История на Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Териториална експанзия на Османската империя

Република Турция е наследник на Османската империя[1], създадена след падането на султан Мехмед VI от новото републиканско събрание на Турция през 1922 година. По тази причина статията обхваща историята на съвременните турски земи преди и след идването на турците в Анатолия.

Селджуци[редактиране | редактиране на кода]

Селджукските туркмени създават средновековна държава, която се простира от Хиндукуш до Източна Анатолия, и от Централна Азия до Персийския залив. Тръгвайки от своята прародина в близост до Аралско море, те първоначално се насочват към Хорасан, а след това и към вътрешността на Персия преди в крайна сметка да овладеят Източна Анатолия.[2]

Османска империя[редактиране | редактиране на кода]

Провъзгласяването на турската република[редактиране | редактиране на кода]

На 29 октомври 1923 година турски националисти начело с Мустафа Кемал Ататюрк провъзгласяват Турската република. Ататюрк подписва Договора от Лозана през 1923 година, който определя новите граници на Турция и статута на страната.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Турция запазва неутралитет през Втората световна война.

Република Турция през XXI век[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Миллер, А. Ф. Турция и проблема проливов. М., 1947.
  • Парушев, П. Мустафа Кемал Ататюрк. С., 1973.
  • Киреев, Н.Г. Развитие капитализма в Турции. М., Наука, 1982.
  • Киракосян, Дж. Младотурците пред съда на историята. С., 1989.
  • Мутафчиева, В., А. Желязкова. Турция: Между Изтока и Запада (Очерци за европейски страни). С., Отворено общество, 1998.
  • История на Османската империя. Ред. Р. Мантран. С., Рива, 1999.
  • Карахасан-Чънар, И. Турция. С., ЛИК, 2000.
  • Садулов, А. История на Османската империя (ХV-ХХ в.). Велико Търново, Фабер, 2000.
  • Садулов, А. Агонията на Източния въпрос и раждането на нова Турция. Велико Търново, 2000.
  • Хаков, Дж. История на Турция през ХХ век. С., 2000.
  • Славкова, Е.-Б., И. Славков. Съвременна Турция. Средни градски слоеве. С., Радар Принт, 2000.
  • Андерсън, А. Д. Османската династия. Генеалогични таблици. С., Amicitia, 2002.
  • Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300 – 1600. С., Амат-Ах, 2002.
  • Първанова, З. Между неосъществения Хюриет и неизбежната война. С., Хеликон – Петър Добрев, 2002.
  • Люис, Б. Възникване на съвременна Турция. С., Пигмалион, 2003.
  • Владетели на Османската империя. С., Кибеа, 2003.
  • Дойков, В. Турция. С., Ковачев, 2005.
  • Исазаде, А. Р. Государственный строй и правовая система Турции. Баку, Азербайджан, 2005.
  • Еремеев, Д. Е. Турция в годы Второй мировой и „холодной“ войн (1939 – 1990). М., Академия гуманитарных исследований, 2005.
  • Киреев, Н. Г. История Турции, ХХ век. М., Инст. востоковедения РАН; Крафт+, 2007.
  • Ортайлъ, И. Преоткриване на Османската империя. С., Жанет-45, 2008.
  • Хаков, Дж. История на съвременна Турция. С., Парадигма, 2008.
  • Турция. Под ред. на Семих Ванер. С., Рива, 2008.
  • Танаскович, Д. Нео-османизмът. Турция се завръща на Балканите. С., Изток-Запад, 2010.
  • Йелавич, Б. История на Балканите, т.1, ХVIII-XIX в; т.2, XX в, Амат-Ах, 2003.

Други статиие[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Във вижданията на Мустафа Кемал Ататюрк, обаче, Турция е последната освободила се от османско владичество страна.
  2. Jackson, P. (2002). "Review: The History of the Seljuq Turkmens: The History of the Seljuq Turkmens". Journal of Islamic Studies. Oxford Centre for Islamic Studies. 13 (1): 75–76.