 година Задкавказката съветска федеративна социалистическа република, която е една от основателките на Съветския съюз ( 30 декември 1922 г.). На 5 декември 1936 Задкавказката СФРС е разформирована и е образувана Арменската съветска социалистическа република. През 1991 г., Арменската ССР обявява независимостта си от СССР.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Армения
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Република Армения

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Армения

Република Армения административно е разделена на 11 окръга.

[редактиране] География

Основна статия: География на Армения

Армения е страна без излаз на море в южен Кавказ. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагатс, на 4 095 метра надморска височина, а най-ниската е около 400 м. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м.

[редактиране] Климат

Климатът в страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг.

Средни температури за Ереван
температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	-8° C	-4° C	1° C	6° C	10° C	14° C	19° C	19° C	13° C	7° C	0° C	-5° C
максимална	1° C	7° C	14° C	19° C	24° C	30° C	34° C	34° C	29° C	21° C	13° C	3° C

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Армения

Армения има население от 3 215 800 души (април 2006) и втората по гъстотата на населнието от предишните съветски републики. Съществувал проблем относно спад в населението поради високи нива на миграции след разпада на СССР. Този проблем в момента е намален драстично. Основната причина е среден наплив на арменци, завръщащи се в страната си, като това се очаква да продължава. Дори се смята, че до 2010 година Армения ще възвърне положителните нива на своя естествен прираст на населението.

Етническите арменци са 97,9% от населението. По- големи малцинства са: йезидите 1,3% и руснаците - 0,5%, освен тях има още асирийци, украинци, гърци, кюрди, грузинци и беларуси. Има също и малки общности на власи и др. По съветско време азербайджанците представляват втората по големина група в страната (около 2,5% от населението през 1989). В резултат на конфликта в Нагорни Карабах, почти всички азербайджанци напускат Армения и се преселват в Азербайджан.

Възрастова структура (%)

0 - 14 години - 22,2% (M: 374.597; F: 363.115)
15 - 64 години – 67,7% (M: 1.104.100; F: 1.150.282)
65 години и по-възрастни 10,1% (M: 141.330; F: 196.675)

Брой на работещите 1,4 Mio. (2001)

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Армения
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Все още слабо развита.

Парична единица: Драм Автомобилен код: АRМ Брутен вътрешен продукт:(щ.д.) 11,2 милиарда (2001) Ръст на промишленоста:(%) 3,8% (2001) Обем на вноса:(щ.д.) 868,6 милиона (2001) Ръст на инфлацията:(%) 3,1% (2000)