История на Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменски земи
Армения през 1000 година
Армения (1199-1375)


Армения е страна с богата история. Някога в пределите ѝ бил включен връх Арарат, където според Библията попаднал Ноевият ковчег след Големия потоп. Армения е първата държава, която официално приема християнството за държавна религия (301 г.).

Древна история[редактиране | edit source]

През 6 век пр.н.е. арменците се заселват в царство Урарту (асирийското име на Арарат), което е в упадък. При управлението на Тигран Велики (95-45 г. пр.н.е.) арменската държава достига своя зенит и става една от великите сили в Азия, простирайки се от Каспийско до Средиземно море. През своята дълга история Армения е била в съюз или владение на множество империи: на македонци, римляни, персийци, византийци, монголи, араби, османски турци и руснаци.

Велика и Мала Армения[редактиране | edit source]

Нова история[редактиране | edit source]

От 17 век до Първата световна война голяма част от Армения е притежание на техния най-жесток поробител, османските турци, които ги подлагат на дискриминация, религиозни гонения, тежки данъци и набези. В отговор на арменските национално-освободителни движения, през 1894 и 1896 г. турците организират масови кланета, в които избиват 1,5 млн. арменци. През април 1915 г., по време на Първата световна война, се състои най-големият арменски геноцид. Наредено е арменците да бъдат изселени в пустините в Сирия и Месопотамия. Според мнозина историци, между 600 000 и 1,5 млн. арменци са убити или умират от глад. Това клане е смятано за първия геноцид през 20 век. Арменците в България в голямата си част са потомци на бежанци, спасили се от тези преследвания в Турция.

Съвременна история[редактиране | edit source]

Република Армения е основана на 28 май 1918 г., след поражението на Османската империя в Първата световна война. Тя просъществува обаче само до 29 ноември 1920 г., когато е завладяна от съветската армия. На 12 март 1922 г. обединяват Грузия, Армения и Азербайджан, които образуват Закавказка съветска федеративна социалистическа република като арменската историческа територия Нагорни Карабах, населена предимно с арменци, се предава от Сталин на Съветски Азербайджан. ЗСФСР става част от СССР. През 1936 г., след преустройство, Армения става отделна република в състава на СССР като Арменска ССР. През 1988 г. при Арменското земетресение загиват около 25 000 души, а икономиката също е засегната.

Армения обявява своята независимост от Съветския съюз на 21 септември 1991 г., а Нагорни Карабах с решение на местния си парламент от 1988 г. се отделя от Съветски Азербайджан. Понастоящем Нагорни Карабах е самопровъзгласила се република в съседство с независимите републики - Армения и Азербайджан.

Диаспора[редактиране | edit source]

От самото начало на държавата съществува арменска диаспора, като потокът от емигранти се увеличава значително след независимостта от СССР. Около 60% от всичките осем милиона арменци в целия свят живеят извън страната. Един милион и половина арменци има в САЩ и два милиона – в Русия. Изградени са арменски общности в Грузия, Франция, Иран, Ливан, Сирия, Аржентина, Канада и др. В България техният брой е между 13 000 и 20 000 души.

Външни препратки[редактиране | edit source]